Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2018 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 28 (двадесет и осми) май Година
2018
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия П.
АН
дело номер 43 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Енерго –Про Мрежи“АД,
ЕИК 104518621, седалище:***,
адрес на управление:***-н ****, Варна Тауърс – Г, бул. „****” № 258, представляван
по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет Петр Тесаж, ********и
****, с ново наименование от 29.01.2018 г. - „Е.С.“АД, представлявано по закон
от от всеки двама от членовете на управителния съвет ***************
****, представляван по пълномощие адв.Н.Б. *** срещу
Наказателно постановление №3/15.12.2017 г., издадено от Председателя на К.з.е.и
в.р. /КЕВР/.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се представлява от редовно упълномощен защитник в съдебно заседание, който
поддържа жалбата. В съдебно заседание по същество и в приложената писмена
защита, излага подробни мотиви за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП.
Въззиваемата страна изпраща процесуални
представители, които изразяват становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и молят същото като
такова да бъде да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 22.02.2017 г. лицето С.Д.Д. е депозирал жалба до КЕВР,
като потребител на ел.енергия за обект находящ се в с.****, общ.В.Преслав, обл.***,
срещу «Енерго Про – Мрежи“АД за
извършени нарушения от служители на последния доставчик на ел.енергия при
подмяна на средствата за търговско измерване в имота му на 15.02.2017 г. При извършената проверка въз основа на
жалбата от служители на КЕВР съгласно Заповед №З-Е-93/30.06.2017 г. на
председателя на КЕВР било установено, че на 15.02.2017 г. служители на дружеството жалбоподател са извършили подмяна на средство за търговско измерване с
№11140211477850261 на обект с клиентски №1300108062 и абонатен №0601901164,
находящ се в с.****, общ.В.Преслав, обл.***, ул.“****“№10, в отсъствие на
потребителя. За подмяната на средството за търговско измерване служителите на
жалбоподателя съставили Протокол за монтаж/демонтаж на електромер
№3071417/15.02.2017 г., като единият от тях е съставил протокола, а другият се
е подписал като негов издател. Резултатите от проверката на КЕВР били отразени
в Констативен протокол №Е -21/12.07.2018 г.
След като преценил, че установеното при проверката,
извършване на подмяна на СТИ без присъствието на потребителя и съставяне на
съответния за това констативен протокол, в нарушение на чл.61, ал.1 вр. с
чл.13, т.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго – Про Мрежи“АД, одобрени
с Решение №ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение
№ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, които ОУ били неразделна част от издадената му
лицензия за извършване на дейност „разпределение на електрическа енергия“ е
административно нарушение по ЗЕ, на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение №ЕКРС-1 от 11.08.2017 г. за
нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ. След съставяне на АУАН, преценка за
неоснователност на депозираното в срок възражение срещу него и установяване на
множество взлезли в сила наказания на
жалбоподателя за нарушение по чл.206, ал.1 от
ЗЕ е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ и на
основание чл.206, ал.3 вр.с ал.1
от ЗЕ на жалбоподателят е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 000.00 лв. /три милиона
лева/.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН: Акта за установяване на административно нарушение е съставен в
петгодишния срок от извършване на нарушението, съобразно изискването на чл. 34, ал.2
от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН;
наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН
шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42
и чл. 57 от
ЗАНН. Същите са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.225
вр. с чл.77 от ЗЕ.
В конкретния
случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение на процедурата, установена в
чл. 61 ал.1 и 2 от ОУ, които са
неразделна част от издадената му лицензия за дейността "разпределение на
електрическа енергия" на осн. Лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г. изд. от
ДКЕВР, с което е осъществил състава на чл. 206, ал.1 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 13, т. 6 от ОУ, „Е.С.“АД/“Енерго – Про Мрежи“АД“ има право да подменя по
своя инициатива съществуващите СТИ с нови или с други с по – добри технически
характеристики по реда на чл. 61 от същите ОУ. Разпоредбата на чл. 61, ал.1 от
ОУ въвежда изискване, че в случаите, в които по силата на тези ОУ се съставя
констативен протокол, той се подписва от представители на дружеството-жалбоподателя
и клиента – потребител на електрическа енергия. Алинея 2 на същата разпоредба
предвижда, че ако клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, то дружеството има право да състави констативния протокол в
присъствието на свидетели. От показанията на служителите на жалбоподателя
извършили подмяната - свидетелите ****и Т.С. се установи, не само, че
представител на потребителя не е присъствал при подмяната на средствата за
търговско измерване, не само че не са спазени условията при отсъствие на
потребителя при подмяна на стар с нов електромер, подписване на протокола от
свидетел присъствал при извършването й, не са спазени и изискванията за
отразяване на показанията на средствата за търговско измерване на стария и
новия електромер, т.к подмяната и отчитане на данните на електромерите са
извършени от единия от свидетелите, протокола е изготвен и подписан от другия
свидетел посочен като негов издател. Изготвеният в нарушение на реда за
съставянето му протокол не може да се приеме, като доказателство за отразените
в него обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ (в относимата й редакция към датата на извършване на нарушението)
предвижда налагане на имуществена санкция от 200 000 до 1 000 000 лв. на
енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови
нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е
възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на
комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му
лицензия. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба на ЗЕ при повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в
трикратен размер, определен по максималния размер на санкцията по ал. 1.
Наведените с жалбата и
поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери за неоснователни поради следното:
Настоящата
съдебна инстанция не споделя и изложеното от жалбоподателя становище, че
нарушаването на разпоредбите на Общите условия не обуславя нарушаване на
условията на издадената лицензия, доколкото те не са част от същата. С
осъществяването на дейност по снабдяване с електрическа енергия „Е.С.“АД/“Енерго – Про
Мрежи“АД“ предоставя "услуга от обществен
интерес" по смисъла на §1, т.66б от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения, както и особеностите на субектите, които се явяват
доставчици на електрическа енергия и тяхното монополно положение в обслужваните
райони, законодателят е приел редица мерки при охраняване интересите на
крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност
между доставчиците и крайните клиенти. Една от предприетите мерки за
осигуряването на тази равнопоставеност е създаването на публично известни общи
условия (чл. 98а, ал.1 от
ЗЕ). Същите се одобряват при условия и ред, определени с нарочна
наредба на КЕВР, а именно Наредба № 3 от
21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката
/Наредбата/, издадена от Председателя на КЕВР. Проект на ОУ на договорите е
един от необходимите документи, посочени в чл. 11, ал.5, т.3 от Наредбата,
който се прилага към заявлението за издаване на лицензия за дейност по
разпределение на електрическа енергия. След одобряването им от страна на КЕВР,
ОУ стават неразделна част от лицензията по смисъла на чл. 49, ал.2, т.7, вр.
ал.1 от Наредбата. Следва да се подчертае, че съгласно текста на чл. 50 от
Наредбата, ОУ за осъществяване на лицензионната дейност са действащите
разпоредби на нормативните актове, както и приетите от комисията индивидуални и
общи административни актове, приложими към съответната лицензионна дейност, при
съблюдаване на целите и принципите на регулирането по ЗЕ, т.е. с тях се
въвеждат общите правила и задължения, с които съответното енергийно предприятие
следва да съблюдава своето поведение при осъществяване на лицензионната си
дейност. Следователно, след като одобряването на проектите на общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на конкретното предприятие -лицензиант е сред преимуществените
регулаторни функции на КЕВР и след като одобрените ОУ стават част от самата
лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, част от които е
разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Наредбата, съставлява неспазване на условията
на самата лицензия. В този смисъл жалбоподателят се явява субект на
административнонаказателна отговорност поради неспазване на процедурата по чл.
61, ал.1 и 2 от ОУ, които са неразделна част от издадената му лицензия, с което
в случая е реализиран състава на нарушение по чл. 206, ал.1 от
ЗЕ.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на обжалваното НП, сочени от защитата, т.к в
обстоятелствената част на същото са изложени обстоятелства и мотиви за
повторност на извършеното нарушение. Поради
което настоящият състав не констатира допуснато
несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
посочената административно наказателна разпоредба.
Възражението
за допуснато нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на
правото на защита на нарушителя, чрез непосочване в АУАН, че нарушението е извършено повторно е
неоснователно. В НП са изложени подробно обстоятелства и мотиви за
повторност на нарушението и съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН: „наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“, какъвто е и настоящият случай.
Ето защо не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са накърнили
правото на защита на жалбоподателя. Предвид организираната
му защита от началото на административнонаказателното производство пред административнонаказващия
орган и в съдебната му фаза за съда не са налице основания да счита, че същият
е бил лишен от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
административно наказателната му отговорност и за наличие на пречки да организира организира и
осъществи пълноценно защитата си.
Доколкото липсва легална дефиниция в специалния закон на
понятието "повторно" и
доколкото наличните по делото наказателни постановления, с близка и далечна
давност, касаят извършени от електроразпределителното дружество и други
нарушения от същия вид, съдът намира за безспорно установено и доказано повторно извършване на горепосоченото нарушение
от страна на жалбоподателя, за което правилно и законосъобразно е определена
имуществена санкция на основание чл. 206, ал.1,
вр. чл. 206, ал.3 от
ЗЕ. Размерът на наложената административна санкция не може да бъде
ревизиран от съда, който е абсолютно определен и не подлежи на редуциране.
С оглед на гореизложеното съдът
прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение,
процесното Наказателно постановление №103/24.01.2015 г., издадено от
Председателя на Държавната к.з.е.и в.р. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №3/15.12.2017 г., издадено от
Председателя на К.з.е.и в.р. /КЕВР/, с което на
„Енерго –Про Мрежи“АД, ЕИК 104518621, седалище:***,
адрес на управление:***-н ****, Варна Тауърс – Г, бул. „****” № 258, представляван
по закон от всеки двама от членовете на управителния съвет Петр Тесаж, ********и
****, с ново наименование от 29.01.2018 г. - „Е.С.“АД, представлявано по закон
от от всеки двама от членовете на управителния съвет ***************
****, за нарушение по чл.206, ал.1 вр. с ал.3 от Закона за енергетиката и на основание същата
разпоредба е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 3 000 000.00 лв. /три милиона лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: