Р Е Ш Е Н И Е

13.03.2018 год.

Номер . . . . . . . Година 2018 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – В.П. трети състав

На 27 (двадесет и седми) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна В.а,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 119 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 01.02.2018 г. (уточнена и допълнена в съдебно заседание) молителите В.Б.К. и М.Г.К. излагат, че са съпрузи от 29.08.2007 година. По време на брака си имали родено едно дете – Б., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака си. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди една година и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В първото по делото заседание на 27.02.2018 г. молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 29.08.2007 г., когато с акт № 39/29.08.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Б. В. Б., роден на *** г. в гр. Чезена, Република Италия (видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0136/08.09.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., и от изисканите и приложени служебно два броя справки от Регистър „НБД“ от 14.02.2018 г.). При сключването на брака съпругата М.Г. М. приела фамилното име на съпруга си – К..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителката К. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете – в размер 91,80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 29.08.2007 г. с акт за граждански брак № 39/29.08.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., между В.Б.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. М.К. *** и М.Г.К. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Б.К. и М.Г.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака М.Г.К. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – М..

2. Местоживеенето на роденото от брака дете Б. В. Б. с ЕГН **********, се определя – при бащата – В.Б.К., понастоящем на адрес: Република Италия, гр. Чезена.

3. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. В. Б. с ЕГН **********, се предоставя на бащата В.Б.К..

4. Определя се СВОБОДЕН режим на лични отношения на майката М.Г. М. с детето Б. В. Б..

5. Майката М.Г. М. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на детето си Б. В. Б. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В.Б.К., месечна издръжка в размер на 127,50 лв. (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от датата на постановяване на решението – 13.03.2018 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

6. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

7. Семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. К., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Н.П.” № 3, собственост на родителите на В.К., след прекратяването на брака се предоставя за ползване на В.Б.К..

8. Молителите нямат претенции един спрямо друг за движимо и недвижимо имущество.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА В.Б.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА М.Г. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА М.Г. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., държавна такса в размер на 91,80 лв. (деветдесет и един лева и 80 стотинки) – върху размера на определената издръжка.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите – чрез пълномощника им – адв. М.К. от ШАК, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: