Мотиви към присъда по НОХД № 76 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 19.02.2018 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - Велики Преслав обвинителен акт по ДП № 382/2017 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД № 2/2018г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

Г.Г.К. с ЕГН **********,***, българска гражданка, с адрес гр. ***, обл. ***, кв. ***, с основно образование, омъжена, неосъждана, за това, че на 22.07.2017 г. в гр. ***, обл. ***, намерила чужда движима вещ, а именно един брой мобилен телефон марка и модел „Самсунг Галакси J 5 2016“, в едно с един брой СИМ-карта на оператор „Теленор“ и един брой карта-памет от 8Gb, всички вещи на обща стойност 427,00 лева, ползвани от М.И.М. и в продължение на една седмица не съобщила за това на собственика му или на властта - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

В разпоредителното заседание по делото подсъдимата и защитникът й са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимата в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 31.05.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимата за виновна и да й наложи наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК, а именно „Глоба“ в размер на 300 лв.

Защитникът на подсъдимата моли за налагане на наказание съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно на реда, по който се разглежда делото – глава XXVII от НПК, а именно „Глоба“ в размер на 100 лв.

В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях. В последната си дума изразява искрено съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Към инкриминираната дата пострадалият М.И.М. работел на длъжност „младши специалист пазари“ при Община *** в гр. ***, обл. ***. На 22.07.2017г. изпълнявал служебните си задължения на пазара в гр. ***. Около 10:30 часа той отишъл до сергия, ситуирана на пазара, известна като „сергията на ***“ за да таксува собственика й. След това си тръгнал, но по пътя се сетил, че е забравил телефона си при сергията. Мобилният телефон бил марка и модел „Самсунг Галакси J5 2016“, с IMEI 356372089801768, оборудван с един брой СИМ-карта на оператор „Теленор“ и един брой карта-памет от 8Gb. Пострадалият се върнал незабавно обратно, но не намерил телефона си. След като собственикът на сергията също не могъл да му посочи местонахождението на веща, М. подал сигнал в РУ гр. В.Преслав. По случая било образувано настоящото досъдебно производство. На 22.07.2017 г. подс. Г.Г.К. *** намерила мобилен телефон с марка и модел „Самсунг Галакси J5 2016“, с IMEI 356372089801768 на пазара в гр.***. Вместо да съобщи на собственика на телефона, на органите на МВР при РУ гр. В.Преслав или Община ***, тя го взела, използвала го за лични нужди, след което го продала в заложна къща в гр. Омуртаг за сумата от двеста лева. От там телефона бил продаден на неизвестно лице, клиент на заложната къща. В хода на разследването подс.К. направила пълни самопризнания и на 15.09.2017г. с протокол предала карта-памет от шестнадесет гигабайта марка „Sandisk Ultra“. С тази вещ възнамерявала да обезщети частично пострадалия М. за нанесената му от нея вреда. До приключване на съдебното следствие в съда подсъдимата не е възстановила нанесената на пострадалия вреда.

Заключението на приобщената по делото съдебно-икономическа експертиза, определя стойността на отнетата вещ към датата на деянието 427,00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 207, ал. 1 от НК, съображенията за това са следните:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

- от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е взела изгубена от другиго вещ, вещ която не е нейна собственост и върху която не е имала фактическа власт, установила е своя фактическа власт върху нея и бездействала в определена от закона срок по отношение на съобщаване на собственика или властта за намерената вещ;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл – съзнавала е, че намерената вещ не е нейна собственост и следва да съобщи за нея на собственика или на властта и въпреки това не е съобщила, т.е. съзнавала е общественоопасния характер на деянието и целяла настъпването на общественоопасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, а също така и ниската правна култура на подсъдимата.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата, като наказанието бъде определено при условията на чл. 54 от НК. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата, съдействието на органите на досъдебното производство, добри характеристични данни и й наложи наказание в размер на предвидения в закона, съобразен с разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, а именно “Глоба” в размер на 200.00 лв. Определеният вид и размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Поради липса на възстановяване на причинените от престъплението вреди, съдът счита, че не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.

Съдът възложи на подсъдимата деловодните разноски, направени в хода на досъдебното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: