Р Е Ш Е Н И Е

29.06.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 06 (шести) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател С. Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

АНД номер 42 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „Електроразпределение север” АД гр. Варна (с предишна, считано до 29.01.2018 г. фирма – „Енерго-про мрежи“ АД), представлявано заедно от ********, срещу наказателно постановление № 4 от 15.12.2017 г., издадено от Председателя на К.з.е.и в.р.

В жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 000 лв. за нарушение по чл. 206, ал. 1 и ал. 3 от Закона за енергетиката. Счита, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление не било отразено, че вмененото на дружеството нарушение е извършено повторно. Това ограничило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган приел, че с деянието си дружеството нарушило чл. 61 от ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-про мрежи“ АД, одобрени през 2007 г. и изменени през 2009 г., които били неразделна част от издадената лицензия на дружеството за разпределение на електрическа енергия. Жалбоподателят оспорва това обстоятелство, тъй като одобрените през 2014 г. Общи условия били отменени с решение на ВАС през 2017 г., което пораждало последица за прилагане на предходните общи условия. След отмяната не била проведена нова процедура за одобряване на нови общи условия, поради което следвало да се приеме, че към датата на извършване на твърдяното нарушение не била налице императивно уредена процедура, която следвало да бъде прилагана за подмяна на средствата за търговско измерване на електрическа енергия. Поради това, намира, че не е налице извършено нарушение. Освен горното, счита, че случаят е маловажен, поради което следвало да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното, се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, пълномощникът на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата.

Процесуалните представители на въззиваемата страна – К.з.е.и в.р. *** считат, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения за законосъобразността на наказателното постановление, съотв., за неоснователност на възраженията по жалбата.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, въз основа на депозирана в КЕВР жалба от потребителя С.Д.Д. – клиент на „Енерго-про мрежи“ АД за имот, находящ се в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, служители на КЕВР извършили проверка по документи на „Енерго-про мрежи“ АД гр. Варна, за което съставили констативен протокол № Е-21/12.07.2017 година. В последния е отбелязано, че на 15.02.2017 г. служители на дружеството извършили подмяна – демонтаж на електромери № 1114021147850261 и № 1115031100480161 и монтаж на СТИ, съотв. № 1119010808120725 и № 1119010707140244, за което съставили констативни протоколи №№ 3071416 и 3071417 от 15.02.2017 година. В последните не били попълнени данните за лице – собственик, представител на собственика или свидетел – друго лице, което да е присъствало при подмяната. Протоколите били съставени в отсъствие на потребителя, при липса на негов подпис, подпис на негов представител, както и подписи на свидетел.

На 11.08.2017 г., ****– главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР, съставил акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-2/11.08.2017 г. срещу „Енерго-про мрежи“ АД гр. Варна, за това, че „на 15.02.2017 г. в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „****“ № 10, съставило Протокол № 3071416 от 15.02.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер с фабричен номер № 1114021147850261 на клиента С.Д.Д. с клиентски № 1300108062 и с абонатен № 0601901164, който протокол при съставянето му не е подписан нито от клиента, нито от негов представител или свидетел на подмяната на СТИ. „Енерго-про мрежи“ АД нарушило процедурата, установена в чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.“.

На 14.08.2017 г. в административнонаказващият орган е постъпило възражение от дружеството (Вх. № Е-13-45-67/14.08.2017 г.), в което пълномощник на същото сочи, че нарушението е маловажен случай, тъй като подмяната на СТИ била извършена с оглед обезпечаване на изискването за периодична метрологична проверка и осигуряване на правилното измерване на потребената електрическа енергия.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 4 от 15.12.2017 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. Със същото, на „Енерго-Про мрежи” АД гр. Варна е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 000 лв., на осн. чл. 206, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЕ, за административно нарушение по чл. 206, ал. 1 от същия закон. А именно за това, че „на 15.02.2017 г. в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „****“ № 10, съставило Протокол № 3071416 от 15.02.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер с фабричен номер № 1114021147850261 на клиента С.Д.Д. с клиентски № 1300108062 и с абонатен № 0601901164, който протокол при съставянето му не е подписан нито от клиента, нито от негов представител или свидетел на подмяната на СТИ. „Енерго-Про мрежи“ АД е нарушило процедурата, установена в чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия № Л-138-07 от 13.08. 2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия““ – с което осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката”. Административнонаказващият орган е посочил, че „при определяне на размера на наказанието, взел предвид характера и тежестта на нарушението, при отчитане на имущественото състояние на задълженото лице и факта, че установеното административно нарушение е извършено от дружеството след като същото е било санкционирано многократно за извършени административни нарушения на чл. 61 от ОУ“.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.Д. и Р.Д. и материалите по административнонаказателната преписка, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 15.02.2017 г. служители на „Енерго-про мрежи“ АД (понастоящем „Електроразпеределение север“ АД) гр. Варна посетили с. Хан Крум, обл. Шумен с цел – извършване на подмяна на средства за техническо измерване на абонати в същото населено място – електромери с изтичащ срок на метрологична годност. При посещението им в имот, собственост на свид. С.Д.,***, констатирали, че собственикът отсъства. На тримата служители било предварително служебно разяснено, че клиентът – собственик на имота отпреди една година не бил установен трайно по местоживеене на адреса, поради което ежемесечното отчитане на показанията било вътрешно служебно квалифицирано като СТИ „без достъп”. Входната врата на имота била отключена, като два от монтираните отпреди електромера се намирали извън заключената жилищна сграда – били достъпни при влизане в поземления имот. Съобразявайки, че същия ден сутринта били залепили в центъра на селото обявления за предстоящата подмяна, както и отключването на входната за имота врата, служителите демонтирали двата достъпни откъм дворната част на имота електромера (единият от които – № 3071416) и монтирали други СТИ, за което съставили протоколи за монтаж/демонтаж (единият от които – № М 3071416/15.02.2017 г. за монтаж / демонтаж на електромер). Тези два протокола не били подписани от клиента, от негов представител или от свидетел (друго лице, различно от служител в електропреносното дружество). Така съставените протоколи следвало да бъдат предадени в края на деня на Началника на Районния център за обслужване в гр. Велики Преслав. На следващия ден същият имот бел посетен от служителите, които заварили собственика. Бил сменен и третият, находящ се в имота електромер – със съставяне на протокол за монтаж/демонтаж. На поставения от клиента въпрос за смяната на другите два електромера с подканване за предявяване и подпис на съставените съответни протоколи служителите отговорили, че същите са вече предадени вътрешно служебно. При поредна подкана, след проверка в служебния автомобил, единият от служителите, откривайки екземпляр от протокол (протоколите), съставени на 15.02.2017 г., предоставил препис на абоната, след което, без да извършат в присъствието на клиента сверяването на отразените при подмяната показания и преди подписването от абоната на протоколите, служителите напуснали имота, продължавайки работата си при други абонатни номера.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в предвидения законен 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

На първо място, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 225, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение противоречи на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. В същия не са описани всички съставомерни обстоятелства на нарушението, чието извършване е вменено на жалбоподателя, а именно – че същото е извършено при условията на повторност. Непосочването на този обективен елемент от състава на нарушението представлява грубо нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство. Това се изразява в лишаване на привлечения към административнонаказателна отговорност от възможността да разбере недвусмислено какво нарушение се твърди, че е извършил, и да реализира пълноценно правото си още с реализираната в случая (на 14.08.2017 г.) своя възможност по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде в пълнота – както по фактите, така и по правото, възражение срещу акта за административно нарушение. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като допуснатите нарушения, при несъобразяване с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗАНН, са пренесени при пълна идентичност и в наказателното постановление.

Действително, в наказателното постановление са изброени значителен брой предходни влезли в сила наказателни постановления срещу жалбоподателя за нарушения от същия вид. Това, обаче, е недвусмислено посочено от административнонаказаващия орган като съображения при обосноваване на решението за размера на наказанието, но не и при описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и при посочване на квалификацията му по смисъла на императивните предписания по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗАНН. В този смисъл, възражението на жалбоподателя е основателно. Напротив, становището за законосъобразността на прилагането на института на повторността по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, поддържано от процесуалните представители на наказващия орган, е неоснователно. В случая, актът за установяване на нарушението е съставен от упълномощено по реда на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, от КЕВР лице – длъжностно лице в комисията, въз основа на констативен протокол, съставен месец преди съставянето на акта, при което актосъставителят е разполагал служебно с данните, посочени в наказателното постановление като наличие на „многократно” предходно санкциониране за други административни нарушения по чл. 61 от ОУ. Със същата възможност е разполагал и наказващият орган, както при упражняване на правомощието си по чл. 54, ал. 4 от ЗАНН (при проверката на акта, преценката на направените възражения и събраните доказателства, при необходимост – след извършване на разследване на спорните обстоятелства), така и при издаването на наказателното постановление.

В случая, причините, поради които в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление не са посочени всички съставомерни обстоятелства и точната, от гледна тока на пълнотата, правна квалификация на нарушението са ирелевантни. Непълнотата на Закона за енергетиката досежно понятието „повторно нарушение”, с оглед нормите, гарантиращи правото на защита на привлечения към отговорност субект, е недопустимо да бъде преодолявана както по аналогия на закона, така и по аналогия на правото. Последното е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, според която наказателна и административна отговорност не може да се обосновава съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗНА: „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.”.

При съдебната проверка за законосъобразност на наказателното постановление е без значение и степента, в която допуснатите процесуални нарушения действително са засегнали правото на защита на наказаното лице. При тази проверка съдът следва да извърши преценка спазен ли е, в съответствие с чл. 122 от Конституцията на Република България, предвиденият в закона ред за установяване на нарушението и за издаване на наказателното постановление. В този смисъл становището на представителите на въззиваемата страна, че санкционираното дружество, при условията на адвокатска защита, е било наясно с обвинението за повторност, е ирелевантно.

Констатираните по-горе нарушения опорочават акта и наказателното постановление, нарушавайки законовите изисквания за наличие на съществени реквизити и обоснованост, възпрепятстват „Енерго-Про мрежи” АД („Електроразпределение Север” АД), срещу което са съставени да упражни пълноценно правото си на защита, като наред с това затрудняват съда при проверката за законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление. Оценявайки гореизложените констатации като съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния закон.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно производство е недопустимо. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по Закона за административните нарушения и наказания.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 4 от 15.12.2017 г., издадено от доц. д-р ****– Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-2/11.08.2017 г., съставен от ****– главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика” при КЕВР, с което, на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД (понастоящем, считано от 29.01.2018 г. с фирма – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД) със седалище:***, с ЕИК 104518621, с адрес на управление:***, представлявано по закон заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет: ****, ****и ****, за извършено на 15.02.2017 г. в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен чрез съставяне на протокол № М 3071416/15.02.2017 г. за монтаж / демонтаж на електромер нарушение на условията на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД”, одобрени с решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР – неразделна част от издадената му от ДКЕВР лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за енергетиката, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 000 лв. (три милиона лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: