Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр.Варна, 30 август 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 05 юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева НДВ № 181 по описа на ВАпС за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъденото лице С.Б.М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 324/2017г. на Шуменския окръжен съд и НОХД № 73/2016г. на Районен съд гр.Велики Преслав и преквалифициране на деянието на осъденото лице по основния текст на чл.325, ал.1 от НК с приложението на института на чл.78а от НК.

В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422, ал.1 т.5, вр.чл. 348, ал.1 т. 1 и т.2 от НПК, като се излагат съображения за недоказаност на обвинението, възведеното срещу М., по квалифицирания текст на чл.325, ал.2 от НК, тъй като било безспорно установено по делото, че осъденото лице не е употребило нито една нецензурна дума. Претендира се, че деянието осъществява от обективна и субективна страна основния състав на престъплението хулиганство, което пък от своя страна обуславя приложението на чл.78а от НК. Иска се възобновяване на наказателното производство и преквалификация на деянието по чл.325, ал.1 НК с приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защитата на осъденото лице и изразяващо се в противоречие между диспозитива на обвинителния акт, където като година на извършване на деянието е посочена 2016 г., а в обстоятелствената му част – 2015 г.

По същество се иска наказателното дело да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена, деянието да бъде преквалифицирано по чл.325, ал.1 от НК като ВАпС освободи осъденото лице от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание чрез защитника си осъденото лице поддържа искането по изложените в него доводи.

Представителят на Варненска апелативна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият състав на ВАпС, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе по искането констатира следното:

С присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. състав на Великопреславския районен съд е признал С.Б.М. за виновен в това, че на 12.08.2015 г. край гр.Велики Преслав, в и около комплекс „****“, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанасяне на удари по паркирани автомобили – л.а.“Ауди А6“ с рег.№****, собственост на А.Ю.Х., л.а.“Ауди А6“ с рег.№****, собственост Г.Х.К.; счупване на чаши и чинии в комплекс „****“, собственост на „Г.К.2.“ЕООД, гр.В.Преслав, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – удар по задно панорамно стъкло на патрулен автомобил на РУ-В.Преслав, бягство от служителите на реда и отправяне на псувни при задържането му, като деянието се отличава и с изключителни цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК му наложил наказание десет месеца “Лишаване от свобода”; по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, ВПРС отложил изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.304 от НПК, ВПРС оправдавал осъденото лице М. за това, че на 12.08.2015 г. край гр.Велики Преслав, в и около комплекс „****“, противозаконно да е повредил чужди движими вещи – л.а.“Ауди А6“ с рег.№****, собственост на А.Ю.Х., като му нанесъл щети на стойност 270.00 лв. и л.а.“Ауди А6“ с рег.№****, собственост Г.Х.К., като му нанесъл щети на стойност 90.00 лв. и унищожил чужди движими вещи - чаши и чинии в комплекс „****“, собственост на „Г.К.2.“ЕООД, гр.В.Преслав на стойност 78.70 лв. - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

В случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда, на осн. чл.59, ал.1 от НК, ВПРС постановил приспадане от наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което по отношение осъденият е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 14.08.2015 г. до 09.11.2015 г., както и времето през което осъденият е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на осн.чл.64, ал.2 от НПК, считано от 13.08.2015 г. до 14.08.2015 г.

ВПРС се произнесъл по сторените по делото разноски, чието заплащане възложил на осъд.лице.

С решение от 16.04.2018г. състав на ОС Шумен, постановено по ВНОХД № 324/2017 г. се е произнесъл по основателността на жалбата на М., като е отхвърлил част от неговите оплаквания (идентични на наведените и в настоящото извънредно производство) и е изменил присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. на Великопреславският районен съд в само в частта в която С.М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 325 ал. 2 от НК като го оправдавал по обвинението да е извършил деянието със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред. ШОС потвърдил присъдата в останалата част.

Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения С.Б.М. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 32/01.12.2016 г. по НОХД № 73/16 г. на Великопреславският районен съд.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело.

Разгледано по същество е неоснователно.

По довода за нарушение на материалния закон:

Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК се мотивира с допуснато нарушение на закона при преценката, че поведението на осъденото лице покрива признаците на квалифицирания състав по чл.325, ал.2 от НК – а именно, че по съдържание то се отличава с изключителен цинизъм. Доводите му са абсолютно идентични с поддържаните пред двете решаващи съдебни инстанции и по същество се свеждат до това, че първоинстанционният съд пренебрегнал безспорно установения по делото факт, че М. не е бил отправил нито една нецензурна, обидна, унизителна реплика към присъстващите на мястото/в заведението и около него/ граждани, не е извършвал безсрамни и цинични дейстия, които да нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Освен това според защитата непристойните действията, изразили се в буйство, са били насочени и са засегнали единствено имущество - посуда и леки автомобили, което не е засегнало интересите на обществото или личността в много груба форма и не са израз на грубо нахалство или тежко оскърбление. Ето защо буйството като проява на непристойните действия на М. не надхвърляло рамките на съставомерните белези на обикновеното хулиганство.

На първо място следва да бъде посочено, че в настоящото производство ВАпС действа като касационна инстанция и е инстанция по приложение на правото при възприетата от решаващите съдилища фактическа обстановка. В конкретния случай фактически обстоятелства относно съставомерните признаци, включени в предмета на доказване са следните: Вечерта на 12.08.2015 г. С.М. посетил ресторант „****” край гр. Велики Преслав. Там той пил коняк, въпреки че бил наясно че взема медикаменти, които са несъвместими с алкохол. Така към 22.30 и 23 ч. М. се привел в състояние на усложнено алкохолно опиване. Без повод той започнал да крещи на висок глас, да хвърля и чупи чинии и чаши. М. излязъл от заведението и се отправил към паркинга, където ритал, удрял и скачал по паркираните автомобили. Същевременно нанасял удари с ръце и ритници и по случайно преминаващи автомобили. После хвърлял в различни посоки декоративни саксии с растителност на заведението. Извадил един хоризонтално поставен кол на декоративната ограда в ресторанта. Вследствие на тези действия на осъденото лице, музикалната програма била спряна, а част от гостите на заведението, възмутени от действията му и изплашени за здравето си, побързали да напуснат заведението. Гостите на тържеството, на което бил поканен осъденото лице, също си тръгнали като останал само св. Ш.Е.Х. - негов приятел. Последния следвал поде. М. и се опитвал да го усмири. Осъденото лицет не обръщал внимание на думите на св. Х. и продължавал да удря с юмруци и да рита всеки автомобил, който преминавал покрай заведението. По това време по пътя пред заведението минала св. С.К. с л. а. „Ауди А6" с per. № *** ВК. С нея и непълнолетната и́ дъщеря - Г. К., която седяла на предната дясна седалка. С.М. щом видял автомобила на св. К. се насочил към него. Хванал се за багажника му, монтиран на тавана, и започнал да блъска по автомобила. Уплашена от действията на осъденото лице, св. К. спряла автомобила, но категорично отказала да свали стъклото на автомобила, въпреки жестовете на М.. Тогава той счупил с удари стъклото и проврял главата и част от тялото си в купето на автомобила. През това време ръмжал и издавал нечленоразделни звуци. Изплашени от тези действия на осъденото лице св. К. и св. Г. К., започнали да викат за помощ, като го молели да се махне от автомобила и да ги остави на мира. Нямало ефект от думите им. Това наложило св.С.К. да се обади по телефона на съпруга си и му обяснила в ситуацията се намирала с детето им, колко са уплашени и стресирани и го помолила да извика полиция. През това време към автомобила се приближил св. Х.. Той хванал осъденото лице, извадил го от автомобила на К. и й казал да потегля. Св. К. потеглила незабавно и заедно с дъщеря й, се прибрали в дома си. Обадила се за помощ на телефон 112.

Служителите от персонала на заведението, които също възприели агресивните действия на осъденото лице, се обадили на тел. 112 за помощ от полицията. През това време в заведението били и св. А.А.М., св. Б.Ю.К, св. Х. А.Х., М.С., А.Ю.Х., Б.Х.А., К.Д.С. и М.Е.В.. Св. А.А.М., Б.Ю.К и Х. А.Х., седели на терасата, непосредствено пред сградата на заведението. Те видели как осъденото лице чупи чинии и чаши и хващането и качването му в движение върху автомобила св. С.К.. Възмутили се от това поведение и решили да си тръгнат, като платили сметката си. Тръгнали си и когато излезли на пътя, за да отидат до автомобила, с който били дошли ги пресрещнал осъденото лице. Същия бил видимо агресивен и предложил да се бият и посегнал да ги удари. Св. А. успял да се предпази от удар от осъденото лице и му отказали да се бият, като му казали, че са дошли само за по едно питие и не искат да си създават проблеми. Осъденото лице М. настоявал да се бие с тях, поради което те повикали на помощ св. М.С.. Стойчев разговарял с осъденото лице и му казвал, че не иска да създават проблеми, но думите му нямали ефект. През това време св. Х. решила да премести своя л. а. „Ауди” с per. № Н 35 36 ВМ, за да може да го наблюдава. Когато св. Х. потеглила с автомобила си, С.. М. се нахвърлил върху него и започнал да го удря с ръка в предната му лява част, ритал бронята, от което последната се пукнала, образували се побитости по пластмасова основа на предния регистрационен номер, а по предния ляв калник на автомобила се образували побитости, драскотини и надирания. От тези действия на осъденото лице, св. Х. се уплашила и върнала автомобила на предишното място.

Междувременно на място пристигнал екип на РУП - В. Преслав - св. Ж.М.К. и св. Й.З.Д.. Когато пристигнали в комплекса, двамата полицейски служители се опитали да усмирят агресията на осъденото лице, като го увещавали да престане, но С.М. продължавал с арогантното си и агресивно поведение. Св. К. се опитвал да усмири осъденото лице като му говорел и го държал с ръка през кръста, но когато към тях приближавал автомобил, осъденото лице отново се насочвал към този автомобил, като се засилвал към съответния автомобил и се опитвал да нанася удари по него. Нанесъл и удар с ръка и на полицейския автомобил. Когато св. Д. се приближил към осъденото лице и св. К., осъденото лице се опитал да ритне е крак св. Д. и го напсувал. При това поведение на осъденото лице, двамата полицейски служители поискали помощ от дежурния в РУП гр. В. Преслав. Двамата полицаи поискали С.М. да се качи в служебния им автомобил, за да го отведат в районното управление за изясняване на случая. Тогава се намесил св. Х., който заявил, че щял да доведе осъденото лице в полицията в гр. В. Преслав. Качили се - св. Х. и осъденото лице в пристигнало такси на св. А.. Св. К. наредил на св. А. да откара осъденото лице и св. Х. в РУП В. Преслав. Когато таксито потеглило, св. Д. и К. също тръгнали след него със служебния се автомобил, като съобщавали на колегите си от управлението накъде се движи таксито. По пътя за гр. В. Преслав, таксито спряло и осъденото лице слязъл от него. Тогава св. К., също слязъл от полицейския автомобил и казал на осъденото лице да се качва обратно в колата и да слезе пред районното управление. Осъденото лице изпълнил нареждането и се качил в таксито, което потеглило към гр. В. Преслав. Навлизайки в гр. В. Преслав таксито пътувало по маршрут към полицейското управление. В един момент таксиметровия автомобил се отклонил в посока за гр. Шумен, тогава св. К. и Д. предупредили колегите си и в близост до бензиностанция „Петрол” към изхода на гр. В. Преслав за гр. Шумен, таксиметровия автомобил бил спрян от полицейските служители. С.М. слязъл от таксито, като говорел несвързано, включително и на руски език, крещял, не изпълнявал полицейските разпореждания на Г. и В. да спре на място. Тръгнал към магазин, който с намирал в близост. Тогава св. В. насочил служебното си оръжие към осъденото лице и му разпоредил да застане на колене и да сложи ръцете си на тила, които осъденото лице изпълнил. Служителите на реда поставили белезници на осъденото лице и го отвели в РУП - Велики Преслав. В сградата на РУП - В. Преслав, осъденото лицет продължил да оказва съпротива срещу задържането, да се опитва да свали белезниците, да крещи, да вие, да псува и да вика на полицейските служители „Мамка Ви", след което започвал да пее някаква песен, като отново се редували псувни и песен. Това поведение на осъденото лице принудило служителите на реда да го положат да легне на пода и двама от тях да го държат, докато се успокои. Едва след като се успокоил го отвели в арестните помещения. Бил му извършен и медицински преглед от екип на ЦСПМ - В. Преслав.

При тази фактическа обстановка не може да бъде споделено виждането на защитата, че се касае за „обикновено” хулиганство. Както правилно са посочили решаващите инстанции Пленумът на Върховния съд в Постановление № 2/74 г. е посочил с какви признаци се отличава квалифицираният състав на чл.325, ал. 2 НК от основния състав. Деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли, безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, създават възмущение сред обществото, защото се нарушават норми на приличие. Изключителната дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред. С такова поведение се скандализира обществото, защото е налице особена грубост, дързост, тежко оскърбление на чувствата на членовете на нашето общество.

Настоящият състав на ВАпС намира за необходимо да посочи, че цинизмът има различно понятийно съдържание от придаденото му от защитата. Цинизмът по дефиниция е понятие на философията и се разглежда като поведение, което се проявява в откровено негативно, презрително, нихилистично и пренебрежително отношение към социално приетите основи, културните ценности, общоприетите норми на морала и възприятията за собственост, официалните догми на управляващата идеология. Циничното поведение се изразява в демонстративно игнориране на определени морални ценности, отричане на такива поведенчески мотиви като срам, съчувствие, съжаление, състрадание, защото те не отговарят на личните интереси. Горното навежда на извод, че циничното поведение не е само сексуално безнравственото, а има много по-широко съдържание.

Разглежданият случай е именно такава проява на нихилистично и пренебрежително отношение към социално приетите норми на поведение. Осъденото лице само се е поставило в състояние близко до животинското в резултат на интоксикация с медикаменти и алкохол, което само по себе си е грубо оскърбление към морала – С.М. е виел, издавал нечленоразделни звуци, ръмжал. Подобно поведение освен, че не се вписва в съвременните разбирания за социално приемливо поведение в обществото, то противоречи на нравствените принципи и значително надхвърлят обикновените случаи на „буйстване”. Действията на осъденото лице са били изключително агресивни и нагли, освен че чупил чаши и чинии в комплекс „****", ритал и блъскал, автомобили, включително и полицейския, нанесъл е имуществени вреди - спукал предна броня, нанесъл побитости по пластмасовата основа на преден регистрационен номер, побитости, драскотини и надирания по преден ляв калник на л.а. „Ауди А6" с рег. № ***, собственост на А.Х., хвърлил се върху тавана на л.а. „Ауди А6" с рег. № *** управляван от С.К., в който пътувала и непълнолетната й дъщеря, счупил стъклото на задна лява врата на автомобила, но и направил опит да влезе в купето, през което време ръмжал и издавал нечленоразделни звуци- действия, с които всял паника и страх у св. С.К. и нейната непълнолетна дъщеря - св. Г. К., които започнали да викат за помощ, като молели М. да се махне от автомобила и да ги остави на мира. Дори тогава подсъдимият не престанал, докато свидетелят Ш. не го отстранил от автомобила. С това поведение грубо е скандализиран общественият ред и обществото, като нищо не е могло да ги спре в тяхната грубост, цинизъм и дързост, едва намесата на органите на МВР са предотвратили по-нататъшните хулигански действия. По този начин подсъдимият в изключително груба форма е засегнал интересите на обществото чрез засягане на личността и собствеността на свидетелите-клиенти на заведението и свидетелите С.К., Г. К. и Г.К.. Затова са и правилни и изводите на решаващите съдилища, че са налице и двата квалифициращи признака по ал.2 на чл.325 от НК – изключителен цинизъм и дързост при осъщественото хулиганско поведение.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е неоснователно.

Безспорно в диспозитива на обвинителния акт е допусната явна техническа грешка при изписване годината на извършване на деянието по чл.325, ал.2 от НК като е посочена 2016 година. Това обстоятелство обаче само по себе си не е довело до ограничаване правата на подсъдимия, в частност правото му разбере в какво е обвинено. Това е така, защото на първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт на няколко пъти недвусмислено е посочено, че инкриминираните събития са се развили на 12.08.2015 година. Самият обвинителен акт е внесен в РС Велики Преслав на 22.02.2016 година, затова е обективно невъзможно да описва факти, осъществили се след това. Подсъдимият е бил наясно с пълния обем от инкриминираните факти, осъществявал е активна защита по тях, вкл. и чрез упълномощени по свой избор защитници, и е бил частично оправдан - както по обвинението по чл.216, ал.1 от НК, така и за част от квалифициращите признаци по чл.325, ал.2 от НК. Постановената осъдителна присъда от първата инстанция е отстранила тази техническа неточност като РС Велики Преслав ясно е посочил, че деянието е извършено на 12.08.2015 година. Въззивната инстанция не е изложила съображения по това оплакване, поддържано и пред нея, но нейното виждане за липса на съществено процесуално нарушение се извежда иманентно от изложените от нея съществени мотиви по останалите възражения на защитата.

При установената фактическа обстановка и правилно приложен материален закон потвърденото от въззивната инстанция наказание по размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо или завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, малко над минималния размер, предвиден в особената част на НК за престъплението към момента на извършване на деянието, като не е преценена превратно относителната тежест на нито едно от обстоятелствата по чл. 54 от НК. Наказанието от десет месеца лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние, на данните за личността на дееца и на другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Установеният изпитателен срок е също минимален - необходимо и достатъчно условие за постигане на всички цели по чл.36 от НК. Допълнителното му намаляване по реда на възобновяването на наказателното дело би било проява на неоправдан либерализъм и би създало в осъдения и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост.

По изложените съображения настоящият състав на ВАпС приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Великопреславския районен съд и решението на Окръжен съд Шумен не са допуснати поддържаните от осъдения С.Б.М. нарушения, като не са налице и други нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи и като неоснователно искането за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл

Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдения С.Б.М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 73/2016г. на Районен съд гр.Велики Преслав по и отмяна на постановената по делото присъда № 32/01.12.2016 г., потвърдена с въззивно решение № 39 от 16.042018 г. по ВНОХД № 324/2017г. на Шуменския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.