Р Е Ш Е Н И Е

 

30.03.2018 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2018                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 01 (първи) март                                                                       Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

административнонаказателно дело номер 203 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от А.Ш.Ш. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 541 от 26.04.2017 г., издадено от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите гр. Шумен.

            Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение, като изтъква, че управляваният от него автомобил е негова собственост, като собственик на ЕТ „***“***. Същият бил надлежно оборудван с проследяващо устройство, за което впоследствие било установено, че има фабричен дефект и затова не е функционирало – обстоятелство, което по никакъв начин не било известно на жалбоподателя. Освен това, към датата на вмененото му нарушение, жалбоподателят не разполагал с достъп до устройството, тъй като не получил парола за целта. Моли съда да постанови решение, с което цитираното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Представителят на въззиваемата страна поддържа наказателното постановление. Счита, че извършването на нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 01.11.2016 г. Н.В.Н. – горски инспектор при РДГ – Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 541/16.11.2016 г. (бл. Сер.: ДООА № 001122) срещу А.Ш.Ш. с ЕГН ********** ***, за това, че „транспортира дървесина с товарно превозно средство ГАЗ66 с рег. по превозен билет № 5419/00311 от 31.08.2016 г., без същото да е снабдено с изправно функциониращо устройство за проследяване на движението му (GPS-устройство). Дата на извършване на нарушението – 31.08.2016 г., дата на откриването му – 28.09.2016 година. Посочено е, че с горното нарушил чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 541 от 26.04.2017 г., с което на А.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, за това, че „транспортира дървесина с товарен автомобил ГАЗ 66 с рег. , придружена с превозен билет № 5419/00311 от 31.08.2016 г. от временен склад на отдел 171, подотдел „в“ в ТП ДГС „Преслав“, ДГТ, до гр. Велики Преслав, ул. „ № 5, който не е снабден с изправно функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му (GPS-устройство), с което осъществил състава на чл. 148, ал. 12 от ЗГ и чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ“.

            Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи от 28.10.2016 г. и от 27.01.2016 г., удостоверение изх. № 663/28.10.2016 г., превозен билет № 5419/00311 от 31.08.2016 г., час 14:28, свидетелските показания на Н.Н. (актосъставител), С.Д. (свидетел по акта), П.Ж., Х. Ш. и М.Е., установи от фактическа страна следното:

            А.Ш.Ш. чрез регистрирания от него ЕТ „***“*** е собственик на товарен автомобил марка „ГАЗ 66“ с рег. . Тъй като чрез процесното МПС едноличният търговец осъществявал дейността си, свързана с добиване и търговия на дървесина, на камиона било монтирано устройство за позициониране и проследяване (GPS-устройство), като информацията за същото била предоставена на РДГ – Шумен. През месец септември 2016 г. търговецът извършвал дейността си в отдел 171, подотдел „в“ в ТП ДГС „Преслав“, ползвайки различни превозни средства, между които и процесното, управлявано от жалбоподателя, включително на 31.08.2016 г., когато последният, като водач на товарния автомобил, извършвал транспортиране на дървесина, отразено в превозен билет № 5419/00311 от 31.08.2016 година. През месец септември 2016 г., свид. П.Ж., при изпълнение на служебните си задължения в РДГ – Шумен, изискал от едноличния търговец информация за осъществени превози на 31.08.2016 г. от 08,00 ч, до 20,00 часа, чрез предоставяне на превозни билети и данни за маршрутите на товарен автомобил марка „ГАЗ 66“ с рег. . Тъй като от страна на търговеца били предоставени само превозни билети, но не и маршрутите на автомобила на 31.08.2016 г., Ж. изготвил доклад до Директора на РДГ. Впоследствие, ЕТ „***“ предоставил на наказващия орган документи, от които се установявало, че поставеното на автомобила GPS-устройство не е функционирало към 31.08.2016 година.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 02.05.2017 г., а жалбата срещу него е депозирана пред Р.д.п.г.- Ш. на 09.05.2017 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното. Спазени са законните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и реда по чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за констатиране и наказване на съставомерната деятелност (включително в съответствие със заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните). Актът за установяване на нарушението и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, съотв., чл. 57 от ЗАНН.

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 12 от Закона за горите. Съгласно цитираните разпоредби, наказва се физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти, като частта от тези дейности, извършвана с товарни превозни средства (в случая – транспортирането на дървесина) следва да се осъществява с такива товарни превозни средства, които да са снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 – Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. От съвкупността на събраните както в съдебното производство, така и пред административнонаказващия орган доказателства се установи, а и от жалбоподателя не се оспорва, че в случая, по време на процесното транспортиране на дървесина от жалбоподателя А.Ш., в качеството му на водач на товарно превозно средство (при обективните предели, отразени в превозен билет № 5419/00311 от 31.08.2016 г., час 14:28), на товарния автомобил с рег. било монтирано такова устройство. Това било извършено от името на ЕТ „АТИ – 65 – А.Ш.“***, тъй като именно посоченият търговец осъществявал дейност, свързана с добиване, транспортиране и разпореждане с дървесина. Не се спори и по обстоятелството, че към 31.08.2016 г. GPS-устройството не е функционирало.

            В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ е посочен ясно субектът на административното нарушение – всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му транспортира дървесина (относимо към настоящия случай). За съставомерността на деятелността от този вид са ирелевантни (без правно значение) обстоятелствата от чие име се осъществява транспортирането на дървесината, както и наличието на умисъл у извършващия го водач на товарното превозно средство. Последният, като водач на моторно превозно средство, преди да започне всяко отделно управляване на автомобила, е длъжен да се увери в точното функциониране на всички системи за управление, вкл. на тези, свързани с управляването, които по силата на нормативни актове следва да отговарят на определени изисквания. Това, във всички случаи на липса на представа у водача за конкретни неизправности, съотв., нефункциониране на която и да е от тези системи, обосновава наличието на вина – във формата на непредпазливост, тъй като, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

            Предвид горното съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 50 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в размер, близък до минималния, предвиден в закона.

            Съдът счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган, доколкото е съобразен с предвидените в закона предели.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 541 от 26.04.2017 г., издадено от – Заместник-директор на Регионална дирекция по горите гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение541/16.11.2016 г. (бл. Сер.: ДООА № 001122), съставен от Н.В.Н. – горски инспектор в РДГ гр. Шумен, с което на А.Ш.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите вр. чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                      Районен съдия: