Р Е Ш Е Н И Е

12.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 441 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н.Ю.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, с посочен в жалбата адрес гр.****срещу НП №17-0323-000682/16.10.2017 г. издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но в писмено становище по жалбата, счита че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Нарушението било установено чрез заснемане движението на лек автомобил „БМВ 7 ЕР РЕЙХЕ“ с рег.№Т3309ТН, собственост на ****в с.Златар, обл.Шумен на 05.08.2017 г. След установяване на нарушението и представяне на декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, в която декларирал, че лично той е управлявал автомобила, собственикът на автомобила бил призован в РУ-В.Преслав за съставяне на АУАН. При явяване в полицията, ****попълнил нова декларация, в която декларирал, че жалбоподателя е управлявал автомобила на процесните дата и място. Жалбоподателят от своя страна е потвърдил това в писмено обяснение и в декларация по чл.188 от ЗДвП. В хода на проверката било установено, чрез справка в регистрите на ОД на МВР – Шумен, АИС АНД и АИС БДС, че на жалбоподателя не е издавано СУМПС. Това обстоятелство е потвърдено от писмо от ОД на МВР гр.Търговище. При явяване в РУ-В.Преслав, жалбоподателят предал СУМПС №25313837 стар образец със срок за валидност до 01.09.2003 г. За установеното нарушение, управление на МПС без валидно свидетелство за управление на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение №702 от 29.09.2017г./бланков №212231/ за нарушение по чл.150а, ал.1 от от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни органи и в законовите срокове по ЗАНН.

Безспорно е установено от доказателствата по делото- декларации за предоставяне на информация вр. с чл.188 от ЗДвП от 28.09.2017 г. и от 29.09.2018 г., обяснение от жалбоподателя, снимка, показанията на свидетелите Т. и В., снимковия материал, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в с.Златар, общ.В.Преслав, обл.Шумен. От приложената справка за нарушител и писмо от О.н.М.Т. се установи, че на жалбоподателя не е издавано СУМПС. Показанията на свид. Т.(актосъставител) и В.(свидетел при установяване на нарушенето), съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Установи се и че жалбоподателя е предал в РУ-В.Преслав и СУМПС №25313837 стар образец със срок за валидност до 01.09.2003 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса освен, че не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, но е и налице пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Нарушението е установено при спазване разпоредбите на чл. 165, ал.1, т.6, Чл. 186, ал.1 и ал.4, чл.188 от ЗДвП.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП/ред.ДВ, бр. 97 от 2017 г./, освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП /ред.ДВ, бр. 97 от 2017 г./. Това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, в посочената й редакция към датата на извършване на нарушението, се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 пр.1 от ЗДвП/ред.ДВ, бр. 97 от 2017 г./, тъй като след като се наказва, водач който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, то очевидно е че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Несъответно е и СУМПС, което с изтекъл срок на валидност, както и липса на такова.

Допусната техническа грешка при посочване в обстоятелствената част на НП на датата до която е валидно, представеното от жалбоподателя СУМПС е процесуално нарушение, което също не е съществено. Още повече, че в настоящото производство се установи, че на жалбоподателя не е издавано СУМПС.

Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Видно от приложената справка за нарушител/водач на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП, същият е предал СУМПС със срок за валидност до 01.09.2003 г., като видно от писмо от О.н.М.Т. такова не му е издавано, поради което съдът счита че обществената опасност на деянието и дееца е висока. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, процесното Наказателно постановление №16-0323-000663/08.12.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП №17-0323-000682/16.10.2017 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, с което на Н.Ю.Ч. ЕГН ********** с адрес ***, с посочен в жалбата адрес гр.****за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП /ред. ДВ,бр.9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г./ и на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП/ред.ДВ, бр.97 от 2017 г./ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

След влизане в сила на настоящото решение препис от същото, ведно с копия от относимите документи, да се изпрати по компетентност на ВПРП за преценка за извършване на проверка за наличие на престъпление от общ характер с предмет предаденото с протокол за доброволно предаване от 29.09.2017 г. от жалбоподателя СУМПС №25313837 стар образец със срок на валидност до 01.09.2003 г. и на РП гр.Търговище за преценка за извършване на проверка за наличие на престъпление от общ характер с предмет декларация за предоставяне на информация вр. с чл.188 от ЗДвП от 25.09.2017 г. от ****

Районен съдия: