Р Е Ш Е Н И Е

07.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 17 (седемнадесети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 427 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от М.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №29/24.10.2017 г., издадено от заместник кмет на Община ***, Област Шумен.

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 3000.00 лв. на основание чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба за управление ***. В жалбата се съдържат доводи, че извършеното нарушение е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушение и при неправилно и необосновано приложение на материалния закон.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено, като прави алтернативно искане за изменение на наложеното наказание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: жалбоподателят, независимо че знаел, че на мястото няма обособено сметище от Община *** на 12.10.2017 г. около 7.45 часа, превозил с конска каруца и изхвърлил битови и животински отпадъци в дере в местността **** в с.***. Когато се придвижвал с каруцата към мястото, където изхвърлил отпадъците, жалбоподателя бил видян от св.Ш.Е., който подал сигнал до кмета на с.***. От своя страна кмета на населеното място уведомил Община ***. След получаване на сигнала в Общинска администрация гр.***, св.С.Б. – главен специалист „Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол“, извършил проверка и установил, че именно жалбоподателя е изхвърлил отпадъците на посоченото по – горе място. За установеното св.Б. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.13, ал.26 от Н а р е д б а за управление ***. Същият ден след съставяне на акта, жалбоподателя събрал отпадъците и почистил мястото на нарушението. Въз основа акта било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът счита за установена от приетите по делото писмени докателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.62, ал.1, ал.2 от Наредбата за управление *** и Заповед №1613/25.11.2015 г. и Заповед №1605/25.11.2015 г. и двете на Кмета на Община ***.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.Спазени са предвидената форма и процесуален ред, същите съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл. 42, респ. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП е описано извършеното нарушение и обстоятелствата свързани с него, посочени са дата и място на извършването, както и правната квалификация. Както в акта, така и в НП точно и ясно е описано нарушението, което се приема, че е извършено, обстоятелствата, при които то е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Деянието, за което е повдигнато административнонаказателното обвинение е изхвърляне на смесени битови и животински отпадъци на територията на Община ***, което е нарушение на чл.13, ал.26 от Наредба за управление ***. От показанията на разпитаните свидетели, което не се отрича и от нарушителя, се установи, че същият е изхвърлил отпадъци в местността **** в с.***. Изхвърлените от жалбоподателя отпадъци са такива по смисъла на § 1, т.4, т.17 и т.18 от допълнителните разпоредби на ЗУО и НАРЕДБА № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 г., изм. и доп., бр. 32 от 21.04.2017 г., в сила от 21.04.2017 г. и са част от обективна страна на състава на посоченото административно нарушение. Поради което съдът счита възраженията на защитата в този смисъл за неоснователни.

При посочване на мястото на извършване на нарушението е допуснато нарушение на процесуалните правила, като е посочено че отпадъците са изхвърлени в поречието на река, но от разпитаните по делото свидетели се установи, че същите са изхвърлени в дере в местността **** в с.***. Според настоящият състав това нарушение не е съществено и не е попречило на жалбоподателя да организира защитата си.

Не е допуснато и съществено процесуално нарушение при посочване на един и същ адрес на свидетелите по АУАН, т.к двамата свидетели работят в Община *** е посочен адрес седалището и адреса на управление ***. Целта на посочването на адрес на свидетелите по акта е осигуряване на възможност за призоваването им в хода на административнонаказателното производство.

По отношение на приложението на материалния закон: Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна, съобразно дадената правна квалификация на нарушението. Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). В хода на проведеното от административно наказващия орган производство и по време на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършителя на нарушението. Показанията на разпитаните свидетели са единодушни, че именно жалбоподателя е изхвърлил на посочените в НП дата и място, отпадъци от вида посочен в същото. Което не се и отрича от жалбоподателя.

По отношение на наказващата норма, правилно е определена като такава нормата на чл.60 от Раздел ХІ Административно-наказателни разпоредби от Н а р е д б а за управление ***.

Съдът счита, че незаконосъобразно е определен размера на наказанието за установеното административно нарушение, съответно на осн.ал.1 на чл.60 от Наредбата. В случай, че АНО има предвид определени отегчаващи вината обстоятелства, то последния е бил длъжен да вземе отношение по тях в текста на НП, като ги изброи или наведе такива в хода на съдебното следствие, което също не беше направено. Изложеното води до извода, че размера на наказанието "глоба" - 3000.00 лева не почива на посочените в чл. 27 ЗАНН предпоставки, а е определено самоцелно от АНО, което прави същото незаконосъобразно, т.к. наказанието винаги е подчинено на определени цели и следва да бъде съобразено с личността на извършителя и характера на извършеното и в този смисъл никога не бива да бъде самоцелно.

Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение е “явно маловажен случай” по смисъла на чл.60, ал.4 от Наредбата за управление ***. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Нарушението е извършено за първи път и е отстранено непосредствено след извършването му, което обосновава изключително ниска степен на обществена опасност на деянието, поради невъзможност за попадане в почвата и водите на вредните вещества от изхвърлените отпадъци за краткото време от момента на изхвърлянето до момента на събирането им. Поради изложеното и липсата на каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства, обосноваващи висока степен на обществена опасност на дееца, настоящият съдебен състав счита, че административното наказание следва да бъде определено в минималния посочен от чл. 60, ал.4 от Наредбата за управление *** в минимален размер- 100.00 лева. Съдът намира така определено наказанието е достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изложеното, съдът счита че наказателното постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №29/24.10.2017 г., издадено от заместник кмет на Община ***, Област Шумен, с което на М.А.М. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.13, ал.26 от Н а р е д б а за управление *** и на основание чл.60, ал. 1 и ал.2 от същата наредба е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 3000.00 лева, както следва: НАЛАГА на М.А.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.60, ал.4 от Н а р е д б а за управление *** административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.13, ал.26 от Н а р е д б а за управление ***.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: