Р Е Ш Е Н И Е

01.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 08 (осми) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 631 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне на нея ползването на семейното жилище след развода и с иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата. Исковете са предявени от Д.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за призоваване и съобщения гр.Шумен, ул.“С“№117 Б, ет.1, ап.1 срещу П.И.Б. с ЕГН ********** ***, обл.Ш, ул.“Б С“№63, вх.І, ет.2, ап.7.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 05.11.1989 г. в гр.В П, обл.Ш, който бил първи по ред и за двамата. След сключване на брака, двамата са заживели в гр.В.П, ул.“А.С“№76, ет.2, ап.4, заедно с родителите на ответника. През първите години на брака, отношенията между съпрузите били изградени на основата на взаимно уважение, доверие и привързаност. От брака имали родено едно дете, което към настоящия момент било пълнолетно. Още в първите години от брака им ищцата установила, че ответника бил силно повлиян от майка си. По този повод са започнали и първите разногласия между страните. След което поведението на ответника се променило. Започнал да употребява често алкохол, което от своя страна водело до нови конфликти между съпрузите. Преди около пет години съпругата разбрала, че ответника поддържа извънбрачна връзка. Но в името на детето двамата запазили брака си. През 2016 г. ответникът отново започнал извънбрачна връзка с друга жена и напуснал семейното жилище. Ищцата заедно с дъщеря им, която завършила висшето си образование, се установила да живее в гр.В. Бракът им съществувал формално и бил лишен от съдържание, което състояние не можело да бъде преодоляно, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. След прекратяване на брака ищцата няма претенции за ползването на семейното жилище находящо се гр.В П, ул.“А.С“№76, ет.2, ап.4, което е напуснала понастоящем. След прекратяване на брака ищцата желае да възстанови предбрачното си фамилното име - С.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.И.Г.Т. от ШАК, поддържа исковата молба за прекратяване на брака, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и моли съдът да се произнесе с положително решение по исковете. Претендира и заплащане от страна на ответника на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване без произнасяне по въпроса за вината. Желае да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, след прекратяване на брака, което било и негова собственост. Не се противопоставя ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв.А.А. от ШАК, поддържа изложеното в отговора, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Предвид искането на ищцата съдът да се произнесе по въпроса за вината, счита че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи и моли съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства - оригинал на удостоверение граждански брак №0065/05.11.1989 г. на Община В П, заверени от страната преписи на: удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №206 от 06.02.1991 г. на Община Шумен, нотариален акт за дарение на недвижим имот №192/20.06.1997 г., том І, дело №744/1997 г. на ВПРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №142/15.04.1993 г., том І, дело №202/1993 г. на ВПРС се установи че страните са сключили граждански брак на 05.11.1989 г., като съпругата е приела фамилното име на съпруга, от брака имат родено едно дете, което към датата на предявяване на иска е пълнолетно и че семейното жилище е собственост на ответника.

От гласните доказателства - показанията на водените от ищцата свидетели - И.С.Щ.и М.Я.Х.се установи, че страните са във фактическа раздяла от 2016 година. Причината за раздялата е напускане на семейното жилище от ответника, поради наличие на извънбрачна връзка. По време на брака отношенията между страните били нормални, но преди около пет години съпругата научила за друга извънбрачна връзка на съпруга. За да запазят интереса на роденото от брака дете, двамата запазили брака си до преди година. Към настоящият момент поради поведението на ответника е невъзможно брачните им отношения да бъдат възстановени. Ищцата също е напуснала семейното жилище и се установила заедно с дъщеря си в гр.В.

От показанията на водените от ответника свидетели - Т.Г.Д.и А.П. Б. се установи, че страните са във фактическа раздяла. Съпрузите след сключване на брака и до момента на фактическата разяла са живели в гр.В.П, ул.“А.С“№76, ет.2, ап.4, като част от времето са живели с двамата родители на ответника, част само с майката на ответника, а в останалата част- до момента на раздялата, двамата с детето си. По време на брака отношенията между страните били нормални. Конфликти възниквали между съпругата и майката на ответника. Страните са във фактическа раздяла от около година, като ответника е напуснал семейното жилище и живее с друга жена. Ищцата също е напуснала семейното жилище и се установила заедно с дъщеря си в гр.В.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, независимо от обстоятеството, че разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страните, които са ги довели да свидетелстват в съдебно заседание, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК вр. с чл. 53 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от повече от година и че ответникът живее с друга жена, говори за тотално разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. С оглед доказаността на факта, че ответникът е напуснал доброволно семейното жилище, поради наличието на извънбрачна връзка и с това си поведение е прекъснал съществуването на брачната връзка, което е довело до дълбокото и непоправимо разстройството на брака, съдът намира, че на основание чл. 49, ал.3 от СК, виновността за разстройството на брака следва да бъде обявена за съпруга.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Предвид направеното искане и от двете страни и напускането на семейното жилище от ищцата, съдът намира, че ползването на семейното жилище, собственост на ответника и находящо се гр.В.П, ул.“А.С“№76, ет.2, ап.4, след прекратяване на брака, следва да бъде предоставено на съпруга.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане за възстановяване на предбрачното й фамилното име, съдът намира че следва за в бъдеще същата да носи фамилията – С.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

Като взе предвид работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, ответника следва да заплати на ищцата направените по делото разноски включително и държавната такса за образуване на делото в общ размер на 627.00 лв. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от която ищеца и ответницата следва да заплатят по 25.00 лв..

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между Д.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес *** и П.И.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 05.11.1989 г. в гр.В П, обл.Ш, с акт за сключен граждански брак №0065/05.11.1989 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при О В П, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга П.И.Б..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В П, обл.Ш, ул.“А С“№76, ет.2, ап.4 на П.И.Б. с ЕГН **********, като констатира, че Д.Д.Б. с ЕГН ********** го е напуснала.

ПОСТАНОВЯВА след развода Д.Д.Б. да носи предбрачното си фамилно име С.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, П.И.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, П.И.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***,, направените по делото разноски в размер на 627.00 лв./шестстотин двадесет и седем лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

Районен съдия: