Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр.Шумен, 23 Ноември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ж. Дучева като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №260 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №155 от 22.05.2018г. по гр.д.№735/2017г. Районен съд - гр.Велики Преслав е уважил предявеният от "УНИТЕХ" ООД гр.Стара Загора срещу "С.И С.М." ЕООД *** установителен иск по чл.415 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца присъдената по ч.гр.д.№622/2017г. на ВПРС сума в размер на 4233,60 лв., представляваща незаплатена продажна цена - главница по договор за търговска продажба на резервни части за Булдозер Т-130, предадени с приемно-предавателен протокол №2/04.04.2015 г.; приемно-предавателен протокол №3/04.04.2015 г., за която сделка са издадени проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. На ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 254,70 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от която сума – 84,70 лева държавна такса и 170 лв. – адвокатско възнаграждение разноски по ч.гр. дело №622/2017г. по описа на ВПРС, и 234.70 лева – 84,70 лева държавна такса и 150 лв. – адвокатско възнаграждение по гр.дело№735/2017г. по описа на ВПРС.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция от "УНИТЕХ" ООД гр.Стара Загора срещу "С.И С.М." ЕООД ***, по чл.415 от ГПК. Ищецът излага, че е сключил в качеството си на продавач с ответника, в качеството му на купувач договор за продажба на резервни части за Булдозер Т-130. Стоките предмет на договора били предадени на купувача с приемо - предавателен протокол №2/04.04.2015 г. и приемо - предавателен протокол №3/04.04.2015 г. Ищецът изпълнил всички задължения по договора като предал в уговорените срок и качество стоките, предмет на договора за продажба. След като стоките не били платени, ищецът издал проформа фактура №40/04.07.2016 г. и проформа фактура №41/04.07.2016 г. и отправил покана до ответника за заплащане на посочените в тях стоки. Плащането следвало да се извърши по банков път, но до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и до момента задължението за заплащане на продажната цена не било заплатено от ответника. За осъждане на ответника да заплати посочената сума ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№622/17 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №278/01.09.2017 г., с която било постановено ответникът, в качеството на длъжник да заплати на ищеца претендираната въз основа на договора за покупко-продажба цена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда. В законния срок, след връчване на заповедта, ответникът бил депозирал възражение срещу нея. Ето защо ищеца моли съда да уважи предявените му искови претенции.

В законния срок, ответната страна е депозирала отговор на иска, в който е оспорила доводите на ищеца за дължимост на сумата. Сочи, че продажната цена на закупените от него стоки била заплатена своевременно - още при предаването им с приложените по делото приемо -предавателни протоколи.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: По делото е установено, а не е и спорно между страните, сключването на договор за продажба между тях за сочените стоки, както и предаването им от продавача на купувача. Стоките били предадени на купувача с приемо - предавателен протокол №2/04.04.2015 г. и приемо - предавателен протокол №3/04.04.2015 г. По подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№622/17 г. по описа на ВПРС, по което била издадена заповед за изпълнение №278/01.09.2017 г., с която ответникът бил осъден да заплати на ищеца претендираната въз основа на договора за покупко-продажба цена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда. Представените по делото приемо - предавателни протоколи съдържат всички необходими реквизити и удостоверяват надлежно сключването на договора за продажба на 04.04.2015г. на изрично посочените стоки и цена, както и получаването им от представител на ответното търговско дружество - свидетеля Р.К.. От изготвената по делото съдебно - счетоводната експертиза се установява, че съставените протоколи за предаване получаване на стоките са били отразени в счетоводството на ответника на 06.04.2015г., което било водено редовно съгласно ЗС и в същото е осчетоводено задължение по аванс, взет от св.Р.К. в размер на 3528,00 лева без ДДС или 4233,60 лв. Сумата била осчетоводена като задължение - вземане от Р.К., тъй като в счетоводството не бил представен разходооправдателен документ от задълженото лице. Съгласно счетоводните записвания на ответника, закупените стоки били платени от получената, като аванс на 03.04.2015 г. и отчетен на 06.04.2015 г. от Р.К. сума в размер на 4400 лв. Свидетеля Р.К. сочи, че е взела аванс от касата на ответното дружеството, където работела към този момент, и се придвижила със служебен автомобил до гр.Стара Загора. Там получила стоките и платила това което и било предадено на управителя на ищцовото дружество. Излага, че не и била издадена фактура, защото било съботен ден.

Горната фактическа обстановка налага следните правни Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на процесните стоки, и предаването им на купувача, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставените вещи.

В настоящия казус не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по повод продажбата на резервни части за булдозер "Т-130". В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопогасяващи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. На първо место е необходимо да се отбележи, че съобразно чл.164, ал.1, т.4 от ГПК са недопустими свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. От една страна, обстоятелството че предаването на стоките е станало в съботен ден, не е пречка за издаване на какъвто и да е било документ за евентуално осъществено плащане, а дори и да е имало някакво препятствие за издаване на фискален документ, ако купувача действително е заплатил стоките е следвало най - малко да изиска да му бъде издадена разписка за плащането. Позоваването на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ от ответната страна, също не би могла да обуслови по необходимост наличие на плащане, доколкото редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат единствено като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, какъвто спор за наличие на такава сделка в случая не съществува, но не и за установяване на плащане, и то при условията на нужното пълно доказване. Освен това доказателствената сила на счетоводните записвания и търговските книги е производна и се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Ето защо, съдът намира, че предявените искови претенции следва да се уважат.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 150 лева. При изчисляване размера на дължимите деловодни разноски, не са включени посочените в списъка за разноски на ищеца командировъчни и пътни разходи на адвоката му, доколкото същите не представляват разноски по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като не са направени пряко и непосредствено в процеса, и съобразно константната съдебна практика, не могат да се присъждат на насрещната страна.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №155 от 22.05.2018г. по гр.д.№735/2017г. на Районен съд - гр.Велики Преслав.

ОСЪЖДА "С.И С.М." ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на "УНИТЕХ" ООД с ЕИК ***, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.