Р Е Ш Е Н И Е

14.07.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 30 (тридесети) март Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административнонаказателно дело номер 15 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П.Р.П. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 26-47/12.12.2017 г., издадено от Началник-отдел в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Шумен, Главна дирекция „Рибарство и контрол” в И.а.п.р.и а.

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите. В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление спрямо прилагането на материалния закон. Твърди се, че не са взети предвид твърдения и доказателства, които жалбоподателят имал.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.

Законният представител на въззиваемата страна – И.а.п.р.и а. – Отдел „Рибарство и контрол” гр. Шумен, счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 17.11.2017 г. С.С.И. – главен инспектор при отдел „Рибарство и контрол” гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 0012177/17.11.2017 г. срещу П.Р.П. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 17.11.2017 г. около 07,30 ч, на язовир Тича, в района на с. Сушина бе хванат във водата с лодка кану, в която намерихме риба от видовете бял амур, шаран и сулка общо 10 бр. с тегло 23 кг, с което нарушил чл. 24, ал. 3 от ЗРА. Същият твърди, че рибата е хванал с въдица.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-47/12.12.2017 г., с което на П.П. е наложено следното административно наказание – глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 66, ал. 1 от ЗРА, за това, че „на 17.11.2017 г. около 07,30 ч, на язовир Тича, в района на с. Сушина бе хванат във водата с лодка кану, в която намерихме риба от видовете бял амур, шаран и сулка общо 10 бр. с тегло 23 кг, с което нарушил чл. 24, ал. 3 от ЗРА. Същият твърди, че рибата е хванал с въдица., с което виновно нарушил чл. 24, ал. 3 от ЗРА.“.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.И. (актосъставител), П.П. и Н.Н. (свидетели по акта), констативен протокол № 19/17.11.2017 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 17.11.2017 г., около 07,30 ч, служителите на ИАРА С.И., П.П. и Н.Н. изпълнявали служебните си задължения в язовир „Тича”. Същите се придвижвали от с. Ловец в посока към язовирната стена, като в района на с. Сушина забелязали във водата оранжева лодка, тип кану. При приближаването до нея видели, че в превозното средство се намира жалбоподателя, който те познавали отпреди. След въпрос към него той заявил че осъществява риболов, като им показал намиращата се в лодката въдица. След поискване от служителите, П. им заявил, че е забравил риболовния си билет. Проверяващите забелязали в лодката на жалбоподателя два чувала, в които се оказало, че е поставена риба от видовете бяла риба (сулка), шаран и бял амур. П. им обяснил, че това е уловът му от последните дни. Служителите на ИАРА и жалбоподателят се придвижили до находящата се на брега база на „ВиК – Шумен“ ООД, където претеглили рибата и се оказало, че теглото й е общо 23 кг. През това време П. им казал, че е открил в себе си риболовния билет и им го предоставил, като в него нямало отразен улов за посочения ден. За проверката били съставени констативен протокол 19/17.11.2017 г. и гореописаният акт за установяване на административно нарушение, а рибата била оставена на отговорно пазене на П.П..

При така установените фактически положения, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата и на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, обсъди направените с жалбата възражения и искане, взе предвид становищата на страните, и като извърши оценка на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното постановление е връчено на 22.12.2017 г., а жалбата срещу него е депозирана пред ИАРА, отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе на 02.01.2018 година. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени по съобразен със закона начин описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Обстоятелствената част на нарушението се изчерпва с констатацията, че „на 17.11.2017 г. в язовир Тича . . . . бил хванат във водата с лока кану в която е намерена риба: . . . с тегло 23 кг., която лицето твърди, че е уловена с въдица”. Посочено е, че с описаното е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗРА. Такава конкретизация на нарушението не съответства на законовото изискване за пълно описание с включено посочване на всички елементи от състава, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. С оглед това изискване и съобразно състава на административно нарушение по чл. 24, ал. 3 от ЗРА, в акта е следвало да бъдат посочени и индивидуализирани следните обстоятелства и констатации:  касае ли се за еднодневен риболовен излет, съотв., за улов на количество, по-голямо от определеното. Непълното описание на нарушението в акта опорочава последния, нарушавайки законово изискване за наличие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което е съставен да упражни правото си на възражение, като наред с това затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване на законосъобразно и правилно наказателно постановление, съответно решение по жалба на наказано лице.

В процесния случай несъобразяването на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН е довело до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Последната разпоредба също изисква в наказателното постановление да е направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Чрез буквалното възпроизвеждане на АУАН (в частта му досежно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено), при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е пропуснал да изложи фактически твърдения за същите, изброени по-горе елементи от състава на нарушението. По този начин е нарушено съществено правото на защита на наказаното лице и е възпрепятствана възможността за проверка на правилността на постановения акт.

Оценявайки гореизложените констатации като особено съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Независимо от констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се изследва подробно въпросът дали жалбоподателят е извършил административното нарушение, съдът намира за необходимо да се отбележи следното:

Безспорно бе доказано по делото, че на 17.11.2017 г. у жалбоподателя П.П. била открита риба от видовете шаран, бял амур и бяла риба (сулка), с общо тегло 23 килограма.

Съдът намира, че въззиваемата страна, носеща доказателствената тежест по делото, не е обезпечила категорични доказателства, че описаното количество риба представлява улов от еднодневен ловен излет. В тази насока, непроверена е версията на П., че рибата е уловена в продължение на няколко дни. С оглед часа на установяване на вмененото му нарушение и описаното от свидетелите състояние на рибата, тази версия не е опровергана по несъмнен и категоричен начин чрез установеното по преписката.

Предвид изброените нарушения на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

С наказателното постановление, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, е постановено отнемане на процесното количество риба. Според цитираната норма, в случаите по чл. 66, рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Предвид приетото по-горе, че П. не е извършил нарушение, квалифицирано като такова по чл. 24, ал. 3 вр. чл. 66, ал. 1 от ЗРА, както и при липса на доказателства, че произходът на рибата в конкретния случай, респ. дейността на жалбоподателя спрямо нея не установен като попадащ в която и да е от хипотезите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85 и 85а от ЗРА (останалите хипотези по чл. 90, ал. 1 от ЗРА), то не са налице били и предпоставките за отнемане в полза на държавата на 23 кг риба от видовете шаран, бял амур и бяла риба.

Горните изводи се отнасят и за постановеното от административнонаказващият орган, на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА заплащане от страна на П. на обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер 159,00 лева.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 26-47 от 12.12.2017 г., издадено ****– Началник-отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе при И.а.п.р.и а. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 0012177/17.11.2017 г., съставен от С.С.И. – главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Шумен, с което на П.Р.П. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 24, ал. 3 от ЗРА и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв. (петдесет лева); на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнета в полза на държавата риба – 4,5 кг бял амур, 1,5 кг бяла риба („сулка”) и 17 кг шаран, и на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено П. да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в общ размер – 159,00 лева.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: