Мотиви към присъда по НОХД № 114 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 19.03.2018 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - Велики Преслав обвинителен акт по ДП № 24/2017 г. по описа на РУ гр.В.Преслав и ПД № 7/2018г. по описа на ВПРП, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу:

Н.Й.Н. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан, за това че на 01.02.2017 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен в собствения си лек автомобил „БМВ 318ИС“ с рег.№****, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество – коноп в смес с тютюн с нето тегло 0.55 г, с концентрация на активно действащо вещество „тетрахидроканабинол“ 9.9 %, като случаят е маловажен-престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК.

В разпоредителното заседание по делото подсъдимият и защитникът са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 17.05.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „Глоба“ около средния предвиден в закона размер.

Защитникът на подсъдимия моли за налагане на наказание съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „Глоба“ в минимален размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява искрено съжаление за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: подс.Н.Й.Н. *** на административен адрес ул."*****" № 74, ет.З, ап.9. На 01.02.2017г., в РУ-В.Преслав било получено по оперативен път съобщение, че същият държи наркотично вещество. С цел проверка на сигнала, разкриване на възможно извършено престъпление и неговото своевременно документиране, на 01.02.2017г. в лекия автомобил на подс.Н. марка „БМВ 318ИС" с ДК№ *****и неговото жилище в гр.В.Преслав /на горепосочения адрес/, при условията на 161, ал.2 от НПК са били извършени претърсвания. На въпрос към Н. ще предаде ли доброволно държано от него наркотично вещество в лекия си автомобил, същият посочил, че не притежава такова. Тогава е било предприето претърсване на МПС-во и в пепелник между двете предни седалки на автомобила била намерена саморъчно свита цигара, иззета по делото като Обект № 1. Иззети били, съответно като обекти № 2 и № 3 от същото място и угарка от цигара, както и цигара с марка „Карелия". В дома на подс.Н. на адрес *** била открита втора фабрично произведена цигара, марка „Dunhill", приобщена към делото и изследвана от вещо лице като Обект № 4. При личното претърсване на подсъдимия не били открити наркотични вещества или други предмети, свързващи лицето с осъществен състав на престъпление.

Заключението на физико-химическа експертиза установява, че обектите № 3 и № 4 /фабрично произведени цигари „Карелия" и „Dunhill" не съдържат друго вещество, различно от тютюн пушене, по обект № 2 /угарка от саморъчно свита цигара също не са открити следи от вещества, запретени за употреба или държане от Закона. Относно обект №1 - във вещественото съдържимо на саморъчно свита цигара, иззета от пепелник между предните седалки на лекия автомобил, собственост на подсъдимия, експертизата е категорична, че в растителната маса на цигарата с нетно тегло от 0,55 грама освен никотин има и вещество „коноп" с активно упойващо вещество „тетрахидроканабинол" в концентрация от 9,9%. При проведения му разпит в качеството на обвиняемо лице, Н.Н. признава за това, че е съзнавало , че държи цигара с „марихуана", подарена му от лице от гр.В.Преслав. Подсъдимият е посочил пред разследващия орган, че е възнамерявал сам да я употреби.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.

От обективна страна подсъдимият Н.Й.Н. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, тъй като на 01.02.2017 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, без надлежно разрешително държал – коноп в смес с тютюн с нето тегло 0.55 г, с концентрация на активно действащо вещество „тетрахидроканабинол“ 9.9 %, като случаят е маловажен.

Съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин обвинението спрямо подсъдимия във формата на изпълнителното деяние държане. Всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия.

Предвид на което съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия за държане на наркотично вещество марихуана коноп в смес с тютюн с нето тегло 0.55 г, с концентрация на активно действащо вещество „тетрахидроканабинол“ 9.9 %, за доказано по несъмнен начин, тъй като той е установил трайна фактическа власт върху тях без да е имал надлежно разрешение. Намерено количество вещество има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под вътрешен и международен контрол- конопът и тетрахидроканабинолът са вещества, поставени под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества, и прекурсорите /чл.З, ал.2/. Същите са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Съдът намира, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. С нормата на чл. 354а от НК се регулират значими обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Според практиката на ВКС и маловажните престъпления от този вид следва да имат определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления. В конкретния случай при така установената по- горе фактическа обстановка, а именно, че подсъдимия е държал наркотично вещество марихуана /индийски коноп, канабис/ с общо тегло 0.55 г, конкретното засягане на защитените от престъплението обществени отношения е много по- ниска, както с оглед минималното количество наркотичното вещество, така и с оглед данните за личността на подсъдимия. С оглед смекчаващите отговорността му обстоятелства, като единствено отегчаващо е обремененото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението, съдът намира, че престъплението правилно е квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК.

При индивидуализация на наложеното наказание на подс.Н.Й.Н. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан, отчитайки минималното количеството на предмета на престъпление, добрите характеристични данни, оказаното съдействие, а като отегчаващи отчита осъждането му за същото престъпление и завишената степен на обществена опасност на деянието, съдът наложи на подсъдимия наказание по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК Глоба в размер на 250.00 лева.

С така определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия да не върши престъпления.

На основание чл. 354а, ал.6 от НК, постанови да бъде отнето в полза на Държавата вещественото доказателство по делото остатък от изследваното с физикохимичната експертиза наркотично вещество марихуана, което да бъде унищожено по реда на Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях.

Съдът, осъди подс.Н. да заплати направените по делото разноски по обвинението по което е признат за виновен.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: