Р Е Ш Е Н И Е

 

14.07.2018 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                   Година 2018                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 30 (тридесети) април                                                              Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 510 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р.М.К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 26-45/08.12.2017 г., издадено от Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а.

            В жалбата се излага, че с наказателното постановление, на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление спрямо прилагането на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено, като в хода на административно-наказателното производство не са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Освен това, и в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, вмененото на жалбоподателя нарушение не било описано в съответствие с цитираната за нарушена правна норма. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

            Законният представител на въззиваемата страна счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 13.10.2017 г. Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, съставил акт за установяване на административно нарушение № В 0009524/13.10.2017 г. срещу Р.М.К. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 11.10.2017 г., около 09,10 ч при проверка на яз. Тича С. и С. установяват джип Чероки, бежов на цвят с рег. № Н 4632 ВМ скрит в храсти на брега, при което организират наблюдение по суша и вода, при което виждат Р.К. да излиза с лодка на брега, след което отива до джипа, докарва го до брега, където с лодката почва да товари. Когато забелязва служебната лодка той избягва в посока Сушина, като оставя на брега лодка „Колибри“, ел. двигател, 8 бр. мрежи с обща дължина 660 м, акумулатор, 2 бр. гребла, стойка за ел. двигател и 102 кг. риба в мрежите. Описаното е стопански риболов и административно нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.”. При съставянето на акта е иззета риба, от която: 60 кг каракуда, 17 кг шаран, 8 кг бяла риба – сулка, 11 кг платика, 6 кг червеноперка и риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението: 8 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 660 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. ел. двигател, акумулатор, стойка за ел. двигател.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-45/08.12.2017 г., с което на Р.К. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., на осн. чл. 56, ал. 1 от ЗРА, за това, че „на 11.10.2017 г., около 09,10 ч при проверка на яз. „Тича” С. и С. установяват джип „Чероки”, бежов на цвят с рег. № Н 4632 ВМ скрит в храсти на брега, при което организират наблюдение по суша и вода, при което виждат Р.К. да излиза с лодка на брега, след което отива до джипа, докарва го до брега, където с лодката почва да товари. Когато забелязва служебната лодка той избягва в посока Сушина, като оставя на брега лодка „Колибри“, ел. двигател, 8 бр. мрежи с обща дължина 660 м, акумулатор, 2 бр. гребла, стойка за ел. двигател и 102 кг риба в мрежите, което е в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА по смисъла на § 1, т. 28, изр. 2 от ДР на ЗРА.”. С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата описаната риба (която е дарена на храм „Св.Св. Петър и Павел“ гр. В. Преслав), 8 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 660 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. ел. двигател, акумулатор, стойка за ел. двигател.”.

            Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Р.С. (актосъставител), С.И. и Н.Н. (свидетели по акта), констативен протокол № 12/11.10.2017 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 11.10.2017 г., от 03,00 – 03,30 ч, служителите в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Шумен , Н. и П. изпълнявали служебните си задължения в района на язовир „Тича”. И. и П. се придвижвали със специализирания служебен плавателен съд (моторна лодка), а със служебен автомобил – спрял в близост до акваторията, на територията на с. Ловец, общ. Върбица. Около 09,00 часа свидетелите, които били в плавателното средство приближавали в посока от с. Тушовица (централното разклонение на язовира), към с. Ловец. При приближаването им към т. нар. „Винпромски” остров, забелязали паркиран на сушата, в района между с. Сушина и с. Ловец джип. Тъй като същият бил на закрито място, служителите на ИАРА решили да го наблюдават. В този момент, обаче, колегите им, намиращи се на брега в с. Ловец ги повикали по телефона по друг повод. Четиримата разменили информация за паркираното превозно средство и след приключване на другата проверка, отново се насочили към него. И. и П. констатирали, че автомобилът все още се намира на същото място и слезли на брега. Двамата огледали превозното средство и видели, че в него се намира помпа, а задната му част е застлана с найлон, поради което решили да продължат наблюдението. Двамата се разделили, като С. останал в близост до автомобила, а И. се върнал в плавателното средство. Малко по-късно, И. забелязал човек на брега и видял, че същият влачи от лодката по брега чували. След около десет минути непознатият се насочил към автомобила, като тогава С. забелязал, че към мястото откъм с. Сушина се приближава човек и разпознал известния му Р.К.. Последният влязъл в автомобила, привел го в движение и го паркирал в близост до брега. С. забелязал как жалбоподателят товари пълен чувал в багажника на джипа. Служителят на ИАРА веднага сигнализирал на колегите си за случващото се, но в същото време К. отново привел в движение автомобила и напуснал мястото. С. и И. се срещнали на брега, където първоначално бил спрян автомобилът на нарушителя и намерили на мястото седем чувала пълни с хрилни мрежи с уловена в тях риба, надувна лодка –изпусната и сгъната, сложен върху нея ел. двигател, като описаните вещи били покрити с плащ. Тъй като К. успял да напусне мястото, служителите на ИАРА натоварили вещите и ги отнесли.

