Р Е Ш Е Н И Е

21.05.2018 год.

Номер 39 Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 507 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р.М.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-44/08.12.2017 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В съдебно заседание поддържат жалбата, сочат гласни и писмени доказателства и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изпраща представител - Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе, които поддържа НП и моли същото да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 11.10.2017 г. служителите на ИАРА Отдел“РК-Централен Дунав“-***- свидетелите ***, П.П. и С.С. извършили проверка на яз.“Тича“, в местността „Староселка“, край с.Сушина, обл.***. Проверяващите били разделени на две групи в едната *** и С.С., които извършвали проверка по вода с лодка, а П.П. и *** с автомобил „Лада Нива“ по суша. Около 08.00 часа сутринта на същия ден, от лодката ***и С. видели, че в храстите на брега на язовира има паркиран автомобил- джип, бежов на цвят. Когато решили до слязат на брега и да проверят автомобила, колегите им се обадили за служебен ангажимент край с.Ловец и те се отправили на там. След около половин час отново се върнали на мястото от където били тръгнали. ***слязъл на брега и отишъл до храстите, за да провери какъв е паркирания автомобил, който все още бил там. След като погледнал през стъклата на автомобила свидетеля видял, че на предната седалка в дясно има помпа за напомпване на гумена лодка, а на задните седалки били застлани найлони. С. също слязъл от лодката и отишъл до автомобила и също се убедил в посоченото от неговия колега. За откритото двамата съобщили на колегите си П. и ***. ***останал скрит в храстите, за да наблюдава автомобила, а С. отново се качил в лодката и навлязъл навътре във водите на язовира. Докато наблюдавал ***видял, че от посока с.Сушина се задава жалбоподателя, който познавал по служба. Жалбоподателят отишъл до джипа, запалил го, изкарал го назад и се отправил с него в посока с.Сушина. Като видял това ***, тръгнал пеш след автомобила и се обадил на колегата си С., да проследи движението на автомобила откъм водата и да види къде по протежението на брега ще се придвижи автомобила и съответно на кое място ще спре. След като приближил автомобила на около 50 метра, ***видял, че същият е спрял на брега и жалбоподателя хвърлил един чувал с мрежи на задната седалка. След което автомобила отново се отправил към с.Сушина. През това време ***се скрил в храстите от където наблюдавал случващото се и незабавно след тръгването на жалбоподателя, подал сигнал на колегите си, които били в служебния се автомобил да пресрещат нарушителя. След което ***изчакал колегата си С., да слезе на брега от лодката. Двама видели, че в непосредствена близост до мястото където бил спрял джипа, управляван от жалбоподателя, преди минути били струпани 6-7 чувала с мрежи за улов на риба, лодка, електрически двигател за лодка, седалка за лодка и акумулатор. Докато двамата товарили намерените вещи в служебната лодка, автомобила, управляван от жалбоподателя се връща към брега и след него се движи служебния автомобил на ИАРА. Край местността Староселска в посока с.Сушина, общ.Върбица, обл.***, служителите на ИАРА-П. и ***, които пътували със служебния автомобил „Лада Нива“ срещнали автомобила, управляван от жалбоподателя, за който имали сигнал от колегите си ***и С., че са установили обстоятелства, обосноваващи нарушения на ЗРА. За да извършат проверка на изложеното от колегите им, *** и П. подали сигнали с махане с ръка и звуков сигнал с клаксона към процесния автомобил, който бил спрял за момент, да остане на място. Вместо да остане на място при подадения сигнал, жалбоподателят след като забелязал служебния автомобил на ИАРА, потеглил и с висока скорост се отправил в посока с.Сушина. Автомобилът на служителите на ИАРА потеглил незабавно след жалбоподателя. След като го настигнали, служителите на ИАРА, отново подали чрез клаксон звуков сигнал и чрез присветване с фаровете сигнал на автомобила да спре, но жалбоподателя се отправил много бързо в посока с.Ловец. При движение с несъобразена за терена скорост и почти на две колела, автомобила, управляван от жалбоподателя излязъл на пътя за с.Ловец и бързо се отправил в посока към населеното място. Служителите на ИАРА, П. и *** преустановили следването му, поради наличието на реална опасност от настъпване на пътно транспортно произшествие. В хода на проверката от справка от ОД на МВР – ***, сектор „ПП“, било установено, че автомобила, който служителите на ИАРА, видели на брега на яз.Тича и който преследвали по пътя към с.Ловец е собственост на жалбоподателя. На 13.10.2017 г., жалбоподателят бил призован в сградата на РУ-В.Преслав, където св.П.П. му съставил АУАН за нарушение по чл.88 от ЗРА. Нарушителят отказал да подпише акта и да получи препис от него, като отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.88 от ЗРА и на основание същата разпоредба било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на ИАРА, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.П., С. и ***са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.

Съдът не кредитира показанията на св.Мирослава Стефанова, същите са изолирани не кореспондират с кредитираните показания на останалите свидетели и предвид близките й отношения с жалбоподателя ги приема за изцяло заинтересовани от изхода на делото.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.91, ал.2 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на ЗХ.

Съгласно чл. 88 от ЗРА: Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 лв до 2000 лв. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, жалбоподателят е препятствал проверката, като не е спрял управлявания от него автомобил за извършване на такава. Жалбоподателят не е спрял, въпреки че е възприел подадените сигнали с ръка, чрез звук от клаксон и посредством присветване с фарове от служителите на ИАРА, с което нарушителят демонстрира незачитане на установения правов ред. В настоящият случай като не е спрял автомобила, жалбоподателя е осуетил проверката. Така описаното нарушение се субсумира под фактическия състав на посочената като нарушена правна норма. От тълкуването на тази норма се налага извода, че следва да е налице такова пряко и непосредствено действие или бездействие на нарушителя, което да препятства проверките на контролните органи в момента на извършването им. Безспорно се установи от показанията на св.***и от собствеността на процесния автомобил самоличността на нарушителя. Свидетелят ***, който лично познавал жалбоподателя по повод изпълнение на служебните си задължения го е наблюдавал на процесната дата при условия на нормална видимост. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че именно жалбоподателя е осъществил деянието, което му е вменено във вина.

От доказаните от обективна страна действия се установява, че от субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението с пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване, т.е знаел е че като не спре на подадения му сигнал, ще попречи на извършване на проверка от служителите на ИАРА и е искал да препятства същата. С оглед на това правилно е бил санкциониран с предвиденото административно наказание глоба. За това нарушение законодателя е предвидил размер на глобата от 1000 лв. до 2000 лв., като в случая АНО е наложил законосъобразно минимално наказание в размер на 1000 лв., с което са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението и личността на нарушителя.

Предвид изложеното, съдът счита възраженията на жалбоподателя за недоказаност на действия по препятстване на проверката, за неоснователно.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №26-52/15.11.2016 г., издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №26-44/08.12.2017 г.,, издадено от Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на Р.М.К. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.88 от ЗРА на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: