Р Е Ш Е Н И Е

20.06.2018 год.

Номер . . . . . . . Година 2018 Град В.П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – В.П. трети състав

На 07 (седми) юни Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател С. Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 424 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 25.05.2018 г., молителите Х.Г.С. и С.Й.С. излагат, че са съпрузи от 18.04.1998 година. По време на брака си имали родено дете – Й. С.Й., понастоящем пълнолетен. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди повече от четири години и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 07.06.2018 г. молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 18.04.1998 г., когато с акт № 0006/18.04.1998 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., сключват граждански брак (видно от приложения официално заверен към 29.05.2018 г. препис на акта за граждански брак). От брака си имат родено едно дете, родено на *** г., понастоящем пълнолетно – според служебно изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно гражданството, самоличността и родствените връзки (низходящи) на всеки от молителите. При сключването на брака, съпругата Х.Г. Х. приела фамилното име на съпруга си – С..

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която, в съответствие с предвиденото в споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК, следва да се възложи в тежест на молителя С..

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.04.1998 г. с акт за сключен граждански брак № 0006/18.04.1998 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П., между С.Й.С. с ЕГН **********,*** и Х.Г.С. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Й.С. и Х.Г.С. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Х.Г.С. ЗАПАЗВА фамилното име – С..

2. Роденото по време на брака, на 11.09.1998 г. дете, имащо произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод е пълнолетно.

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. Ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящо се в гр. В.П., обл. Ш., ул. „А.С.” № 30, вх. 1, ет. 2, ап. 4 – лична собственост на С.Й.С., след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на С.Й.С..

5. Молителите са поделили предварително, извънсъдебно, придобитите по време на брака движими вещи, като по време на брака нямат придобити моторни превозни средства.

6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че направените по делото разноски остават в тежест на молителя С.С..

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА С.Й.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В.П., сума в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: