Р Е Ш Е Н И Е

10.05.2018 год.

Номер 38 Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) април Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 77 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Г.И.Г. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №16-0323-000280/06.07.2016 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 03.06.2016 г., жалбоподателят, заедно със свидетеля *** ***, отишъл в гр.Велики Преслав да откара до гр.Шумен, товарен автомобил „****“ с рег. № ****, съсобственост на ЕТ“****“, Булстат ****. Като пристигнали в гр.Велики Преслав, двамата колеги – жалбоподателя и св.*** установили, че договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила е изтекъл. Жалбоподателят уведомил своя работодател чрез управителя на ЕТ“****“-св.***за това. Свидетелят С., който се намирал в гр.Шумен, незабавно предприел необходимите мерки и сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. След което информирал жалбоподателя, който от своя страна тръгнал с автомобила и го управлявал в гр.В.Преслав. На същата дата – 03.06.2016 г. около 11.00 часа, в района на автогарата в гр.В.Преслав, служителите на РУ-В.Преслав – Н. и Д. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил „****“ с рег. № ****. При проверката жалбоподателя уведомил полицейските служители, че за автомобила има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, но не представил документ за това. За установеното нарушение св.С.Н. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Полицейските служители разяснили на жалбоподателя, че ако представи документ за сключената застраховка, няма да бъде наказан по административен ред. Още същият ден собственика на автомобила представил в РУ-В.Преслав копие от застрахователната полица. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Ето защо съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.Спазени са изискванията на чл.40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Връчването на АУАН е съществен елемент от административнонаказателната процедура, който представлява на практика доказателство, че на лицето е известно в какво е обвинен, че е извършил, от който момент насетне той може да реализира правото си на защита. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок от съставяне на акта. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

Не се установиха релевантни факти и обстоятелства за повдигнатото обвинение в извършване на административно нарушение. С обжалваното НП е повдигнатото на жалбоподателя обвинение за извършено административно нарушение е по чл. 638, ал.3 от КЗ, за това, че на инкриминираната дата и място, като лице, което не е собственик е управлявал моторно превозно средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните по делото гласни доказателства - разпит на свидетеля В.-актосъставител, не се установява по безспорен начин, че именно на 03.06.2016 г. в инкриминирания час, който е определен приблизително около 11.00 часа, жалбоподателят е управлявал МПС - товарен автомобил „****“ с рег. № ****, съсобственост на ЕТ“****“, Булстат ****.

От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите ***и *** ***, по време на управлението по отношение на автомобила е имало валиден договор за сключена застраховка "Гражданска отговорност" с Полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите № BG/03/116001570084, издадена от ЗК"Булстрад" със застрахователно покритие от 11.24 часа на 03.06.2017 г., т.е. с валидност на датата на извършване на проверката.

Не се оспорва от жалбоподателя, че по време на проверката не е носил у себе си застрахователната полица, т.к автомобила не е негова собственост и застраховката е сключена на същата дата. Видно от изпратената административнонакаталена преписка, непосредствено след съставяне на АУАН полицата е представена в РУ-В.Преслав.

Следва да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по акта, не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване, които пък от своя страна не изясняват обстоятелствата при които е извършено нарушението.

Не се установи и извършване на нарушението от субективна страна, че жалбоподателят се е съгласил да управлява определен автомобил, без наличието на валидна и действаща застраховка "Гражданска отговорност". Напротив от показанията на свидетелите ***и *** *** се установи, че жалбоподателя в качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че такава е необходима за управлението на МПС и своевременно е уведомил собственика на автомобила/негов работодател/ да сключи такава застраховка, преди да предприеме управление на автомобила.

Предвид изложеното съдът прие, че неправилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и процесното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

Административно - наказващият орган не е извършил правилна преценка за маловажност на случая, каквото е изискването на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН.

Считам, че не са обосновани и съобразени, още по - малко обосновани във връзка с тълкувателната практика, която разграничава и доразвива становищата относно понятието "вреди" и "вредни последици" и визира, че немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК и обхващат всички вреди, които не са маловажни. По аргумент на тълкувателната практика, следва, че административно - наказващият орган следва да обсъди всички факти и обстоятелства и да обоснове наличието или липсата на вреди и вредни последици. В процесното наказателно постановление липсва произнасяне на административно - наказващия орган на въпроса за наличие на условията за прилагане на правилата за маловажност съобразно Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007г на Върховния касационен съд, според което преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона..

Критерият за ограничаване на маловажния случай от обикновения случай на административно нарушение е посочен в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Хипотезата за маловажен случай е меродавна и при административните нарушения по аналогия, поради липсата на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН.

Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпроса дали случаят е маловажен, или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредите, но и от наличието на вредни последици. За да се приеме случая за маловажен се изхожда преди всичко от размера на вредите, но и наличието на вредните последици. В конкретният случай не са настъпили никакви вредни последици и дори да има засягане на обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и съответно обезпечаване на вредите при евентуално настъпило ПТП, същото е явно незначително, поради сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в рамките на минути след установяване на нарушението.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №16-0323-000280/06.07.2016 г.,, с което на Г.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането и на основание същата разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лв., като неправилно.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: