Мотиви към присъда по НОХД № 113 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 16.03.2018 г. от Районна прокуратура - гр. **** е внесен в РС - **** обвинителен акт по ДП № 140/2017 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД № 6/2018г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

Й.Р.К.– роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, разведен, с ЕГН **********, осъждан, за това, че на 12.05.2017 г. г. в край гр.****, обл.Шумен, управлявал двуколестно моторно превозно средство – мотоциклет с номер на рама LKXYCJL4052001146, с неустановени марка и модел с неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание по делото подсъдимият и защитникът са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 15.05.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание три месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено да срок от три години. Прокурорът предлага да бъде определено общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда и по присъда по НОХД№396/2017 г. по описа на ВПРС, предвид наличие на предпоставките по чл.25 вр. с чл.23 от НК.

Защитникът на подсъдимия моли за налагане на наказание съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно три месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено да срок от три години, като се солидаризира с предложението на прокурора за определяне на общо наказание.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява искрено съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: На 12.05.2017г., около 14,05 часа, св. ****, св. ****и св. ****, всички служители при РУ - гр. **** изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението на път 1-7 км. 140+117 в района на кръстовището с Омуртагов мост. Около 14,05 часа св****спрял за проверка двуколесно МПС. При проверката било установено, че водач на моторното превозно средство бил подс. Й.Р.К. ***. Управляваното от него с двуколесно МПС с неустановена марка и модел, неустановена собственост, с номер на рама LKXYCJL4052001146 и номер на двигателя 20157FMI05007121, било без поставени регистрационни табели. Служителите на РУ -**** извършили проверка в информационните системи на МВР и установили, че управлявания от подс. К. МПС - мотоциклет с неустановена марка не бил регистриран по надлежния ред. По време на проверката подсъдимият обяснил на полицейските служители, че действително мотоциклетът не бил регистриран и нямал документи за него. По негови твърдения е придобил въпросното МПС в края на 2016г., като мотоциклетът бил за спортни цели.

В хода на разследването била изготвена автотехническа експертиза, която сочи, че конкретното МПС е мотоциклет, тип „Офроуд" или т.н. кросови мотор, китайско производство, произведен през 2005г., с обем на двигателя 125 смЗ. Експертизата приема, че конкретното МПС не попада в никоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1-45 и следователно подлежи на регистрация от звената на Пътна полиция при СДВР или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските обекти.

Поради депозирани възражения от страна на подсъдимия били изготвени още две автотехнически експертизи, една от които допълнителна и една повторна. Допълнителната експертиза приема, че гореописаният мотоциклет не попада сред предвидените в чл.1, ал.4, т. 3 от Наредба 1-45 моторни превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут. Допълва, че ако попадаше не следва да се управлява по пътищата за обществено ползване. МПС, предназначени за състезания по затворен маршрут се регистрират в съответните федерации. Процесният мотоциклет не отговаря на изискванията за регистрация на МПС за състезания на затворен маршрут, като същият има направени конструктивни изменения.

Заключението от изготвената повторна автотехническа експертиза дава заключение, което потвърждава първоначалните експертизи, а именно че се касае за мотоциклет, китайско производство, производен 2005 г., с обем на двигателя от 125 куб.см. Моделът на мотоциклетът не било възможно да се установи, като е предвидено фабрично да има монтиран фар, клаксон и огледало. Същият не попадал след предвидените в чл.1, ал.4, т.З от Наредба 1-45 моторни превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда, че с горното деяние подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.345, ал.2 от НК. За да прецени тази квалификация, съдът взе предвид следните правни съображения:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда в транспорта и в частност регистрирането на МПС;

- от обективна страна подсъдимият е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, видно от отговор на ОД МВР, Сектор „Пътна полиция" -Шумен в писмо рег.№ 869р-6993/07.12.2017г., че превозно средство с номер на рама LKXYCJL4052001146 към 07.12.2017г. не е регистрирано по съответния ред на територията на Република България; В сектор „Пътна полиция" Шумен няма данни за издадено по служебен път писмено заявление за регистрация, във връзка с регистрацията на ПС с рама № LKXYCJL4052001146, както и че в сектор „Пътна полиция" Шумен няма данни за отказ от регистрация на ПС с рама № LKXYCJL4052001146. Управляваното от подсъдимия МПС, подлежи на регистрация съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, приета на основание чл. 140, ал 2 от ЗДвП, установено с експертните заключения.

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е желаел настъпването на престъпния резултат.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до ниското правно съзнание на подсъдимия.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните отегчаващи отговорността му обстоятелства: предходно осъждане.

Съдът констатира следните смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

- съдействие на органите на наказателното производство;

-влошено здравословно състояние;

-тежкото материално положение – без постоянни доходи;

- изразеното съжаление за извършеното;

Макар, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че по отношение на него не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието следва да бъде определено на основание чл.54 от НК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.К. като му бъде определено наказание в минималния предвиден от закона размер три месеца „лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така определеното наказание съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

След като установи, че са налице основанията за определяне на общо наказание на подсъдимия измежду предходни осъждания и настоящото и на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи общо наказание на К. по настоящата присъда и по определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство по НОХД№396/17 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.10.2017 г., три месеца “лишаване от свобода”, като на основание чл.25, ал.4 вр. с чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.3 вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът присъеди изцяло към определеното общо наказание три месеца “лишаване от свобода”, наказанието „глоба“ в размер на 100.00 лв. по определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в съдебното производство по НОХД№396/17 г. по описа на ВПРС.

Съдът, осъди подс.К. да заплати направените по делото разноски по обвинението по което е признат за виновен.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: