Мотиви към присъда по НОХД №73 по описа за 2016 г. на ВПРС

На 22.02.2016 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт ПД№639/15 г. на ВПРП, ведно с ДП №248/2015 г. по описа на РУ на МВР гр.В.Преслав, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Б.М. с ЕГН **********,*** г., български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, постоянен и настоящ адрес ***, с местоживеене ***, за това че на 12.08.2015 г. край гр. Велики Преслав, в и около комплекс „****" извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - действия свързани с нанасяне на удари по паркирани автомобили на клиенти на заведението - л.а. „Ауди А6" с рег. № ***, собственост на А.Ю.Х., в следствие на които са нанесени следните щети по автомобила - спукана предна броня, побитости по пластмасова основа на преден регистрационен номер, побитости, драскотини и надирания по преден ляв калник, нанасяне на щети по л.а. „Ауди А6" с рег. № *** ВК, собственост на Г.Х.К., изразяващи се в счупване на стъкло на задна лява врата, счупване на чаши и чинии в заведението, собственост на „Г.К.2." ЕООД, собственик на комплекс „****", край гр. В. Преслав, представлявано от Г.К. от гр. В. Преслав, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта - удар с меката част на дланта по задно панорамно стъкло на патрулен автомобил на РУ гр. В. Преслав, както и опит от страна на лицето да не се яви в сградата на РУ Велики Преслав, като качвайки се в таксиметров автомобил се отправя в посока гр. Шумен, както и в последствие при задържането му, отправял псувни „***." към служителите на РУ - Велики Преслав и деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост- престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 от НК и за това, че на 12.08.2015 г. край гр. Велики Преслав в и около комплекс „****" противозаконно повредил чужди движими вещи - спукал предна броня, нанесъл побитости по пластмасовата основа на преден регистрационен номер, побитости, драскотини и надирания по преден ляв калник на л.а. „Ауди А6" с рег. № ***, собственост на А.Ю.Х. в следствие, на които са нанесени щети по автомобила в размер на 270 лева, счупил стъкло на задна лява врата на л.а. „Ауди А6" с рег. № ***, собственост на Г.Х.К., в следствие на което са нанесени щети по л.а. в размер на 90 лева, счупил чаши и чинии в комплекс „****", собственост на „Г.К.2." ЕООД, представлявано от Г.К., в следствие на което са нанесени щети в размер на 78,70 лева или обща стойност на повредените вещи - 438,70 лева- престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

С оглед диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “ Съкратено съдебно следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.

Подсъдимият и защитниците на основание чл.371, т.1 от НПК в първото по делото съдебно заседание изразяват съгласия за приемане на показанията на свидетелите: А.Ю.Х., Г.Х.К., С.С.К., Г. Г.К., Й.Х. М., С.А.А., Е.С.С., Х.П. Х., Е. Г. Д., А.Е.А., И.Т. Д., С.М. М.а, Б.Х.А., М.Е.Б., М.И.С., А.А.А., Б.Ю.К, К.Д.С. и Х. А.Х., както и заключението на вещото лице С.С.Б., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на всеки от посочените свидетели и експертното заключение на икономическата експертиза изготвено от вещото лице С.Б., приложени по досъдебното производство. Съдът с определение от 19.04.2016 г. одобри изразените съгласия на основание чл.371, т.1 от НПК, като при постановяване на присъдата непосредствено се ползва на протоколите за разпит на свидетел, приложени по досъдебното производство.

В хода на съдебните прения представителят на ВПРП, поддържа повдигнатите обвинения. Счита същите за доказани по несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага да му бъде наложено наказание за престъплението по чл. 216 от НК дванадесет месеца „Лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК осемнадесет месеца. На основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на 18 месеца „Лишаване от свобода", изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 4 години.

Защитниците намират, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и молят подсъдимия да бъде оправдан по слените съображения: поведението на подзащитният им покривало медицинските, психологични и психиатрични критерии за нарушено поведение дължащо се на зависимост, която вещите лица и лекуващите го в клиника „Ренесанс – Интер“ били констатирали, което е повлияло на неговото психично състояние, като степента на увреждане, степента на зависимост и степента на волева овладимост на подзащитния не била изяснена по делото, включително и от вещите лица. Сочетото защитниците обосновават и с показанията на част от свидетелите - двамата полицейски служители М. и Д., водачът на таксиметровия автомобил А., момчето което е дошло да помогне на М. да се приберат – Ш.Х., собственичката на заведението С.К. и нейния съпруг Г.К.. Според защитата показанията на всички тези свидетели говорят за неадекватност като равнозначна на ненормалност на реакциите и поведението на М.. От заключението на вещите лица, епикризата и психологичното заключение от клиника „Ренесанс-Интер“ се установявало, че се касае за абстинентна симптоматика подлежаща на лечение, поради което защитата счита, че волевата овладимост, възможността да ръководи постъпките подсъдимият М. в този момент на деянието не е притежавал. Поведението му не отговаряло на познатите хулигански действия, предизвикани след употреба на алкохол, а това били действия, предизвикани от неговата зависимост от медикаменти, посочени от вещите лица и комбинацията с алкохол. Тези медикаменти били редуцирани в срока на лечението в клиника „Ренесанс-Интер“, докато той накрая вече е могъл да покаже волева овладимост. Поради липсата на повторна експертиза, според защитата делото в тази му част е останало неизяснено. Установените огнища в мозъка на подсъдимия са могли създадат късо съединителни реакции, съответно късо съединителните реакции са в основата на всички състояния, които изключват вменяемостта. Това становище било потвърдено и от вещите лице при изслушването им в съдебно заседание. Според защитата прокуратурата неправилно и необосновано изключвала всичко това и приела, че М. е бил в нормално психическо и психиатрично състояние, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и какво е направил. Независимо от посоченото, защитата счита че М. е направил онова, което е трябвало да направи и което не той е искал, а са му го казали полицаите: полицейският служител М. му е казал на него и на св. Ш., като е видял, че е с такси със св. А.: „Хайде, С., заминавай си вкъщи“, и той е направил точно това: седнал е в таксито да си заминава в къщи. Защитата задава и реторичен въпрос: „кое е хулиганството и какво е направил М. в периода от участъка на ресторанта до края на гр. Велики Преслав до бензиностанцията?“ и отговорът и е че не е направил нищо, освен че е стоял в автомобила и е говорил неразбираемо, според част от свидетелите на руски език, преди гр.Велики Преслав автомобилът е спрял и подзащитният им е бил слязъл по малка нужда, полицаите са го проследили и са спрели зад тях, за да видят какво ще направи. Предвид изложеното защитата счита, че в случая гражданинът М. е изпълнил добросъвестно полицейското разпореждане. Ако полицейското разпореждане е било да го задържат по какъвто и да е повод, за хулиганство, дори и за дребно хулиганство е трябвало да го качат в служебния автомобил и да го откарат в РУ - Велики Преслав, но вместо това двамата полицейски служители са му дали разпореждане да се прибере вкъщи и той го бил изпълнил. Поради което същият не е извършил хулигански действия, които да могат да бъдат квалифицирани, като престъпление по чл.325 от НК. Още повече това важало за квалифицираният състав на чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, че деянието е извършено със съпротива срещу орган на властта и с изключителен цинизъм и дързост. По делото не били събрани доказателства за съпротива от страна на подсъдимия на полицейските служители нито до ресторанта, дори полицейският служител, който е извършил задържането с изваден пистолет е казал че М. не тръгнал към него, а към магазина и полицейският служител се е притеснил от това, че подсъдимият може да разбие витрините на магазина, който бил в близост. Но М. не го е направил, а е изпълнил и неговите указания - да застане на колене с високо вдигнати ръце и след това да влезе в служебния автомобил. Според защитата, колкото и да се търси изключителен цинизъм и дързост в поведението на един гражданин, който е изпълнил няколко полицейски разпореждания - няма доказателства, за нито едно неизпълнение, напротив, всяко нещо било изпълнено и за него свидетелствали не други, а самите полицейски служители. Освен това и в обвинителния акт нямало формулировка кои от всичките описани действия влизат в категорията цинизъм и дързост. Обикновено в съдебната практика под цинизъм се разбирало псувни в присъствието на много хора, на деца, груби изрази, неприлични жестове, унижаващи честта достойнството на присъстващите или на някои конкретни длъжностни или недлъжностни лица, но в случая защитата оставала да гадае, т.к същите не били доказани. Считат, че в случая няма нито една от категориите, които да е позната на съдебната практика, които да изпълват съдържанието на обвинението за изключителен цинизъм и дързост, напротив въпреки употребата на алкохол и силни психотропни лекарства, от които е бил зависим, подсъдимият в рамките на своите възможности е спрял действията си и е изпълнил всичко, което му било казано от полицейските служители. Според защитата, може да се търси една тенденциозност в поведението на полицейските служители, т.к нямало нито едно основание за задържането на М. с таксито в края на гр. Велики Преслав и отвеждането му в РУ. Съгласно ЗМВР той е бил изряден гражданин, легитимирал се е с лична карта, изпълнил е преди това всички разпореждания и нямало причина да бъде воден в РУ. Негово право било и той до момента не го е ползвал, което било въпрос на отделно производство, да бъдат изследвани и преценени действията на полицаите в тази ситуация, дали те са действали правилно, но не и да обосновават по-тежката квалификация на престъплението хулиганство. Според защитата, са доказани единствено извършени от подсъдимия действия – чупене на чинии в заведението, които могат да покрият някакви критерии за смущаване на обществения ред, т.к са привлекли вниманието на останалите клиенти в заведението. Но още на другата сутрин братът на подсъдимия е възстановил стойността на чиниите и е платена щетата по лекия автомобил на семейство Кюркчиеви, за което е представена декларация, което било потвърдено от тях и в съдебно заседание и същите не предявяват претенция за материални щети. Според защитата в хода на наказателното производство не били събрани доказателства, които да обосновават квалификацията по ал. 2 на чл. 325 от НК и обвинението противоречало, както на закона, така и на съдебната практика. Поради което защитата моли, съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК.

Защитниците правят алтернативно искане, ако съдът приемете, че има данни за хулигански действия, въпреки че промяната в поведението на подсъдимия е настъпило след употребата на концентрат, съчетано със състоянието на мозъка на подсъдимия и с употребата на лекарства, съответно има нарушение на обществения ред и ако приложи ал. 1 на чл.325 от НК, моли подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Налице били основанията за приложението на чл. 78а от НК, в случай че съдът признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

По отношение на повдигнатото обвинение по чл.216, ал.1 от НК, защитата моли съдът да оправдае подсъдимия, поради следното: видно от заключението на съдебно-икономическа експертиза размера щетите е 438.00 лв., МРЗ към момента на деянието е била 320 лв., безспорно е установено че щетите са възстановени от подсъдимия, ето защо в случая била приложима разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК вр. с чл. 216, ал. 4 от НК и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Константна била съдебната практика относно размера на щетата при маловажните случаи в този смисъл било и Решение № 667 от 28.11.2003 г. по НД № 525/2003 г., I-во Наказателно отделение на ВКС, където критерий за маловажност на щетата е приет ориентировъчен стойностен таван от три минимални работни заплати. Отделно за маловажност, следвало да бъдат оценени и други критерии, т.е не само размера на щетата, а и състоянието и поведението на подзащитния им, което било смекчаващо вината обстоятелство и трябвало да се вземе предвид относно субективната страна на деянието.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитниците и незавасимо, че твърди че няма спомени от вечерта на деянието, изразява искрено съжаление за извършеното.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.08.2015 г. вечерта подс. С.М. бил на рожден ден на свой приятел в ресторант„****" край гр. Велики Преслав. Компанията била разположена на маса в лятната градината. Заведението по това време било пълно с посетители - възрастни и деца. Имало и гост изпълнител. През деня подс.М. приел обичайните си лекарства - бензопроизодсти, атипичен антипсихотик или тимостабилизатор. Вечерта употребил и неустановено количество алкохол. Около 22,30 - 23,00 ч. подсъдимият немотивиран от посетители или персонал в заведението започнал да проявява агресия, като започнал да крещи, да хвърля и да чупи от посудата на заведението, която се намирала на масата. След което подс. М. станал от масата и тръгнал към паркинга на заведението. Излязъл на пътя и започнал да рита, удря и да скача по паркираните автомобили. Проявявал същата агресия към всеки движещ се в близост автомобил, чрез удари и ритници по автомобилите. Започнал да хвърля в различни посоки поставените за декорация в заведението саксии с растителност и измъкнал един от хоризонтално поставените колове на декоративната ограда в заведението. Всички тези действия били възприети от намиращите се на другите маси в заведението посетители. Музикалната програма била преустановена. Поради силното си възмущение и уплаха от постъпката на подсъдимия гостите побързали да напуснат заведението, някои от тях дори преди да си платят сметката, от страх да не се пренесе агресията и спрямо тях. От компанията, в която преди това бил подс. М. останал единствено неговият приятел св. Ш.Е.Х., който вървял след него и се опитвал да го усмири. На неговите думи подсъдимият не обръщал внимание, а виждайки движещ се автомобил се насочвал към него и го блъскал с юмруци и ритал. По това време по пътя пред заведението минала св. С.С.К., която управлявала л.а. „Ауди А6" с рег. № *** ВК. С нея на предна дясна седалка на автомобила пътувала и непълнолетната й дъщеря Г. К.. Св. К. намалила скоростта, минавайки край заведението. Подсъдимият М. възприел движението на автомобила и се насочил към него, след което се хванал за багажника, намиращ се на тавана и започнал да блъска по автомобила. Като видяла това св. К. спряла автомобила. Подс. М. й казал да свали стъклото на автомобила и след като К. отказала, той започнал да блъска по стъклото на задната лява врата. От силата на удара стъклото се счупило и М. проврял главата и част от тялото си през счупено стъкло вътре в автомобила. През това време ръмжал и издавал нечленоразделни звуци. Изплашени от необяснимите действия на подсъдимия св. С.К. и нейната непълнолетна дъщеря - св. Г. К., започнали да викат за помощ, като молели М. да се махне от автомобила и да ги остави на мира. С.К. се обадила по телефона на своя съпруг и му обяснила в каква ситуация се намират двете с детето им, колко са уплашени и стресирани и го помолила да извика полиция. По това време към автомобила се приближил св. Ш.Х., който измъкнал подсъдимия и казал на К. да потегля. Св. К. и дъщеря й се прибрали у дома си, като се обадили за помощ на националния телефон за спешни повиквания 112. Служителите от персонала на заведението възприели всички действия на подсъдимия и също извикали полиция, чрез телефон 112. По това време в заведението били св. А.А.М., св. Б.Ю.К и св. Х. А.Х.. Били седнали на терасата, непосредствено пред сградата на заведението. Докато консумирали своите напитки възприели случващото в градината и чули шума от чупене на посуда. Видели и хващането и качването в движение на подсъдимия върху л.а. управляван от св. С.К.. Възмутени от видяното, решили да си тръгнат от заведението, платили си сметката и се запътили по стълбите към паркинга. Когато излезли на пътя, за да стигнат до автомобила, с който били дошли ги пресрещнал подсъдимия. Той бил видимо агресивен предложил им да се бият и посегнал да ги удари. Св. А. успял да се предпазил от удар от подс.М.. Свидетелите отказали да се бият, като му казали, че са дошли само за по едно питие и не искат да си създават проблеми. Тъй като не могли да се разберат с него повикали на помощ св. М.С., който също разговарял с подсъдимия и му казвал, че не иска да създават проблеми. По същото време в заведението се намирала и св. А.Ю.Х., в компанията на свидетелите Б.Х.А., К.Д.С., М.Е.В. и М.С.. Когато част от гостите тръгнали да се разотиват и започнали да се освобождават места на паркинга на заведението тя отишла да премести своя л.а. „Ауди" с рег. № ***, който бил паркиран в страни от паркинга, поради липсата на свободно място. Мястото където искала да паркира автомобила си св. А. било в близост до масата, на която били седнали и от където щяла да може постоянно да наблюдава автомобила си. Когато приближила до паркинга подс.М. се нахвърлил върху автомобила и започнал да го удря с ръка в предната му лява част, след което започнал да го ритал по бронята, от което последната се пукнала, образували се побитости по пластмасова основа на предния регистрационен номер, а по предния ляв калник на автомобила се образували побитости, драскотини и надирания. Поради действията на подсъдимия свидетелката преценила, че няма да може паркира на мястото, където иска и паркирала автомобила на предишното му място, след което се върнала на масата в заведението. Всичко това било възприето и от нейните сътрапезници.

След получаване в РУ-В.Преслав сигнал от тел.112, на местопроизшествието-ресторант“****“, дошли полицейскине служители - св. Ж.М.К. и св. Й.З.Д.. Двамата се опитали да усмирят агресията на подсъдимия, като го увещавали да престане, но М., въпреки намесата на органите на реда продължавал с арогантното си и агресивно поведение, отказвал да се качи в полицейския автомобил, блъснал с ръка патрулния автомобил, псувал полицейският служител Й.Д. и посегнал да го ритне с крак. Докато полицейските служители се опитвали да изяснят случилото се в заведението подс.М. продължавал да скача по автомобилите на клиентите на заведението, говорел на руски език. Тъй като видели, че сами няма да могат да се справят с подсъдимия полицейските служители се обадили в дежурната част на РУ - Велики Преслав, за да поискат подкрепление. Междувременно приятелят на М. - св. Ш.Х. извикал таксиметров автомобил. Полицаите позволили на М. и неговият приятел св. Ш.Х. да се качат в извикания от св. Ш.Х. таксиметров автомобил с уговорката, че ще се явят в РУ - Велики Преслав. Лично св.М. казал на шофьора на таксиметровия автомобил – св.А. да кара към Районното управление. Патрулният автомобил последвал непосредствено таксито. По време на пътуването по пътя от **** до гр.В.Преслав таксиметровият автомобил спрял, по неизяснени причини и от него слязъл единствено подсъдимия. Като видели това полицейските служители – М. и Д., които го следвали със служебния си автомобил, също спрели. Свидетелят М. отишъл до таксито и разговарял с подс.М., като му разпоредил да се качи в автомобила и да се яви в сградата Районното управление в гр.В.Преслав с цел приключване на проверката. На входа на града таксиметровия автомобил, въпреки уверенията на св.Ш.Х., че ще се явят в сградата на полицията, вместо да поеме към сградата на Районното управление *** се отправил към гр. Шумен, но бил настигнат от друг полицейски автомобил с екип в състав - св. Г.И.Г. и св. М.М.В.. След като от полицейският автомобил бил подаден светлинен сигнал, водача на таксито -св. А.А.А. спрял автомобила. Св. М.М.В. издал полицейско разпореждане на подсъдимия да слезе от автомобила, на което последния се подчинил. След като излязъл от автомобила М. говорел несвързано, включително и на руски език, крещял, не изпълнявал полицейските разпореждания на Г. и М. да спре на място. Тръгнал към магазин, който с намирал в близост. Тогава Св.В. насочил служебното си оръжие към подсъдимия и му разпоредил да застане на колене и да сложи ръцете си на тила, които подсъдимия изпълнил. Служителите на реда поставили белезници на подсъдимия и го отвели в РУ - Велики Преслав, където бил задържан за срок до 24 часа. С влизането си в сградата на РУ - Велики Преслав, подсъдимият продължил да оказва съпротива срещу задържането, да се опитва да свали белезниците, да крещи, да вие, да псува и да вика на полицейските служители „Мамка Ви", след което започвал да пее някаква песен, като отново се редували псувни и песен. Това поведение на подсъдимия принудило служителите на реда да го положат да легне на пода и двама от тях да го държат, докато се успокои. Едва след като се успокоил го отвели в арестните помещения. След медицински преглед от екип на ЦСПМ-В.Преслав, подсъдимият заспал.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: свидетелските показания на свидетелите, заключението на приетата от съда съдебно – техническа експертиза, вещественото доказатество, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на А.Ю.Х., Г.Х.К., С.С.К., Г. Г.К., Й.Х. М., С.А.А., Е.С.С., Х.П. Х., Е. Г. Д., А.Е.А., И.Т. Д., С.М. М.а, Б.Х.А., М.Е.Б., М.И.С., А.А.А., Б.Ю.К, К.Д.С. и Х. А.Х. приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК и показанията на свидетелите Ж.М.К., Г.И.Г., М.М.В., Й.З.Д., Камен Стоянов П. и В. Б.М., дадени непосредствено в съдебно заседание, заключенията на икономическата и комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа експертиза, както и приобщените писмени доказателства.

Според настоящият състав показанията на свидетелите по делото се оформят в няколко групи:

Първата група свидетели се състои от клиентите на заведението, персонала и собствениците, които непосредствено са наблюдавали поведението на подсъдимия в инкриминираната вечер на терасата-градина, паркинг и около ресторант“****“, а именно чупене на посуда и повреждане на автомобили, включително и на С.К., агресивното поведение на подсъдимия, както към паркираните автомобили, така и към автомобила на К., който преминал покрай него, към самата нея и детето й, възмущението, паниката,уплахата и предизвикания смут от поведението на подсъдимия до пристигането на полицейските служители.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите А.Ю.Х., Г.Х.К., С.С.К., Г. Г.К., Й.Х. М., С.А.А., Е.С.С., Х.П. Х., Е. Г. Д., А.Е.А., И.Т. Д., С.М. М.а, Б.Х.А., М.Е.Б., М.И.С., А.А.А., Б.Ю.К, К.Д.С. и Х. А.Х. приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК, като логични,последователни и непротиворечиви и незаинтересовани. С тях се установяват времето и мястото на извършване на част от деянията. Показанията кореспондират както помежду си, така и с кредитираните показания на св.М. и Д., заключенията на комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа експертиза и икономическа експертиза и останалите писмени доказателства/протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми към тях и др./.

С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.

Втората група свидетели се състои от полицейските служители, които са посетили местопроизшествието по подаден сигнал и тези които са дошли като подкрепление на първият екип, а именно св.Ж.М., Й.Д., Г.Г. и М.В..

Съдът кредитира показанията им изцяло, като последователни, логични, кореспондиращи, както помежду си, така и с кредитираните доказателства, като няма индиция за заинтересованост. От показанията на свидетелите М. и Д. се установяват извършените от подсъдимия действия на паркинга и около ресторант „****“, поведението на подсъдимия, което определят като агресивно, въпреки опитите им да го успокоят с разговори. Свидетелят М. описва как подсъдимия е проявявал агресия към движещи се автомобили, когато към тях се приближавал св.Й.Д., но в момента, в който М. му обяснил, че последният е полицай прекратявал временно агресивното си поведение. Подсъдимият освен че се държал агресивно към Д. и се опитал да го ритне с крак, го псувал и говорел на руски език. Поради невъзможност да овладеят агресивното поведение на подсъдимия и да го откарат в сградата на РУ-В.Преслав, М. и Д. поискали подкрепление. Преди да пристигнат техните колеги на местопроизшествието, поради отказа на подсъдимия да се качи в служебния им автомобил, свидетелите се съгласили св.Ш.Х. с такси да откара подсъдимия в сградата на полицията. След пристигане на таксиметровия автомобил, полицейските служители го последвали по пътя към гр.В.Преслав. Лично св.М. е казал и на шофьора на таксиметровия автомобил св.А. да откара подсъдимия в Районното управление-В.Преслав, същото повторил и на подсъдимия, когато таксиметровия автомобил по пътя от **** до гр.В.Преслав спрял. Свидетелят обясняват как таксиметровият автомобил обиколил няколко улици, насочил се към районното управление, но в последния момент тръгнал към изхода за Шумен. След сигнал от страна на свидетели, друг полицейски екип пресрещнал автомобила до бензиностанция „Петрол“.

След спиране на таксиметровият автомобил свидетелите М., Д., Г. и В. по един и същ начин описват поведението и държанието на подсъдимия, как първоначално не е изпълнил част от полицейските разпореждания, държал се отново агресивно, което наложило св.В. да го респектира с оръжие, след което подсъдимият за кратък период от време спрял да буйства и е сложил ръцете си отзад на тила, но след като полицаите му поставили белезници, отново започнал да буйства, пеел и псувал. Дори се наложило да го поставят легнал на земята, да го държат, докато се успокои, за да не се нарани. След като се успокоил подсъдимия бил отведен в ареста на РУ, където заспал.

Между показанията на полицейските служители не са налице противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Служителите на реда са направили всичко възможно да прекратят агресията на подсъдимия без да нарушават личните му права, дори се съгласили той с такси сам да се придвижи до сградата на РУ в гр.В.Преслав, но след като не е изпълнил разпореждането и предвид агресивното му поведение са предприели действия по задържането му.

Противоречат на показанията на полицейските служители единствено показания на св.Ш.Х. и св.А.А., които противоречия ще бъдат обсъдени по- долу.

Към третата група свидетели следва да бъдат приобщени приятелят на подсъдимия св.Ш.Х. и неговият познат св.А.А.-таксиметров шофьор.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите св.Ш.Х. и св.А.А., същите са изолирани, не се подкрепят от кредитираните свидетелски показания, както и от писмените доказателства. Показанията на свидетелите са непоследователни и си противоречат, както взаимно, така и с кредитираните показания на свидетелите. В показанията си свидетелите Х. и А. отричат да са получавали полицейско разпореждане да се явят заедно с М. в сградата на РУ-В.Преслав, което противоречи на показанията на свидетелите М. и Д.. Ш.Х. отрича да е видял подсъдимия да се качва на покрива на автомобила на св.К., както и да го е свалял от автомобила, което е в противоречие с показанията на С.К., Г.К., Г. К. и Й. М.. Х. твърди и че полицаите единствено са „съпроводили“ подсъдимия до таксиметровия автомобил и то за да се прибере подсъдимия в къщи. В тази им част показанията на св.Ш.Х. противоречат на показанията на М. и Д.. Свидетелите Х. и А. отричат да им е било известно защо са били последвани от полицейският автомобил при тръгване с таксито от ресторанта, както и за причината поради която са били спрени от полицейски патрул на изхода на гр.В.Преслав. В тази им част показанията им противоречат на показанията на св.М., Д., Г. и В.. Показанията на свидетелите Х. и А. целят единствено да оневинят подсъдимия, поради близките отношения помежду им. Анализирайки взаимно изключващите се твърдения, съдът възприе за достоверни показанията на свидетелите М., Д., Г., В., съответно С.К., Г.К., Г. К. и Й. М., защото счита същите за абсолютно незаинтересовани.

В разрез с формалната и житейска логика е свидетелите, които не се познават лично с подсъдимия, част от които са полицейски служители, нямат никакви отношения с него и видим мотив, да го уличават неоснователно в извършването на престъпление.

В последната група свидетели следва да бъдат включени братът на подсъдимия В. М. и К.П.-приятел на подсъдимия. В показанията на брата на подсъдимия се съдържат факти и обстоятелства от предходни случаи на употреба на безнзодиазепими в съчетание с алкохол, които съдът кредитира изцяло. Съдът дава вяра и на показанията на св.П., който обяснява какво е било поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, което се подкрепя и от показанията на останалите свидетели и съответно е обсъдено в заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа експертиза.

В обяснения на подсъдимия се съдържат факти и обстоятелства от предходни случаи на употреба на безнзодиазепими в съчетание с алкохол. Сам подсъдимият заявява, че след като е изслушал показанията на свидетелите в съдебно заседание си спомнил отделни кратки моменти от инкриминираната вечер. За употребяваните от подсъдимия лекарства по вид и количество не са събрани други доказателства, освен неговите обяснения. Предвид изложеното съдът кредитира обясненията на подсъдимия, доколкото кореспондират с изложеното в комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа експертиза по отношение на зависимостта му от безнзодиазепими и обстоятелства от предходни случаи на употреба на безнзодиазепими в съчетание с алкохол, които кореспондират с показанията на св. В. М..

Със заключението на съдебно оценителна експертиза е определена стойността на нанесените с деянието щети към датата на деянието в общ размер на 438.70 лева.

Съдът прие, като пълно, обосновано и компетентно дадено заключението комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно психологическа експертиза, с което се установява, че към момента на осъществяване на деянието, подсъдимият е бил в състояние на усложнено алкохолно опиване, могъл е да разбира свойството и значението на извършваното от него и бил в състояние да ръководи постъпките си.

Заключението на вещите лица е че С.М. страда от психично и поведенческо разстройство, в следствие на комбинирана употреба на алкохол и на бензопроизводни. Не страда от психично разстройство по смисъла на Международната класификация на болестите - десета ревизия, което да представлява такава умствена недоразвитост /умерена или тежка/ или психично разстройство, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието", т.е. по смисъла на чл. 33 НК. Комбинацията от алкохол и бензопроизодсти, атипичен антипсихотик или тимостабилизатор са довели до състояние на усложнено алкохолно опиване. Тъй като, въпреки отделните психични прояви, усложненото опиване не изменя ядрото на личността, не предизвиква загуба на връзката с действителността /ориентацията е запазена, отговорите и поведението на напилия се са в зависимост от условията на заобикалящата го среда и съответни на възникналите събития, с агресивно-гневни емоции, със стереотипни изказвания и с оскърбителни и цинични изрази/, в действията му липсват черти на нереалност и фантастичност, то това не изключва вменяемостта. Основната мотивация на деянието при усложнено опиване не произлиза от откъслечни налудни идеи, ревностови или други болестни преживявания, както е при патологичното опиване, а от реални стълкновения с околните. Вещите лица са категорични, че към момента на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на деянието подсъдимият е бил в състояние на усложнено алкохолно опиване.

Към момента на освидетелстването за подс.М. били налице данни за зависимости към лекарства от групата на бензопроизводните, с характерните два компонента, физическа /абстинентен синдром/ и психическа /натрапливо влечение към прием на лекарствата. Състоянието, в което е бил подсъдимия - усложнено алкохолно опиване към датата на деянието е прието от вещите лица, като е взето предвид направеното по време на освидетелстването изследване - компютърна томография на главен мозък, която е извършена в МБАЛ „св. Марина” гр. Варна и от нея било видно, че няма нарушения в мозъка, въпреки сочените от него сведения, че е претърпявал катастрофи, побой в казармата, за които няма и налична медицинска документация. Соченото от защитата ЕЕГ изследване, според вещите лица извършване на такова изследване теоретично би помогнало за по – всестранно изследване, но същото се назначава, в случай на индикации за нарушения в мозъка, каквито към момента на освидетелстването от компютърната томография на главен мозък не са установени.

Вещи лица, посочват в експертното заключение и в съдебно заседание, че по отношение на това какви препарати е приемал подсъдимия са приели за установено това посочено в документа издаден от лекуващият лекар от клиника „Ренесанс Интер“-Варна, т.к подсъдимия в медицинския център „Ренесанс“ е посочил че е приемал едни лекарства, по време на освидетелстването в клиниката по психиатрия е споменал други, не са извършвани и кръвни изследвания за съдържание на определени вещества в кръвта на подсъдимия непосредствено след деянието. Поради което вещите лица са категорични, че към момента на психологичното изследване, не може да се определи степента на зависимост, т.к същата се определя спрямо определено вещество и дали има при спирането му или между дозите дали има абсистенция, критерии които са физически и психически съобразно веществата. Когато ставало въпрос за зависимост се предполагало, че ако лицето не е под защита на медикаментите или алкохол и комбинацията и се спрат внезапно, могат да настъпят епилептиформени състояния, каквито в медицинската документация на подсъдимия няма описани. При освидетелстването вещите лица са установили, че памет и интелект са в норма, но умствената работоспособност на подсъдимия е намалена с 30%. От издаденият от лекуващият лекар в клиника за лечение на зависимости „Ренесанс Интер" гр. Варна документ и от направеното освидетелстване, вещите лица установяват, че подсъдимият има зависимост от безнзодиазепими още преди деянието и лечението в клиниката е провеждано с Хедонин, Диазепам, Велаксин и Неуротоп Ретарт, което сочи на зависимост от такива лекарства, както и в дозите, които са изписани, също сочели за зависимост. Това потвърждават и при изслушването им в съдебно заседание, като добавят че М. преживява чувство на вина, проявява лична активност и вследствие на вината, която изпитва - като последица на всичко, което е извършил до момента, разбира свойството и значението му и към момента на изследването и може да участва в процеса. При установения нормален интелект и отсъствието на психични отклонения, които да представляват “разстройство на съзнанието” в смисъла на чл.33 от НК, експертизата приема, че в момента на освидетелстването подсъдимият е годен да осмисля правилно важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. От медицинска гледна точка не са установени обективни причини, поради които подс. М. да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения, ако желае, тъй като не страда от психично разстройство или умствена изостаналост в смисъла на критерия краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Към момента на извършване на експертизата не са установени актуални психопатологични феномени, които да нарушават базисните му психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, поради което е в състояние да участва в наказателното производство.

Гореизложените обстоятелства се подкрепят и от кредитираните показания на свидетелите, дадени в съдебно заседание. Показанията им свидетели не се различават от дадените, такива в хода на досъдебното производство и са подробно обсъдени от вещите лице по отношение на изразените в тях обстоятелства, касаещи поведението на подсъдимия.

Ето защо, съдът приема че към момента на извършване на деянието подсъдимият, въпреки състоянието на усложнено алкохолно опиване, поради комбиниран прием на безнзодиазепими и алкохол е разбирал свойството и знамението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От събраните по делото доказателства, съдът счита че подсъдимият чрез действията си е осъществил от обективна страна състава на престъплението хулиганство, съображенията за това са следните:

Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация, провокираща непристойност на действията на дееца, характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. За да се прецени налице ли е хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, съдът следва да изходи не само от обективните действия на подсъдимия, но следва да ги свърже с поведението на лицето, спрямо което са насочени и съответно мотива за това действие. Чл. 325 НК изисква деецът да е действал не само с умисъл да обиди, да сплаши дадено лице, да унищожи или повреди чуждо имущество, но и да желае или допуска едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото. Законът изисква не само непристойно поведение, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Законът изисква чрез действието си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред.

В конкретният случай действията на подсъдимият представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демостративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са действията на подсъдимия -неприлични, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, извършени в ресторант, паркинг към ресторанта и на улицата. С действията си – чупене на посуда и градинска украса в заведението, повреждане на леки автомобили, включително и насочената агресия към автомобили и хора, отправяйки псувни към полицейски служители пред заведението и при спирането на таксиметровия автомобил, неизпълнение на полицейски разпореждания, подсъдимия у осъществили състава на престъплението "хулиганство". Действията на подсъдимия не са били продиктувани от лични съображения, а са били извършени по хулигански мотиви. Хулигантският мотив, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, което е извършил и подсъдимия чрез своите действия и псувни към служителите на полицията. Дали е налице съставът на хулигатство или друго престъпление се определя от съдържанието, направлението на умисъла на дееца, мотивите и целта и от извършваните от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото.

В конкретният случай хулиганските действия са извършени на обществени места и са довели до посегателство върху интересите на много хора, т.к са довели до преустановяване на увеселение в ресторанта, същите са свързани с повреда на автомобили, унищожаване на посуда от заведението и градински украси, освен това са създали тревожна обстановка и смут в заведението, в последствие действията на подсъдимия са насочени към охранителните органи в контекста на тяхната служебна функция, но тези действията и поведение, обективират оскърбление на чувствата на членовете на обществото, свързващи с полицията очаквания за спокойствие и обществен ред.

Тези данни са достатъчни за извод, че интересите на обществото са засегнати в груба форма чрез пренебрежително отношение към обществения ред.

Хулиганството предполага едновременно грубо нарушаване на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото като специален субективен признак. Според настоящият състав действията на подсъдимия обективират хулигански мотив. Те не са били насочени към конкретни лица, съответно вещи и автомобили, поради изпитвани към тях чувства на неприязън и антипатия, включително и към полицейските служители, които са се опитвали да преустановят агресията на подсъдимия.

Налице е случай на хулиганско поведение на обществени места в състояние на усложнено алкохолно опиване. В конкретния случай както беше посочено по – горе повредата на автовтомобили, скачане върху капака на автомобила на К., чупене на вещи, псувни към полицейските служители, неизпълнеие на полицейски разпореждания, са израз на подчертано неуважение към установения правов ред и отношения в обществото. Нещо повече, поради агресивното поведение на подсъдимия се наложило да бъде извикано подкрепление за да бъде обуздан, т. е. налице е и следващия признак от състава на престъплението, хулиганските действия са били съпроводени с оказване съпротива срещу орган на властта. Освен това подсъдимият не е прекратил непристойните си действия, въпреки намесата на полицейските органи. Съпротивата на органите на власт и неизпълнение на разпореждането да се яви в сграда на полицията, съответно да спре след излизане от таксито, е била причината да му бъдат поставени белезници. Неговите действия са продължили, без да спират, въпреки разпорежданията на полицаите, въпреки поставените белезници до отвеждането в полицейския автомобил, включително и в сградата на полицейското управление.

Съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи. Съставът на чл. 325, ал. 2 НК изисква на тези органи да е оказана съпротива при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, какъвто е и настоящият случай. Съдът счита изложената от защитата теза, че подсъдимият е изпълнил всички разпореждания, дадени му от полицейските служители за неподкрепена от доказателствата по делото.

Съдебната практика приема, че деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Пленумът на Върховния съд с Постановление № 2/74 г. е посочил с какви признаци се отличава квалифицираният състав на чл. 325, ал. 2 НК от основния състав. Деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли, безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, създават възмущение сред обществото, защото се нарушават норми на приличие. Изключителната дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред. С такова поведение се скандализира обществото, защото е налице особена грубост, дързост, тежко оскърбление на чувствата на членовете на нашето общество.

Разглежданият случай е именно такъв, защото действията на подсъдимия са изключително нагли, освен че чупил чаши и чинии в комплекс „****", ритал и бъскал, автомобили, включително и полицейския такъв, при което спукал предна броня, нанесъл побитости по пластмасовата основа на преден регистрационен номер, побитости, драскотини и надирания по преден ляв калник на л.а. „Ауди А6" с рег. № ***, собственост на А.Х., хвърлил се върху тавана на л.а. „Ауди А6" с рег. № *** управляван от С.К., в който пътувала и непълнолетната й дъщеря, счупил стъклото на задна лява врата на автомобила, но и направил опит да влезе вътре през счупеното стъкло вътре, през което време ръмжал и издавал нечленоразделни звуци и с тези действия всял паника и страх у св. С.К. и нейната непълнолетна дъщеря - св. Г. К., които започнали да викат за помощ, като молели М. да се махне от автомобила и да ги остави на мира. Дори тогава подсъдимият не престанал, докато свидетелят Ш. не го отстранил от автомобила. С това поведение грубо е скандализиран общественият ред и обществото, като нищо не е могло да ги спре в тяхната грубост, цинизъм и дързост, едва намесата на органите на МВР са предотвратили по-нататъшните хулигански действия. По този начин подсъдимият в изключително груба форма е засегнал интересите на обществото чрез засягане на личността и собствеността на свидетелите-клиенти на заведението и свидетелите С.К., Г. К. и Г.К..

При осъществяване на престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане и неправилно отношение на подсъдимия към установените в страната правни и морални норми.

Хулиганството може да се осъществи в идеална или реална съвкупност с едно или повече престъпления, но в конкретният случай, съдът счита че поради липса на субективна страна, подсъдимия не е осъществено престъпление по чл.216, ал.1 от НК в съвкупност с престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради следното: От обективна страна чрез действията си подсъдимият е унищожил и повредил чужди движими вещи, но съдът приема че у него е отсъствал всякакъв умисъл да повреди, съответно унищожи вещите. Престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, като умишлено е възможно и при пряк, и при евентуален умисъл, но във всички случаи от интелектуалната му страна деецът трябва да съзнава (предвижда) повреждането, като последица от своето въздействие. Действията на подсъдимия са били насочени единствено към демонстриране на неуважение към обществения ред, като унижожаването и повреждането на вещи не са били негова цел, а неизбежен междинен резултат. В случая подсъдимият е нанасял произволно удари по преминаващи край него автомобили, счупил е стъклото на автомобила на К., за да влезе в него и съответно е демонстрирал неуважението си към обществото и правовия ред чрез чупене на чаши и чинии в заведението, поради което съдът призна подс.М. за невинен по обвинението унищожаване и повреждане и го оправда на основание чл. 304 от НПК за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

Съдът не споделя убеждението на защитниците на подсъдимия, че в настоящият случай е налице маловажен случай, с оглед стойността на унищожените и повредени вещи, респективно, деянието следва да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 216, ал.4 от НК.

Криминализираното с чл. 216, ал.4 от НК неправомерно деяние в двете му форми - противозаконно повреждане и унищожаване на чужда движима или недвижима вещ, в "маловажни случаи", е свързано с такова умишлено непосредствено въздействие /механическо, физическо, химическо, с биологични или бактериологични средства/ върху субстанцията или структурата на предмета на посегателство, в резултат на което същият става изцяло или отчасти, временно или постоянно негоден за ползване съобразно предназначението му, като с оглед по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените проявления на посочените престъпления, удовлетворява предявените от чл. 93, т. 9 от НК критерии.

Безспорно, съобразно заключението на икономическата експертиза, унищожените и повредени вещи са с невисока стойността - по-ниска от минималната работна заплата за страната към момента на деянието и причинените имуществени вреди са възстановени изцяло. От друга страна, стойността на предмета на престъплението не е единственият критерий за определяне на случая като маловажен. Общата оценка на обстоятелствата преди и по време на извършване на деянието, начина на извършване, не сочи че извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.

Подсъдимият С.Б.М. роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и адрес *** и настоящ адрес ***, с висше образование, женен с ЕГН **********, неосъждан.

Съдът прецени, като отегчаващо обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия упоритостта при извършване на престъплението и начина на извършване – с проява на изключителна агресия и престъпна упоритост, пред неограничен кръг лица в продължение на часове, повреждане на два автомобила и унищожаване на посуда и под въздействието на лекарства и алкохол, в състояние на усложнено алкохолно опиване, в което сам се е поставил подсъдимия, както и изключително негативното отражение на деянието върху свидетелите, всяване на смут и страх.

Съдът прецени, като смекчаващи, обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, възстановяване на причинените имуществени вреди, изразеното искрено съжаление за извършеното.

Предвид на горното намира, че по отношение на подсъдимия е налице паритет между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и наказанието за извършеното престъпление следва да бъде определено на основание чл.54 от НК в размер на десет месеца“лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с така определените наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски, направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

В случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда, на осн. чл.59, ал.1 от НК, съдът постанови приспадане от наложеното наказание „лишаване от свобода“, времето през което по отношение осъденият е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 14.08.2015 г. до 09.11.2015 г., както и времето през което осъденият е бил задържан на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на осн.чл.64, ал.2 от НПК, считано от 13.08.2015 г. до 14.08.2015 г.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК съдът постанови вещественото доказателство мобилен телефон „Нокия“, заден капак на мобилен телефон „Нокия“ и батерия за мобилен телефон да останат за пазене във ВПРС до изтичане на срока по чл. 112, ал. 1 от НПК, в който може да бъде потърсен и да се унищожат по реда на чл. 127, ал.2, предл.последно вр. с чл.128 от ПАС, веществените доказателства 1 бр. бяла влажна кърпа зацапана с червеникава течност и 1 бр. салфетка с надпис „****“ зацапана с тъмночервена течност- без стойност.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: