Решение по Гражданско дело 676/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

26.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 22 (двадесет и втори) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

търговско дело номер 676 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно осъдителни съединени искове от „999-ИВ.А.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище ***, чрез адв. К.С. от ШАК срещу „А.Х.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище ***, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, за осъждане на ответника, в качеството на наемател, да заплати на ищеца, в качеството на наемодател, задълженията си по договор за наем на земеделска земя от 01.07.2014 г. в размер на наемната цена /месечен наем 30.00 лв. на декар, общо наети земеделски земи 131.163 дка/ за стопанската 2014 г.- 2015 г. в общ размер на 3934.89 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 27.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и иск чл.92, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорено обезщетение за неизпълнение - неустойка, в размер на 0.1% лихва върху незаплатената наемна цена за периода 01.12.2015 г. – 26.09.2017 г. в общ размер на 2612.77 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-27.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът обосновава претенциите си въз основа на договор за наем на земеделска земя от 01.07.2014 г. по който не е заплатена от ответника наемната цена /месечен наем 30.00 лв. на декар, общо наети земеделски земи 131.163 дка/ за стопанската 2014 г.- 2015 г. в общ размер на 3934.89 лв. Претендира и договорено обезщетение за неизпълнение - неустойка, в размер на 0.1% лихва върху незаплатената наемна цена за периода 01.12.2015 г. – 26.09.2017 г. в общ размер на 2612.77 лв., както и обецщетение в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска върху двете главници. В писмена молба поддържа исковите претенции и моли съдът да се произнесе положително по тях, както и да му присъди направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна в подадения отговор на исковата молба не оспорва дължимостта на приетендираната наемна цена по посочения договор за наем с ищеца, но счита за прекомерна претенцията за неустойка и моли същата да бъде намалена от съда. В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Между страните по делото са е сключен договор за наем на земеделска земя от 01.07.2014 г., като ищеца по делото „999-ИВ.А.“ЕООД, ЕИК ...... в качеството на наемодател е предоставил за ползване от ответника в качеството на наемател в землищата на с.***, общ.Върбица, обл.Шумен и с.***, общ.Върбица, обл.Шумен общо 131.163 дка, срещу наемна цена по 30.00 лв. на декар за срок от една година. Заплащането на наемната цена е със срок до 30.11.2015 г. При забава на плащането наемателят се задължил да заплати на наемодателя обезщетение в размер на 0.1% лихва за забава върху дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното изплащане. За дължимият наем ищецът е издал фактура №0000005454/28.12.2015 г. Наемната цена не е заплатена от наемателя до датата на предявяване на иска, както и до датата на с.з. по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Договорът за наем (уреден в чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД), чийто обект може да бъде, както недвижим имот (в настоящия казус), така и движима вещ, е двустранен (защото създава задължения и за двете страни), възмезден (срещу престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна престация), консенсуален (страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие), неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в която следва да бъде сключен) договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена, която в практиката се нарича наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. Понеже с този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която той държи за своя праводател. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се уговаря и как се дължат вноските, преди, по време или след изтичане на договора, а ако това не е уговорено, дължи се след ползването.

Видно от представеното заверено копие на договор за наем на земеделска земя от 01.07.2014 г., на тази дата е сключен договор за наем на земеделски земи в землищата на с.***, общ.Върбица, обл.Шумен и с.***, общ.Върбица, обл.Шумен общо 131.163 дка между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството му на наемател, за срок от една година, който договор като източник на облигационни отношения обвързва страните с двустранни права и задължения. В договора е определен точно наемната цена и датата на падежа на вземането за наем. Обстоятелството че дължи наемната цена в общ размер на 3934.89 лв. се потвърждава от ответника в депозирания отговор на исковата молба. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото. /Р. № 98 от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г. Решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС/.

Ето защо съдът счита, че претенцията за наем по иска чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД е основателна и доказана, като главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, съдът съобрази следното: За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия случай от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на договор за наем, като ищцовата страна се позовава на валидно сключена клауза за неустойка в него. Наемодателят е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на наемателя ползването на земеделската земя, негов предмет. Наемателят не е изпълнил задължението се да заплати наемната цена в уговорения между страните срок и размер. Поради виновното неизпълнение на задължението си ответникът дължи обезщетение на ищеца за неизпълнение в размер на договорената неустойка. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Договорената между страните неустойка съгл.т.3.4 от раздел ІІІ от договора за наем е в размер на 0.1% лихва върху незаплатената наемна цена за всеки ден на забавата за периода 01.12.2015 г. – 26.09.2017 г. е в общ размер на 2612.77 лв. Страните по сделката са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и сключената между тях сделка е търговска по смисъла на чл.286 от ТЗ и съгласно чл. 309 от ТЗ, размерът на същата не може да се намалява поради прекомерност неустойката.

С оглед изложеното, съдът приема, че на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ответника дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неизпълнение -неустойка в претендирания размер – 2612.77 лв. Не следва да бъде присъждана законната лихва върху вземането за неустойка, т.к недопустимо е кумулиране на обезщетение на кредитора на две основания.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 1268.91 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А.Х.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище ***, представлявано по закон от Тодор Тодоров Николов – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „999-ИВ.А.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ивайло Боянов А., сума в размер на размер на 3934.89 лв., (три хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 89 стотинки), представляваща наемната цена /месечен наем 30.00 лв. на декар, общо наети земеделски земи 131.163 дка/ за стопанската 2014 г.- 2015 г. по договор за наем на земеделска земя от 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане по иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „А.Х.” ЕООД с ЕИК ......., със седалище ***, представлявано по закон от Тодор Тодоров Николов – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „999-ИВ.А.“ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ивайло Боянов А. направените деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 1268.91 лева (хиляда двеста шестдесет и осем лева и 91 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: