Р Е Ш Е Н И Е

12.06.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 17 (седемнадесети) май Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 368 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 530 и сл. от ГПК вр. чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Предявено е искане с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за закрила на детето.

Представителят на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е депозирал искане за настаняване в семейството на роднини, на детето Р. О. Р.. Излага, че бащата на същото е починал, а майка му – Ф.М. Р. изпитвала сериозни затруднения при полагане на адекватни грижи за детето. Р. не желаела да живее с майка си и новият й съжител. От друга страна, между детето и баба му по бащина линия – А.Р.И. била създадена силна връзка, последната заявила желанието си да полага грижи за детето. Представляващият Дирекция „Социално подпомагане” моли съда да постанови решение, по силата на което Р. Р. да бъде настанена в семейството на роднините си по смисъла на чл. 26 от ЗЗакрД – А. и Ф. И., за срок от две години.

Майката на детето – Ф. Р. изразява несъгласие с направеното искане. Заявява, че желае детето да се върне за отглеждане при нея, като същото било неоснователно настройвано към отрицателно отношение срещу нея от баба си. Моли, искането да бъде отхвърлено.

Заинтересованото лице А.И. (баба на детето по бащина линия) заявява, че е съгласна детето да бъде настанено в семейството й. Излага, че то се чувства добре при нея, като са му осигурени нормални битови условия, с каквито не разполага жилището, в което живее майка му. Освен това, И. подпомагала детето при учебния процес за разлика от майка му.

Заинтересованото лице Ф.И. не взема становище по искането.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0073/29.04.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав е, че Ф.М. Р. и Орхан Акифов Р. са родители на детето Р. О. Р., родена на *** година. Съдът констатира от служебно изисканите справки от Национална база данни „Население“, че Р. починал на 29.11.2015 г., както и че родителите на Р. имат родено още едно дете – А., роден през 1999 година. От представената заповед № ЗД/Д-Н-ВП-013/27.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав се установява, че на осн. чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД, детето Р. е временно настанено по административен ред в семейството на своите близки и роднини А.Р.И. и Ф.А.И. ***. В приложения социален доклад, изготвен от социален работник при дирекцията се посочва, че от раждането на детето, то било отглеждано от своите родители в дома на прабабата на детето в гр. В. Преслав. През 2015 г. обаче, бащата на Р. – Орхан Р. сам сложил край на живота си, което се отразило изключително негативно върху детето. През месец август 2017 г. майката – Ф. Р. заживяла на съпружески начала с друг мъж – А. Кандьов, като се преместила да живее при него в кв. Кирково на гр. В. Преслав, вземайки със себе си и Р.. Братът на детето – А. останал да живее при прабаба си. След този момент Ф. Р. препятствала контактите между детето и роднините му по бащина линия. В обитаваната от същата и съжителя й къща живеели освен тях и майката на Кандьов, и негов брат. Домакинството, в което живеело детето ползвало една стая, като тримата спели на общо легло. Хигиенните условия в жилището били изключително лоши, вкл. с наличието на мишки. Имало случаи, при които детето се събужда през нощта, тъй като върху него преминава мишка. От друга страна, в дома на А. и Ф. И. в гр. В. Преслав били осигурени много добри битови условия, където детето ползвало самостоятелна стая.

От изисканата служебно справка изх. № 248/17.05.2018 г., изд. от Основно училище „Св.Св. Кирил и Методий” гр. Велики Преслав се установява, че текущите оценки на детето (понастоящем шестокласничка) за учебните 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. са разнообразни, преобладаващи „среден” и „добър”, но при наличието и на немалко оценки, както „отличен”, така и „слаб”.

Разпитаният в качеството на свидетел А.Р. (брат на детето Р.) излага, че преди смъртта на баща им, семейството живяло в дома на неговата прабаба Айше в гр. В. Преслав. През 2017 г. майката заживяла на съпружески начала с друг мъж, в дома на последния (находящ се в кв. Кирково – квартал, обособен фактически като отделно населено място, на около 2 км от гр. В. Преслав), като взели със себе си и Р.. Детето споделяло без подробности с брат си, че не се чувства добре в този нов дом, че тримата спят в общо легло и това я притеснява.

Разпитаната като свидетел, И.В., работеща като ресурсен учител в учебното заведение в гр. Велики Преслав, посещавано от Р. излага, че от няколко учебни години работи с това дете индивидуално, но то не е споделяло каквото и да било със свидетелката за личния си живот. Детето се нуждаело от решаващо допълнително педагогическо съдействие, за да успява да усвои съответния учебен материал. Съобщеното от този свидетел кореспондира със справката за текущите училищни оценки на детето през предходните три учебни години.

Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД, детето Р. излага, че желае да живее при баба си А., където се чувствало добре. Споделя, че в началото на съвместното съжителство на майка й с новия й съжител, те се отнасяли добре към нея, но постепенно това се променило. Майката на детето започнала да му възлага част от домакинската работа, част от която – тежка с оглед физическите способности на подрастващо момиче, да й крещи, да я удря. Тримата (майката, съжителя й и детето) спели в общо легло. Майка й не й помагала при домашната подготовка за училище, а от друга страна, баба й го правела. Родителят и съжителя й упреквали детето, че не се справя в рамките на училищното време в случаите, в които то започвало домашна учебна подготовка. Не разполагали с пари и не й купували дрехи и обувки. Няколкократно подбуждали детето да се обажда на баба си, за да иска пари за лекарства за несъществуващи заболявания на детето. Детето описва крайно незадоволяващи жилищни условия в новия дом на майка й (от гледна точка на индивидуалните съвременни цивилизовани човешки потребности) и постоянното наличие в жилищните помещения на вредни гризачи – мишки, които, освен че наблюдавала често през деня при движението им из стаята, пропълзявали върху завивката й нощем.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът намира, че искането се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК, ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят заедно с родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Именно такива изключения от предвидения в кодекса принцип се съдържат в хипотезите по чл. 25 от Закона за закрила на детето. При наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл. 25 от закона, дете може да бъде настанено извън семейството на родителите му.

Установи се по делото, че бащата на детето Р. е починал. Относно другия родител съдът приема, че понастоящем, оставането на детето в дома на майка му представлява сериозна опасност от уреждане на развитието му (във всяка една от предвидените в закона негови насоки: физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие), независимо от заявеното от родителя сериозно желание да отглежда лично и де се грижи и издържа детето си. Основанията за горния извод са: установените по делото изключително тежки битови условия – тричленното домакинство обитава една стая, с едно, ползвано едновременно общо легло, една маса, без наличие на съответни, както за покъщнината, така и за отделните лични вещи, съотв. домашни занимания мебели (мебели както за съхранение, така и за ползване при каквато и да било съвременна домашна дейност на всеки от членовете на домакинството); в същото жилищно помещение са налице свободно придвижващи се, в присъствието на обитателите вредители – гризачи, срещу които е предприета непълноценна примитивна физическа борба (улавяне в капан), без данни за предприемане на ефективна съвременна химическа борба; социалният статус на майката ограничава до степен на невъзможност същата да задоволява другите (освен жилищните) елементарни ежедневни потребности на детето, свързани с необходимостта от дрехи, обувки и разнообразна пълноценна храна; липсата на родителски грижи и възпитание, насочени към усвояване от детето на учебния материал (при домашната подготовка за училище), при наличието на сериозни затруднения на детето в тази насока.

В обратна насока на горните обстоятелства и направения от тях извод, са обстоятелствата, касаещи условията и отношението към детето в семейството на роднините му – сем. И.. Същите са осигурили много добри битови условия за отглеждане на детето, задоволяват неговите потребности във всички отношения.

Следва да се отчете и изразеното по реда на чл. 15 от ЗЗакрД желание на детето да остане в семейството на своята баба, с която е създало много силна емоционална връзка. В случая, това детско желание е подкрепено и от останалите, установени по делото релевантни за развитието му обстоятелства.

Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗакрД. В интерес на детето е същото понастоящем да бъде настанено в семейството на роднините му А. и Ф. ***, за срок от две години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Положителните поведение и отношение, и евентуалното подобряване на условията, при които родителят Р. ще може да се грижи и да възпитава детето след приключване на устните състезания, в бъдещ период, преценен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав, би могло да обоснове необходимостта от направа на искане за промяна на взетата с настоящото решение мярка за закрила.

На основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗакрД, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на Община Велики Преслав за съответно вписване на постановеното настаняване в регистъра на населението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за закрила на детето, НАСТАНЯВА детето Р. О. Р. с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Велики Преслав от майка Ф.М. Р. с ЕГН ********** и баща – Орхан Акифов Р. с ЕГН **********, в семейството на роднини – А.Р.И. с ЕГН ********** и Ф.А.И. с ЕГН ********** – и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, за срок от две години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗакрД, ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав – за незабавно изпълнение.

Решението, на основание чл. 28, ал. 6 от ЗЗакрД, може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, ДА СЕ ИЗПРАТИ препис на Община Велики Преслав – за съответно на постановеното настаняване вписване в регистъра на населението.

На основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на детето, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: