Р Е Ш Е Н И Е
11.06.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 15 (петнадесети) май Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.П.
гражданско дело номер 635 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от А.С.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, майка на малолетното дете С.О.А. с ЕГН **********, представлявана по
пълномощие от адв.Г.И. от ШАК, срещу О.И.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, представляван от особения представител адв.В.Б. от ШАК,
иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК, за постановяване на решение, с
което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители
на малолетното дете С.О.А. родено на *** г., спор по въпросите
относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето.
По който ищцата моли съдът да постанови решение, с което
да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете на нея, да определи режим на лични контакти с бащата, посочен в исковата
молба. С влязло в сила решение по
гр.д.№79/2017 г. по описа на ВПРС, бащата е осъден да заплаща на малолетното си
дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на
115.00 лв., поради което такава не се претендира.
С иска по чл.127, ал.2 от СК при условията на обективно и субективно съединяване
е предявен и
иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК от А.С.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, майка на малолетното дете С.О.А. с ЕГН ********** срещу О.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за разрешаване детето да пътува в
чужбина само с майката и издаване на необходимите документи за това.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител подава отговор на исковата молба,
в който счита исковете по чл.127, ал.2 от СК и по чл.127а, ал.2 от СК за допустими и основателни.
По делото са приети следните писмени доказателства:
заверени от страната преписи от решение по гр.д.№79/17 г. по описа на ВПРС, удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №0424/04.06.2013 г. от Община Търговище;
служебна бележка от ДГ“Снежанка“, гр.В.Преслав, жалба от 04.09.2017 г. и Социален доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/32-001/09.05.2018г. на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велики Преслав,
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели от страна на ищеца- С.Д.П. и Ремзие Джелилова Мустафова.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след
тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0424/04.06.2013 г. от Община Търговище, А.С.П. и О.И.А. са родители на
малолетното дете С.О.А.. По делото се установи, че родителите
живели заедно от 2011 г. до месец юли 2013 г. в гр.Търговище при родителите на О.
Аскенов. Два месеца, след раждането на детето, майката отишла да живее заедно с
детето при нейната майка в гр.Велики Преслав. А.П. с помощта на своята майка
отглеждала и възпитавала детето. Бащата, след раздялата между родителите, не се
е интересувал от детето, нито е търсил контакти с него. Майката не е препятствала
контактите на детето с бащата, но той не е изявявал желание да осъществява
такива. За да осигурява средства за издръжка на детето, А.П. работи в РГермания
за около два месеца през календарната година. Поради липсата на съгласие на родителите
по
въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето, пътуването му в чужбина и издаване на съответните документи за това, майката
е депозирала искова молба в съда. През времето, когато майката е в чужбина за
детето се грижи бабата по майчина линия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи,
че молителите са родители на малолетното дете.
Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се отглежда от майката.
Между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето, тъй като не са постигнали съгласие по посочените въпроси. Майката заявява
желание и възможност да отглежда детето.
Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав майката задоволява потребностите
на детето в пълна степен, притежава необходимия родителски капацитет и е осигурила много добри хигиенно-битови условия за нормалното и
пълноценно отглеждане и развитие на детето. От раждането му до настоящия момент
единствено майката се грижи за детето. При нея е налице искрено желание да
отглежда детето и има подкрепяща среда от своята майка. Бащата не изявява желание да осъществява непосредствени грижи за детето
и не е търсил контакти с него, нито информация за интелектуалното му и
емоционално развитие, присъдената в полза на детето издръжка от страна на
бащата е събирана по принудителен ред. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните по искане на ищцата свидетели С.Д.П. и Ремзие Джелилова Мустафова, които съдът кредитира изцяло.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния
си представител поддържа
изложеното в исковата молба.
В съдебно заседание ответника чрез особения представител поддържа
изложеното в отговора.
Задължителната
съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето
на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието
на Семейния кодекс
от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са
актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител
следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните
обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай,
както следва:
Най- голямо
значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като
съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка
на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата
родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в
културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на бащата да е налице
накърнен авторитет пред детето. Майката не е създавала пречки за контактите
между бащата и детето, но бащата е изоставил детето, не е търсил контакт и не
се е интересувал от него. По този показател се откроява преимуществото на майката.
Съгласно
задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред
предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно
морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато
отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори
и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В
случая такива трайни негативни прояви не са установени.
Допълнителен
критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното
социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По
този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като
не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в
отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална
среда.
От значение
за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на
родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В
случая от събраните доказателства се установи, че за детето се е грижела единствено майката. Тя е задоволявала потребностите на
детето от храна, облекло, отопление, играчки, възпитание и обич от момента на
раждането му, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява
съществено преимущество на майката.
Желанието на
родителя и изявената от готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според
настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй
като само майката заявява желание да отглежда детето. По този критерий също има
изключителен превес майката.
Привързаността
на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за
упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне
на родителските права на майката. Детето е емоционално привързано към майката
и бабата по майчина линия, които му
осигуряват безопасна и сигурна семейна среда. Налице е силна емоционална връзка
между детето и майката. Липсва каквато и да било връзка между бащата и детето.
Полът на детето
е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването
на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по
- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да
отглежда и възпитава момчета. По отношение родителските качества на майката
няма съмнение, че същата притежава необходимия родителски
капацитет. Ето защо, съдът приема че майката има необходимите качества да
упражнява родителските права.
Възрастта на
детето също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави
упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се
нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност
на майката за тяхното отглеждане и възпитание. По този критерий също има превес
майката.
Следващ
критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да
разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и
показанията на свидетелите, майката се ползва с подкрепата на нейната майка,
поради което и това обстоятелство е в нейна полза.
На последно
място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на
живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами
по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри
възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и
социалния доклад се установи, че майката притежава много добри жилищно-битови
условия, които предвид изложените по – горе обстоятелства могат да бъдат фактор
за процесния избор в нейна полза, макар и да не са събрани данни за жилищно-битовите и материалните условия на
живот на бащата.
По така
изложените съображения съдът намира, че в случая при преценка на релевантните
обстоятелства, посочени по – горе, налагат извод за предоставяне на
родителските права на майката.
Въпросът за
издръжката на малолетното
дете С.О.А. с ЕГН ********** е решен с влязло в сила решение по
гр.д.№79/17 г. по описа на ВПРС.
При преценка на
режима на лични контакти по отношение на детето Стилиян, съдът
съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и че между него и бащата, поради
липсата на контакти между тях не съществува привързаност и че за двамата ще е налице необходимост от създаване
отново на връзка между тях, счита че
същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца за времето от 08.00 ч. до 17.00
ч. в събота и от 08.00 часа до 17.00 часа в
неделя, без преспиване при бащата, както и петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с
периода на отпуск на майката.
При решаване на спора по чл. 127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени
какъв е интереса на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да
бъде преценяван абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на
родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на
детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението
между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата
на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния
случай.
Видно от материалите по делото,
родителите на детето към настоящият момент, не могат да
постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, поради което са налице условията, визирани в разпоредбата на
чл. 127а от СК спорът да бъде решен от съда. От събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства се установя по безспорен начин, че майката към настоящия момент живее преимуществено в РБългария, а в РГермания
работи през два месеца в календарната година. Майката има приятел, който живее
в РГермания. Целта на закона е да защити в максимална степен
правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за злоупотреба с
права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни
актове срещу тях. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха,
нито опасност за здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с майката до страни в Европейския
съюз, доколкото не са места, в които временно не е препоръчително пътуване по различни
причини, с оглед съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на
гражданите. С оглед събраните по делото доказателства, липсата на съгласие от
страна на бащата за задгранични пътувания на детето, провеждането на лечение
в чужбина на детето, ограничава правото
на детето на свободно придвижване, гарантирано в Конституцията на РБ. Именно
изхождайки от интереса на детето, че то трябва да има възможност за по-добри условия на живот
и почивка, съобразно възможностите на майка е
налице необходимост детето да може да пътува в
чужбина. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че е в интерес на детето да му бъде разрешено същото да напуска пределите на РБ в страни членки на ЕС, без за това да е
необходимо съгласие на бащата за срок.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира иска с правно основание чл. 127а от СК за основателен и доказан, поради
което следва да бъде разрешено на малолетното дете Стилиян, да пътува извън
пределите на РБ в страни членки на ЕС, веднъж в годината за период до 60 дни през лятото, ежегодно едно пътуване
през Новогодишните празници за период до 15 дни и ежегодно през Великденските
празници за период до 15 дни, със съгласието на
своята майка и законен представител А.С.П., без за това да е необходимо съгласие на бащата О.И.А.. Разрешението следва да бъде дадено за срок от три
години, считано от влизане на решението в сила, с оглед ниската възраст на детето, като съдът счита, че това разрешение за тези
пътувания в чужбина няма да ограничат правата на другия родител. При преценка
на иска съдът съобрази и обстоятелството, че не може да бъде разрешено на
ненавършило пълнолетие дете неограниченото извършване на пътувания в чужбина
без съгласието на единия родител, а следва да бъдат разрешени конкретни
пътувания в точно определени периоди от време, поради което съдът с решението
си конкретизира периодите от годината, в които детето да може да напуска
пределите на РБ, но в края, на които следва да се завръща, с оглед
необходимостта от посещение на учебни занятия в страната. В този смисъл е и
константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 236 от
30.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 4549/2008 г., ІV г.о., ГК и др.
В този смисъл, с оглед
нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт на
малолетното дете Стилиян, съдът намира, че следва да се произнесе и по този
въпрос, доколкото разпоредбата на чл. 127а от СК предвижда съдебна намеса и в
случай на липса на съгласие между родителите относно издаването на личните
документи на детето, свързани с пътуването. В този смисъл съдът намира, че
следва иска и в тази част да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на
документ за самоличност по смисъла на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБДС на малолетното дете Владимира, придружавано от неговата майка и законен представител А.С.П., без за това да е необходимо съгласие на бащата О.И.А.. Съдът счита, че с постановяване на решението за заместващо съгласие
на бащата за пътуване на детето в чужбина и издаване на паспорт, ще бъде защитен по
най-добър начин интереса на детето, който следва да се постави на първо място,
включително и правото му на свободно движение извън пределите на Р България.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищцата деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на
740.00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното
дете С.О.А.
с ЕГН ********** на майката А.С.П.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с МЕСТОЖИВЕЕНЕ
при нея.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата О.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** и детето С.О.А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца за времето от 08.00 ч. до 17.00
ч. в събота и от 08.00 часа до 17.00 часа в
неделя, без преспиване при бащата, както и петнадесет дни през лятото, несъвпадащи с
периода на отпуск на майката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата О.И.А.
с ЕГН **********, с адрес *** детето С.О.А.
с ЕГН **********, да напуска пределите на Р
България, за да пътува до страни членки на
Европейския съюз и да пребивава извън страната,
придружавано от своята майка А.С.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес
*** за срок от ТРИ ГОДИНИ, както следва: ежегодно
за период до 60 дни през лятото, ежегодно едно пътуване през Новогодишните
празници за период до 15 дни и ежегодно през Великденските празници за период
до 15 дни, на основание чл. 127а, ал. 2
от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата О.И.А.
с ЕГН **********, с адрес *** за издаване
на паспорт за пътуване в чужбина на детето С.О.А. с ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА О.И.А.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.С.П. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сумата 740.00 лв./седемстотин четиридесет лева/ за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните, пред ШОС
Районен съдия: