Р Е Ш Е Н И Е

 

 

27.03.2018 год.

 

 

Номер                                       Година 2018                              Град Велики Преслав

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) януари                                               Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 796 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          В производството по настоящото дело съдът е сезиран с  иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Н.Х.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, чрез пълномощника адв.А.Ш. от ШАК срещу Ф.С.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, по който ищецът моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпругата, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск за издръжка за минало време за периода 26.10.2017 г.-10.11.2017 г.  с правно основание чл.149 от СК и  иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, ответницата желае да възстанови след прекратяване на брака предбрачното си фамилното име.

В исковата молба ищецът, твърди че с ответницата са сключили брак на 17.12.2011 г. След сключване на брака, двамата са живели в с.*** в жилище, собственост на родителите на ищеца, след смъртта им на ищеца и неговата сестра. От брака си имали родено едно дете *** – родено на *** г. В началото отношенията им били нормални, но от 2014 г. се влошили и то единствено поради поведението на ответницата, същата безпричинно предизвиквала скандали, изпадала в истерични състояния, чупела предмети, проявявала неуважение към съпруга си, обиждала го, създавала контакти в социалните мрежи с различни мъже. Въпреки това ищецът работел и единствено той осигурявал доходите в семейството. Ответницата не работела. Често посещавала дома на майка си в с.Мостич и оставала там с детето за около 10-дни месечно. На 26.10.2017 г. ответницата отново пожелала съпруга й да я закара с детето в дома на родителите й в с.Мостич. На 27.10.2017 г. заживяла с друг мъж във фактическо съжителство в кв.Кирково, гр.В.Преслав. След фактическата раздяла детето се отглеждало от майката. В исковата молба се твърди, че към настоящият момент, бракът между страните съществува само формално. Моли бракът да бъде прекратен по вина на ответницата. Моли родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете да бъдат предоставени на майката, т.к детето е на ниска възраст и има нужда от майка. Предлага  да заплаща месечна издръжка на детето *** в размер на 120.00 лв., включително и за минало време от датата на фактическата раздяла между родителите. Предлага и режим на лични контакти между него и детето, подробно изложен в исковата молба. Счита, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на него, тъй като е собственост на родителите му, към настоящият момент на него и сестра му и живее там, като ответницата го е напуснала. Не се противопоставя  след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Поддържат изложеното в исковата молба.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощник депозира писмен отговор, с който не оспорва, че бракът е изпразнен от съдържание и също желае неговото прекратяване. Оспорва изцяло изложеното в исковата молба по отношение на вината за настъпилото разстройство на брака, като счита че същата е изцяло на ищеца. Ищецът от месец август 2016 г. започнал да поддържа извънбрачна връзка с друга жена. Започнал да се държи студено и агресивно към съпругата си. Поради упражнявания психическия тормоз върху нея, ответницата под предлог че отива на гости, заживяла с детето в дома на родителите си.  Съпругът й също приел с облекчения раздялата им. Около месец след раздялата се запознала със сегашния си съжител. Желае след прекратяване на брака да бъде възстановено предбрачното й фамилното име, да й бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, т.к тя се грижи за него както го е правила винаги, предлага на бащата да бъде определен режим на лични контакти изложен в отговора и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200.00 лв., включително и за минало време. Не се противопоставя на съпруга да бъде предоставено ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. 

Ищецът чрез пълномощника, счита че претендирания размер на издръжката от ответницата е прекомерно завишен и не е съгласен с предложения от нея режим на лични контакти с детето.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника, поддържа изложеното в отговора. 

 Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Велики Преслав, редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирали социален доклад.

 Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

 От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак в оригинали, респ. официално заверени преписи на: удостоверение за сключен граждански брак на: удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак № 0066/17.12.2011 г. съставен в с.Хитрино, общ.Хитрино, обл.Шумен, удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №0556/16.05.2012 г. съставен от Община Шумен, удостоверение за наследници изх.№165/08.11.2017 г., изд. от кметство с.***, общ.Хитрино, обл.Шумен, удостоверение за наследници изх.№166/08.11.2017 г., изд. от кметство с.***, общ.Хитрино, обл.Шумен, нотариален акт за собственост по давностно владение №21 от 03.05.2000 г., том І, рег.№2056, дело №208/2000 г. на нотариус с рег.№019 на НК, с район на действие Районен съд - Шумен, се установи че страните са сключили граждански брак на 17.12.2011 г. в с.Хитрино, общ.Хитрино, обл.Шумен, като фамилно име на съпругата преди брака е Кадир. От брака си имат родено едно дете *** Н.Х. род. на *** г. с ЕГН **********. Липсват данни за доходите на майката.  От справка от ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен и удостоверение от работодателя се установи че бащата реализира месечен доход около 520.00 лв. Семейното жилище, находящо се с.***, общ.Хитрино,  обл.Шумен, ул.“Хан Аспарух“№12 е собственост на ищеца и неговата сестра.

 От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от месец октомври 2017 г., като ежедневните грижи за детето се полагат от майката. Майката и детето към момента  обитават жилището на съжителя на майката в гр.В.Преслав, кв.Кирково, обл.Шумен, ул.“Староселска“№3. Детето  *** е в добро здравословно състояние и се отглежда при много добри битови условия, задоволени са всички негови потребности съобразно с възрастта му. В отглеждането на детето, майката се подпомага от родителите на съжителя й. Детето посещава детска градина в кв.Кирково и има изградена приятелска среда. Емоционалната връзка и контактите между бащата и детето не са прекъснати.

 От гласните доказателства - показанията на водените от страните свидетели: Нермин *** /сестра на ищеца/,  Леман Мустафова /майка на ответницата/ и Н. *** /съседка/, се установява, че от 26.10.2017 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като майката полага непосредствените грижи за детето и задоволява всички негови потребности съобразно пола и възрастта му. Отношенията между съпрузите се изострили, като не посочват конкретна дата, но от 26.10.2017 г. съпругата напуснала семейното жилище, заедно с детето и заживяла с друг мъж. Всеки от свидетелите, предвид близките отношения със страните излага едностранно изводите си за причината за разстройството на брака, но в тяхната взаимовръзка съдът прави извод за отношенията между съпрузите и причината за разстройството на брака.

 При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

 Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 и чл.149 от СК.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

 Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че двамата съпрузи с поведението си са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели, отчитайки съобразно чл. 172 ГПК роднинската връзка на свидетелите със страните. Както ищцата, така и ответника не  направил са направили необходимото усилие за запазване на брака, възстановяване на взаимното уважение и доверие. С оглед изложеното съдът приема, че не се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака единствено по вина на ответника, поради което той следва да бъде разтрогнат по вина и на двамата съпрузи.

 

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

 Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид полът на детето и възрастта му, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му и възможността на трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на детето. Предвид изложеното, възрастта на детето и поддържането на връзките с бащата, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка нечетна година от 29 до 31.декември през коледните празници, всяка нечетна година пет дни през пролетната ваканция, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

 Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Не се събраха доказателства за получаваните към настоящият момент доходи от майката. Бащата реализира доходи в размер на около 520.00 лв. месечно. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Съдът намира, че месечната издръжка заплащана от бащата в полза на детето, като следва да бъде в размер на 150.00 лв. месечно/като съобрази че минималния размер на издръжката към момента е 130.00 лв./, считано от подаване на исковата молба в съда – 10.11.2017 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез майката.

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149 ОТ СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че бащата от момента на раздялата между родителите 26.10.2017 г. не е предоставял средства за издръжка на детето,  следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 26.10.2017 г. до 09.11.2017 г., включително. Относно размера й съдът прие за основателен претендирания размер 150.00 лв. месечно. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на детето от датата на предявяване на иска, поради което иска за издръжка за минало време следва да бъде уважен за период един месец, както се претендира и от страните.

 

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

 Предвид съвместната вина на съпрузите за разстройството на брака, собствеността на жилището – на ищеца, съдът намира, че ползването на семейното жилище в с.***, общ.Хитрино,  обл.Шумен, ул.“Хан Аспарух“№12 следва да бъде предоставено на съпруга, като констатира че съпругата го е напуснала.

 

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

 Предвид съвместната вина за разстройството на брака, работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

 

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

 Предвид направеното от съпругата искане и извършаната промяна във фамилното й име след сключване на брака, съдът намира, че следва за в бъдеще да бъде възстановена предбрачната й фамилия – Кадир.

 

 Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., от която ищеца е внесла 25.00 лв. при завеждане на исковата молба, а ответницата следва да заплати остатъка от 25.00 лв. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 и чл.149 от СК в общ размер на  256.00 лева, съобразно уважената част от същите.

 

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК бракът между Н.Х.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес *** и Ф.С.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сключен на 17.12.2011 г. в с.Хитрино, общ.Хитрино, обл.Шумен, с акт за граждански брак №0066  от 17.12.2011 г. изд. от Община Хитрино, обл.Шумен, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете *** Н.Х. род. на *** г. с ЕГН ********** на майката Ф.С.Х. с ЕГН **********, при която определя местоживеенето му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н.Х.Х. с ЕГН ********** с детето *** Н.Х. род. на *** г. с ЕГН **********  както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка нечетна година от 29 до 31.декември през коледните празници, всяка нечетна година пет дни през пролетната ваканция, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК, бащата Н.Х.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето *** Н.Х. род. на *** г. с ЕГН **********  в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител Ф.С.Х. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда - 10.11.2017 г., с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.

ОСЪЖДА Н.Х.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете *** Н.Х. род. на *** г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка Ф.С.Х. с ЕГН **********, сумата от 150.00 лв./сто и петдесет лева/, представляваща издръжка за периода от 26.10.2017 г. до 09.11.2017 г., включително, считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, на осн.чл.149 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.***, общ.Хитрино,  обл.Шумен, ул.“Хан Аспарух“№12 на мъжа Н.Х.Х. с ЕГН **********, като констатира, че жената Ф.С.Х. с ЕГН ********** го е напуснала.

 ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име КАДИР.

 ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

 ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК Ф.С.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК Н.Х.Х. с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 256.00 лева върху определената издръжка, включително и за минало време.

 ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка на основание чл.242, ал. 1 от ГПК.

 Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

 

                                                                    

 

                                                                               Районен съдия: