Р
Е Ш Е Н И Е
16.04.2018 год.
Номер 32 Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 13 (тринадесети) март Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 34
по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба от ***
Пенчев *** с ЕГН **********, в качеството му на управител на ***ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление *** срещу Наказателно постановление №27-0000340/01.12.2017
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде
отменено изцяло. Отрича се извършване на
нарушението.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Законният
представител на въззиваемата страна – Дирекция
”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: При
извършена проверка на 06.10.2017 г. в 13.45 часа, от служители на Дирекция “ИТ”
– Шумен – свидетелите Г.П. и С.Т. в обект
на жалбоподателя –птицеферма ***в гр.****, местност ****и на 17.10.2017 г., на
20.10.2017 г. и на 02.11.2017 г. по представени документи в сградата на Д“ИТ“-Шумен, било установено че жалбоподателя, в качеството му
на управител на ***ЕООД, ЕИК **** и лице по чл. 14, ал.1 от
закона за здравословни и безопасни условия на труд, което
самостоятелно наема работници, не е подал в срок до 30.04.2017 г.- удължен до
02.05.2017 г. в инспекцията по труда
годишна декларация по чл.
15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд за
2016 г. Резултатите от проверката били обективирани в
протокол от 26.10.2017 г.
Предвид установеното при извършената проверка на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.15, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА
№ 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и
съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, връчен
на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 15, ал.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА
№ 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и
съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и на основание чл.413, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е
допустима.
Относно основателността на
жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът
взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл.
416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на
възраженията, събраните
и представени доказателства.
Безспорно установено е че процесната
декларация не е подадена в законоустановения срок,
това не се отрича и от страна на жалбоподателя. Съдът не споделя лансираната от
жалбоподателя теза, че не следва да подава декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ,
т.к не е стартирал дейността си през предходната година, което му било казано и
от служителя на Д“ИТ“-Шумен- св.П.. Незнанието на законовите и подзаконови
разпоредби, ако това е така, не следва да се толерира. Не следва да се прилага
и чл. 28 от ЗАНН,
тъй като жалбоподателя, дейността си през 2016 г., включително и след
проверката на 06.10.2017 г. не е подал декларация и едно предупреждение не би
имало ефекта който е постигнат с налагането на глобата в минималния предвиден
от закона размер.
В ДВ бр.
97 от 5.12.2017 г. е публикувана
промяна в нормата на чл.15, ал.3 от ЗЗБУТ,
както следва:“Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране,
не се подава годишна декларация.“, като отмяната е в сила от 09.12.2017 г . Която
безспорно се явява по-благоприятна за жалбоподателя и съгласно чл. чл. 3, ал.2 от
ЗАНН, следва да бъде приложена, ако са налице предпоставките за това.
Съгласно § 1 от ДР на НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата,
съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл.
15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд по
смисъла на наредбата "промяна в обстоятелствата, подлежащи на
деклариране" е промяна в декларираните обстоятелства по раздел I, т. 1 и
2; раздел II, т. 7, 8 и 9; раздел IV, част I, т. 22, 24, част II, т. 25, част
IV, т. 33 от декларацията. От събраните писмени доказателства – данни от НОИ и
справка от информационната система на ИА ГИТ, се установява наличие на промяна
в обстоятелствата, подлежащи на деклариране за 2016 г., в частност на
наетите/осигурените лица сравнени с тези през 2015 г., съответно за
жалбоподателя е задължен да подаде декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ за
дейността си през 2016 г.
Ето защо, съдът намира, че се доказва по безспорен начин,
че жалбоподателят, като не е изпълнил вмененото му от закона задължение до 30
април следващата година да подаде декларация съгласно изискванията на Наредба №
3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на
декларацията по чл.
15, ал.1 от ЗЗБУТ, чрез бездействието си е осъществил посоченото в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ вр. с
чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010
г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на
декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, връчен на
нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го
е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.413, ал.1 от КТ. Същата
предвижда за който наруши правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. При определяне размера на глобата
административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния
предвиден размер от 100.00 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи
наказание под законоустановения минимум, с оглед на
което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е
справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от
естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000340/01.12.2017 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”
– гр.Шумен, с което на ***
*** с ЕГН **********, в качеството му на управител
на ***ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление ***, за нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл.3, ал.1
от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за
формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията
по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и
на основание чл.413, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ”Глоба” в
размер на 100.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: