На 19.05.2017 г. заедно с ДП
№113/2015 г. по описа на РУ-В.Преслав Районна прокуратура град Велики Преслав е
внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу:Е.К.А. с ЕГН **********,***, българско гражданство, женен, с основно
образование, осъждан, обвинявайки го в
това, че на 18.04.2015г. в град ***, област **** в съучастие като
съизвършител с Х.С.Х. *** причинил лека
телесна повреда иа К.П.А. от с.гр., изразяваща се в контузия на дясна
очна ябълка, а именно кръвонясядане и оток на клепачите на дясно око,
подлигавичен кръвоизлив външно на ириса на дясно око; счупване на носните
кости; множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, левия
хълбок и поясната област вляво и на горните крайници - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и
на същата дата, време и място в град ***
сам причинил средна телесна повреда на М.Б.Б. от с.гр., изразяваща се в
счуване на короните на латералните резци на горната челюст (горни втори зъби
вляво и дясно), довело до травматичното им избиване, с което било затруднено
дъвченето и говора на пострадалия, деятелност, изразяваща се в причиняване на
телесни повреди на повече от едно лице -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.3-то във връзка с чл. 129(по отношение
постр.Б.) във връзка с чл.130, ал.1 и във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и срещу Х.С.Х. с
ЕГН **********,******, живущ ***, българско гражданство,
женен, със средно образование, неосъждан, обвинявайки го в това, че на 18.04.2015г. в град ***, област ****
в съучастие като съизвършител с Е.К.А. *** е причинил лека телесна повреда на К.П.А. от с.гр. изразяваща се
в контузия на дясна очна ябълка, а именно кръвонясядане и оток на клепачите на
дясно око; подлигавичен кръвоизлив външно на ириса на дясно око; счупване на
носните кости; множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето,
левия хълбок и поясната област вляво и на горните крайници - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия А. И на същата дата, време и място в
град *** причинил лека телесна повреда
на М.Б.Б. от с.гр. изразяваща се в две разкъсно контузии рани на горната
устна, множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, шията,
поясната област и двата горни крайници - временно разстройство на здравето,
неопасно за живота - леки телесни повреди на повече от едно лице - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.3-то
във връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
С
разпореждане №699/03.07.2017 г., влязло в сила на 26.07.2017 г. производството
по делото е прекратено по отношение на обвиняемия Х.С.Х. на осн.чл.24, ал.1,
т.1 от НПК.
С
разпореждане от 01.08.2017 г. Е.К.А. е предаден на съд за повдигнатото му с
обвинителния акт престъпление от общ характер.
Преди разпоредителното заседание пострадалият
от престъплението предявява граждански искове за причинени неимуществени и
имуществени вреди срещу подсъдимия с престъплението, за което е предаден на съд.
Гражданските искове са своевременно предявени и допустими, поради което са
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП
поддържа повдигнатото обвинение.
Намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага на
подсъдимия за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.3-то
във връзка с чл. 129 във връзка с чл.130, ал.1 от НК да бъде наложено наказание две години “лишаване от свобода”, като не
изразява становище по отношение на изпълнение на наказанието – определяне на
режим или наличие на предпоставки за отлагане изпълнението му. Предлага да бъдат
уважени гражданските искове в претендираните размери.
Повереникът на гражданския ищец, счита че обвинението е доказано по
несъмнен начин, както и причинените на пострадалия вреди, поради което моли
съдът след като признае подсъдимия за виновен да го осъди да заплати на
гражданския ищец причинените имуществени и неимуществени вреди в претендираните
размери и направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия намира, че обвинението
спрямо подзащитния му не е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Според защитата от събраните по делото
доказателства се установява механизъм на причиняване на телесното увреждане в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и улеснено, както от изпитото количество алкохол, така и от характеровите
особености на подсъдимия. Поради което подсъдимия следва да бъде оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение и да бъде осъден за престъпление по
чл.132 от НК, причинена телесна повреда с едно деяние, като видът й да бъде
определен по преценка на съда. Защитата, счита
предявените граждански искове за основателни, но прекомерно завишени и недоказани по размер.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие
дава обяснения в своя защита, солидаризира се със изложеното от защитника.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетата експертиза и приложения по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното: На 17.04.2015г. вечерта, около 23.30 часа, пострадалият М.Б.Б.
(живущ ***), отишъл на дискотека в питейно заведение, находящо се в града, в
близост до административната сграда на Община-***. Там Б. срещнал пострадалия К.П.А.
и свидетеля Я.Я.М. и се присъединил към тяхната компания. По същото време,
клиенти на заведението били и подс.Е. (***) К.А. и св.Х. Сендов Х. ***).
Пострадалият Б. останал при приятелите си докъм един часа след полунощ (вече в
събота, 18.04.2015г.), след което решил да се прибира. Излязъл сам вън от
заведението и там, преди тръгване, решил да изпуши цигара. К.П.А. също решил да
се прибира и тръгнал преди пострадалия. Малко по-късно, от дискотеката отвън излязъл
и подс.Е.К.А.. Отишъл при пострадалия и му нанесъл удари с юмруци в областта на
тила и лицето. В резултат на това деяние, избил горните втори зъби вляво и
дясно, както и металокерамичен мост, изграден при втория горен зъб вдясно. През
това време на помощ на М.Б. се притекъл К.П.А., който бил все още в близост до заведението.
Б. се опитвал да се изправи, но подсъдимия продължил да му нанася удари и А.
видял, че Б. изплюл нещо в ръката си. При
тях дошъл и Х. С. Х..
Търсейки съдействие от последния, когото Б. познавал отпреди, той му показал
избитите си от подс.А. зъби. Вместо да получи съчувствие и помощ от Х., същия го
нагрубил и го поканил да се прибира в дома си. Това проявено от двамата
недостойно отношение към него, породило гняв у пострадалия М.Б. и същият се
приближил към подс.Е.А. и му нанесъл удар с ръка. Тогава Х. хванал ръцете на Б.
и ги извил назад, след което подс. Е.А. започнал отново да нанася удари с ръце по лицето в областта на
устата и носа на пострадалия. Същият изгубил равновесие и паднал на земята, а подсъдимия
и св.Х. продължили да му нанасят удари с крака по тялото в областта на пояса,
горните крайници и главата. Виждайки упражняваното спрямо Б. насилие, К.П.А. се
приближил до него за да му помогне. След като А. нанесъл удар на подсъдимия с
цел да препятства нанасяне на повече удари върху Б., подс.А. и св.Х. започнали
да нанасят удари с ръце и крака по главата (в областта на лицето) и тялото и на
А. ***, левия хълбок и горните крайници) вследствие на което повалили и него на
земята. С цел да преустанови сбиването, се намесил свидетелят С.З.Х. ***),
който бил излязъл от дискотеката. Той успял да отдели нападателите от
пострадалите и да отведе последните със себе си в посока полицейския участък на
града за снемане на сведения по случая. Отвън по това време били и св.Ш.Б., И.М. и Х.Д.. След
като С.Х. отвел Б. и А. в участъка там работа
с тях започнал свидетелят Б.Г.М.. През това време пред административната сграда
на участъка се събрали роднините на Х. и подс.А., както и тези на пострадалите Б.
и А.. Отвън между тях възникнал конфликт по повод скандала пред питейното
увеселително заведение същата вечер малко по-рано. В хода на този конфликт на Х.Х.
бил нанесен удар от неустановено с категоричност лице от роднинския кръг на
пострадалия Б.. В резултат на това му била причинена разкъсноконтузна рана в
тилната област на главата, кръвонасядания, охлузвания и драскотини по шията,
гърба и горните крайници. Причинено му било с това временно разстройство на
здравето, неопасно за живота („лека телесна повреда").
Изложените фактически положения се подкрепят
от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: част от
обясненията на подсъдимия Е.А., показанията на свидетелите М.Б., С.Х.,
приобщени по реда на чл.281 от НПК, Х.Д., Н.Ф., Б.М., Я.М., К.А. приобщени по
реда на чл.281 от НПК, *** И., част от
показанията на свидетелите Ш.Ш. и И.М., от приетите по делото съдебно –
медицински експертизи и комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и от
оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на М.Б., С.Х., Х.Д., Н.Ф., Б.М.,
Я.М., К.А., *** И., част от показанията
на свидетелите Ш.Ш. и И.М., депозирани в хода на съдебното следствие и
приобщените такива на осн.чл.281 от НПК. С тях се установяват отделни елементи
от състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на
посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и
взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на
деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви,
кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен
доказателствен материал, и взаимно се допълват.
Съдът
кредитира изцяло показанията на пострадалия М.Б.. Показанията
му са непротиворечиви, последователни и в унисон с показанията на останалите
свидетели, включително и на свидетеля очевидец А., кредитираната част от обясненията на
подсъдимия и другите събрани и приети по делото доказателства. В показанията си
свидетелят детайлно описва начина на извършване и деянието/как подсъдимия му е нанесъл удари с юмруци в областта на тила и лицето,
от които били избити двата му зъба и след като пострадалия паднал на земята,
подсъдимия продължил да му нанася удари/, мястото, времето и
авторството. Показанията на пострадалия свидетел са
едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му
от престъплението права. Особеното положение на пострадалия в процеса налага
съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на подробен и задълбочен
анализ. Настоящият състав след анализ на показанията на свидетеля М.Б.,
независимо от обстоятелството, че същия е
заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к същите се допълват
взаимно и подкрепят от кредитираните показания на останалите свидетели и
от съдебно – медицинските експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля очевидец К.А., приобщени по реда на чл.281 от НПК, същите са
непротиворечиви, последователни и в унисон с показанията на пострадалия и
заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза. В показанията си
свидетелят детайлно описва, че именно подсъдимия е нанасял удари на пострадалия
в областта на лицето и тила и че в следствие на ударите, пострадалия е изплюл
нещо в ръката си. Обстоятелството, че е изплюл именно зъбите си се установява,
както от показанията на пострадалия, показанията на свидетелите Х., М., И. и от
заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите С.Х., Х.Д., Н.Ф., Б.М., Я.М., *** И.. С тях се установяват освен
обстоятелствата след конфликта между подсъдимия и пострадалия и нанесените
удари от подсъдимия на пострадалия и претърпените от пострадалия болки и
страдания, които изцяло кореспондират с оставалите свидетелски показания и
съдебно – медицинската експертиза и въпреки евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото, поради близките роднински връзки на св.И. с пострадалия,
съдът няма основания да не ги кредитира. Свидетелите С.Х., Х.Д., Б.М. и Я.
Мехмедв показанията си подробно описват обстоятелствата непосредствено след деянието-поведението на
подсъдимия и на пострадалия, как точно е прекратен побоя. Св.Н.Ф. описва
случилото се пред полицейския участък – възникналия конфликт между роднините на
пострадалия и Х..
От показанията на св.*** И.-баща на
пострадалия, се установяват нанесените травматични увреждания, проведеното
лечение, претърпените болки и страдания от пострадалия, както и косвено
авторството на деянието.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ш.Ш. и И.М., в частта им, в която описват че е възникнал конфликт
между подсъдимия и пострадалия Б., както и между подсъдимия и пострадалия А., и
че конфликтите се изразяват в сбиване, че св.С.Х. е прекратил побоя, мястото на
конфликта и времето по което се е случил. В кредитираната им част същите се
подкрепят от кредитираните изцяло свидетелски показания, както и от съдебно –
медицинските експертизи. В останалата им част, особено в тази в която отричат
подс.А. да е нанасял удари на пострадалите и че само се е защитавал от
нападението им, са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства по
делото.
Съдът не дава вяра на показанията на св.Х.Х., същите са
изолирани и заинтересовани от изхода на делото, с оглед евентуални бъдещи
претенции към него за вреди причинени от деликт, макар че същото е прекратено
по отношение на него, както и предвид приятелските отношения между него и подс.А..
На проведената очна ставка между пострадалия и свидетеля Х.Х., свидетеля Х.
отрича да е видял избитите зъби на пострадалия, да е държал ръцете на
пострадалия, докато подсъдимия му е нанасял удари, както и да е нанасял удари
на Б.. Пострадалият поддържа изложеното в показанията си, като твърди, че
подсъдимия е избил зъбите му с удари и че ги е показал в шепата си на св.Х.,
след което Х. вместо да му помогне е извил ръцете му назад и ги е държал, докато подсъдимия му
е нанасял нови удари, както и че след това Х. също е започнал да му нанася
удари по цялото тяло. След анализ на взаимно изключващите се показания, съдът
възприе за достоверни показанията на пострадалия, тъй като същите се подкрепят
от кредитираните показания на свидетелите и от заключението на съдебно -
медицинската експертиза.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, в частта им, в която описва механизма
на извършване деянието и поведението на пострадалия. В тази част, същите противоречат, както на кредитираните показания на свидетелите, така и на заключението на съдебно-медицинската експеритза и на приетите медицински документи. Съдът
оцени обясненията на подсъдимия по обвинението в некредитираната им част, за изцяло
защитни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в останала им част, в която
посочва че е възникнал между него и пострадалия конфликт, времето и мястото на
възникването му, присъствалите на конфликта, кои лица са го прекратили. В
кредитираната им част, същите се подкрепят от кредитираните свидетелски
показания. Обясненията на подсъдимия в частта им, че К.А. е бил от началото на
конфликта на местопроизшествието са в унисон с показанията на А..
Гореописаното се подкрепя и от приетата комплексна съдебно-медицинска експретиза по
писмени данни, имаща значение за изясняване на причинените на
пострадалия М.Б. травматични увреждания, която съдът намира за компетентно и обективно
дадена. Според
заключението на същата, на Борславов е причинено травматичното избиване на двата горни
ляв и десен зъби до нивото на венеца, разкъсно контузна рана на горната устна,
кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, шията, поясната област и
двата горни крайника. В следствие на причиненото
травматично увреждане – травматичното
избиване на двата горни ляв и десен зъби до нивото на венеца се затруднява
дъвченето и говора. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето неопасно за живота. Установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, притискане и триене/за охлузванията/, което кореспондира
изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на множество удари с ръце и
крака. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя и от приетата съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, имаща значение за изясняване на причинените на пострадалия К.А. травматични
увреждания, която съдът намира за компетентно и обективно дадена. Според
заключението на същата, на А. са причинени оконтузия на дясна очна ябълка
(кръвонасядане и оток на клепачите, подлигавичен кръвоизлив външно от ириса);
контузия на носа (фрактура на носните кости), множество кръвонасядания и
охлузвания по лицето, левия хълбок, поясната област вляво и върху горните
крайници на това лице. Травматични
увреждания са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, притискане и триене/за охлузванията/, което кореспондира
изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяни на множество удари с ръце и
крака. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1
от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка
за съдимост.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимият в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено
възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимия Е.К.А. *** е причинил телесна повреда на повече от едно лице,
лека телесна повреда на К.П.А. от гр.Върбца, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота и средна телесна повреда на М.Б.Б.,
изразяваща се в травматично избиване на горни зъби в ляво и в дясно, без които се затруднява дъвченето и говоренето-престъпление по чл.131, ал.1, т.4 предл.трето вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.129 ал.1 и ал.2 от НК.
При
извършване на престъплението подсъдимия А. е осъществил
признаците на изпълнителните деяния.
Нанесъл
удари с юмруци в областта на тила и лицето на пострадалия Б., след ответния
удар на пострадалия продължил да му нанася удари с ръце и крака по цялото тяло,
от което са настъпили увреждания на
здравето му, нарушаващи физическата цялост на организма и засягат нормалните
функции на неговите тъкани и органи. Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е
настъпил.
За вида на телесната повреда следва да
се приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда комплексна съдебно
– медицинска експертиза по писмени данни- травматично избиване на горни зъби в ляво и в дясно, без които
се затруднява дъвченето и говоренето – средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Освен
това на инкриминираната дата нанесъл удари с ръце и крака по главата (в
областта на лицето) и тялото и на пострадалия А. ***, левия хълбок и горните
крайници), от което са
настъпили увреждания на здравето му, нарушаващи физическата цялост на организма
и засягат нормалните функции на неговите тъкани и органи. Деянието в
случая е довършено, тъй като престъпния
резултат е настъпил.
За вида на телесната повреда следва да
се приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни- временно
разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вина евентуален
умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е възможното настъпване на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им, доколкото добре е знаел, че неговите действия по отношение на
пострадалите са от естеството да им причинят травми и е възможно такива да
настъпят, с настъпването на които той се е съгласил, преследвайки целта си - за
саморазправа. В случая той не е целял пряко причиняване на телесни повреди на Б.
и А., ето защо престъплението е извършено при евентуален
умисъл.
Поради, което съдът счита за правилна
квалификацията на деянията на подсъдимия дадена с обвинителния акт – телесна
повреда на повече от едно лица.
Неоснователно е
твърдението на защитата, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Не се установи от събраните доказателства, че
пострадалия пръв е започнал конфликта, чрез нанасяне на удар на подсъдимия,
което от своя страна да е предизвикало у него състояние на силно раздразнение.
Напротив установи се че подсъдимия пръв е нанесъл удар на пострадалия, при
което е избил зъбите му, след което пострадалия от своя страна е нанесъл удар
на подсъдимия.
Като причина за осъществяване на деянието съдът възприе
занижен самоконтрол, подкрепен от изпитото
количество алкохол.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на
подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимия Е.К.А. с
ЕГН **********,*******, български гражданин, с настоящ адрес ***, с основно образование, женен, осъждан.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, съдът прие
добрите характеристични
данни на подсъдимия с оглед семейното му положение- семеен с дете, трудовата
му заетост,
претърпените травматични увреждания, макар и предизвикани
с деянието, изминалия продължителен период от предходното му осъждане. Съдът
прецени, като отегчаващи отговорността обстоятелства предходното осъждане и причинените
телесни увреждания извън нанесената телесна повреда на Б..
Предвид гореизложеното съдът, счете че наказанието, следва да бъде
определено при наличие на многобройни
счекчаващи обстоятелства.
Ето защо за
престъплението по чл.131, ал.1, т.4 предл.трето вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.129 ал.1 и ал.2 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание шест
месеца “лишаване от свобода”.
Съдът като прецени, че не са налице предпоставките по чл.88а, ал.1 вр. с
чл.82, ал.1, т.4 от НК, прие че подсъдимия не е реабилитиран по предходното си
осъждане. Същият е бил вече реабилитиран на осн.чл.86, ал.1 от НК и т.к реабилитацията по
право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано, счита че не са налице основания за отлагане изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС определи общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По предявените граждански искове: При наличието
на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД съдът счете, че подсъдимия е длъжен да
обезщети вредите, причинени на пострадалия Б. в резултат на виновно и
противоправно извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение
за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 предл.трето вр. с чл.130, ал.1 вр.
с чл.129 ал.1 и ал.2 от НК. Неимуществените вреди съществуват обективно и
се обуславят от конкретни обстоятелства. Справедливостта е само критерий за
определяне на размера на неимуществените вреди, въплътен в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, който не може да бъде прилаган абстрактно. Обезщетението за
претърпените и търпящи се и в момента болки и морални страдания, следва да бъде
съответно на тежестта на причинените стрес, болки, унижение, срам, незачитане
на личността и авторитета, които пострадалият несъмнено е изпитал в следствие
на упражнената агресия от подсъдимия. На основание гореизложеното съдът
определи като основателен гражданския иск предявен от пострадалия за
неимуществени вреди в размер на 2000.00 лева. Съдът прецени, че определения размер е
справедлив, отговаря на характера и вида на причинените морални страдания,
виновно причинени от подсъдимия. Определеният размер е справедлив и отговаря на
характера и вида на причинените физически увреждания травматичното избиване на двата горни
ляв и десен зъби до нивото на венеца, разкъсно контузна рана на горната устна,
кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, шията, поясната област и
двата горни крайника, продължителното време през което не е могъл да се храни и
говори нормално, виновно причинени от
подсъдимия. След като прецени доказаните морални и физически страдания съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 2000.00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърли иска в останалата му част до
пълния му размер като неоснователен и недоказан. Подсъдимият беше осъден да
заплати на гражданския ищец цитираната
сума, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът, при
определяне на размера на причинените имуществени вреди, съобрази приетите писмени доказателства,
които доказват направени разходи за лечение и възстановяване на травматично
избитите зъби на пострадалия Б.. Поради, което осъди подсъдимият да заплати на
гражданския ищец сума в размер на 2150,97 лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
-18.04.2015г. до окончателното изплащане, причинени с престъплението по чл.
131, ал.1, т.4, предложение ІІІ, във вр.
чл. 129, ал. 1 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК – предмет на обвинението по
настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски,
направените от гражданския ищец разноски и държавната такса, съобразно уважения
размер на гражданските искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: