Р Е Ш Е Н И Е

 

 

16.04.2018 год.

 

Номер 32                                         Година 2018                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 четвърти състав

На 13 (тринадесети) март                                                                Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 34 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба  от *** Пенчев *** с ЕГН **********, в качеството му на управител на ***ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** срещу Наказателно постановление №27-0000340/01.12.2017 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

            В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено изцяло.  Отрича се извършване на нарушението.

  В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Законният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:      При извършена проверка на 06.10.2017 г. в 13.45 часа, от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен – свидетелите Г.П. и С.Т.  в обект на жалбоподателя –птицеферма ***в гр.****, местност ****и на 17.10.2017 г., на 20.10.2017 г. и на 02.11.2017 г. по представени документи в сградата на Д“ИТ“-Шумен, било установено че жалбоподателя, в качеството му на управител на ***ЕООД, ЕИК **** и лице по чл. 14, ал.1 от закона за здравословни и безопасни условия на труд, което самостоятелно наема работници, не е подал в срок до 30.04.2017 г.- удължен до 02.05.2017 г.  в инспекцията по труда годишна декларация по чл. 15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд за 2016 г. Резултатите от проверката били обективирани в протокол от 26.10.2017 г.

Предвид установеното при извършената проверка  на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, връчен  на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 15, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.413, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Безспорно установено е че процесната декларация не е подадена в законоустановения срок, това не се отрича и от страна на жалбоподателя. Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя теза, че не следва да подава декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ, т.к не е стартирал дейността си през предходната година, което му било казано и от служителя на Д“ИТ“-Шумен- св.П.. Незнанието на законовите и подзаконови разпоредби, ако това е така, не следва да се толерира. Не следва да се прилага и чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя, дейността си през 2016 г., включително и след проверката на 06.10.2017 г. не е подал декларация и едно предупреждение не би имало ефекта който е постигнат с налагането на глобата в минималния предвиден от закона размер.

В ДВ бр. 97 от 5.12.2017 г. е публикувана промяна в нормата на чл.15, ал.3 от ЗЗБУТ, както следва:“Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, не се подава годишна декларация.“, като отмяната е в сила от 09.12.2017 г . Която безспорно се явява по-благоприятна за жалбоподателя и съгласно чл. чл. 3, ал.2 от ЗАНН, следва да бъде приложена, ако са налице предпоставките за това. Съгласно § 1 от ДР на  НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на наредбата "промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране" е промяна в декларираните обстоятелства по раздел I, т. 1 и 2; раздел II, т. 7, 8 и 9; раздел IV, част I, т. 22, 24, част II, т. 25, част IV, т. 33 от декларацията. От събраните писмени доказателства – данни от НОИ и справка от информационната система на ИА ГИТ, се установява наличие на промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране за 2016 г., в частност на наетите/осигурените лица сравнени с тези през 2015 г., съответно за жалбоподателя е задължен да подаде декларация по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ за дейността си през 2016 г.

Ето защо, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят, като не е изпълнил вмененото му от закона задължение до 30 април следващата година да подаде декларация съгласно изискванията на Наредба № 3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ, чрез бездействието си е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, връчен  на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.413, ал.1 от КТ. Същата предвижда за който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. При определяне размера на глобата административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 100.00 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000340/01.12.2017 г., издадено от Директора на ДирекцияИнспекция по труда” – гр.Шумен, с което на *** *** с ЕГН **********, в качеството му на управител на ***ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ вр. с чл.3, ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 23.02.2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.413, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ”Глоба” в размер на 100.00  лева.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                             

Районен съдия: