Р Е Ш Е Н И Е

19.06.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 31 (тридесет и първи) май Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Ж. Проданова,

Прокурор Каролина Калева-Параскевова,

като разгледа докладваното от съдия Момов

гражданско дело номер 391 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по глава петдесета на ГПК (чл. 530 – чл. 541 от ГПК) вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

В молбата си до съда молителят Е.Ю.М. излага, че при раждането си бил записан с имената Е.Х.Й.. От 2003 г. същият се установил трайно в Кралство Нидерландия и под въздействието на околните, през 2006 г., по негова молба, имената му били променени на Е.Ю.М.. Независимо от това, същият продължил да се идентифицира с българските си имена, с които го назовавали всичките му близки и познати. От пет години молителят живеел на съпружески начала с И. Петкова, като за последната, по причини, произхождащи от родителите й, съществувало формално препятствие за сключване на граждански брак с молителя, докато не носи имена, съобразени с българските национални традиции. Моли съда да постанови решение, по силата на което да допусне промяна на имената му от Е.Ю.М. на Е.Х.Й..

О.В.П. не взема становище по предявеното искане.

Участващият в производството прокурор счита, че молбата е основателна, поради което исканата промяна следва да бъде допусната.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения заверен препис на акт за раждане № 139/17.06.1970 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в О.В.П. е, че непосредствено след раждането му, молителят е записан с имената Е.Х.Й.. Последните, видно от отразяванията в графа „Бележки“ в акта за раждане, са променени на 01.03.2006 г., на Е.Ю.М.. Съдът констатира от представения нотариален акт № 47, том 3, дело № 495/2003 г., съставен от съдия във ВПРС, че в този документ молителят фигурира с българските си имена. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.В. и С.С. се установява, че молителят, считано от годините на съученичеството между свидетелите и молителя, включително понастоящем, е известен в семейството и обществото с българските си имена, като всички негови роднини и познати се обръщали към него със собствено име Е. или със съкратеното производно от него – „Е.”. И двамата свидетели сочат, че на тях, като съученици на молителя, не им било известно, че същият отпреди повече от десет години фигурира в регистрите с турско-арабски имена. Свидетелите излагат, че поддържат връзка с молителя и понастоящем, посредством социалните мрежи (при условията на трайното пребиваване в чужбина), в които последният също се идентифицирал с българските си имена. Свидетелят Славов посочва също, че по време на миналогодишната им съвместна семейна почивка, жената, съжителстваща с молителя винаги се обръщала към него с името Е. или Е..

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че молбата се явява основателна.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя. Безспорно се установи по делото, че са налице важни обстоятелства, обуславящи тази промяна, а именно – фактът, че същият, при всекидневното си социално и лично общуване използва българските си имена, с които е известен и в своето обкръжение. Относно искането за промяна на собственото име на молителя: безспорно се установи по делото, че са налице важни обстоятелства, обуславящи тази промяна, а именно – фактът, че същият при всекидневното си общуване използва собственото име Е., а не Е..

Касателно молбата за промяна на бащиното и фамилно име на молителя: съгласно чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от ЗГР, бащиното и фамилното име на всяко лице се образува, съответно от собственото име на бащата и фамилното или бащиното име на последния и се вписва с наставка -ов или -ев, и окончание съобразно пола, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейната, етническата или религиозната традиция на лицето. Установи се, че в конкретния случай, наставките -ов, към бащиното име и фамилията на молителя не противоречат на неговата етническа традиция.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обуславящи промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя от Е.Ю.М. на Е.Х.Й., тъй като важни обстоятелства налагат това.

На основание чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата, следва да бъде постановено преписи на решението да се изпратят ведно със съобщения до съответната служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” в О.В.П. и на бюрото за съдимост при Районен съд – Велики Преслав.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, ДОПУСКА да бъде извършена промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Е.Ю.М. с ЕГН **********, роден на *** *** (акт за раждане № 0139 от 17.06.1970 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в О.В.П. с постоянен и настоящ адрес: ***, като след промяната, същият следва да носи имената Е.Х.Й..

Настоящото решение, с което молбата за допускане промяна на имената се уважава, на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК, не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ заверени преписи на настоящото решение, ведно със съобщения до съответната служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” при О.В.П. – за отбелязване на промяната на имената в акта за раждане и в регистъра на населението, както и на бюрото за съдимост при Районен съд – Велики Преслав.

На основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на молителя, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: