Р Е Ш Е Н И Е

15.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 15 (петнадесети) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна ****а,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 492 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Й.Д.Й. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 46-0000254/09.11.2017 г., издадено от и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен в И.а. „А.а.”.

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., изд. от Министъра на транспорта вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. Й. оспорва приетото от административнонаказващия орган, че извършил вмененото му нарушение от обективна страна, тъй като процесният таксиметров превоз бил осъществен след наемане по телефона, от гр. Шумен. Освен това счита, че случаят е маловажен, тъй като през цялата 2017 г. Община Велики Преслав не издавала разрешителни за извършване на таксиметров превоз на нейна територия. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата и отправеното искане.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 23.10.2017 г. инспектор при ОО „АА” гр. Шумен на ИА „Автомобилна администрация“ С.Х.С. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия А-2017, № 242991/23.10.2017 г., срещу Й.Д.Й. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 23.10.2017 г., около 10,50 часа, извън населено място, на път I-7 км 135+420, на около 1,5 км след разклона за гр. В. Преслав, посока гр. Шумен, при проверка на управлявания от водача лек таксиметров автомобил „***” от категория „М1”, с рег. № Н9212ВР, собственост на водача, като автомобилът е вписан в списък към разрешение № 17/08.03.2017 г. на ЕТ „Мини такс Стефан Скерлев“, издадено от Кмета на Община Шумен с валидност до 31.12.2017 г., като при проверката ЛТА е с включен ЕТАФП в режим „Заето“, с поставена табела „Такси“ на тавана на колата и непоставена табела „Не работи“ на предното стъкло, с попълнен пътен лист (ПЛ) № 26 за 23.10.2017 г. от пътна книжка (ПК) № 760/15.07.17 г., извършва следното нарушение: 1. Извършва таксиметров превоз на четирима пътника, започвайки превоза от гр. В. Преслав за гр. Шумен с разрешение, което не е за Община В. Преслав, с което нарушил чл. 45, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметровия превоз”. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението – И.Д.И. – инспектор при ОО „АА” гр. Шумен. Предявен е на нарушителя и е подписан от него, с вписването, че бил повикан от клиент от гр. Велики Преслав. В административнонаказателната преписка не се съдържат последващи писмени възражения на жалбоподателя.

На основание така съставения акт, от и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Шумен към ИА „Автомобилна администрация” ****, е издадено и атакуваното наказателно постановление № 46-0000254/09.11.2017 г., с което на Й.Й. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 2000,00 лв., на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за това, че на 23.10.2017 г., около 10,50 часа, извън населено място на път I-7 км 135+420, на около 1,5 км след разклона за гр. В. Преслав посока гр. Шумен при проверка на управлявания от водача лек таксиметров автомобил „***“ от кат. М1 с рег. № Н9212ВР, собственост на водача, като автомобилът е вписан в списък към разрешение № 17/08.03.2017 г. на ЕТ „Мини такс - Стефан Скерлев“, издадено от Кмета на Община Шумен с валидност до 31.12.2017 г., като при проверката ЛТА е с включен ЕТАФП в режим „Заето“, с поставена табела „Такси“ на тавана на колата и непоставена табела „Не работи“ на предното стъкло, с попълнен ПЛ № 26 за 23.10.2017 г. от ПК № 760/15.07.17 г., извършва следното нарушение: 1. Извършва таксиметров превоз на четирима пътника, започвайки превоза от гр. В. Преслав за гр. Шумен с разрешение, което не е за Община В. Преслав, с което нарушил чл. 45, т. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.”.

С жалбата не се навежда оспорване, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в преписката моторно превозно средство, както и че бил спрян за проверка. Спорни са обстоятелствата, имащи значение за извода дали е осъществен съставът на вмененото нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.С. (актосъставител), И.И. (свидетел по акта) и ****, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 33/02.11.2017 г., издадено от Кмета на Община Велики Преслав, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 17/08.03.2017 г., издадено от Кмета на Община Шумен, удостоверение № 0610 от 08.02.2018 г., изд. от Община В. Преслав, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 34/29.12.2017 г., издадено от Кмета на Община Велики Преслав, разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 27/01.01.2018 г., издадено от Кмета на Община Шумен, оригинал на пътна книжка, издадена от ИА “Автомобилна администрация“ на ЕТ „***”, серия № 760, заверена на 15.09.2017 г., с отбелязана на първата й страница фискална памет № 020946, в частта й, удостоверяваща пътен лист № 26 от 23.10.2017 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 23.10.2017 г. около 10,00 часа жалбоподателят се намирал в гр. Шумен, извършвайки таксиметрови услуги – превоз на пътници с лек таксиметров автомобил марка „***” с рег. № Н9212ВР, за което имало издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз от Кмета на Община Шумен. В посочения час по телефона с него се свързал свидетелят ****, който се намирал в гр. Велики Преслав и имал намерение да пътува за гр. Шумен. Поради това, същият наел автомобила по телефона и Й. незабавно се насочил от гр. Шумен, за гр. Велики Преслав – с цел осъществяване на договорения таксиметров превоз. В гр. Велики Преслав в посочения таксиметров автомобил, като пътници се качили свид. **** и още три лица, след което жалбоподателят, като водач, започнал фактическото извършване на превозването на пътниците до гр. Шумен. Около 10,50 часа, в близост до гр. Велики Преслав и на територията на общ. В. Преслав (на път I-7, км 135+420) автомобилът бил спрян за проверка от служителите на ИА „АА“ – свидетелите С.С. и И.И., на които било известно, че през цялата 2017 г. Община Велики Преслав не е издавала разрешения за извършване на таксиметров превоз. При проверката водачът представил удостоверяващите таксиметровия превоз документи, посочвайки в съставения АУАН обяснението, че превозът бил уговорен докато извършвал таксиметровата дейност в гр. Шумен.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена на 30.11.2017 г., от надлежно легитимирано лице и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП (23.11.2017 г.). Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение с посочена в преписката правна квалификация – чл. 45, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно цитираната разпоредба, на водача на таксиметров автомобил е забранено да извършва таксиметров превоз на територията на община, за която няма издадено разрешение. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобил пътници до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. Според чл. 36, ал. 1 от Наредбата, пътникът наема таксиметров автомобил по няколко начина, като в т. 4 на същата разпоредба е предвидено – чрез повикване по телефон. Съгласно чл. 38 и чл. 39 от Наредбата, след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат, а след приключване на превоза – задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. Ето защо, за таксиметровите превози на пътници следва да се съобразява приложимата нормативна уредба, че независимо от населеното място, където се е намирал наемащият автомобила пътник, договорът за превоз се счита сключен в населеното място, където се намира именно таксиметровият автомобил. В настоящия случай безспорно се установи, че управляваният от Й. таксиметров автомобил, към момента на наемането му по телефона от свид. ****, се намирал в гр. Шумен, като веднага след това жалбоподателят се насочил към гр. Велики Преслав, като преди това включил ЕКАФП в съответствие със законово предвиденото изискване. Именно маршрут „Шумен – В. Преслав – Шумен” е вписан и в пътния лист, удостоверяващ превоза. Тоест, установява се, че жалбоподателят осъществил таксиметровият превоз на територията на Община Шумен, от Кмета на която община има издадено разрешение за тази дейност. Поради това, съдът приема, че Й.Й. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.

При така установеното нарушение на материалния закон, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно.

Независимо от извода за несъставомерност, направен в настоящото съдебно производство, съдът намира за необходимо да изложи, че квалифицирайки обсъжданата деятелност като административно нарушение, административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелства, обосноваващи в случая приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „Маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид обстоятелството, че деянието по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП вр. чл. 45, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. е формално – не настъпват вредни последици, административнонаказващият орган е следвало да съобрази и следните обстоятелства: 1) неиздаването от Община Велики Преслав до датата на процесната деятелност – 23.10.2017 г., на разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, независимо от подадените молби за това; 2) издаването, на 02.11.2017 г. (десет дни след извършената проверка и шест дни преди издаване на наказателното постановление), на липсващото към 23.10.2017 г. разрешение с валидност до края на 2017 година; 3) наличието на разрешение към 23.10.2017 г. на разрешение за извършване на таксиметров превоз, макар и от друга, но съседна община; 4) съседността на общините, през територията на които е осъществен конкретният превоз. Ето защо, при настоящия съдебен контрол следва да се посочи, че констатацията на наказващия орган за формална съставомерност по чл. 93, ал. 1, т. от ЗАвтП, е следвало да бъде последвана от извода, че осъщественото от жалбоподателя деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните нарушения от този вид.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 46-0000254/09.11.2017 г., издадено от **** – и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен в И.а. „А.а.”, въз основа на акт за установяване на административно нарушение Серия А-2017, № 242991/23.10.2017 г., съставен от инспектор в ОО „АА” гр. Шумен в ИА „Автомобилна администрация” С.Х.С., с което на Й.Д.Й. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от Министъра на транспорта и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: