Р Е Ш Е Н И Е

20.07.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 11 (единадесети) юли Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 159 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на въззивна жалба от „“ООД, ЕИК 127013806, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от -управител, чрез пълномощника адв.С.Е. от ШАК срещу НП №50/15.03.2018 г., издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“***.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище депозирано преди съдебното заседание чрез пълномощник адв.Е. от ШАК заявява, че поддържат жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт , в съдебно заседание и в представената писмена защита моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в подкрепа на тезата си.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 18.09.2017 г. при извършване на проверка от служители на БДЧР за обект - поливни площи в района на с.Кочово,общ.Велики Преслав, обл.***, стопанисван от жалбоподателя и за които имал издадено разрешително за водовземане №200519/19.02.2007 г., изд. от БДЧР при МОСВ от р.Клалайджи/старо наименование р.Дългачка, срокът на което бил удължен с Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ било установено, че за 2016 г. не е извършван собствен мониторинг за качеството на повърхностните води черпени от , чрез пробовземане и анализ от акредитирана лаборатория на химичния състав и не са представени в БДЧР протокол от акредитирана лаболатория за химичен анализ на черпените води. След установяване на административното нарушение, а именно неизпълнение на условията на разрешителното за водовземане т.2 раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ към Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане №200519/19.02.2007 г., изд. от БДЧР при МОСВ на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв.

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на БДЧР, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.Д.Д. и Д.К. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират изцяло и с писмените доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №93/18.04.2017 г. на директора на БДЧР при МОСВ.

АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.

Съгласно чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Жалбоподателят има издадено разрешително за водовземане №200519/19.02.2007 г., изд. от БДЧР при МОСВ от р.Клалайджи/старо наименование р.Дългачка, срокът на което е удължен с Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ до 21.02.2023 г.

Съгласно т.2 раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ от Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане №200519/19.02.2007 г., изд. от БДЧР при МОСВ титуляра на разрешителното следва ежегодно да извършва собствен мониторинг за качеството на повърхностните води черпени от , чрез пробовземане и анализ от акредитирана лаборатория на химичния състав и не са представени в БДЧР протокол от акредитирана лаболатория за химичен анализ на черпените води. Установи се безспорно, че такъв анализ за 2016 г. жалбоподателят не е извършвал и не е представил протоколи за извършен такъв. С оглед горното от обективна страна е осъществено нарушението, тъй като безспорно не е изпълнено условието по т.2 на Решение №1031/15.12.2012 г. на БДУВЧР при МОСВ с което е удължен срокът на разрешителното за водовземане и което е неразделна част от него, като по отношение на водоизточник – няма направени през 2016 г. година химични анализи на качеството на водите. Неизпълнението на задълженията от разрешителното е в нарушение на императивната норма на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се осъществява състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице. Субект на нарушението е именно жалбоподателя като титуляр на разрешителното за водовземане, поради което правилно е била ангажирана отговорността му. Санкцията е наложена по реда на чл. 200, ал. 1, т. 29 от Закона за водите, която разпоредба предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не извършва собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите - от 500 до 5000 лв. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно определена, като наложеното наказание е към минималния размер, поради което същото се явява съответно на тежестта на нарушението и на обществената му опасност.

Съдът намира, че в случая не е допуснато от наказващият орган нарушение на чл. 57ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като няма как да бъде конкретизирана датата на нарушението с оглед липсата на точно определена дата, до която следва да бъде извършен химичния анализ. В условието на разрешителното е посочено такъв мониторинг да бъде извършван ежегодно. С оглед на горното, съдът намира, че е достатъчно конкретизиран периода на извършване на нарушението, доколкото задължението следва да бъде изпълнено в рамките на цялата година.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като едва при извършената проверка от административнжонаказващия орган е било установено, че за водния обект , за който жалбоподателя има разрешително за водовземане няма извършени химични анализи за качеството на водите изискуем съгласно посоченото разрешително, поради което и от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В конкретния случай се касае за формално по характера си нарушение и с факта на неизвършване на лаболаторни анализи на водите задълженото лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално нарушение е това на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция, поради което за този род административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на преки такива.

При преценка на вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно наказващия орган е наложил имуществената санкция в съответствие със субекта на нарушението и разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.29 от ЗВ, като при определяне размера на същата е преценил всички релевантни по делото обстоятелства и е наложил санкция в минималния предвиден размер, респ. съответстващ на тежестта и вида на извършеното нарушение съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. Липсват и предпоставките да се приеме, че нарушението представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №50/15.03.2018 г. издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №50/15.03.2018 г. издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „“ООД, ЕИК 127013806, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от -управител, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВодите на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: