Р Е Ш Е Н И Е

14.07.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 491 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Н.Н.Н. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от Началник на група при ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция” (СПП).

Жалбоподателят оспорва приетото от административнонаказващия орган, че извършил вменените му нарушения от обективна страна. Твърди, че проверяващият го служител на МВР не му се представил, а се държал грубо с него. Излага, че излязъл от автомобила си, тъй като искал да покаже на полицая стикера, удостоверяващ наличието на сключена задължителна застраховка и веднага след това влязъл обратно в превозното средство. Сочи, че за едно и също нарушение му били наложени две наказания, а освен това случаят бил маловажен. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата и отправеното искане. Допълва същата, сочейки, че било налице и допуснато процесуално нарушение, тъй като наказателното постановление било издадено на 16.05.2017 г., а издалият го началник на група в ОДМВР бил упълномощен за това едва на 01.06.2017 година.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 20.03.2017 г. полицай И. П.П. – командир отделение при ОД на МВР – Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 750 (Серия Г, бл.№ 642890) от 20.03.2017 г. срещу Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 10.03.2017 г. около 16,30 ч, на път II-73 в центъра на с. Веселиново в посока от с. Риш към гр. Смядово управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, собственост на ****от гр. В. Преслав. След извършена проверка от служ. И.Г. същия е установил следните нарушения: 1. Водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 2. При съпровождане на извънгабаритен товар от служ. Г. и временно спиране на движението, водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен орган на МВР да не излиза от автомобила по време на проверката, като същия излиза от автомобила; 3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в амтомобила от контролен орган на МВР в лицето на служ. Г. същия отново не изпълнява разпореждането и остава извън автомобила, с което нарушил чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., с което на Н.Н. са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че „на 10.03.2017 г. около 16,30 ч, в община Смядово, на път втори клас № 73 – в центъра на с. Веселиново, в посока от с. Риш към гр. Смядово управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, собственост на ****от гр. В. Преслав. След извършена проверка от служител И.Г., същият е установил следните нарушения: 1. Водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му; 2. При съпровождане на извънгабаритен товар от служител Г. и временно спиране на движението, водачът Н. не изпълнява разпореждането на контролен орган на МВР да не излиза от автомобила по време на проверката, като същият излиза от автомобила; 3. След като на Н. му е разпоредено да влезе в амтомобила от контролен орган на МВР в лицето на служителя Г., същият отново не изпълнява разпореждането и остава извън автомобила, с което нарушил чл. 104а и чл. 103 от ЗДвП.”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на И. П. (актосъставител), П.П., И.Г. (свидетели по акта) и М.М., вкл. недатирана справка за нарушител, отразяваща последно наложена ПАМ от 11.07.2017 г., както и като съобрази служебно известните действалите последователно във времето заповеди на Министъра на вътрешните работи Рег. №№ 8121з-748/24.06.2015 г., 8121з-746/01.06.2017 г. и 8121з-952/20.07.2017 г. (приложена по преписката), и трите – определящи да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и началниците на групи в СПП при ОДМВР, приема, че описаните в наказателното постановление обстоятелства на нарушенията се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните по преписката, вкл. при съдебната проверка доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. В тази насока, възражението на пълномощника на жалбоподателя за липса на компетентност на издалия оспорваното наказателно постановление към датата на издаването му, се явява неоснователно. Неточното посочване в НП на заповедта за делегиране на правомощия по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, при действителното наличие на такова оправомощаване (в процесния случай – служебно известната на наказващия орган и на съда заповед Рег. № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на ВР), не е процесуално нарушение от категорията на съществените, вкл. такова, което да засяга в каквато и да било степен правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни доказателства, оборващи тази презумпция.

Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, Н. управлявал моторно превозно средство.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В случая, от показанията на свид. Г. се установи, че по време на движението си, управлявайки лек автомобил, Н. използвал мобилен телефон, като правил снимки с него на съпровожданата от полицейския автомобил колона с извънгабаритен товар. Ирелевантно е дали същият е провел разговор чрез мобилното си устройство, тъй като забраната на цитираната разпоредба се отнася за каквото и да е „използване“ на телефона, вкл. снимане. Тоест, Н. нарушил пряката забрана на посочения законов текст. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Поради това, съдът счита, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за две нарушения по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. В случая, Н. пряко възприел разпорежданията на полицай Г. – първото да не излиза от лекия автомобил, в който се намира и което управлява, а второто – да влезе в автомобила, след като вече е излязъл от него. Независимо от възприемането на дадените му разпореждания, жалбоподателят не се подчинил и отказал да изпълни вербално отправените разпореждания.

Съдът приема, че всяко от деянията е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят пряко възприел дадените му от полицейския служител разпореждания, но не ги изпълнил.

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 вр. чл. 103 от ЗДвП.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание в определения от законодателя размер.

2. В нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който откаже да изпълни нареждане на орган за контрол и регулиране на движението. За това нарушение законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един до шест месеца.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички имащи значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на първо място – сравнително високата обществена опасност на деянието – административно нарушение, изразяващо се в отказ да се изпълни нареждане на униформен полицай; Н. е водач на МПС от 18.03.1997 г., срещу който, за извършвани нарушения по ЗДвП, са издадени други петнадесет наказателни постановления и тридесет и един фиша. При съвкупната преценка на имащите значение за отговорността на Н. обстоятелства, като не намира наличие на смекчаващи такива, съдът приема, че всяко от кумулативно предвидените в конкретния случай наказания, на основание чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, следва да бъдат определени в максималните, предвидени в закона съответни размери. Доколкото не разполага с правомощие за утежняване положението на жалбоподателя чрез увеличаване на наказанията и като съобрази, че всяко от тях е определено от административнонаказващия орган в пределите на предвиденото в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съдът приема, че същите са определени правилно.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-000750 от 16.05.2017 г., издадено от ****– Началник на група към О.н.М.г.Ш.с.П.п. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 750 (Серия Г, бл.№ 642890) от 20.03.2017 г., съставен от полицай И. П.П. – командир отделение към О.н.М.г.Ш.с.П.п. с което на Н.Н.Н. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева); за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: