Р Е Ш Е Н И Е

20.03.2018 год.

Номер 20 Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 504 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Х.Д. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 17-0323-000732 от 14.11.2017 г., издадено от началника на Районно управление „Полиция“ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че липсвали данни какъв вид МПС е управлявал, като за нарушението по чл. 137е от ЗДвП му било наложено прекалено високо наказание. Освен това, не била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не взема становище.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 15.10.2017 г. полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 750/17 г. (Серия Д, бл.№ 212237) от 15.10.2017 г. срещу М.Х.Д. с ЕГН ********** от гр. В. Преслав, за това, че „на 15.10.2017 г. около 10,05 ч, по път II-74 км 5+030, в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище управлява мотопед „Пиаджио“ с номер на рама DAT0342292 с неустановена собственост без да е регистриран по надлежния ред в Република България. Водачът управлява без да използва защитна каска. Водачът не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, с което нарушил чл. 140, ал. ал. 1, чл. 137е, чл. 150 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000732 от 14.11.2017 г., с което на М.Д. са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1; глоба в размер на 250 лв., на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за това, че „на 15.10.2017 г. около 10,05 ч, по път II-74 км 5+030, в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище управлява мотопед „Пиаджио“ с номер на рама DATО342292 с неустановена собственост, без да е регистриран по надлежния ред в Република България – образувано БП, няма да се наказва по административен ред; Водачът управлява без да използва защитна каска; Водачът не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, с което нарушил чл. 137е и чл. 150 от ЗДвП.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител) и М.М. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 15.10.2017 г., служителите на РУ гр. В. Преслав Г.Т. и М.М. изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на път II-74, между гр. В. Преслав и с. Имренчево. Около 10,05 ч към тях, движейки се в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище приближил мотопед, като полицаите забелязали, че водачът на същия е без поставена защитна каска. Служителите на МВР спрели мотопеда, за да извършат проверка, като констатирали, че същият се управлява от М.Д.. Полицейските служители установили, че превозното средство не е регистрирано, водачът е неправопспособен.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Д. управлявал моторно превозно средство мотопед „Пиаджио“ с номер на рама DAT0342292.

1. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 137е от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. В случая, безспорно се доказа, че Д., управлявайки мотопед, нарушил пряката забрана на цитирания текст. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 137е от ЗДвП.

Поради това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на М. Д. е правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП.

2. Административнонаказателната отговорност на Д. е ангажирана и за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Според тази норма, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Установи се, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление на МПС и такова никога не му е издавано. Тоест, Д. управлявал МПС, без да е правоспособен водач, поради което съдът счита, че извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по този текст.

Предвид горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на М. Д. е правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал и двете процесни деяния.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска – „глоба“ в размер на 50 лева.

При индивидуализацията на това наказание административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в абсолютно определения размер на цитираната предвиждаща го норми. Ето защо, настоящият състав намира, че размерът на така наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган.

2. В разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач. Законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 100 лв. до 300 лева.

Настоящият състав, като взе предвид материалите по делото, факта, че жалбоподателят е наказван само веднъж за нарушение по ЗДвП и то с фиш през 2012 г., счита, че размерът на наложеното му наказание за това нарушение се явява прекомерно завишен. Съдът счита, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства, поради което размерът на наложеното му административно наказание от посочения вид следва да бъде намален, като му бъде наложено такова в размер на минимума, предвиден в закона, а именно – „Глоба“ в размер на 100,00 лева.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000732 от 14.11.2017 г., издадено от началника на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен следва да бъде изменено в едната му част и потвърдено в другата.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0323-000732 от 14.11.2017 г., издадено от Р.С.С.– Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 750/17 г. (Серия Д, бл.№ 212237) от 15.10.2017 г., съставен от полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която на М.Х.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 137е от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева).

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-0323-000732 от 14.11.2017 г., издадено от Р.С.С.– Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 750/17 г. (Серия Д, бл.№ 212237) от 15.10.2017 г., съставен от полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, В ЧАСТТА МУ, с която на М.Х.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от 250,00 лв. на 100,00 лв. (сто лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: