МОТИВИ на решение № 41/31.05.2018 г., постановено по АНД № 80/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

В Районен съд – Велики Преслав е внесено постановление № 646/2017 от 23.02.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велики Преслав, с което се прави предложение за освобождаване на Х.Х.Х. – обвиняем по ДП № 318/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК (непредпазливо престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация); обвиняемият не бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Обвиняемият Х.Х., редовно призован, не се явява в публично съдебно заседание, като се представлява от упълномощен защитник.

Защитникът на обвиняемия Х. пледира за налагане на наказание в минимален размер поради наличието и при превеса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемия да бъде наложено наказание „Глоба” в минималния предвиден в закона размер.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 318/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: обвиняемият Х. притежава качеството „ловец“ по смисъла на § 1, т. 12 от ДП на ЗЛОД и като такъв притежавал огнестрелни оръжия – ловна полуавтоматична пушка марка „Стоеджер”, модел „2000”, калибър 12, с фабричен № **** и огнестрелно оръжие – едноцевна ловна пушка марка „ИЖ-18 ЕМ-М”, калибър 12, с фабричен № ****. На 01.10.2017 г. същият участвал в организиран групов лов на дива свиня, провеждан в района на ловище „Градище“ край с. ***, заедно с другите членове на ловна дружинка в с. ***. Преди провеждането на лова, ловците били инструктирани. Около 15,00-15,30 часа, участниците се преместили в местността „Копанково“, като разпределили местата си. Обвиняемият застанал на постова позиция (т. нар. пусия) в позиция до пострадалия С.М., който се явявал последен от редицата ловци. Около петнадесет минути след заставането на позиция по описания начин, Х. чул шум от движещо се животно на разстояние около 40 м до него, а веднага след това забелязал движение в район с подраст от дървесни видове. Независимо, че нямал ясна видимост към движещия се обект, обвиняемият произвел изстрел с оръжието си – пушката марка „Стоеджер“. Веднага след това, обаче, чул от мястото гласа на **** и отивайки дотам видял, че е прострелял именно другия участник в лова. Установил, че раната е в областта на горната трета на лявата предмишница и оказал първа помощ на пострадалия. След това ловът бил преустановен, като били повикани екипи на спешна медицинска помощ и на РУ – В. Преслав. **** бил откаран в болнично заведение.

В резултат на гореописаните действия, на свид. С.М. били причинени следните травматични увреждания – открито счупване на тялото на лъчевата кост, травма на лъчевия нерв на лявата предмишница, причинени от една огнестрелна рана.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 180/2017 г. на пострадалия С.Д.М.били причинени горепосочените травматичтни увреждания, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като причинил на С.Д.М.от с. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, обусловено от една огнестрелна рана в областта на горната трета на лява предмишница, и от открито счупване на тялото на лъчевата кост, и от травма на лъчевия нерв на лявата предмишница, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – ловуване по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, представляваща източник на повишена опасност по смисъла на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обвиняемият осъществил от обективна страна състава на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, извършено при условието на чл. 134, ал. 4 от НК – обвиняемият Х.Х. след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия С.М..

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия по непредпазливост.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на Х.Х.Х. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, което е непредпазливо, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация“; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост № 1282/26.10.2017 г. на БС при РС – Шумен, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от Х. самопризнания, действията му непосредствено след извършване на деянието и изразеното от него искрено съжаление за извършеното. Взе предвид и данните за материалното му положение, социалния му статус и имотно състояние. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00 лева. Съдът, на основание чл. 55, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 4 от НК, намери, че на обвиняемия не следва да бъде налагано наказанието „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.

По аргумент от чл. 379 от НПК вр. чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на собственика Х.Х.Х., на иззетото и приложено като веществено доказателство по делото, огнестрелно оръжие – ловна полуавтоматична пушка марка „Стоеджер”, модел „2000”, калибър 12, с фабричен № ****.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на собственика Х.Х.Х. на иззетите и приложени като веществени доказателства по делото: огнестрелно оръжие – едноцевна ловна пушка марка „ИЖ-18 ЕМ-М”, калибър 12, с фабричен № ****;  1 бр. разрешение № 20160234179 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и 1 бр. приложение към разрешение № 20160234179 с посочени в него оръжия с фабр. № **** и с фабр. № ****.

На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът постанови връщане на собственика ********, на иззетите и приложени като веществени доказателства по делото: 1)  огнестрелно оръжие – ловен полуавтомат модел „МС-2112”, калибър 12, с фабричен № **** с кожен колан към нея и 2)  дрехи, иззети с протокол за доброволно предаване от 09.10.2017 г. – л. 135 от ДП, подробно описани в протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фото-албум от 05.10.2017 г. л. 12-15 от ДП.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати сума в размер на 275,25 лв., в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебното производство разноски по обвинението и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Районен съдия: