На проведеното в
съдебното производство разпоредително заседание от 23.01.2018 г., по реда на
чл. 248, ал. 5 и 6 от НПК, настоящият съдебен състав е произнесъл определение,
с което се:
1) констатира липсата на поставяне от страните за обсъждане в
разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, на допуснати
на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални
правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК;
2) на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, се пристъпва към разглеждане
на делото по реда на предварително изслушване на страните по глава ХХVII, чл. 372, ал. 4 от НПК – в тази част, непосредствено след последващо
заявяване на промяна на отношението на подсъдимата към обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, определението е отменено от постановилия го съд и
на осн. чл. 252, ал. 2 и 3 от НПК, делото е насрочено за разглеждане по общия
ред на съдебно следствие.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и
отправя искане подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
престъплението по възведеното й обвинение. Прави предложение да й бъде наложено
наказание „Глоба” в размер около средния, предвиден в закона, а именно – в
размер на 200,00 лева.
Защитникът на подсъдимата счита, че по делото не било
доказано, че същата е извършила вмененото й престъпление. Намира, че лицето, за
което се сочи, че извършило деянието по чл. 207 от НК било наказателно
неотговорно. Освен това, счита, че липсвал субективният признак на
престъплението вещно укривателство, тъй като П. не знаела произхода на
откритите от съпруга й пари, а и направила опит да ги предаде в кметството в с.
Драгоево. Моли, подзащитната му да бъде оправдана.
По време на съдебното следствие подсъдимата се възползва от
правото си да не дава обяснени. В прочетените, на основание чл. 279, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, П. не се признава за виновна. Сочи единствено, че П.
П. й съобщил, че открил сума.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията
на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимата и приобщения писмен
доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е.К.П. ***
заедно със съпруга си П. П.. На 21.12.2016 г. около 11,00 часа свид. Н.Н.,
който също бил жител на посоченото населено място, посетил офис на „***“ ООД в
селото с цел получаване на дължимо му арендно плащане от дружеството.
Свидетелката Г.Г. (работеща при търговеца) му изплатила сума в размер на
2062,13 лв., както и сума в размер на 566,02 лв., представляваща дължимо от
арендатора на майката на Н. плащане. Банкнотите, всяка от които с номинал 10,00
лева, били поставени в два отделни полиетиленови пликове и предадени на
пострадалия. При завръщането на Н. в дома му, който се намирал на около
Междувременно, по същата
улица в селото преминал П. П., който видял плика и го взел. Занесъл намереното
в дома си и съобщил на съпругата си – подсъдимата, че е намерил паричната сума
на пътя. П. взел от парите сума в размер на 36,02 лв., а останалите предал на П..
Веднага след това, съпругът на подсъдимата посетил магазин за хранителни стоки
в селото и закупил различни продукти от продавачката – свид. М.Б.. Тъй като
обичайно П. не разполагал с никакви пари, Б. го попитала за произхода на тези,
като той й отговорил, че непознати лица са му ги предоставили. След около един
час, П. се върнал в магазина и отново закупил продукти, като малко след това в
търговския обект пристигнала и П., която показала на свидетелката пачка с
банкноти и й съобщила, че възлизат общо на около 500,00 лв., както и че били
намерени от съпруга й. Б. посъветвала подсъдимата да предаде парите на кмета на
населеното място. П. се насочила към сградата на кметството, но след като не
открила кмета, решила да посети гр. В. Преслав и да закупи различни стоки.
Същата действително сторила това, а впоследствие погасила и свои задължения към
свои съселяни.
На 22.12.2017 г. свид. Н.
разбрал от свид. Б., че П. намерил сума в размер на около 500,00 лв. и посетил
дома му. Пострадалият поискал парите си, но не му били върнати. На следващия
ден подал сигнал до РУ В. Преслав, като след образуване на досъдебното
производство, му били върнати само 280,00 лева.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: от обясненията на подсъдимата, прочетени на основание чл. 279,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, от свидетелските показания, депозирани в
хода на съдебното следствие от Н.Н., М.Б., Г.Г., М.С., заключението по
изготвената съдебно-психиатрична експертиза и от огласения на осн. чл. 283 от
НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена от съда
фактическа обстановка са гореизброените кредитирани от съда свидетелски
показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи обсъжданата
деятелност на подсъдимата, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от
развитието й – времето на осъществяването, мястото, конкретните действия на
подсъдимата. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и
взаимно се допълват.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и
приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за доброволно
предаване от 23.12.2016 г., разписка за върнати вещи от 23.12.2016 г., решение
№ 30/07.04.2016 г. по ЧНД № 63/2016 г. по описа на ВПРС, епикризи №№ 213/2016
г., 536/2003 г. на ДПБ с. Царев брод, РКО №№ 1056 и 1057/21.12.2016 г.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата
от 14.07.2017 г., справка за съдимост рег. № 824/05.12.2017 г. на БС при ИРС,
които съдът оцени като относими към предмета на доказване в настоящото
производство.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка е и
заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза от 07.06.2017 г.
Според същото, П. П. страда от синдром на алкохолна зависимост, алкохолна
енцефалопатия в умерена към тежка степен на изразеност, алкохолна промяна на
личността. Същите биха могли да бъдат приравнени на продължително разстройство
на съзнанието, поради което П., към 23.12.2016 г. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Извършеният наказателноправен анализ на
така установената по делото фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че подсъдимата Е.П. осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК.
Същата, на неустановена дата в периода от
21.12.2016 г. до 23.12.2016 г., в с. Драгоево и в гр. Велики Преслав, област
Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага, укрила и спомогнала да
бъдат отчуждени чужди движими
вещи – парични знаци на обща номинална стойност 530,00 лв., собственост
на А.Х.Й. ***, за които знаела, че са придобити от другиго – от П. В. П. чрез
друго общественоопасно деяние по чл. чл. 207, ал. 1 от НК – присвояване на
вещи.
Установи се, че движимите вещи са придобити от съпругът на
подсъдимата – П. П. чрез престъпление по чл. 207 от НК – намиране на чужди
движими вещи и несъобщаване за това, за което същият не може да носи
наказателна отговорност. Т.е., последният установил своя фактическа власт върху
вещите, но не и собствеността. При осъществяване на престъплението, П. укрила и
спомогнала да бъдат отчуждени вещите, като се разпоредила с тях, закупувайки
други вещи.
Деянието е извършено при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му
характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и въпреки това е
искала настъпването на тези последици. По време на деятелността си П. знаела,
че вещите са придобити от съпруга й чрез престъпление. Този извод следва от
насочеността на действията на подсъдимата. Налице е и користната цел – да
придобие за себе си имотна облага, чрез последващо разпореждане с движимите
вещи.
Като причини за извършване на
престъплението следва да се отбележат несъобразяването и незачитането от страна
на подсъдимата на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на
собственост, както и на тези, уреждащи установяване и разкриване на вече
извършено друго престъпление.
Ето защо, съдът счита, че Е.К.П. следва да
носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и
личната опасност на подсъдимата, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимата Е.К.П. е
родена на *** ***, с постоянен адрес ***. Същата е български гражданин, с начално
образование, омъжена. П. е неосъждана.
За престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години, но с наказание, не по-тежко от
предвиденото за самото престъпление. В чл. 207, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „Глоба“ от сто до триста лева.
Като
смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимата съдът прие ниската степен
на обществена опасност на деянието и на П., чистото й съдебно минало и
социалния й статус. В тази насока обсъди предприетите от подсъдимата
първоначални действия, насочени към връщането на парите на неизвестния им
собственик чрез кмета на населеното място – действия прекъснати поради независещо
от подсъдимата обстоятелство – отсъствието на кмета. Съдът приема, че в случая
не са налице отегчаващи отговорността й обстоятелства.
С оглед така установената обществена опасност на деянието и
на дееца, съдът приема, че по отношение на подсъдимата са налице единствено многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това, като намира, че целите
както на индивидуалната, така и на генералната превенция могат да се постигнат
в най-пълна степен с налагане на наказание „Глоба“, чийто размер следва да бъде
минималния, предвиден в закона, а именно – сто лева.
Съдът счита, че така определеното по вид и
размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимата. То е съответно
на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност
да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може
да бъде толерирана, а единствено наказвана.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди
подсъдимата да заплати сума в размер на 148,12 лв., в полза на държавата, по
сметка на ОД на МВР – Шумен, представляваща направените по досъдебно
производство № 19/2017 г. по описа на РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен
разноски и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така
присъдените в полза на държавата разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди
подсъдимата да заплати сума в размер на 30,00 лв., в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВПРС, представляваща направените в съдебното производство
разноски и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за
така присъдените в полза на държавата разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Дата на
изготвяне и обявяване на мотивите:
28.06.2018 г.
Районен съдия: