Р Е Ш Е Н И Е

20.03.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 505 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.Х.Д. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 17-0323-000739 от 15.11.2017 г., издадено от началника на Районно управление „Полиция“ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС, поради което не следвало да му се налага наказание по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а по ал. 1 на същия текст. Моли съда да постанови решение, по силата на което посоченото по-горе наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, моли атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 15.10.2017 г. полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 749/17 г. (Серия Д, бл.№ 212238) от 15.10.2017 г. срещу М.Х.Д. с ЕГН ********** от гр. В. Преслав, за това, че „на 15.10.2017 г. около 10,05 ч, по път II-74 км 5+030, в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище управлява мотопед „Пиаджио“ с номер на рама DAT0342292 с неустановена собственост във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000739 от 15.11.2017 г., с което на М.Д. е наложено административно наказание: глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че „на 15.10.2017 г. около 10,05 ч, по път II-74 км 5+030, в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище управлява мотопед „Пиаджио“ с номер на рама DAT0342292 с неустановена собственост във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител) и М.М. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 15.10.2017 г., служителите на РУ гр. В. Преслав Г.Т. и М.М. изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на път II-74, между гр. В. Преслав и с. Имренчево. Около 10,05 ч към тях, движейки се в посока от гр. В. Преслав към гр. Търговище приближил мотопед, като полицаите забелязали, че водачът на същия е без поставена защитна каска. Служителите на МВР спрели мотопеда, за да извършат проверка, като констатирали, че същият се управлява от М.Д.. Полицейските служители установили, че превозното средство не е регистрирано, водачът е неправопспособен и за превозното средство няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. Тази норма е насочена към мотивиране на собствениците, респ. ползвателите на автомобили да сключват договор за застраховка от посочения вид. Императивният характер на разпоредбите на КЗ произтича от идеята при евентуално настъпване на застрахователно събитие, да бъдат обезщетени от застрахователя в пълна степен вредите, нанесени на трети лица в резултат на поведението на застрахования водач. В случая се установи, че жалбоподателят е ползвател на мотопед марка „Пиаджио”, който не е регистриран по надлежния ред, като на 15.10.2017 г. управлявал посоченото МПС по път II-74. Доказа се, че към цитираната дата за това двуколесно моторно превозно средство не бил налице действащ валиден договор за задължителна застраховка. Тоест, налице били и двата обективни елемента на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Нарушението е извършено и при наличие на вина у М.Д., доколкото същият, като ползвател на превозното средство, е могъл и е бил длъжен да знае, че към 15.10.2017 г., за мотопеда няма сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за деяние на просто извършване, тоест, общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на осъществяването му. Като е ползвал описаното моторно превозно средство без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, Д. не е изпълнил задължението си, произтичащо от КЗ, при което проявената от него небрежност създава бъдеща невъзможност да бъдат компенсирани в пълна степен вредите, евентуално причинени на трети лица при настъпване на застрахователно събитие в резултат на нарушение по Закона за движение по пътищата.

Възражението на жалбоподателя, че е собственик на превозното средство, поради което следва да носи отговорност по чл. 638, ал. 1 от КЗ се явява неоснователно. Цитираната норма предвижда отговорност за лица по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тоест – лице, притежаващо моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В случая процесният мотопед не е надлежно регистриран, липсват доказателства (а и твърдения) за придобиването на собствеността върху него от жалбоподателя при спазване на писмената форма, предвидена в нормата по чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че Д. е собственик на превозното средство.

Съдът, при условията на служебно начало, намира, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая по преписката не са налице данни, от които да се направи извод за по-ниска обществена опасност на осъщественото от М.Д. деяние.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на М.Д. е в предвидения за конкретното нарушение в чл. 638, ал. 3 от КЗ размер.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 17-0323-000739/15.11.2017 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 17-0323-000739 от 15.11.2017 г., издадено от ****– Началник на Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 749/17 г. (Серия Д, бл.№ 212238) от 15.10.2017 г., съставен от полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на М.Х.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: