Р
Е Ш Е Н И Е
04.04.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 25 (двадесет и
пети) януари Година 2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Ж.
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 244 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр.
с чл.327 от ТЗ вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ от „Е.Т.“ ЕООД ЕИК ......
със седалище и адрес на управление
***, представлявано по закон от Антон
Кирилов Иванов - управител, представляван по пълномощие от
адв.Ж. М. А. срещу „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано
по закон от управителите Я.Ш., А.С.и С.Л., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищеца сумата от 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева), част от задължение в размер на
39 120.00 лв., представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за
търговска продажба на дестилационен
апарат, флорентински съд за леки масла и хамуратор, за която сделка е издадена фактура №1000000041/28.12.2016
г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №36/08.02.2017 г. по ЧГД№70/2017 г. на ВПРС, ведно с направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В рамките на настоящото производство в срока за
отговор ответника „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник адв.М.К.
от ВАК предявява срещу ищеца „Е.Т.“ЕООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, представлявано по закон от Антон
Кирилов Иванов – управител, насрещен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на
ищеца по насрещния иск сумата от 16475.00 лв./шестнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на осн.чл.19 от Споразумение №НТ024/17.03.2016 г. с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба ищецът, твърди че е сключил в качеството си на продавач с ответника, в качеството
му на купувач на 28.12.2016 г. договор за продажба и доставка на оборудване –
дестилационен апарат, флорентински съд за леки масла и хамуратор
за цена 39120.00 лева с ДДС. Ищецът изпълнил всички задължения по
договора като е доставил в уговорените срок и качество стоките, предмет на
договора за продажба. За сделката е издал фактура №1000000041/28.12.2016 г., която е и доказателство за сключване на договора за търговска продажба,
т.к съдържа съществените елементи на сделката- време и място на сключване на
договора, вид на стоката, цена, начин на плащане, имена на продавача и
купувача, съотв.техните представители. Плащането
следвало да се извърши по банков път, но до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и до момента задължението
за заплащане на продажната цена не било заплатено от ответника. Ето защо за
него възниквал интерес да претендира първоначално по реда на заповедното
производство, след възражението на ответника и по исков ред, същият да му
заплати сума в размер на 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева), част от задължение в размер на
39 120.00 лв., представляваща незаплатена продажна цена.
За осъждане на ответника да заплати посочената сума ищеца подал
заявление по чл.410 от ГПК. На основание
заявлението било образувано ч.гр.д.№70/17 г.
по описа на ВПРС, била издадена
заповед за изпълнение №36/08.02.2017 г., с
която било постановено ответникът, в качеството на длъжник да заплати
на ищеца претендираната въз основа на договора за
покупко-продажба цена.
В законния
срок, след връчване на заповедта,
ответникът бил депозирал възражение срещу
нея. В указаният от съда срок
ищецът-заявител по заповедното производство предявил при първоначално обективно
и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК вр.
с чл.327 от ТЗ вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
В законният едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор в който
оспорва исковете по основание и размер.
В същия срок предявява и насрещен иск срещу ищеца за
осъждане да му заплати сумата от 16475.00 лв./шестнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на осн.чл.19 от Споразумение №НТ024/17.03.2016 г. с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В насрещната искова молба ответникът
по първоначалната такава, твърди че с ищеца са в облигационни отношения, като
търговци, но не по силата на договор за продажба, както се твърди в исковата
молба, а по силата на договор за изработка, сключен в писмена форма със Споразумение №НТ024/17.03.2016 г., с който ищецът, като изпълнител се е
задължил да изработи, достави и монтира,
посоченото в приложение №1 към споразумението оборудване и в уговорения
срок, а ответника в качеството му на поръчващ/възложител да заплати уговореното
възнаграждение в сроковете по договора. В споразумението били договорени освен
това и начините за приемане на изработеното, както сроковете за предаване и плащане.
Посочената от ищеца сума представлявала претенция за заплащане на
възнаграждение по договора за изработка, след цялостното приключване на
работата. Съгласно споразумението ответникът бил заплатил сумата от 45000.00
лв. при сключване на договора. Но след като ищецът не изпълнил задълженията си
по договора за изработка да изработи договореното оборудване качествено, в
срок, да извърши монтаж и да предаде изработеното по начина и с придружаващите
документи, съгласно споразумението, ответникът не е извършил приемане на
работата и не дължи заплащане на възнаграждение. Поради неизпълнение от страна
на ищеца по договора за изработка за ответника възниквал интерес да претендира
съгласно договореното от страните от неизправната
страна заплащане на неустойка на осн.чл.19 от
Споразумение №НТ024/17.03.2016 г., което е и направил с насрещния иск.
Ищецът, чрез
пълномощника в първото по делото заседание поддържа
исковете в съдбено
заседание и моли съдът да се
произнесе с положително решение по тях, както ида му присъди направените по делото разноски. Изразява становище за неоснователност и
недоказаност на насрещната претенция.
Ответникът, представляван от
пълномощник в съдебно заседание поддържа изложеното в отговора. Счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Поддържа
предявения насрещен иск и моли съда, предвид събраните в хода на производството
доказателства да го уважи изцяло и да му присъди направените по делото
разноски.
Като писмени
доказателства по делото са приети: заверени от страната преписи от: фактура №1000000041/28.12.2016
г.; 3 бр. приемно-предавателни
протоколи от 28.12.2016 г.; извадка от дневник с продажби на „Е.Т.“ЕООД,
заверен от страната препис от писмо от електронна поща от 19.12.2016 г.; материалите по ч.гр.д. №70/2017г. по описа на ВПРС; заверени от страната преписи на споразумение №НТ024/17.03.2016 г.;
приложение №1 към договор №НТ024/14.03.2016 г.; приемно-предавателни протоколи
от 28.12.2016 г. – 3 броя; фактура №1000000041/28.12.2016 г.; фактура
№0000000183/17.03.2016 г.; извлечение от направени транзакции с дата 08.06.2917
г.-2 стр.; писмо по електронна поща от 10.01.2017 г. от ответника до ищеца;
копие от страница от ел.поща на ответника и писмо по електронна поща от
16.01.2017 г. от ответника до ищеца.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената
тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно
твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно
основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването
на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите
задължения породени от сключения договор за продажба. При направеното
оспорване, ответника следва да установи че не дължи на ищеца претендираната на основание договора за продажба сума.
По ч.гр.д.№70/2017 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, с която е постановено да му заплати сумата от 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева), част от задължение в размер на 39 120.00
лв., представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за
търговска продажба на дестилационен
апарат, флорентински съд за леки масла и хамуратор, за която сделка е издадена фактура №1000000041/28.12.2016
г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и
субективно съединяване са предявени
положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ вр.
с чл.294, ал.1 от ТЗ срещу „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление ***.
Предявените от ищеца обективно и
субективно съединени положителни установителни
искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.
Между страните съществуват валидни облигационни
правоотношения, но не по силата на договор за продажба, както твърди ищеца, а
по силата на сключения договор за изработка, доставка и монтаж на оборудване със
Споразумение №НТ024/17.03.2016 г., по който ищецът, като
изпълнител се е задължил да изработи,
достави и монтира, качествено и в срок, посоченото в приложение №1 към споразумението оборудване, а ответника в качеството му на поръчващ/възложител да
заплати уговореното възнаграждение, по отношение на който намират приложение разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД. Ответникът е заплатил
сумата от 45000.00 лв. при сключване на договора по фактура
№0000000183/17.03.2016 г., което освен в експертното заключение е посочено и в
представената от ищеца фактура №1000000041/28.12.2016 г. По делото се установи,
че дружеството ищец е изпълнило част от задълженията си по договора, като е
доставило част от оборудването, но не е извършило монтаж, не е изпълнило
задълженията си по Глава V от споразумението, като не е изработило в срок от 60
дни от датата на сключване на договора изцяло оборудването, и не е предало
изработеното след извършване на технически проби, ведно с предаване на
конструктивни чертежи и документи за оборудването, както и задължението си да
изработи оборудването без недостатъци. Поради което и ответникът, в качеството
му на поръчващ/възложител не е приел изработеното и е направил възражения на осн.чл.265, ал.1 предл.първо от
ЗЗД, след като ищецът е издал процесната фактура и е
поискал плащане на изработеното в размер на 39120.00 лв. Ответникът не е приел
фактурата и отказал плащане по нея. Вместо да изправи недостатъците и да
изпълни поръчката съгласно договора за изработка, ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Одобряването на работата на поръчващия е част от
фактическия състав на договора. В случая изработеното от ищеца не е престирано на възложителя и той не го е приел. Приемането
на извършената работа, в каквато насока е последователната практика на ВКС, не
се явява само фактическо действие на поръчващия, но по необходимост включва и
одобряване на изработеното, което по същността си е правно действие. В писмо до
ищеца по електронната поща ответникът е направил възражение за недостатъци в
изпълнението, които изпълнителят да изправи. По делото не са налични доказателства за отговора на изпълнителя по
отношение на посочените недостатъци, съответно и за поправяне на работата.
Приложените приемно-предавателни протоколи са доказателство единствено за
доставяне на оборудването на части от ищеца на ответника, каквото действие се
твърди и от ищеца- доставка, но същото не е достатъчно за изпълнение на
сключения между страните договор за изработка. Дори да се приеме, че с приемно-предавателните
протоколи възложителя е приел без възражения изработеното, същото е станало на 28.12.2016
г., т.е изпълнителят отново е в забава,
т.к е следвало да изпълни поръчката до 17.05.2016 г., считано от датата на
влизане в сила на договора, т.е от датата на превод на авансовата вноска
съгл.чл.16, ал.1 от същия.
Ответникът – поръчващ е изпълнил задълженията си по договора, като на
17.03.2016 г. е платил авансовата вноска.
Предвид изложеното съдът счита искът по чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ
вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ, за заплащане на продажната цена по договор за
продажба, какъвто между страните не е сключван, за неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, чрез пълномощник адв.М.К. от ВАК е предявил срещу ищеца „Е.Т.“ЕООД ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, представлявано по закон от
Антон Кирилов Иванов – управител, насрещен иск за осъждане на ответника по
насрещния иск да му заплати сумата от 16475.00 лв./шестнадесет хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща неустойка за забавено
изпълнение на осн.чл.19 от Споразумение
№НТ024/17.03.2016 г. с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният насрещен иск,
предвид наличие на правен интерес
е
допустим.
Предвид гореизложеното съдът счита за установено
от доказателствата по делото, че между страните е сключен договор за изработка със Споразумение
№НТ024/17.03.2016 г.
Договорът не е изменян, отменян или анексиран
и отразява общата воля на договарящите страни.
Поръчващият/възложителят е изпълнил задълженията
си по договора, като е заплатил част от уговореното възнаграждение при
сключване на договора в размер на 45000.00 лв., но изпълнителя не е изпълнил
поръчката в уговорения срок съгласно чл.10 от договора. Изпълнителят не е
отправил и писмена покана до възложителя, след завършване на възложената работа
да прегледа и приеме оборудването, нито е представил придружаващите документи. Обратно
възложителят е уведомил изпълнителя за изпадането му в забава.
Съгласно договореното от страните изправната страна
по договора може да търси
заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението за изработване, доставка и монтаж на оборудването в размер на 0.5
% от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 25% от
стойността на договора.
Неустойката е предвидена като мораторна за забавено изпълнение
извън рамките на уговорения срок. В случая предвид продъжителия
срок за неизпълнение същата следва да бъде изчислена в размер на 25% от
договореното възнаграждение 65900.00 лв., а именно в размер на 16475.00 лв.
Предвид че изправната страна по договора е ищеца по
насрещния иск, а ответника по него не е изпълнил задълженията си по чл.10 от
същия, и в чл.19 е уговорената неустойка за неизпълнението, съдът счита че предявения насрещен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
Изходът на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на
реализираните от него разноски, задължава
съда да се произнесе по тях, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива и следва да му бъдат присъдени такива в общ размер на
2559.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ
вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ от „Е.Т.“ ЕООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, представлявано по закон от Антон
Кирилов Иванов - управител, представляван по пълномощие от
адв.Ж. М. А. срещу „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано по закон от
управителите Я.Ш., А.С.и С.Л., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответника дължи на ищеца сумата от 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева), част от задължение в размер на 39 120.00 лв., представляваща
незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска
продажба на дестилационен апарат, флорентински съд за леки
масла и хамуратор, за
която сделка е издадена фактура №1000000041/28.12.2016
г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.01.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №36/08.02.2017 г. по ЧГД№70/2017 г. на ВПРС, ведно с направените
разноски в заповедното и исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ЕООД ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, представлявано по закон от
Антон Кирилов Иванов - управител ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано по закон от
управителите Я.Ш., А.С.и С.Л., сумата от 2559.00 /две хиляди петстотин петдесет и девет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски под формата на заплатени държавна такса 659.00 лв.,
възнаграждение за експерт 100.00 лв. и възнаграждение за едни адвокат
1800.00лв. в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.Т.“ ЕООД ЕИК ...... със седалище
и адрес на управление ***, представлявано по закон от
Антон Кирилов Иванов - управител ДА ЗАПЛАТИ на „Р.“ООД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
***, СТОПАНСКИ ДВОР, представлявано по закон от
управителите Я.Ш., А.С.и С.Л., сумата от 16475.00 лв./шестнадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет
лева/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на осн.чл.19
от Споразумение №НТ024/17.03.2016 г. по иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Приложеното ч.гр. дело №70/2017г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от решението за сведение.
Районен
съдия: