Р Е Ш Е Н И Е

№ ..39./ гр. Шумен, 16.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Димчо Луков

Членове: 1. С. Станчев

2. Теодора Д.

Секретар: Г. Стоева

Прокурор: Д. Димов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 324 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. Великопреславският районен съд е признал подс. С.Б.М. за виновен в това, че на 12.08.2015 г. край гр. В. Преслав, в и около комплекс „****“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанасяне на удари по паркирани автомобили – л.а.“Ауди А6“ с рег.№ Н 35 36 ВМ, собственост на А.Ю.Х., л.а.“Ауди А6“ с рег.№ Н 80 69 ВК, собственост Г.Х.К.; счупване на чаши и чинии в комплекс „****“, собственост на „Г.К.2.“ ЕООД, гр. В. Преслав, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – удар по задно панорамно стъкло на патрулен автомобил на РУ-В. Преслав, бягство от служителите на реда и отправяне на псувни при задържането му, като деянието се отличава и с изключителни цинизъм и дързост и на осн. чл. 325 ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 10 м. лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изтърпяването на това наказание за изпитателен срок от 3 г.

Със същата присъда подс. М. е признат за невиновен и оправдан за това, че на 12.08.2015 г. край гр. В. Преслав, в и около комплекс „****“, противозаконно повредил чужди движими вещи – л. а.“Ауди А6“ с рег. № Н 35 36 ВМ, собственост на А.Ю.Х., като му нанесъл щети на стойност 270 лв. и л.а.“Ауди А6“ с рег. № Н 80 69 ВК, собственост Г.Х.К., като му нанесъл щети на стойност 90 лв. и унищожил чужди движими вещи - чаши и чинии в комплекс „****“, собственост на „Г.К.2.“ ЕООД, гр. В. Преслав на стойност 78. 70 лв. - престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.

На основание чл. 189 от НПК осъдил подс. М., да заплати 928. 06 лева, в полза на държавата по сметка на ВПРС, представляваща направените по делото разноски и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски. На основание чл. 111 ал. 1 от НПК, иззетият като веществено доказателство по делото мобилен телефон „Нокия“, заден капак на мобилен телефон „Нокия“ и батерия за мобилен телефон, остава за пазене във ВПРС до изтичане на срока по чл. 112 ал. 1 от НПК, в който може да бъде потърсен, а веществените доказателства по делото: 1 бр. бяла влажна кърпа зацапана с червеникава течност и 1 бр. салфетка с надпис „****“ зацапана с тъмночервена течност- без стойност да се унищожат.

Присъдата е обжалвана от подс. М. в осъдителната и част, като постановена в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Прави се доказателствено искане за допускане и назначаване на повторна тройна СППЕ и с участие на вещо лице ендокринолог. Прави се искане за отмяна на присъдата в осъдителната и част и постановяване на нова с която подс. М. да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325 от НК. В съд. заседание по ВНОХД № 38/17 г. по описа на ШОС с оглед заключението на допусната по тяхно искане СППЕ се прави извод за наличие на предпоставките на чл. 33 от НК. Поддържа се искането за оправдаване на подс. М..

Срещу присъдата е депозиран и протест от ВПРП. С протеста се излага, че присъдата е неправилна и същата следва да бъде отменена и постановена нова с която подс. М. за бъде признат и осъден по обвиненията за престъпления по чл. 325 ал. 2 от НК и по чл. 216 ал. 1 от НК. В допълнение към протеста се излага незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд по отношение оправдаването по обвинението за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК. Прокурора намира, че е осъществен състава на това престъпление, поради което поддържа искането за отмяна на присъдата в оправдателната и част и постановяване на нова с която подс. М. да бъде признат за виновен и по това обвинение, като му се наложи съответно наказание. По отношение осъдителната част на присъдата, намира, че наложеното с нея наказание е явно несправедливо и моли да бъде изменена присъдата в тази част като се увеличи размера на наказанието от 10 м. лишаване от свобода на 1 г. и 6 м. С присъда № 13/27.03.17 г. по ВНОХД № 38/17 г. на ШОС присъдата на ВПРС в осъдителната и част е отменена като подс. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК, както и в частта за разноските. В останалата част присъдата е потвърдена. Тази присъда е протестирана от ШОП само по отношение оправдаването на подс. М. за престъпление по чл. 325 от НК. Депозирано е и възражение от защитата на подс. М. срещу протеста на ШОП. С Решение № 209/28.09.2017 г. по н. д. № 761/17 г. на ІІ н. о. на ВКС, присъдата на ШОС е отменена и делото е върнато от друг състав на въззивния съд за ново разглеждане с дадени указания.

В съд. заседание прокурора след ретроспекция на наказателното производство водено срещу подс. М. по обвиненията за които е предаден на съд, намира, че присъдата на ВПРС в осъдителната и част с която подсъдимия е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК е правилна и законосъобразна. Намира с оглед допуснатата в настоящото въззивно производство тройна арбитражна съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза, че подс. М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното от него по време на деянието, както и да ръководи постъпките си. Излага доводи за законосъобразност на изводите на районния съд и относно обективната и субективната страна на деянието на подс. М.. Предлага подс. М. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 325 ал. 2 от НК, като му бъде наложена наказание 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 г.

Редовно призован, подс. М. се явява в съд. заседание лично и с трима защитници. Защитниците правят корекция на исканията си изложени в първоначалната въззивна жалба срещу присъдата на ВПРС, с оглед приетото заключение на тройната арбитражна съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза. Според защитата, на първо място не са налице доказателства, събрани по делото, за да се квалифицира деянието на подс. М. като извършено при съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред. След анализ на гласните доказателства се прави извод, че на мястото където е извършено деянието, според обв. акт, а именно – „край гр. В. Преслав, в и около комплекс „****“ подсъдимия не е оказвал никаква съпротива на пристигналите на мястото, полицейски служители, от една страна. От друга – прави се извод, че от момента на потегляне на подсъдимия от комплекс „****” с такси, спирането му на изхода на гр. В. Преслав, задържането му на това място и действията на подсъдимия в самото полицейско управление, подсъдимия не е оказал съпротива на полицейски служители. Но дори и да има такава съпротива, според защитниците – няма предявено обвинение с обв. акт срещу подс. М. да е извършил деяние по чл. 325 от НК с оказана съпротива срещу орган на властта. На второ място – защитниците приемат, че не е доказана и квалификацията на деянието по чл. 325 от НК с оглед квалифициращите обстоятелства – деянието да е извършено с особена дързост и цинизъм. Излагат доводи в тази насока. С оглед на тази си позиция, правят искане за преквалифициране на обвинението срещу подс. М. от такова по ал. 2 на чл. 325 от НК, в такова по основния състав на ал. 1 от НК. След тази преквалификация на деянието, намират, че са налице предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК и молят съда да признае подс. М. за виновен за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78а от НК същия бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. На трето място – първия защитник, прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от ВПРС, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила. По това искане се излага, че в обстоятелствената част на обв. акт като време на извършване на деянието е посочена дата 12.082015 г., а в диспозитива на обв. акт е посочена дата 12.08.2016 г. Подс. М. в защитната си реч поддържа тезата на защитниците си, изразява съжаление за действията си през въпросната вечер, заявява, че няма спомен за тази вечер, за своите действия. Моли да му бъде наложено административно наказание.

Съда в рамките на своите във въззивното производство ШОС установи следното:

Назад във времето подс. М. имал здравословни проблеми и посещавал лекари – психиатри. Провеждано му било лечение с различни лекарствени средства – бензопроизводни, антипсихотици и тимостабилизатори.

На 12.08.2015 г. вечерта подс. М. присъствал на честване на рожден ден на свой приятел в ресторант„****" край гр. Велики Преслав.. Ресторанта бил пълен с посетители - възрастни и деца. Имало и музикална програма. Хората участващи в честването на рождения ден на приятеля на подс. М. били на маса в лятната градината на ресторанта. На тържеството подс. М. въпреки, че му било известно, че не следва да употребява алкохол с оглед приеманите от него лекарства, употребил алкохол – коняк. Между 22. 30 и 23 ч. подс. М. започнал да крещи на висок глас, да хвърля и чупи чинии и чаши от масата на която бил, без да е провокиран от други посетители или от хората от персонала на заведението. След това подс. М. станал от масата и тръгнал да излиза от заведението в посока паркинга на заведението, който се намирал между основната част на комплекса и лятната градина. Стигайки до паркираните автомобили на посетители на заведението, той започнал да рита, удря и да скача по паркираните автомобили. През това време, при преминаване на други автомобили, подс. М. нанасял удари с ръце и ритници и по тези автомобили. След това започнал да хвърля в различни посоки декоративни саксии с растителност на заведението. Извадил един хоризонтално поставен кол на декоративната ограда в ресторанта. Вследствие на тези действия на подсъдимия, музикалната програма била спряна, а всички посетители и сервитьори на заведението възприети неговите действия. Част от гостите на заведението били възмутени от действията на подсъдимия и поради страх от подсъдимия, да не насочи действията си и срещу тях, побързали да напуснат заведението. Гостите на тържеството на което бил поканен подсъдимия също си тръгнали като останал само св. Ш.Е.Х. – негов приятел. Последния следвал подс. М. и се опитвал да го усмири. Подсъдимия не обръщал внимание на думите на св. Х. и продължавал към всеки автомобил който преминавал покрай заведението, като нанасял удари с юмруци и ритал по тези автомобили. По това време по пътя пред заведението минала св. С.К. с л. а. „Ауди А6" с рег. № *** ВК. В автомобила била и непълнолетната дъщеря на св. К. - Г. К., която седяла на предната дясна седалка. Св. К. намалила скоростта, минавайки край заведението, при което подс. М. видял автомобила на св. К. и се насочил към него. Хванал се за багажника на автомобила, който бил монтиран на такава на МПС и започнал да блъска по автомобила. Уплашена от действията на подсъдимия, св. К. спряла автомобила, като подсъдимия и казал да свали стъклото на автомобила. Св. К. отказала, при което подсъдимия започнал да блъска по стъклото на задната лява врата. Вследствие на нанесените удари стъклото се счупило и М. проврял главата и част от тялото си през счупено стъкло вътре в автомобила. През това време ръмжал и издавал нечленоразделни звуци. Изплашени от тези действия на подсъдимия св. К. и св. Г. К., започнали да викат за помощ, като молели подсъдимия да се махне от автомобила и да ги остави на мира. Нямало ефект от думите и върху подсъдимия, поради което тя се обадила по телефона на съпруга си и му обяснила в ситуацията се намирала с детето им, колко са уплашени и стресирани и го помолила да извика полиция. През това време към автомобила се приближил св. Х.. Той хванал подсъдимия, извадил го от автомобила на К. и казал на последната да потегля. Св. К. потеглила незабавно и заедно с дъщеря й, се прибрали в дома си. Обадила се за помощ на телефон 112. Служителите от персонала на заведението които също възприели тези действия на подсъдимия, се обадили на тел. 112 за помощ от полицията. През това време в заведението били и св. А.А.М., св. Б.Ю.К, св. Х. А.Х., М.С., А.Ю.Х., Б.Х.А., К.Д.С. и М.Е.В.. Св. А.А.М., Б.Ю.К и Х. А.Х., седели на терасата, непосредствено пред сградата на заведението. Те видели как подсъдимия чупи чинии и чаши и хващането и качването му в движение върху автомобила св. С.К.. Възмутили се от това поведение и решили да си тръгнат, като платили сметката си. Тръгнали си и когато излезли на пътя, за да отидат до автомобила, с който били дошли ги пресрещнал подсъдимия. Същия бил видимо агресивен и предложил да се бият и посегнал да ги удари. Св. А. успял да се предпази от удар от подсъдимия и му отказали да се бият, като му казали, че са дошли само за по едно питие и не искат да си създават проблеми. Подс. М. настоявал да се бие с тях, поради което те повикали на помощ св. М.С.. Стойчев разговарял с подсъдимия и му казвал, че не иска да създават проблеми, но думите му нямали ефект у подсъдимия. През това време св. Х. като видяла, че част от гостите на заведението си тръгвали и започнали да се освобождават места на паркинга на заведението тя отишла да премести своя л. а. „Ауди" с рег. № Н 35 36 ВМ, който бил паркиран в страни от паркинга. Тя искала да премести автомобила си по било до масата, на която седяла нейната компания – св. Бейхан Ахмедов, К.С., Марина Велинова и М.С. и от където щяла да може постоянно да наблюдава автомобила си. Св. Х. потеглила с автомобила си към паркинга, към мястото където искала да го остави. Тогава подс. М. се нахвърлил върху автомобила и започнал да го удря с ръка в предната му лява част, след което започнал да го рита по бронята, от което последната се пукнала, образували се побитости по пластмасова основа на предния регистрационен номер, а по предния ляв калник на автомобила се образували побитости, драскотини и надирания. От тези действия на подсъдимия, св. Х. се уплашила и върнала автомобила на предишното място. Докато се развивали тези действия, в РУП - В. Преслав бил получен сигнала на клиентите и персонала на заведението от тел. 112. На мястото били изпратени полицейските служители - св. Ж.М.К. и св. Й.З.Д.. Когато пристигнали в комплекса, двамата полицейски служители се опитали да усмирят агресията на подсъдимия, като го увещавали да престане, но подс. М., въпреки намесата на органите на реда продължавал с арогантното си и агресивно поведение. Св. К. се опитвал да успокои подсъдимия, а св. Д. отишъл да разговаря с другите хора, за изясняване на случая. Докато били двамата – св. К. и подсъдимия, последния продължавал с агресивното си поведение. Св. К. се опитвал да усмири подсъдимия като му говорел и го държал с ръка през кръста, но когато към тях приближавал автомобил, подсъдимия отново се насочвал към този автомобил, като се засилвал към съответния автомобил и се опитвал да нанася удари по него. Нанесъл и удар с ръка и на полицейския автомобил. Когато св. Д. се приближил към подсъдимия и св. К., подсъдимия се опитал да ритне с крак св. Д. и го напсувал. При това поведение на подсъдимия, двамата полицейски служители поискали помощ от дежурния в РУП гр. В. Преслав. Двамата полицаи поискали подс. М. да се качи в служебния им автомобил, за да го отведат в районното управление за изясняване на случая. Тогава се намесил св. Х., който заявил, че щял да доведе подсъдимия в полицията в гр. В. Преслав. Качили се – св. Х. и подсъдимия в пристигнало такси на св. А.. Св. К. наредил на св. А. да откара подсъдимия и св. Х. в РУП В. Преслав. Когато таксито потеглило, св. Д. и К. също тръгнали след него със служебния се автомобил, като съобщавали на колегите си от управлението накъде се движи таксито. По пътя за гр. В. Преслав, таксито спряло и подсъдимия слязъл от него. Тогава св. К., също слязъл от полицейския автомобил и казал на подсъдимия да се качва обратно в колата и да слезе пред районното управление. Подсъдимия изпълнил нареждането и се качил в таксито, което потеглило към гр. В. Преслав. Навлизайки в гр. В. Преслав таксито пътувало по маршрут водещ към полицейското управление. В един момент таксиметровия автомобил се отклонил в посока за гр. Шумен, тогава св. К. и Д. предупредили колегите си и в близост до бензиностанция „Петрол” към изхода на гр. В. Преслав за гр. Шумен, таксиметровия автомобил бил спрян от полицейските служители. Подс. М. слязъл от таксито, като говорел несвързано, включително и на руски език, крещял, не изпълнявал полицейските разпореждания на Г. и В. да спре на място. Тръгнал към магазин, който с намирал в близост. Тогава св. В. насочил служебното си оръжие към подсъдимия и му разпоредил да застане на колене и да сложи ръцете си на тила, които подсъдимия изпълнил. Служителите на реда поставили белезници на подсъдимия и го отвели в РУП - Велики Преслав. В сградата на РУП – В. Преслав, подсъдимият продължил да оказва съпротива срещу задържането, да се опитва да свали белезниците, да крещи, да вие, да псува и да вика на полицейските служители „Мамка Ви", след което започвал да пее някаква песен, като отново се редували псувни и песен. Това поведение на подсъдимия принудило служителите на реда да го положат да легне на пода и двама от тях да го държат, докато се успокои. Едва след като се успокоил го отвели в арестните помещения. Бил му извършен и медицински преглед от екип на ЦСПМ - В. Преслав.

От заключението на допуснатата и назначена тройна арбитражна съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза се установява, че подс. М. към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Цялостното заключение на тази експертиза е прието и от защитата и не е оспорено. В този момент, според заключението на вещите лица подс. М. е бил в състояние на усложнено алкохолно опиване, което не го е лишило напълно от възможността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Тези негови годности не са били пълноценни и са били значително смутени поради особената форма на опиване.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че към момента на деянието подс. М. е бил осъждан за престъпление по чл. 198 от НК, но е бил реабилитиран.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция приема за установена от гласните доказателства по делото, а именно – показанията на св. А.Ю.Х., Г.Х.К., С.С.К., Г. Г.К., Й.Х. М., С.А.А., Е.С.С., Х.П. Х., Е. Г. Д., А.Е.А., И.Т. Д., С.М. М.а, Б.Х.А., М.Е.Б., М.И.С., А.А.А., Б.Ю.К, К.Д.С. и Х. А.Х. приобщени на основание чл. 371 т. 1 от НПК и показанията на свидетелите Ж.М.К., Г.И.Г., М.М.В., Й.З.Д., Ш.Е.Х., Камен Стоянов П. и В. Б.М.. Така приетата за установена фактическа обстановка не се спори от страните. Най – вече от страна на защитата на подс. М.. Нито в пледоариите пред районния съд, нито във въззивната жалба срещу присъдата на ВПРС, нито във възражението срещу касационния протест на ШОП, нито в касационното и второто въззивно производство защитата не оспорва тази фактическа обстановка с изключение на факта – дали е било налице разпореждане на полицейските служители отправено към подсъдимия и св. Х. за отвеждането на подсъдимия в полицейското управление. Тук е налице твърдение на защитата, че от страна на полицейските служители – св. К. и Д. не е било наредено подсъдимия да отиде в полицейското управление, а да се прибира в домът си. Този извод защитата прави на база показанията на св. Х. в които последния твърди, че никой от полицаите не е разпореждал, двамата с подсъдимия с таксито да отидат в полицията в гр. В. Преслав. Показанията на този свидетел в тази им част, настоящата инстанция не приема и не кредитира, тъй като те са в противоречие с показанията на двамата полицейски служители – св. К. и Д.. Тези свидетели в показанията си твърдят, че св. К. е наредил на подс. М. да отидат заедно със св. Х. в полицейското управление с таксито в което са се качили и св. Х. е обещал, че ще отидат в управлението.

С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че предмет на въззивната проверка в настоящото производство е присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. постановена от Великопреславският районен съд, само в частта и в която подс. М. е бил признат за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК и за разноските и веществените доказателства. В останалата част присъдата на ВПРС в която същия е признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 216 от НК е влязла в законна сила. В тази част присъдата не е протестирана с касационния протест на ШОП, няма и жалба от подсъдимия и защитата му, поради което на осн. чл. 412 ал. 2 т 3 от НПК същата е влязла в законна сила с изтичане на срока за протестиране или обжалване.

При така приетата за установена и неоспорена от защитата, фактическа обстановка, ШОС приема, че от обективна страна подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 325 от НК. По основния състав на това престъпление, действията с които подс. М. го е осъществил, настоящия състав на ШОС приема за безспорно установени. Този извод на въззивната инстанция не е и оспорен от защитата. Поради това ШОС напълно споделя изводите на районния съд в тази насока и не следва същите да се повтарят. Следва да се посочи само, че ШОС не приема изводите на районния съд в частта им в която е прието, че осъществяването на деянието по чл. 325 от НК от подс. М. е продължило и след като той е напуснал района на комплекс „****”. Безспорно, установените действия на подсъдимия след този момент биха могли да осъществяват състава на това престъпление. Но се налага изследване на обв. акт с който на подсъдимия е предявено обвинението. Видно от съдържанието на същия – обстоятелствена част и диспозитив /заключителна част/, както и от постановлението за привличане като обвиняем, на същия е предявено обвинение да е извършил престъплението по чл. 325 от НК извън гр. В. Преслав – в района на комплекс „****”. Ноторно известни факти са, че въпросната бензиностанция „Петрол” където подсъдимия е задържан и са му поставени белезници от полицейските служители, от една страна и районното полицейско управление, от друга страна – се намират в чертите на гр. В. Преслав, а посочения комплекс „****” се намира на няколко километра извън чертите на този град. Съобразно разпоредбата на чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по т. н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт с който подс. М. е предаден на съд са посочени фактите касаещи действията на подсъдимия и след като той е напуснал района на комплекс „****”. Но в правните изводи е прието, че е осъществено деянието с квалификацията му по ал. 2 на чл. 325 от НК – със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и с особена дързост и цинизъм, като тези действия са осъществени, както на комплекс „****”, така и в гр. В. Преслав. Но както в заключителната част на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане, на подс. М. е предявено обвинение да е извършил престъплението край гр. В. Преслав, на комплекс „****”. Следователно подс. М. не е предаден на съд да е извършил престъплението по чл. 325 от НК на територията на гр. В. Преслав – в близост до бензиностанция „Петрол” и до отвеждането му в полицейското управление и в самото управление.

По отношение квалификацията на деянието.

Относно – обвинението по чл. 325 ал. 2 предл. І от НК, че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – „удар с меката част на дланта по задно панорамно стъкло на патрулен автомобил на РУ - В. Преслав, както и опит от страна на лицето да не се яви в сградата на РУ - Велики Преслав, като качвайки се в таксиметров автомобил се отправя в посока гр. Шумен, както и в последствие при задържането му, отправял псувни „***” към служителите на РУ-В. Преслав” - както е посочено в диспозитива на обв. акт. Съобразно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В обстоятелствената част на обв. акт с който подс. М. е предаден на съд, прокурора е изложил всички фактически действия извършени от подсъдимия, както преди пристигане на полицейските служители на комплекс „****”, така и след тяхното пристигане. В случая – касателно квалификацията по чл. 325 ал. 2 предл. І от НК значение имат действията на подсъдимия след пристигането на двамата полицейски служители. От всички действия на подсъдимия от момента на пристигането на двамата полицаи, прокурора е приел, както в правните си изводи /изложени в обстоятелствената част на обв. акт/, така и в правната квалификация на деянието /изложена в заключителната част на обв. акт/, че само: удара по задно панорамно стъкло на патрулен автомобил на РУ - В. Преслав; опита от страна на лицето /подс. М./ да не се яви в сградата на РУ - Велики Преслав, като качвайки се в таксиметров автомобил се отправя в посока гр. Шумен и в последствие при задържането му, отправял псувни „***” към служителите на РУ-В. Преслав, изпълват съдържанието на квалификацията на деянието, че същото е осъществено със съпротива срещу орган на властта. Именно такова обвинение е предявено на подсъдимия и срещу него той се е защитавал. Въззивната инстанция намира, че следва да се обсъдят поотделно всяко от така приетите от прокурора действия на подсъдимия, които според него са съставомерни относно квалификацията на деянието. На първо място – удара по задното панорамно стъкло на патрулния автомобил на РУ – В. Преслав. Какви са установените факти – св. К. след пристигане на „****” започнал да говори на подсъдимия, като го държал през кръста. При това когато приближал преминаващ автомобил, подсъдимия се насочвал към този автомобил, като се засилвал към съответния автомобил и се опитвал да нанася удари по тях. При осъществяване на тези му действия, подсъдимия нанесъл и удар с меката част на дланта си по задното панорамно стъкло на полицейския автомобил. Нанасянето на удара по полицейския автомобил, съобразно показанията на полицейския служител – св. К., не е осъществено при изрично разпореждане от страна на полицая към подсъдимия, той да престане с противоправното си поведение. Както твърди св. К., той е държал през кръста подсъдимия и е говорил с него, като по този начин се е опитвал да преустанови противоправните действия на подсъдимия. Следователно, не може да се приеме, че нанасянето на удара върху полицейския автомобил е израз на съпротива срещу разпореждане на орган на властта и то за преустановяване на престъпна дейност свързана с нарушаване на обществения ред. Друг би бил въпроса, ако полицейския служител бе разпоредил на подсъдимия да престане с буйствата си и последния продължи с тях, като едно от тези действия е и нанасянето на удар върху полицейския автомобил. Тогава подсъдимия би осъществил съпротива срещу орган на властта. На второ място - опита от страна на подсъдимия да не се яви в сградата на РУ - Велики Преслав, като качвайки се в таксиметров автомобил се отправя в посока гр. Шумен. Какви са фактите? Св. К. твърди, че наредил на подсъдимия да се качи в служебния автомобил, за да бъде отведен в РУ – В. Преслав, при което подсъдимия отказал като заявил, че щял да отиде в районното управление, но с такси. Св. К. се съгласил с искането на подсъдимия. След като пристигнал таксиметровия автомобил управляван от св. А., подсъдимия се качил в таксито, а св. К. наредил на св. А. да откара подсъдимия в районното управление. Двамата полицейски служители – св. К. и Д. потеглили след таксито с полицейския автомобил в посока гр. В. Преслав. По пътя таксито спряло и подсъдимия излязъл от него. При това св. К. също слязъл от полицейския автомобил и наредил на подсъдимия да се качи в таксито и да слезе пред управлението /полицейското/, на което подсъдимия не се възпротивил. Двамата автомобила навлезли в гр. В. Преслав и се отправили към полицейското управление, като в един момент таксито се отклонило и поело в посока не към полицейското управление,***. При тези факти, въззивната инстанция приема, че при потеглянето на таксито от комплекс „****” не е налице опит на подсъдимия да не се яви в сградата на полицейското управление в гр. В. Преслав. Не е налице и такъв опит при спирането на таксито и слизането от него от страна на подсъдимия, по пътя от комплекс „****” до гр. В. Преслав. Налице е такъв опит, но едва в чертите на гр. В. Преслав и то в момент, когато преди това въпросното такси се движи по маршрут отвеждащ го до полицейското управление. Едва след отклоняване на таксито в посока гр. Шумен може да се приеме, че е налице опит на подсъдимия да не се яви в полицейското управление и този му опит да се възприема като съпротива срещу орган на властта /срещу неговото разпореждане да се яви в полицейското управление/. Но, от една страна - това отклонение е осъществено не непосредствено на комплекс „****” при потегляне на таксито, а в чертите на гр. В. Преслав. От друга страна - обвинението с което подс. М. е предаден на съд е, че е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал. 2 предл. І от НК на комплекс „****”. Прокурора не е приел, нито в обстоятелствената част - в изводите си, нито в заключителната част на обв. акт, че подс. М. е оказал съпротива срещу орган на властта, като е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 от НК, нито по основния му състав, нито по квалифицирания по ал. 2 предл. І на чл. 325 от НК, на друго място, освен на територията на комплекс „****”. Поради това не може да се приеме, че потегляйки от „****” подсъдимия е направил опит да окаже съпротива като не изпълни полицейското нареждане да отиде с таксито в полицейското управление в гр. В. Преслав. Други изводи биха се наложили, ако предявеното обвинение бе, че деянието е извършено, както край гр. В. Преслав – на комплекс „****”, така и в гр. В. Преслав. На трето място - в последствие при задържането му, отправял псувни „***” към служителите на РУ-В. Преслав. Само отправянето на псувни към полицейските служители не може да се приема като оказана съпротива срещу орган на властта, от една страна. От друга – тези псувни биха били израз на съпротива срещу орган на властта, ако бе прието, че са изречени след като полицейски служител е наредил на подсъдимия да спре, при излизането му от таксито до бензиностанция „Петрол” и той не се е подчинил на това разпореждане. Но прокурора е приел, че със самото изричане на псувните е осъществена съпротивата срещу орган на властта. От трета страна – отново става въпрос за противоправни действия на подсъдимия, осъществяващи според прокурора състава на чл. 325 ал. 2 предл. І от НК, но не на комплекс „****”, а в гр. В. Преслав. Тук отново следва да се посочи, че такова обвинение не е предявявано на подс. М. – да е осъществил деянието и в гр. В. Преслав. С оглед на изложеното, въззивната инстанция приема, че както на д. п., така и в първинстанционното производство не е доказано по безспорен начин подс. М. при извършване на деянието по чл. 325 ал. 1 от НК, същото да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред.

Относно обвинението по чл. 325 ал. 2 предл. ІІ от НК, че деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Безспорно са установени всички действия на подс. М. осъществени от него в и около комплекс” ****”. Фактите в това отношение не се спорят от страните. Съобразно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС хулиганството се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Хулиганството е с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. Тук следва да се обсъдят в съвкупност всички действия на подсъдимия. Какви са те: подсъдимия започва да хвърля и чупи чинии и чаши в заведението; разрушавал е декоративни елементи от оградата и украсата на заведението; нанасял удари и крещял по паркирани и движещи се автомобили; хванал се е за движещия се автомобил на св. К., в който е била и непълнолетната и дъщеря и е крещял тя да отвори прозореца, нанесъл удари по прозореца и го счупил, като проврял главата си в автомобила и издавал нечленоразделни звуци и ръмжал, което наложило други хора да го отделят със сила от този автомобил; продължил да нанася удари по автомобили; бил агресивен към св. Хасанов, Мехмедов и Каменов, без никой от тях да го е предизвиквал, като искал да се бие с тях, посегнал да нанесе удар на св. Мехмедов, което наложило тези свидетели да потърсят помощ от св. М.С., който разговарял с подсъдимия да престане с агресивното си поведение; нанесъл удари и върху автомобила на св. Х.; след пристигане на полицейските служители – св. К. и Д., въпреки опитите на св. К., подсъдимия да преустанови агресивното си поведение, последния продължил да посяга да удря преминаващи автомобили; посегнал да ритне с крак полицейски служител – св. Д.; напсувал го, нанесъл удар по служебния автомобил на полицейските служители. Именно тази поредица от действия на подсъдимия сочи на особена наглост на непристойните действия на подсъдимия. Тези му действия се характеризират с безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите – възмутени от действията му, са не само гостите на заведението, но и персонала, голяма част от гостите на заведението са си тръгнали оскърбени от поведението на подсъдимия, дори и уплашени за собственото си здраве и имущество. Налице е и изключителна дързост – с действията си подс. М. не само хвърля и чупи чинии и чаши, а нанася удари повреди по автомобили, заканва се на различни хора, посяга да удари гости на заведението, поврежда украса на заведението, нанася удари по стъклото на автомобила на св. К. и го чупи, като провира главата си вътре в автомобила и не преустановява тези си действия въпреки молбите и уплахата на св. К. и нейното дете, а след намесата на органите на реда, подсъдимия продължава с арогантното си поведение – отново прави опити да нанася удари по преминаващи автомобили, прави опит да ритне полицейски служител, псува го. По този начин с действията си той в много груба форма се засягат интересите на обществото и личността и упорито не ги прекратява, нито след намесата на св. М.С. и св. Ш., нито след намесата на полицейските служители. Тези му действия изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото, както и към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление. С оглед на изложеното, въззивната инстанция приема за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че деянието подс. М. е осъществил при наличието на квалифициращите го признаци – с особена дързост и цинизъм.

По отношение доводите на страните.

По доводите на защитата. Първи довод – че деянието не е осъществено при квалификацията – съпротива срещу орган на властта изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред. Въззивната инстанция споделя, макар и не напълно този довод на защитата. Изводите в тази връзка са изложени по горе, поради което не следва да се преповтарят. Втори довод – че деянието не се отличава с особена дързост и цинизъм. ШОС не приема този довод. Както съда посочи по горе, налице са всички предпоставки деятелността на подс. М. да се квалифицира като осъществена с особена дързост и цинизъм. Освен изложеното от настоящата инстанция по тази квалификация, следва да се посочи още, че престъпната деятелност на подсъдимия е продължила дълго във времето, насочена е не само спрямо едно лице или неговото физическо и психическо здраве и неговата собственост. Насочена е срещу множество лица и множество обекти с различна собственост. Деятелността му е продължила и след пристигане на полицейските служители, като е насочена включително и спрямо тях. Поради това правилно тази деятелност е квалифицирана и то съобразно задължителните указания на Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС. Всяко от отделните действия на подсъдимия, както и деятелността му като цяло покрива напълно признаците на особената дързост и цинизъм посочени в посоченото постановление. Трети довод – след като защитата приема, че деянието на подс. М. следва да се квалифицира по основния състав на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК, то следва на осн. чл. 78а от НК същия да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание. Този довод въззивната инстанция намира, че не следва да се обсъжда, след като вече е прието и от тази инстанция, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано по чл. 325 ал. 2 предл. ІІ от НК.

По отношение доводите на представителя на прокуратурата. Прокурора излага довод за правилност на квалификацията на деянието по чл. 325 ал. 2 предл. І и ІІ от НК от една страна. Касателно квалификацията – съпротива срещу орган на властта, по горе ШОС изложи изводите си и на основание тези изводи, не следва да се приема този довод. На следващо място – прави се довод за изменение на присъдата като се увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 10 м. на 1 г. и 6 м. /така както е поискано в първоинстанционното производство/. В тази връзка не се излагат доводи от страна на прокурора, няма изложени доводи и от прокурора в първоинстанционното производство, поради което настоящата инстанция е в невъзможност да ги обсъжда.

По отношение наказанието. ШОС споделя и приема изводите на районния съд относно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Същите не се спорят от страните. Поради това не се налага същите да бъдат повтаряни и от настоящата инстанция. Правилно е прието, че наказанието на подс. М. следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. При този извод районния съд е приел, че целите на наказанието биха се постигнали с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца. Въззивната инстанция споделя тези изводи. Още повече, че следва да се имат предвид изразеното от подсъдимия съжаление и най-вече възстановяването от негова страна на причинените имуществени вреди. Действително това са част от смекчаващите вината обстоятелства, но същите имат относително по голяма тежест, тъй като е налице осъзнаване на виновността и противоправността на поведението му от подсъдимия, намерили израз в стремежа да възстанови причинените вреди. Следователно наказанието от 10 м. лишаване от свобода се явява справедливо и осъществяващо целите си както по отношение на конкретния подсъдим, така и п отношение останалите членове на обществото. Налице са и условията предвидени в чл. 66 от НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание, поради което правилно и законосъобразно районния съд е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 г.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че ще следва присъдата на ВПРС да се измени, като подс. М. бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 325 от НК със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред. В останалата наказателно осъдителна част за престъплението по чл. 325 ал. 2 от НК присъдата следва да бъде потвърдена. Следва да бъде потвърдена и в частта относно разноските и веществените доказателства.

Във въззивното производство са извършени разходи. По ВНОХД № 38/2017 г. на ШОС за допусната и назначена комплексна съдебно психиатрична и неврологична експертиза са направени разходи в размер на 610 лв. В настоящото въззивно производство за допуснатата и назначена тройна арбитражна съдебно психиатрична, психологична и неврологична експертиза комплексната, както и за приемане заключението на вещите лица са направени разноски в общ размер на 2 868. 87 лв. От вещите лица са направени и пътни разноски в размер на 150. 89 лв., които са им заплатени или общо разноски във въззивното производство 3 019. 76 лв. След като подс. М. е признат за виновен и осъден, то на осн. чл. 189 от НПК, следва същия да бъде осъден да заплати тези разноски в общ размер на 3 629. 76 лв.

Водим от горното, съдът

Да пиша и по чл. 216

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. на Великопреславският районен съд в само в частта в която подс. М. е признат за виновен за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК като го оправдава по обвинението да е извършил деянието със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред.

Потвърждава присъдата в останалите части.

На осн. чл. 189 от НПК, осъжда М. да заплати разноски по сметка на бюджета на съдебната власт – Окръжен съд гр. Шумен в размер на 3 629. 76 лв.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

Председател: Членове: 1.

2.