            При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 18.12.2017 г., а жалбата срещу него е депозирана пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, на 19.12.2017 година. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното.

            Доказа се по делото, че на 11.10.2017 г. жалбоподателят Р.К. извършил риболов в яз. „Тича“, в района между с. Ловец и с. Сушина, в близост до т.нар. „Винпромски” остров, в нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Касае се за извършване на стопански риболов по смисъла на § 1, т. 28, изречение второ от ДР на закона. Съгласно цитираната разпоредба, за стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди, различни от описаните в чл. 24, ал. 1 от ЗРА. В конкретният случай, по делото се доказа, че жалбоподателят извършвал риболов с хрилни мрежи. В тази насока съдът изцяло кредитира изложеното в съдебно заседание от свидетелите С., И. и Н.. Показанията на същите са логични, последователни, във взаимна връзка помежду си и взаимно допълващи се. Посочените свидетели са категорични че именно К. ползвал надуваемата лодка в язовира. Проследяването на същия, ползването на предварително скритото моторно превозно средство – джип, боравеното с мрежите на брега на язовира и товаренето на чувал, идентичен с откритите на място, водят до единствено възможния извод, че жалбоподателят извършил риболов на посоченото място, с хрилни мрежи.

            Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, съставомерно по чл. 56, ал. 1 от ЗРА. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Безспорно е, че К. не притежава подобно разрешително, както и че язовир „Тича“ е воден обект, различен от река Дунав и Черно море. Съобразно приетото за доказано по-горе, съдът намира, че Р.К. извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.

            Предвид горното, съдът приема, че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

            Досежно размера на наложеното наказание:

            В нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗРА, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 1500 лв. до 3000 лева. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание в минималния, предвиден в закона размер.

            Съдът счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган, доколкото е съобразено с предвидените в закона предели.

            С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, е постановено отнемане на риба, от която: 60 кг каракуда, 17 кг шаран, 8 кг бяла риба (сулка), 11 кг платика, 6 кг червеноперка и риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението: 8 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 660 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. ел. двигател, акумулатор, стойка за ел. двигател. Според цитираната норма, в случаите по чл. 56 от ЗРА, рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Предвид приетото по-горе, че К. е извършил нарушението, квалифицирано като такова по чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1 от ЗРА, съдът приема, че при наличие на всички предпоставки, административнонаказващият орган правилно постановил отнемането в полза на държавата.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-45 от 08.12.2017 г., издадено от – Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” на И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № В 0009524/13.10.2017 г., съставен от Р.Т.С. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе (Шумен), с което на Р.М.К. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите и на основание чл. 56, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева); и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са отнети в полза на държавата: 60 кг каракуда, 17 кг шаран, 8 кг бяла риба (сулка), 11 кг платика, 6 кг червеноперка и риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението: 8 бр. хрилни мрежи, с обща дължина 660 м, 1 бр. гумена лодка, зелена на цвят „Колибри“, 2 бр. гребла, 1 бр. ел. двигател, акумулатор, стойка за ел. двигател.

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: