Р Е Ш Е Н И Е

 

26.03.2018 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2018                  Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                             четвърти състав

На 27 (двадесет и седми) февруари                                           Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 798 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по искова молба с правно основание чл.49 от СК, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по вина на съпруга, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне на нея ползването на семейното жилище след развода. Исковете са предявени от М.Р.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, чрез пълномощник адв.В.Н. от ШАК срещу Р.К.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***. Моли съдът да уважи ищцовата претенция по чл. 53 от СК и да постанови след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име ***.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника са сключили брак на 27.05.1984 г. в ***, общ.Върбица, обл.Шумен. След сключване на брака, двамата са живели в гр.Велики Преслав, ул.“Алеко Константинов“№1А. Още в началото на брака, отношенията между съпрузите не били изградени на основата на взаимно уважение, доверие и привързаност. Ответникът злоупотребявал с алкохол, бил агресивен и груб. Особено след раждането на първото им дете Рехшан. Агресията на ответника нараствала с всеки изминал ден и винаги била насочена към съпругата му. По време на брака страните имали родени две деца, които към настоящият момент били пълнолетни. Децата ставали свидетели на побой над ищцата, своята майка. Ищцата била унижавана от съпруга си целенасочено, жестоко и методично през годините на брака им. Ответникът обосновавал агресията си с ревност и непрекъснато обвинявал съпругата си, че има извънбрачни връзки. По време на бременността на ищцата с второто им дете Мерлин, ответникът изоставил семейството си без доходи. След раждането на детето отново се върнал в семейното жилище, но не променил отношението и поведението към съпругата си. По повод поредния скандал и побой от съпруга си, мотивиран от ревност, през месец декември 2010 г. ищцата напуснала семейното жилище, заедно с децата и заживяла на квартира. Ответникът не я е търсил от тогава. Бракът им съществувал формално и бил лишен от съдържание, което състояние не можело да бъде преодоляно, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен,  по вина на ответника. След прекратяване на барака ползването на семейното жилище находящо се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Алеко Константинов“№1А, да бъде предоставено на ответника т.к ищцата го е напуснала. След прекратяване на брака ищцата желае да запази фамилното име придобито по време на брака - ***.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

  От писмените доказателства - оригинал на удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №0003/27.05.1984 г., съставен в ***, Община Върбица, обл.Шумен, заверени от страната преписи на нотариален акт №166/31.08.1993 г., том ІІ, дело №526/1993 г. на районен съдия при ВПРС, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №2615/13.08.1990 г., изд. от Община Шумен, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0086/21.04.1986 г., съставен в гр.В.Преслав, Обл.Шумен, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №89/14.04.1988 г., съставен в гр.В.Преслав, Обл.Шумен, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, се установи, че страните са сключили брак на 27.05.1984 г., като съпругата е приела след брака фамилното име на съпруга –Х.. Придобили са семейното жилище в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Алеко Константинов“№1А.

            От гласните доказателства - показанията на водените от ищцата свидетели: Р Р. Я/дъщеря/ и С А ***, се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2010 година. Преди раздялата отношенията между страните били влошени, като по време на брака ищцата била унижавана от съпруга си целенасочено, жестоко и методично. Ответникът обосновавал агресията си с ревност и непрекъснато обвинявал съпругата си, че има извънбрачни връзки. Същият злоупотребявал с алкохол и не полагал грижи за семейството и децата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

 Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

 Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от седемнадесет години говори за тотално разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяването на сключения брак.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от свидетелските показания се установи, че ответника с поведението си – неполагане на грижи за децата и семейството, ревност, скандали и побой над съпругата си, използване на средствата си само за лични нужди, злоупотреба с алкохол е  изпразнил брачната връзка от съдържание и е допринесъл за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на разпитаната по делото свидетелка. С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК

Поради напускането на семейното жилище от ищцата, и местоживеенето на ответника в него, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Алеко Константинов“№1А., след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на съпруга.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

 Предвид направеното от съпругата искане за запазване на брачното й фамилното име, съдът намира че следва за в бъдеще да бъде запазената фамилията й ***.

 ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

 Като взе предвид работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, ответника следва да заплати на ищцата направените по делото разноски включително и държавната такса за образуване на делото в общ размер на 625.00 лв. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 60.00 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25.00 лева, разликата от 35.00 лева подлежи на доплащане от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между М.Р.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес *** и  Р.К.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, сключен на 27.05.1984 г. в ***, Община Върбица, обл.Шумен с акт за граждански брак №0003/27.05.1984 г., съставен в ***, Община Върбица, обл.Шумен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга Р.К.Х..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“Алеко Константинов“№1А на Р.К.Х. с ЕГН **********, като констатира, че М.Р.Х. с ЕГН ********** го е напуснала

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име ***.

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, Р.К.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 35.00 лева по иска за развод.

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, Р.К.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес *** да заплати на М.Р.Х. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, направените по делото разноски в размер на 625.00 лв./шестстотин двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

 

                                                                    

                                                                               Районен съдия: