Р Е Ш Е Н И Е

 

 66      / 07.08.2018 г.  гр. ****

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

****ският окръжен съд на осемнадесети юни  две хиляди и осемнадесета година в  публично  заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: Мариана Георгиева

                                                              Членове: Нели Батанова

                                                                              Румяна Райкова

 

При участието на секретаря Станислава С.

Прокурор: Делян Д.

Като разгледа докладваното от Мариана Георгиева  ВНОХД № 200 по описа за 2018 г. установи:

          Производство по чл. 313 и сл. от НПК.

 

            С присъда № 5 от 09.05.2018 г. постановена по НОХД № 214 по описа за 2017 г. Великопреславският районен съд  признал подсъдимия Е.К.А. за виновен в това, че на 18.04.2015 г. в ***, обл. ****, причинил телесна повреда на повече от една лице - лека телесна повреда на К.П.А. от гр. Върбца, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота и средна телесна повреда на М.Б.Б., изразяваща се в травматично избиване на горни зъби в ляво и в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 предл. трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал.1 и ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от  ЗИНЗС определил общ режим на изтърпяване на наказанието.

          Осъдил подсъдимия да заплати сумата  2150,97 лв. /две хиляди сто и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, като уважен граждански иск на пострадалия М.Б., за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -18.04.2015 г. до окончателното изплащане, причинени с престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложение ІІІ, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Осъдил подсъдимия да заплати сумата  2000.00 лв. /две хиляди лева/, като уважен граждански иск на пострадалия Б., за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието-18.04.2015г. до окончателното изплащане. Отхвърлил иска       в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител, направените от него разноски по делото общо в размер на  807.30 лв., държавна такса върху уважената част на гражданските искове и направените по делото разноски.

          Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. М.В. – защитник на подсъдимия Е.А., в която изтъква, че са недоволни от постановената присъда, защото е неправилна и незаконосъобразна. Поддържат всички доводи за преквалификация на деянието по чл. 132 от НК, изложени пред първата инстанция. Изказват недоволството си и от размера на уважения граждански иск за причинени имуществени вреди, като намират че той следва да бъде намален на 1345.00 лв.  За неимуществените вреди също намират присъдената сума за завишена, тъй като телесната повреда не е предизвикала особени болки и страдания, значително надхвърлящи случаите на телесни повреди от този род и не са констатирани никакви усложнения за здравето на пострадалия.

          След изготвяне на мотивите към присъдата депозират подробно писмено допълнение към въззивната жалба, в което заявяват, че в мотивите си решаващият съд анализирал селективно гласните доказателствени източници, по начин обслужващ обвинителната теза, относно причините и началото на конфликта, в резултат на което направил неверни фактически изводи по отношение на това – защо подсъдимият започнал да нанася ударите на пострадалия. Считат, че по делото са събрани свидетелски показания, от които се установява, че действията на пострадалия са отключващия механизъм, афектогенен момент за последващите и ответни от страна на подсъдимия действия. Считат, че деянието следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 132 от НК и на подсъдимия следва да се наложи съответно наказание по този текст и при условията на чл. 55 от НК. Излагат и подробни мотиви и подробни доводи защо следва да бъдат намалени размерите на уважените граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди.

          В съдебно заседание защитникът възпроизвежда изцяло въззивната жалба и моли присъдата да бъде изменена по поискания в нея смисъл. Подсъдимият изразява пълно съгласие със защитника си. В последната си дума заявява, че желае по-леко наказание, защото има семейство, за което се грижи.

          Гражданският ищец и частен обвинител и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват и не вземат отношение по жалбата.

          Представителят на ****ската окръжна прокуратура предлага присъдата да бъде потвърдена, като изцяло споделя подробните мотиви на първоинстанционния съд. Счита, че в първоинстанционното производство, а и в хода на досъдебното не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия и които да са причина за отмяна на присъдата. Счита, че категорично не са събрани доказателства, че деянието е извършено при условията на чл. 132 от НК, а именно в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Единствено обясненията на подсъдимия съдържат такива твърдения, но те не били логични и обслужвали защитната версия. Присъдата следвало да бъде потвърдена, както в наказателната, така и в гражданската й част.

          Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

          НОХД № 214/2017 г. по описа на РС – Велики Преслав е образувано по внесен обвинителен акт от ВПРП срещу Е.К.А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и Х.С.Х. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

          С Разпореждане № 699 от 03.07.2017 г. съдията – докладчик приел, че престъплението, в което е обвинен подсъдимият Х. се преследва по тъжба на пострадалия и в този случай съдът не може да приложи по своя инициатива закона, тъй като предвидения процесуален ред за разглеждане на дела за такива деяния не е общият ред, а изисква да има тъжба от пострадалия. Съдията приел, че макар и с обвинителния акт прокурорът да е направил искане съдът да се произнесе с присъда по отношение престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, такова искане е недопустимо, поради липсата на предпоставките по чл. 48 от НПК. На основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 4, т.1  от НПК, съдът прекратил частично наказателното производство по делото по отношение на обвиняемия Х.С.Х.. Преписи от разпореждането били изпратени на всички страни, но в срока за обжалване не постъпили жалби или протест.

          Настоящата инстанция счита разпореждането на съда, с което е прекратено съдебното производство спрямо подсъдимия Х. за незаконосъобразно, тъй като независимо че причинените от него телесни повреди са леки по смисъла на закона, деянието е от общ характер и следва да се квалифицира по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. трето, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Неправилно е позоваването на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 1 от НПК, защото тя касае прекратяване на наказателно производство, което се преследва по тъжба на пострадалия. Допуснато е в хода на съдебното производство съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция или с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, защото то е влязло в сила и са изтекли сроковете в които би могло да се направи искане от прокурора за възобновяване и отмяната му.

          Съгласно промените в НПК, съдът провел разпоредително заседание с изслушване на страните, в което никоя от тях не е счела, че са допуснати съществени процесуални нарушения и след като съдът обявил определението си, преминал към разглеждане на делото по общия ред. ШОС счита, че в това разпоредително заседание не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. Съдът преди да изслуша страните и пострадалия по въпросите, които се разглеждат в разпоредителното заседание, конституирал пострадалия Б. в качество на граждански ищец и частен обвинител по делото, като той и неговият повереник взели отношение по поставените въпроси. Не съставлява процесуално нарушение и обстоятелството, че веднага съдът е започнал разглеждането на делото по общия ред, тъй като за съдебното заседание са били призовани страните, свидетели и вещи лица.

          В хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд събрал всички доказателства за правилно установяване на фактическата обстановка по делото и след изслушване на всички свидетели, заключения по назначените експертизи и взел предвид всички събрани доказателства, приел за установено от фактическа страна следното:

          На 17.04.2015г. вечерта, около 23.30 часа, пострадалият М.Б.Б. отишъл на дискотека в питейно заведение, находящо се в град ***, в близост до административната сграда на общината. Там  срещнал пострадалия К.П.А. и свидетеля Я.Я.М. и се присъединил към тяхната компания. По същото време, клиенти на заведението били и подс. Е.К.А. и св. Х С.Х.. Пострадалият останал при приятелите си докъм един часа след полунощ (вече в събота, 18.04.2015г.), след което решил да се прибира. Излязъл сам вън от заведението и там, преди тръгване, решил да изпуши цигара.  Малко по-късно, от дискотеката отвън излязъл и подс. А.. Отишъл при пострадалия и му нанесъл удари с юмруци в областта на тила и лицето. В резултат на това деяние, избил горните втори зъби вляво и дясно, както и металокерамичен мост, изграден при втория горен зъб вдясно. През това време на помощ на Б. се притекъл св. К.  А., който бил  в близост до заведението. Б. се опитвал да се изправи, но подсъдимият продължил да му нанася удари.  При тях дошъл и Х.Х. и пострадалият  му показал избитите си от подсъдимия зъби. Вместо да получи съчувствие и помощ от Х. той го нагрубил и го поканил да се прибира в дома си. Това ядосало пострадалият Б. и той  ударил с ръка подсъдимия . Тогава Х. хванал ръцете на Б. и ги извил назад, след което подсъдимият започнал отново да  нанася удари с ръце по лицето в областта на устата и носа на пострадалия. Същият изгубил равновесие и паднал на земята, а подсъдимия и св. Х. продължили да му нанасят удари с крака по тялото в областта на пояса, горните крайници и главата. Виждайки случващото се К.А. се приближил до пострадалия, за да му помогне. Ударил  подсъдимия за да спре да побоя над постр. Б.. Подс. А. и св. Х. започнали да нанасят удари с ръце и крака по главата в областта на лицето и тялото и на А., левия хълбок и горните крайници, повалили и него на земята. С цел да преустанови сбиването, се намесил свидетелят С.Х., който бил излязъл от дискотеката. Той успял да отдели нападателите от пострадалите и да ги отведе към полицейския участък на града за снемане на сведения по случая. Отвън по това време били и св. Ш.Б., И.М. и Х.Д..  След като С. Х. отвел пострадалите в участъка там работа с тях започнал свидетелят Б.М.. През това време пред административната сграда на участъка се събрали роднините на Х. и подс. А., както и тези на пострадалите. Отвън между тях възникнал конфликт по повод скандала пред дискотеката същата вечер. В хода на този конфликт на Х. бил нанесен удар от неустановено с категоричност лице от роднинския кръг на пострадалия Б.. В резултат на това му била причинена разкъсноконтузна рана в тилната област на главата, кръвонасядания, охлузвания и драскотини по шията, гърба и горните крайници.

          Съдът правилно установил фактическата обстановка по делото. В мотивите подробно е обсъдил свидетелските показания и посочил защо дава вяра на едни от свидетелите, а на други не. Направеното с жалбата искане за преквалифициране на деянието по чл. 132 е поддържано и пред първоинстанционния съд и в мотивите обстойно са обсъдени доказателствата и правилно е прието, че деянието следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Следва да се посочи обаче, че мотивите към присъдата са вътрешно противоречиви. Съдът в установената фактическа обстановка приема, че побой на пострадалите две лица са нанасяли подсъдимият А. и свидетелят Х.. В същото време обаче осъдил подсъдимият за нанасяне на телесни повреди на повече от едно лице, без да е налице съучастие, каквото е обвинението повдигнато с обвинителния акт. В присъдата липсва оправдателен диспозитив, какъвто следва да има, ако съдът е счел, че не е налице съучастие. Освен в приетата фактическа обстановка, никъде на друго място в мотивите не се обсъжда съучастието между подсъдимия и свидетеля Х.. Обстоятелството, че наказателното производство спрямо Х. е прекратено, не означава, че деянието не е извършено в съучастие с него. Още повече, че основанието за прекратяване е не че не е извършил престъпление, а че деянието му се преследва по частен ред. Това безспорно е процесуално нарушение, което обаче въззивната инстанция няма как да отстрани. Това не би могло да стане с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като по делото няма подаден протест или жалба от частния обвинител. Безспорно се приема в правната доктрина и съдебна практика, че отговорността за задружното осъществяване на престъпленията е по-висока, тъй като съучастието повишава обществената опасност на престъплението. Ето защо връщането на делото за ново разглеждане би утежнило положението на подсъдимия, което е недопустимо.

          ШОС намира, че първоинстанционният съд правилно е установил размера на гражданския иск за причинени имуществени вреди, като се е позовал на представените от пострадалия доказателства, с които се доказват направените разходи за лечение, възстановяване на травматично избитите зъби. Правилно е преценен и моментът, от който се дължи и законна лихва. Съдът присъдил и сумата от 2 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и тази сума напълно удовлетворява  изискването за справедливост прогласено от чл. 52 от ЗЗД.

Правилно и обосновано съдът е приел, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и определил наказанието при условията на чл. 55 от НК, като наложил наказание от шест месеца „лишаване от свобода”.  Обремененото съдебно минало на подсъдимия не дава възможност това наказание да бъде отложено за определен изпитателен срок, поради което постановил ефективното му изтърпяване при първоначален „общ” режим.

Предвид изложеното, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение, поради което съдът

 

Р Е Ш И:

 

          Потвърждава Присъда № 5 от 09.03.2018 г. постановена по НОХД № 214 по описа за 2017 г. на РС – Велики Преслав.

          Решението е окончателно.

 

                                                                     Председател:

 

                                                                     Членове:     1.

 

                                                                                          2.