Р
Е Ш Е Н И Е
22.05.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 13 (тринадесети) април Година 2018
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 735 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при
условията на първоначално
обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ
от „УНИТЕХ” ООД, с ЕИК 123563635, със седалище/адрес на управление ***,
представляван по закон от ***- управител,
представляван по пълномощие от адв. Светлозар Р.З. *** срещу „С.И С.М.“ ЕООД със седалище гр. Въбрица, адрес на управление ***, ЕИК
127564930, представляван по закон от ***- управител, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответника, в качеството му на купувач дължи на ищеца, в качеството
му на продавач сумата от 4 233,60 лв. (четири хиляди двеста тридесет и три лева
и шестдесет стотинки), представляваща
незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска
продажба на резервни части за Булдозер Т-130, предадени с приемно-предавателен
протокол №2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г., за
която сделка са издадени проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение №278/01.09.2017 г. по ЧГД№622/2017 г. на
ВПРС, ведно с направените разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба
ищецът, твърди че е сключил в качеството си на продавач с ответника,
в качеството му на купувач договор за продажба на резервни части за Булдозер Т-130. Стоките предмет
на договора били предадени на купувача с приемно-предавателен протокол
№2/04.04.2015 г. и приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г. Ищецът изпълнил всички задължения по договора
като е предал в уговорените срок и качество стоките, предмет на договора за
продажба. След като стоките не били платени, ищецът издал проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г. и отправил покана до ответника за заплащане на
посочените в тях стоки. Плащането следвало да се извърши по банков път, но до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и до момента задължението за заплащане на продажната цена не било
заплатено от ответника. Ето защо за него възниквал интерес да претендира първоначално
по реда на заповедното производство, след възражението на ответника и по исков
ред, същият да му заплати сума в размер на 4 233,60 лв. (четири хиляди двеста
тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатена продажна
цена.
За осъждане на ответника да заплати посочената сума ищеца подал заявление
по чл.410 от ГПК. На основание
заявлението било образувано ч.гр.д.№622/17 г.
по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №278/01.09.2017 г., с която било постановено ответникът,
в качеството на длъжник да заплати на ищеца претендираната въз основа на
договора за покупко-продажба цена, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда.
В законния срок, след
връчване на заповедта, ответникът бил депозирал възражение срещу нея. В
указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство предявил при първоначално
обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ вр. с
чл.294, ал.1 от ТЗ.
В законният едномесечен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор в
който оспорва изцяло исковете, като
твърди че е заплатил на ищеца процесните стоки при получаването им.
Ищецът, чрез пълномощника в първото
по делото заседание поддържа исковете в съдбено заседание и моли
съдът да се произнесе с положително решение по тях, както ида му присъди
направените по делото разноски. Прави и възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от ответника за адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност.
Ответникът, представляван от
пълномощник в съдебно заседание поддържа изложеното в отговора. Счита, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като писмени
доказателства по делото са приети: заверени от страната преписи от: заверени от
страната преписи от: приемно-предавателен протокол №2/04.04.2015 г.;
приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г.; проформа фактура №40/04.07.2016
г.; проформа фактура №41/04.07.2016 г. и писмо без дата и номер от ищеца до
ответника; заверен от страната препис от писмо без дата и номер от ответника до
ищеца, материалите по ЧГД№622/2017 г. по описа на ВПРС, писмо
изх.№2215/27.02.2018г. от „Еконт Експрес“ООД с приложения към него, извлечения
за кореспонденция от 02.08.2016 г.
Събрани
са гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелката Р.К. от страна на ответника.
Прието е по делото заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената
претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в
процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от
него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който
се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения
с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения
договор за продажба. При направеното оспорване, ответника следва да установи че
не дължи на ищеца претендираната на основание договора за продажба сума.
По ч.гр.д.№622/2017 г. по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК по искане
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №278/01.09.2017
г. срещу ответника, с която е постановено да му заплати сумата от 4 233,60 лв.
(четири хиляди двеста тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска
продажба на резервни части за Булдозер Т-130, предадени с приемно-предавателен
протокол №2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г., за
която сделка са издадени проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. В срока
по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и
субективно съединяване са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ срещу „С.И С.М.“ ЕООД със седалище гр. Въбрица, адрес на
управление ***, ЕИК 127564930.
Предявените от ищеца обективно и
субективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на
правен интерес са допустими.
Между страните съществуват валидни облигационни
правоотношения по силата на договор за търговска продажба на резервни части за Булдозер Т-130, подробно изброени
в приемно – предавателните протоколи по вид, количество и цена. По делото се
установи, че дружеството ищец е изпълнило задълженията си по договора за
продажба, като на 04.04.2015 г. е предало на представител на купувача-ответник, стоките предметна договора за продажба.
Горното не се отрича от ответника. Ответникът
е приел стоките без възражения. Спорно е обстоятелството дали е заплатена от
ответника продажната цена.
На 03.04.3015 г. с РКО подотчетното лице Р.К. –
служител на ответника е получила от касата на дружеството 4400.00 лв. с
посочено основание „Аванс за доставка на резервни части от „Унитех“ ООД“.
На 04.04.2015 г./събота/ в гр.Стара Загора
служителката на ответника – св.Р.К. е приела от ищеца процесните стоки, предмет
на договора за продажба на обща стойност 3528.00 лв. с ДДС.
На 06.04.2015 г. Р.К. е възстановила в касата на
ответника сумата от 121.42 лв.
От показанията на воденият от ответника свидетел Р.К. се установи, че същата е взела аванс от касата на
дружеството-ответник за заплащане на получените от нея стоки и че не е получила
документ за осъществено плащане от ищеца.
На
основание чл.176 от ГПК законния представител на ответника е дал отговор
относно обстоятелството получаване на сума от касата на дружеството от Р.К. и
непредставянето на документ за извършено плащане на продажната цена на стоките
по процесния договор от ищеца. По делото не са събрани доказателства за извършено
плащане на стоките предмет на договора при получаването им.
Като
в тази връзка съдът намира за изцяло основателни възраженията на ищеца, че
доколкото показанията на свидетелката и осчетоводяване на получения, аванс от
нея за заплащане на стоките, предмет на продажбата без документ за извършено
плащане, не може да послужи като доказателство за плащане. Отчетената от
свидетелката остатък сума в първия работен ден не отговаря и на разликата между
сумата на получения аванс и цената на
получените стоки, за които се твърди че е извършила плащане.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
съставените протоколи за предаване съотв.получаване на стоките са отразени в
счетоводството на ответника. Счетоводството на ответника е водено редовно
съгласно ЗС и в същото е осчетоводено задължение по аванс, взет от св.Р.К. в
размер на 3528.00 лева без ДДС или 4233.60 лв. Сумата е осчетоводена като
задължение-вземане от Р.К., тъй като в счетоводството не е представен
разходооправдателен документ от задълженото лице.
Едновременно с това на 06.04.2015 г. получените
стоки са осчетоводени в счетоводството на ответника на база на протокол
№2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г. и съгласно
счетоводните записвания закупените стоки са платени от получената, като аванс
на 03.04.2015 г. и отчетен на 06.04.2015 г. от Р.К. сума в размер на 4400.00 лв.
Съдът констатира, че е налице колизия в
счетоводните записвания в счетоводство на ответника между отразеното заплащане
на получените от ищеца стоки с получения от св.Р.К. аванс и отразеното
едновременно с това задължение на св.Р.К. по получения от нея аванс, за част от
който същата не е представила разходооправдателен документ.
Поради изложеното и преценено в съвкупност със
събраните по делото доказателства съдът, счита че не е доказано извършено
плащане от ответника на получените от ищеца стоки, предмет на процесния договор
за продажба.
Съгласно чл.
327, ал.1 ТЗ купувачът дължи плащане на цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи. За доказване факта на
предаване на стоките ищецът е представил съставените от него и подписани от
получателя-ответник, чрез неговия служител, приемно-предавателен протокол
№2/04.04.2015 г. и приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г.;, с описани в
тях процесните стоки по видове, количество, единична цена и стойност в лева с включено
ДДС, като страните не спорят по отношение на видовете стоки и тяхната единична
цена.
Тъй
като съставянето на фактура не е предпоставка за възникване на изискуемостта на
задължението за заплащане на цената, следва да се приеме, че с издаването и
изпращането на проформа фактура на възложителя изпълнителят отправя покана за
плащане и цели да постави купувача в забава, т. е. фактурата има действието на
покана по смисъла на чл.
84, ал. 2 ЗЗД за плащане на изискуемото възнаграждение. Обстоятелството, че
проформа фактурата няма характера на
данъчен документ, е неотносимо към настъпването на материалноправните й
последици спрямо възникналото между страните облигационно правоотношение, тъй като
не са налице предвидени в закона изисквания към съдържанието на поканата за
плащане. Задължението за плащане на цената произтича от получаването на стоката
/чл.
327, ал.1 от ТЗ/, който факт се доказва от събраните по делото
доказателства. Поради липсата на доказателства за надлежно уведомяване е
приложена презумпцията на чл. 324 от ТЗ
следва да се приеме, че закупените вещи
са одобрена от купувача, с оглед на което той дължи на продавача уговорената в
договора за продажба.
И
двете дружества са търговци и имат задължение да водят счетоводство, в което да
отразяват движението на имуществото си. Съгласно чл.
55, ал.1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да
се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки. Съгласно чл.
182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат
като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.
Съгласно чл.
113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от
датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на
авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането от
ЗДДС. Безспорно по делото е установено че не е издавана фактура за извършената
продажба и съответно такава не е осчетоводена
в счетоводнството на ответника и не е отразена в дневниците на покупкте към
подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС.
Фактурата не е основание за заплащане на цената на дадена стока, но служи
като доказателство за сключен договор, нито се явява елемент от фактическия
състав на търговската продажба. В настоящият случай страните не спорят че между
тях е сключен договор за продажба на продажба на резервни части за Булдозер Т-130, предадени с приемно-предавателен
протокол №2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г.
Установи се че ищецът, след като не е получил плащане
на стоките е издал проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016
г., които не са данъчен документ и нямат
счетоводно изражение, но са покана за плащане, което се установи и от
кореспонденцията между страните.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ
е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане
на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на
продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез
съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването
на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във
фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в
т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора /получаване на стоката или плащане
на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като
признания за съществуването на облигационната връзка.
Предаването на стоката не е елемент от фактическия състав на договора за
продажба, който е консенсуален, а не реален - не се сключва с предаването й. Но
ищецът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора да продажба,
а именно да предаде стоката в уговорените количество, качество и срок. По иска
по чл. 327, ал. 1, пр. 1 ТЗ в тежест на ищеца
е да установи възникването на търговско правоотношение с ответника, както и че
е изпълнил задълженията си по него да достави стоките. В тежест на ответника е
при доказване на горните факти е да докаже, ако е налице положителен факт на плащането/респективно погасяването посредством
друг способ предвиден в материалното гражданско право.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в
сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.
В настоящия казус ищецът доказа по безспорен и категоричен
начин сключеният между страните договор за продажба с предмет резервни части за
булдозер, уговорената цена, изпълнение на задълженията си за предаване на
стоките предмет на договора в уговорения срок, количество и качество. Съвкупната
преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба на стоки със съдържание,
отразено в представените от ищеца - продавач приемно-предавателни протоколи и
проформи фактури, а липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената в размер на 4 233.60 лв. обосновава
основателност на иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на
посочената сума.
С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски, подкрепени с писмени доказателства за направени такиво по настоящото дело в общ размер на 234.70 лв. и в заповедното производство в общ размер на 254.70
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „УНИТЕХ” ООД, с ЕИК *****, със седалище/адрес на управление ***,
представляван по закон от ***- управител, представляван
по пълномощие от адв. Светлозар Р.З. *** и ответника „С.И С.М.“ ЕООД със седалище гр. Въбрица, адрес на управление ***, ЕИК ******,
представляван по закон от ***- управител, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 4
233,60 лв. (четири хиляди двеста тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатена продажна цена -
главница по договор за търговска продажба на резервни части за Булдозер Т-130, предадени с приемно-предавателен
протокол №2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г., за
която сделка са издадени проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение №278/01.09.2017 г. по ЧГД№622/2017 г. на
ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.327 от ТЗ вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „С.И С.М.“ ЕООД със седалище гр. Въбрица, адрес на управление ***,
ЕИК ******, представляван по закон от ***- управител ДА ЗАПЛАТИ на „УНИТЕХ” ООД, с ЕИК ******, със седалище/адрес на управление ***,
представляван по закон от ***- управител,
представляван по пълномощие от адв. Светлозар Р.З. ***, сумата от 254.70 лв./двеста петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, от която сума – 84.70 лева държавна такса и 170.00 лв. – адвокатско възнаграждение разноски по ч.гр. дело №622/2017г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.И С.М.“ ЕООД със седалище гр. Въбрица, адрес на управление ***, ЕИК *****,
представляван по закон от ***- управител ДА ЗАПЛАТИ на „УНИТЕХ” ООД, с ЕИК *****, със седалище/адрес на управление ***,
представляван по закон от ***- управител,
представляван по пълномощие от адв. Светлозар Р.З. ***, сумата от 234.70 лева/ двеста тридесет и четири лева и седемдесет
стотинки/ – 84.70 лева държавна такса и 150.00 лв. –
адвокатско възнаграждение по гр.дело№735/2017г. по описа
на ВПРС,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Приложеното ч.гр. дело №622/2017г. по описа
на ВПРС да се върне в състава, ведно с
препис от решението за сведение.
Районен
съдия: