МОТИВИ на присъда № 14/04.06.2018 г. по НОХД № 479/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

          Срещу подсъдимата М.Ф.М. са  повдигнати обвинения:

            1. За това, че „за времето от 20.08.2016г. до 01.10.2016 г. в с. *****, обл. Шумен, ул. „*****” № 3 при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожила и повредила чужди движими и недвижими вещи – 10 бр. стъкла на прозорец с размери 25/35 см, на стойност 90,00 лв., 1 бр. стъкло на прозорец с размери 25/55 см, на стойност 10,20 лв., 1 бр. електрически ключ, на стойност 3,00 лв., 1 бр. фасунга с електрическа крушка, на стойност 1,60 лв., 1 бр. крило на прозорец с размери 70/35 см, на стойност 24,00 лв., 9 бр. стъкла на прозорец с размери 26/34 см, на стойност 81,00 лв., 3 бр. стъкла на дървена врата, с размери 35/25 см, на стойност 27,00 лв., 3 бр. стъкла на дървена врата, с размери 55/25 см, на стойност 30,60 лв., изкъртена хоросанова мазилка в стая в жилищна постройка, на стойност 2,40 лв. и 1 бр. счупена халка на катинар, на стойност 6,00 лв., всички вещи на стойност 275,80 лв. (двеста седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки), собственост на И.З.К. от гр. Шумен, ползвани от М.А.Ж. *** и унищожила чужди движими вещи - 1 бр. долнище на анцуг, на стойност 10,00 лв., 20 бр. тениски с къс ръкав, на стойност 60,00 лв., 3 бр. памучни къси панталони, на стойност 18,00 лв., 1 бр. суичър, на стойност 15,00 лв., 1 бр. пяна за бръснене „Жилет” („Gillette”), на стойност 2,40 лв., 1 бр. афтършейв „Жилет” („Gillette”), на стойност 5,30 лв., 1 бр. парфюм, „Ейвън”, 100 мл, („АVON”), мъжки, на стойност 11,00 лв., всички вещи на стойност 121,70 лв. (сто двадесет и един лева и седемдесет стотинки) собственост на М.А.Ж. ***, като всички вещи на обща стойност 397,50 лв. (триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) – престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК” и

2. За това, че „на 25.12.2016 г. в с. *****, обл. Шумен на ул. „*****”, пред дом № 3, извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - безпричинно на публично място в късните часове на деня, около 22,30 часа крещяла обидни думи „педераст”, „боклук” и др., отправяла ругатни и псувни към лицето М.А.Ж. ***, отправяла закани към него свързани със здравето и живота му, блъскала по дървени врати и счупила стъкла на прозорец в жилището на И.З.К. от гр. Шумен, ползвано от М.А. ***, крещяла по улицата междуметия, имитирайки животински звуци – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.“.

На проведеното в съдебното производство разпоредително заседание от 04.06.2018 г., по реда на чл. 248, ал. 5 и 6 от НПК, настоящият съдебен състав е произнесъл определение, с което се:

1) констатира липсата на поставяне от страните за обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК;

2) на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, се пристъпва към разглеждане на делото по реда на предварително изслушване на страните по глава ХХVII, чл. 372, ал. 4 от НПК.

            В съдебно заседание на 04.06.2018 г., след изявление на подсъдимата и защитника й по време на разпоредителното заседание, е проведено предварително изслушване на страните, като подсъдимата М.М., на осн. чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

            В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа обвиненията и счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения. Прокурорът пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК и в същия размер за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Отправя искане, на основание чл. 23 от НК, на М. да бъде определено общо наказание, чието изпълнение да бъде отложено.

            Защитникът на подсъдимата счита, че при оценка на извършеното престъпление следва да се отчете смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало и направеното самопризнание. Моли за налагане на наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено.

            Подсъдимата, в хода на съдебното следствие изразява съжаление за извършеното.

            След направеното самопризнание от страна на подсъдимата относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което, според настоящия състав, се подкрепя от цялостния доказателствен материал, събран на досъдебното производство, на осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за установено следното:

            ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

            Подсъдимата М.Ф.М. е родена на *** г. в гр. *****, с постоянен и настоящ адрес ***, с настоящ адрес:***, българска гражданка, с начално образование. Неомъжена е. Не е осъждана. Индивидуализирана е с ЕГН **********.

            I. През 2015 г. свид. М.Ж. *** се запознал с М.М. *** и през есента на същата година двамата заживяли на съпружески вачала. Първоначално живели в гр. Ахелой и в други населени места, а в последствие се настанили да с. ***** на ул. „*****" № 3. Имотът бил собственост на И.К. от гр. Шумен, който бил познат с Ж. и му го предоставил за ползване. Ж. работел в гр. Поморие и често отсъствал от дома си. На 24.07.2016 г. се завърнал в с. *****, тъй като претърпял травма на ръката. През 2016 г. отношенията между него и подсъдимата се влошили и на 17.08.2017 г. той я изгонил от ползваното от тях жилище. М. ***, отсядайки при различни жители на селото.

            На 20.08.2016 г. около 11,00 часа Ж. бил в дома си, като това било известно на подсъдимата. Същата се приближила до къщата и започнала да хвърля камъни срещу прозорците на сградата. С един от тях счупила стъкло на прозорец на първия жилищен етаж с размери 25/35 см и бързо се отдалечила. По-късно споделила за извършеното от нея със свид. *****. Хвърлянето на камъни срещу прозорците на къщата било възприето зрително и слухово от пострадалия, който по това време лежал на легло в стаята. След като се счупило стъклото той излязъл навън, но не установил никого. За случилото се подал сигнал на тел. 112.

            На следващия ден – 21.08.2017 г., М. отново отишла в жилището на Ж.. Между двамата възникнал словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа. По време на същата, подсъдимата взела случайно попаднала ѝ вила и с нея се опитвала да нарани опонента си. Последният успял да ѝ я отнеме, след което тя влязла вътре в жилището, а той залостил вратата отвън. Вътре М. открила дървен сап и с него започнала да унищожава движими и недвижими вещи в имота, а именно: счупила 6 бр. стъкла на прозореца на стаята с размери 25/35 см, 4 бр. стъкла на входната врата на къщата едното, от които с размери 25/55 см, а другите три - 25/35 см; счупила 1 бр. електрически ключ и 1 бр. фасунга; повредила стените на стая от къщата като изкъртила хоросанова мазилка около вратата и по стените. Освен това унищожила движими вещи на постр. Ж. като скъсала 1 бр. долнище на анцуг, 15 бр. памучни тениски с къс ръкав, 3 бр. къси панталони, летни, памучни, 5 бр. памучни тениски с къс ръкав, които били служебно работно облекло на Ж.; 1 бр. суитчър, памучен, с дълъг ръкав; унищожила му и козметика, а именно 1 бр. пяна за бръснене марка „Жилет", афтършейв марка „Жилет" и парфюм „АVON". Докато повреждала и унищожавала вещи в имота, ползван от Ж., последният подал сигнал до РУ – В. Преслав и на място пристигнали полицейските служители свид. *****и свид. *****които станали свидетели на част от действията на подсъдимата. Същите прекратили случващото се, но тъй като през цялото време М. проявявала агресия, по отношение на същата били употребени помощни средства. Подсъдимата била задържана на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, а именно от 10,00 ч на 21.08.2016 г. до 09,15 ч на 22.08.2016 г.

            След като оздравял, пострадалият отново започнал работа в гр. Поморие. На 01.10.2016 г. около 20,00 часа се върнал в дома си в с. ***** и установил, че една от халките, служещи за прикрепване на катинара към вратата, била срязана. При влизането в имота констатирал, че отново прозорците на къщата били счупени - унищожено било едно от крилата на прозорец с дървена дограма с размери 35/70см. Счупени били и стъклата на общо 9 прозореца с размери 26/34 см, както и 3 бр. стъкла на дървена врата в коридора, които били с размери 55/25 см и 3 бр. с размери 25/35 см. За горното Ж. подал сигнал в РУ - В. Преслав и било установено, че е извършено от подсъдимата.

          II. На 25.12.2016 г. (Коледа) свид. М.Ж. бил в свои роднини. Прибрал се в дома си привечер. Около 22,00 часа поканил в дома си свой приятел – свид*****да отбележат празника. Стаята, в която се намирали имала прозорец с изглед към двора на имота. Не след дълго, към 22,30 ч подсъдимата проникнала по неустановен начин в двора. Застанала пред прозореца на стаята, в която били *****и започнала да крещи, да псува и обижда бившия си съжител. Наричала го „педераст”, „слепондер”, „боклук” и др. Между множеството крясъци и псувни, отправяла заплахи срещу Ж., свързани с неговото здраве и живот и блъскала по дървената врата. Пострадалият я подканил да си тръгва, но тя продължила с виковете и псувните. След това счупила едно от стъклата на прозореца и побягнала. Ж. се ядосал и я последвал и след като я настигнал на улицата, ѝ нанесъл няколко удара с носено от него дърво, след което се върнал в дома си. Въпреки това М. отново дошла пред дома на Ж.. Започнала да реве и да издава нечленоразделни звуци и междуметия, наподобяващи вой на животно. Това продължило около 10 минути, след което обвиняемата си тръгнала. Случилото се в двора на Ж. и на улицата станало достояние на живущите наоколо и на техните гости, като същите останали крайно възмутени и се изплашили. Подадени били два сигнала до РУ – В. Преслав. Около 23,00 часа служители на ПУ – Смядово посетили с. ***** и извършили проверка по случая.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 373, ал. 3 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимата М., подкрепено от следните, събрани в досъдебното и съдебното производство доказателствени средства:

          1. Гласни доказателства, съдържащи се в: обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите М.Ж., *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****И.К., дадени на досъдебното производство;

            2. 3аключения на експертизи: на съдебно-оценителна експертиза от 02.03.2017 г. и съдебно-психиатрична от 17.05.2017 г.;

            3. Писмени документи и други материали: протокол за доброволно предаване от 20.08.2016 г., разписка от 26.08.2016 г., протоколи за предупреждение от 14.10.2016 г., от 23.01.2017 г., нотариален акт № 18, дело 1428/2013 г. на нотариус рег. № 592 на НК, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 14.08.2017 г., справка за съдимост рег. № 137/01.06.2018 г., изд. от Бюро съдимост в Районен съд – В. Преслав;

            От правна страна съдът намери за установено следното:

            По чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК – има виновно извършени деяния от подсъдимата.

1. Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимата М.Ф.М. осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Същата, за времето от 20.08.2016 г. до 01.10.2016 г., в с. *****, обл. Шумен, на ул. „*****” № 3, при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожила и повредила чужди движими и недвижими вещи10 бр. стъкла на прозорец с размери 25/35 см, на стойност 90,00 лв., 1 бр. стъкло на прозорец с размери 25/55 см, на стойност 10,20 лв., 1 бр. електрически ключ, на стойност 3,00 лв., 1 бр. фасунга с електрическа крушка, на стойност 1,60 лв., 1 бр. крило на прозорец с размери 70/35 см, на стойност 24,00 лв., 9 бр. стъкла на прозорец с размери 26/34 см, на стойност 81,00 лв., 3 бр. стъкла на дървена врата, с размери 35/25 см, на стойност 27,00 лв., 3 бр. стъкла на дървена врата, с размери 55/25 см, на стойност 30,60 лв., изкъртена хоросанова мазилка в стая в жилищна постройка, на стойност 2,40 лв. и 1 бр. счупена халка на катинар, на стойност 6,00 лв., на обща стойност 275,80 лева, собственост на И.З.К. от гр. Шумен, ползвани от М.А.Ж. ***, и унищожила чужди движими вещи – 1 бр. долнище на анцуг, на стойност 10,00 лв., 20 бр. тениски с къс ръкав, на стойност 60,00 лв., 3 бр. памучни къси панталони, на стойност 18,00 лв., 1 бр. суичър, на стойност 15,00 лв., 1 бр. пяна за бръснене „Жилет”, на стойност 2,40 лв., 1 бр. афтършейв „Жилет”, на стойност 5,30 лв., 1 бр. парфюм, „Ейвън”, 100 мл, мъжки, на стойност 11,00 лв., на обща стойност 121,70 лв., собственост на М.А.Ж. *** – обща стойност на унищожените и повредени вещи – 397,50 лева.

            Подсъдимата М. въздействала върху структурата на горепосочените постройка и находящите се в нея вещи, представляващи съотв. недвижима и движими вещи, вследствие на което настъпило такова изменение в тях, че движимите вещи били напълно негодни за използване по предназначение, а имотът – частично негоден.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимата при форма на вина – пряк умисъл. Същата е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер.

Деянията, извършени от подсъдимата са осъществени при условията на продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е извършено с неустановен брой отделни деяния, които осъществяват състава на престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянията са извършени и при една и съща форма на вината – пряк умисъл. Обективните и субективни белези на престъпните деяния при последващите престъпни прояви се явяват продължение на предходните такива и са в причинна връзка помежду си. Именно обективната и субективна връзка характеризира отделните престъпни деяния като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност с оглед причинения общ престъпен резултат. В този смисъл е практиката на ВКС (ТР на ОСНК № 3/71 г. по н.д. № 32/70 г.).

            Ето защо, съдът счита, че М.Ф.М. следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст на НК.

2. При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимата М.М. осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК.

            Подсъдимата, на 25.12.2016 г., около 22,30 часа, в с. *****, обл. Шумен, на ул. „*****”, пред дом № 3, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Действията на подсъдимата – сбиване, използване на неприлични думи на публично място, са израз на буйство и невъзпитаност, съществено засягат нормите на нравствеността, поради което следва да бъдат характеризирани като непристойни. Същите грубо са нарушили обществения ред и съставляват открита и груба демонстрация на несъобразяване с него, тъй като са нарушили важни лични интереси на други граждани. С тях подсъдимата изразила открито висока степен на неуважение към личността на останалите граждани на населеното място, а с това и явно неуважение към обществото. Или, налице са двата признака, визирани в разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, чрез които е осъществено престъплението хулиганство.

Престъпното деяние е извършено от подсъдимата при форма на вина – пряк умисъл. Същата е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавайки общественоопасния му характер.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимата на установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността.

            По чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК – ПРИ  ОПРЕДЕЛЯНЕ  НА  ВИДА И РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЯТА:

            При определяне вида и размера на наказанията, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимата, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК.

            Несъмнено е, че деецът поначало подлежи на наказание за деянията.

По отношение на престъплението по пункт първи:

            За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК законът изисква налагането на санкция от до пет години лишаване от свобода.

            Деянието по чл. 216, ал. 1 от НК като цяло се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност, при което законодателят не държи сметка за конкретния вид на деянието (унищожаване или повреждане). По вида си, броя и същностната си характеристика засегнатите с престъплението вещи, се характеризират със значителна субективна стойност за собственика им.

            Съдът обсъди като смекчаващи отговорността на подсъдимата чистото й съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното и социалния й статус. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие: завишената субективна стойност на унищоженото и повредено имущество (представляваща жилище и покъщнина).

При наличието на гореизброените имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства, съдът намери за справедливо на същата да бъде определено наказание „Лишаване от свобода”, чийто размер определи към минималния, предвиден в закона, а именно – шест месеца. При решаването на този въпрос, съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо подсъдимата би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказание в посочения размер. Това е, според настоящия състав, справедливият размер на предвидения в закона вид наказание, който в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на генералната превенция като цели на наказанието. В съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на М. наказание четири месеца „Лишаване от свобода”.

            Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на М..

          Касателно престъплението по пункт втори:

За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”, както и с „Обществено порицание”.

Съобразявайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че предвидените цели на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на наказание, чийто размер следва да бъде шест месеца „Лишаване от свобода”, което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, намали на четири месеца „Лишаване от свобода“. Съдът наложи на подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание”, което следва да бъде изпълнено чрез публикация на основното съдържание на присъдата в местния печат по настоящия адрес на подсъдимата.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на М. М..

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимата следва да бъде наложено общо наказание за престъпленията по настоящата присъда в размер на най-тежкото от отделно определените наказания, а именно – четири месеца „Лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Прие, че отлагането на изпълнението на така определеното общо наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, ще бъде достатъчно за поправяне и превъзпитание на М. М..

            На основание чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК, в случай на привеждане на настоящата присъда в изпълнение, съдът постанови приспадане от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимата М.Ф.М. е била задържана със заповед № 323зз-46/21.08.2016 г. на полицейски орган в РУ – Велики Преслав при ОДМВР – Шумен за срок до 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК по настоящата присъда, считано от 10,00 часа на 21.08.2016 г., до 09,15 часа на 22.08.2016 година.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК, към така определеното общо наказание, съдът присъедини и наложеното наказание „Обществено порицание”.

            Съдът счита, че така определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху подсъдимата и ще й отнемат възможността да върши друго престъпление. Те са съответни на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана.

В съответствие с нормата на чл. 111, ал. 1 от НПК, съдът върна на собственика М.Ж. иззетите и приложени като веществени доказателства по делото, предадени за пазене в РУ – Велики Преслав: 1 бр. газов пистолет ГСП „EKOL ARAS Magnum”, калибър 9 мм, с фабричен № ЕА 1430245; 1 бр. пълнител към газов пистолет „EKOL ARAS Magnum”, калибър 9 мм, с фабричен № ЕА 1430245; 7 бр. халосни газови патрони калибър 9 мм; 1 бр. оръжеен сертификат № 764/30.10.2015 г., издаден на М.А.Ж. с ЕГН ********** и 1 бр. пластмасова кутия за оръжие, черна на цвят.

Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимата *****, да заплати сума в размер на 213,12 лв., в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Шумен, представляваща направени по досъдебното производство разноски, с изключение на неопределеното към 04.06.2018 г. адвокатското възнаграждение за служебно назначения на осн. чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК защитник, и 5,00 лв. (пет лева), в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

            По изложените от фактическо и правно естество съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

            Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

            03.07.2018 г.

                                                                                 Районен съдия: