Р Е Ш Е Н И Е
29.05.2017 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На 21 (двадесет и
първи) май Година 2017
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 828 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран
с положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 326, ал. 1 от КТ, както и чл.
220, ал. 1 от КТ, предявени от „Т.7.” ЕООД, с ЕИК ......., със седалище/адрес на управление ***, представляван по закон от *** ***–
Управител, представляван по пълномощие от адвокат С.И.
*** срещу С.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 780,00 лв. (седемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение в
полза на работодателя от работника за неспазено предизвестие при прекратяване
на трудово правоотношение между страните, както и законната лихва за забавата
от 13.10.2017 г. до окончателното изплащане, ведно с направените разноски в
заповедното производство в размер на 325.00 лв., за което е издадена заповед за
изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№733/17 г. по описа на ВПРС.
Претендира се и заплащане на направените в настоящото производство разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: ответницата в качеството на работник е работила по трудово
правоотношение със заявителя в
качеството му на работодател съгласно трудов договор 51/14.07.2017 г. Същата е поискала
от работодателя да прекрати трудовото правоотношение на осн.чл.325, ал.1, т.1
от КТ по взаимно съгласие. След като работодателят не се съгласил на
предложеното ответницата пожелала да напусне работа веднага и със заповед
№3/04.09.2017 г. било прекратено трудовото правоотношение между страните на
осн.чл.326, ал.1 от КТ. Ответницата не е да спазила договореното предизвестие
при прекратяване на договора, поради което според ищеца му дължи на осн.чл.220,
ал.1 от КТ в размер на брутното й месечно трудово възнаграждение за срока на
неспазеното предизвестие в общ размер на 780.00 лв. По инициатива на ищеца е образувано
заповедно производство по ч.гр.д.№733/2017г. по описа на ВПРС, по което в полза
на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу така
издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В представения в срок отговор по чл.131 от ГПК,
ответницата чрез пълномощник, прави възражение за неоснователност на исковете,
поради недължимост, предвид липсата на възникнало трудово правоотношение между
страните по силата на трудов договор №51/04.07.2017 г., обосновано от
недействителност на осн.чл.74, ал.1 от КТ -нищожност на същия, поради липса на
съгласие, което се установява от липса на подпис от работника в договора. Освен
това се твърди, че дори съдът да не приеме горните възражения, възникналото
трудово правоотношение по силата на сочения договор е със срок за изпитване,
който срок не е изтекъл към датата на прекратяването му, поради което
обезщетение при прекратяване не се дължи.
В о.с.з., ищецът чрез процесуалния си представител изразява
становище по отговора, заявява че процесния трудов договор е реален и сключен
между страните в качеството им на работодател и работник. Поддържа изложеното в исковата молба, че
същият е прекратен, като ответницата не е спазила договореното предизвестие,
поради което му дължи и обезщетение в искания размер.
Ответницата в с.з чрез
пълномощника, поддържа изложеното в отговора и прави искане на осн.чл.193 от
ГПК за оспорване истинността на документ
Трудов договор № 51 от 14.07.2017г. в частност на подписите положени от
работника и във връзка с доказване на оспорването прави искане за допускане на
съдебно-графическа експертиза.
По делото са представени писмени доказателства представените
с исковата молба заверени от страната преписи на трудов договор №51/14.07.2017
г., молба от 04.09.2017 г. и заповед №3/04.09.2017 г. за прекратяване на
трудово правоотношение, заверен от страната препис на справка от регистъра на
осигурените лица – социално осигуряване към 07.11.2017 г. – 2 стр.;материалите по ч.гр.д.№733/2017 г. по описа на ВПРС, оригинал на Заповед №3/04.09.2017г. издадена от „Т.7.“
ЕООД; Оригинали на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ, с вх. № 273881173026603 от 09.09.2017г.; Молба от С.И.С. до управителя
от 04.09.2017г.; Молба до управителя на „Т.7.“ ЕООД от 11.08.2017г. за ползване
на платен годишен отпуск; Служебна бележка №50 от 17.07.2017г., издадена от „Т.7.“
ЕООД; Трудов договор №51 от 14.07.2017г.; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, с вх.№27388173020041 от 15.07.2017г.;
Длъжностна характеристика от 14.07.2017г. на С.И.С.; Молба от С.И.С. до
Управителя на „Т.7.“ ЕООД от 14.07.2017г.; Декларация от С.И.С. от 14.07.2017г.
по Закона за защита на личните данни; Декларация от С.И.С. от 14.07.2017г.;
Извлечение от Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични
медицински прегледи на работници,
справка от ТД на НАП за регистрирани трудови договори на С.И.С..
Приети са заключения на
съдебно-счетоводна експертиза и графическа експретиза.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
От
приложеното към настоящото дело, ч.гр.д.№733/17 г. на по описа на ВПРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът С.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на кредитора „Т.7.” ЕООД, с
ЕИК ......., със седалище/адрес на
управление ***, представляван по закон от *** ***– Управител, представляван по пълномощие от адвокат С.И. ***, сумата
от 780,00 лв. (седемстотин и осемдесет лева), представляващи главница за
неплатени суми по заповед за прекратяване на трудово правоотношение; лихва:
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 13.10.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането, както
и сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева), представляваща
направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 300,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Въз
основа на Заповед № 3/04.09.2017 г. за прекратяване на трудово правоотношение по
трудов договор 51/14.07.2017 г. и начисляване на обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ за два месеца. В срока по чл.414, ал.2
ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Заключението
на съдебно-счетоводната експертиза определя размера на обезщетението да
неспазено предизвестие съгласно процесния трудов договор в общ размер на
1353.78 лв. /нетни трудови възнаграждения за три месеца/, като след извършена
проверка вещото лице е установило, че на работника е изплатено последно месечно
трудово възнаграждение за месец юли 2017 г. и след направено от работодателя
прихващане е останала сума за плащане 942.18 лв.
В откритото
производство по чл.193 от ГПК за оспорване на процесния трудов договор е приета
съдебно-графическа експертиза, от
заключението на която и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание
се установи, че и трите подписа за "работник" в трудов договор
№51/14.07.2017 г. не са положени от ответницата С.И.С.. Ето защо съдът счита
оспорването на документа за доказано и същият следва да бъде изключен от
доказателствата по делото.
Трудовият договор договор №51/14.07.2017 г. не е
подписан от ответницата, като страна по трудовото правоотношение.
Наличието на писмена форма на трудовия договор и наличието на подписи на
страните по трудовото правоотношение са изискванията на закона за
действителност /валидност/ на трудовия договор съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Обявяването
на недействителността на трудовите договори се извършва от съдилищата по реда
на чл. 357 - чл. 363 от КТ. То може да стане както в
самостоятелен исков трудов спор, инцидентно в рамките на висящ исков процес,
включително и чрез възражение в трудов
спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, трудово обезщетение. В
конкретният случай макар и в особено производство по установителен иск въз
основа на заповед за изпълнение е допустимо възражение за недействителност на
процесния трудов договор, който е основание за претенцията по заповедното
производство и съдът е длъжен да се произнесе по него. Аргумент и от
разпоредбата на чл.
74, ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен орган или друг компетентен
орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията,
посочени в разпоредбата на чл.
74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор. Правната уредба на недействителността на
трудовия договор е уредена в разпоредбите на чл. 74
и 75
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.
74, ал.1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на
закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля. Уредбата в ЗЗД
намира субсидиарно приложение при трудовия договор, само за неуредените в КТ
въпроси. В разглежданата хипотеза ЗЗД е приложим, макар че в КТ се съдържа
подробна регламентация относно недействителността на трудовия договор. Следва
да се отбележи съществената особеност на КТ, че същият не възприема
гражданскоправното деление на недействителността на договорите на нищожност и
унищожаемост, а борави само с родовото понятие за недействителност, защото в
областта на трудовото право последиците от нищожността
и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.
Предвид установеното в хода на производството липса на
съгласие за сключване на трудов договор между ищеца и ответницата следва се
прогласи нищожността на трудовия договор
на соченото от ищеца основание чл.
74, ал. 1 от КТ вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД. Трудовият
договор не може да бъде саниран в настоящият случай. От справка за всички
подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за ответницата се установи, че е работила по трудово правоотношение с
работодател „Т. 75 Х“ЕООД, ЕИК ....... от 11.02.2016 г. На 04.09.2017 г. същата
е депозирала молба до управителя- неясно на кое дружество за прекратяване на
трудовото й правоотношение.
От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че трудово
правоотношение между ищеца и ответницата не е възниквало и не може да бъде
прекратено с посочената заповед и съответно ответницата няма задължения по
нищожния трудов договор, поради което предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Предвид установената нищожност на процесния трудов
договор, съдът не следва да се произнася по възражението направено от
ответницата за недължимост на обезщетение за прекратяване на същия, поради
неспазено предизвестие, т.к трудовия договор е със срок за изпитване, който
срок не е изтекъл към датата на прекратяването му.
Предвид установяване на недължимостта на главната претенция, неоснователни
се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава и разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати направените от ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 300.00 лв.
На
основание член 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден ищеца да заплати, с оглед отхвърлената част от
исковете по сметка на ВПРС, в полза на бюджета на съдебната власт направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 145.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.7.”
ЕООД, с ЕИК ......., със седалище/адрес
на управление ***, представляван по закон от *** ***– Управител, представляван по пълномощие от адвокат С.И. ***
срещу С.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 326, ал. 1 от КТ, както и чл.
220, ал. 1 от КТ, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответницата в размер на 780,00 лв. (седемстотин
и осемдесет лева), представляваща обезщетение в полза на работодателя от
работника за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение
между страните, както и законната лихва за забавата от 13.10.2017 г. до
окончателното изплащане, ведно с направените разноски в заповедното
производство в размер на 325.00 лв., за което е издадена заповед за изпълнение
на осн.чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№733/17 г. по описа на ВПРС., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО направеното от ответницата С.И.С. с ЕГН **********, адрес: *** оспорване
истинността Трудов договор № 51 от
14.07.2017г., в частта му относно истинността на подписите положени от работника
в документа и ИЗКЛЮЧВА документа
от доказателствения материал по делото.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Трудов
договор № 51 от 14.07.2017г., сключен между „Т.7.” ЕООД, с ЕИК .......,
със седалище/адрес на управление ***,
представляван по закон от *** ***– Управител и С.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***,
за длъжността "машинен оператор шиене", на основание чл.
74, ал. 1 от КТ вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т.7.” ЕООД, с ЕИК ......., със
седалище/адрес на управление ***, представляван по закон от *** ***– Управител, да
заплати по сметка на Великопреславския
районен съд общо сумата 145.00 лв./сто четиридесет и пет лева/ за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „Т.7.” ЕООД, с ЕИК
......., със седалище/адрес на управление
***, представляван по закон от *** ***– Управител, да
заплати на С.И.С. с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №733/2017г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото, оригинала на Трудов договор № 51 от 14.07.2017г., сключен между „Т.7.” ЕООД, с ЕИК .......,
със седалище/адрес на управление ***, представляван по закон от *** ***–
Управител
и С.И.С. с ЕГН **********,
адрес: ***,
за длъжността "машинен оператор шиене" и копие от протокол №89/12.04.2018 г. на графическата експертиза, да се изпратят
на Районна прокуратура гр.Шумен, предвид наличието на данни за извършено
престъпление от общ характер за преценка и по компетентност и на осн.чл.23 от НПК.
Районен
съдия: