Р Е Ш Е Н И Е

28.08.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (десет и девети) юни Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 24 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от мл.адв. М.Н.,***, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“,гр.Стара Загора срещу П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с които се иска да бъде прието за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите: 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща част от главница, договорна лихва 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г.,такси – 30.00 лева ( тридесет лева), представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. със страни ТБ***и П.Т.И., които вземания са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземане от 18.01.2016 г. от ТБ***на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №380/13.11.2017г. по ч.гр. дело №791/2017г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

В исковата молба ищецът, твърди че на 15.10.2008 г. между ответника и ТБ***бил сключен договор за кредит № FL469931 за сумата от 5300.00 лв. По силата на който кредитора е предал в собственост на кредитополучателя пари, а последният се е задължил да върне заетата сума в определен в договора срок до 15.10.2013 г. на равни месечни вноски, както и да заплати уговорената лихва. Ответникът-кредитополучател е усвоил кредита на 15.10.2008 г. След изтичане на срока по договора и след като кредитополучателя не заплатил изцяло задълженията си по договора, кредитора прехвърлил възмездно вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземането / цесия/ на 18.01.2016 г. На осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответникът – длъжник бил надлежно уведомена от ищеца с писмо.

След като задължението отново не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д.№791/17 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение №380/13.11.2017г., с която е постановено длъжникът П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от адв. Мария Христова Христова, личен номер 1200026350, АК гр. Велико Търново, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“, адрес на управление:***, офис 1, тел. 0879505327, електронна поща: mariahristova.copanovcconsult@gmail.com, СУМАТА 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница,ДОГОВОРНА ЛИХВА 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г. ТАКСИ – 30.00 лева ( тридесет лева), ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението –08.11.2017г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМИТЕ, представляващи разноски по заповедното производство: 40.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението. Вземането произтича от следните обстотяелства: неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. между „Юробанк България“ АД(с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и П.Т.И., вземането по договора е прехвърлено от страна на ***в полза на „Е.М.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 18.01.2016 г. за което е уведомен длъжника.

В законния срок, след връчване на заповедта, ответникът е депозирал възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство предявил първоначално обективно и субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които моли съда с решението си да признае за установено в отношенията между страните, че П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** дължи на ищеца сумите: 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница, договорна лихва 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г.,такси – 30.00 лева ( тридесет лева), представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. със страни ТБ***и П.Т.И., които вземания са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземане от 18.01.2016 г. от ТБ***на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №380/13.11.2017г. по ч.гр. дело №791/2017г. по описа на ВПРС.

Ищецът в писмено становище, чрез процесуалния си представител адв.Д.от АК-Стара Загора, поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника адв.В.Н. от ТАК, подава отговор на исковата молба, с който прави възражение за недопустимост и неоснователност и недоказаност на исковете. Като основания за това сочи, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, освен това била изтекла и погасителната давност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Между ответника П.Т.И. и ***е сключен Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г., неразделна част от който е погасителен план. В качеството на кредитор***е предоставила на ответника кредит в размер на 5 300 лв. със срок за издължаване до 15.10.2013 г. Страните по договора са постигнали съгласие сумата по кредита да бъде издължавана на месечни анюитетни погасителни вноски, които включват част от главница и лихва, в съответствие с погасителния план към него до крайния срок на погасяване на дълга. Видно от бордеро с референция 972422/15.10.2008 г. за усвояване на кредита, същият е усвоен на 15.10.2008 г. изцяло от ответника-кредитополучател. Не се спори, че ответника не е изпълнил изцяло задълженията си да заплаща на падежа уговорените месечни вноски по договора за кредит до 15.10.2013 г., като неизпълнението й продължава и към момента. С вноски бележки от: 28.11.2008 г., 29.12.2008 г.; 18.02.2008 г.; 1.03.2009 г.; 16.04.2009 г.; 15.05.2009 г.; 30.07.2009 г.; 07.09.2009 г.; 17.11.2009 г.; 26.11.2009 г.; 20.11.2011 г. ответникът е заплащал погасителните вноски по кредита до 20.11.2011 г.

По делото е представен Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., сключен между ***и „Е.М.“ ЕООД, съгласно който кредиторът- цедент е прехвърлил на ищцовото дружество- цесионер чрез цесия вземанията си към свои длъжници по договори за потребителски кредит с поръчители/ без поръчители, кредитна карта или овърдрафт, ведно с потвърждение за извършено прехвърляне на вземания и приложение към него, като вземанията са определени и подробно индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1 към потвърждение за извършена цесия, неразделна част от договора за цесия. От Приложение № 1 е видно, че в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания е включено и процесното вземане по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. за сумата от 5320.74 лв., дължимо от ответника-кредитополучател по посочения договор за кредит.

С исковата молба е представено пълномощно от законните представители на „Юробанк България“ АД, с което банката- цедент е упълномощила Адвокатско дружество „И. и Денев“, Старозагорска адвокатска колегия по Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г., да представлява цедента като изготви, подписва и предприема действия по връчване на уведомления по образец- приложение на длъжниците за сключения договор за цесия, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД. Със същите права е упълномощен и цесионера "Е.М." ЕООД-пълномощно рег.№231/18.01.2016 г. на нотариус Маргарита Гечева с район на действие РС гр.С., рег.№303 на НК. Представено е и пълномощно от "Е.М." ЕООД от 09.03.2010 г., с което същото дружество е упълномощило Адвокатско дружество "И. и Денев" –гр.Стара Загора с правото да представлява "Е.М." ЕООД и да извършва всички съдопроизводствени действия в искови, заповедно, изпълнителни, обезпечителни и охранителни производства, както и да връчва уведомления за извършени цесии, с които упълномощителят е придобил вземания спрямо тези длъжници.

С исковата молба са представени 2 бр. Уведомления за извършено прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., отправено до ответника П.Т.И., от името на „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв.Жельо Д.и от името на "Е.М." ЕООД чрез пълномощника адв.Жельо Денев, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. от банката – кредитор на дружеството-ищец, и последното дружество е станало вече негов кредитор, както и че поради неизпълнение на задълженията му по договора за кредит му дава 15-дневен срок за доброволно изпълнение на дължимата по него сума, която следва да бъде заплатена по сметка на "Е.М."ЕООД, с указание, че след изтичане на този срок кредитът се счита за предсрочно изискуем. Уведомлението е изпратено на адреса на ответника по пощата с обратна разписка, от която е видно, съгласно направеното отбелязване „непотърсено“.

С допълнителна молба във връзка с изложеното в отговора на исковата молба-за липса на уведомление за прехвърляне на вземането до длъжника, ищецът е представил заверен от страната препис от уведомление от "Е.М."ЕООД до П.Т.И.,*** заверен препис от товарителница от 26.01.2016г., с изх.№946615569/972422, с което ответникът е уведомен на 11.02.2016 г. за прехвърляне на вземането Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. от банката – кредитор на дружеството-ищец.

От приложеното по делото ч.гр.д.№791/2017 г. по описа на ВПРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №380/13.11.2017г., с която е постановено длъжникът П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от адв. Мария Христова Христова, личен номер 1200026350, АК гр. Велико Търново, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“, адрес на управление:***, офис 1, тел. 0879505327, електронна поща: mariahristova.copanovcconsult@gmail.com, СУМАТА 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща главница,ДОГОВОРНА ЛИХВА 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г. ТАКСИ – 30.00 лева ( тридесет лева), ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението –08.11.2017г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМИТЕ, представляващи разноски по заповедното производство: 40.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението. Вземането произтича от следните обстотяелства: неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. между „Юробанк България“ АД(с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и П.Т.И., вземането по договора е прехвърлено от страна на ***в полза на „Е.М.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от 18.01.2016 г. за което е уведомен длъжника. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което същият е допустим.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането ***и ответника П.Т.И., възникнало по силата на сключен Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г., изпълнение от страна на банката на поетите от него задължения по договора, размера на дължимата сума и забава на ответника да заплати същата, прехвърляне на вземането от стария кредитор на ищеца и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от цедента с договора за цесия от 18.01.2016 г. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си по договора за кредит в уговорения срок.

Предвид събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е доказана от ищеца, като наведените от ответника П.Т.И.. възражения са неоснователни. Съдът намира за установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между ***и ответника П.Т.И., възникнало по силата на сключен Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г., по който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5300 лв. със срок на издължаване – 15.10.2013 г. Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от страна на ответника, не се спори и относно липсата на изпълнение на част от поетите от него с договора задължения да заплаща на падежа уговорените месечни погасителни вноски, нито относно липсата на погасяване на дълга в уговорения краен срок – 15.10.2013 г., като неизпълнението му продължава и към настоящия момент. Предвид горното, съдът намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на договорно правоотношение между ***и П.Т.И., неговия предмет – предоставяне на сума в заем, чието връщане се претендира поради настъпване падежа - изтичане срока на договора. По делото не се спори относно размера на задължението на ответника, а именно СУМАТА 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща част от главница, ДОГОВОРНА ЛИХВА 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г. ТАКСИ – 30.00 лева ( тридесет лева), като не са ангажирани доказателства за плащане сумите. Доказателства за заплащане на договорените в погасителния план суми от страна на ответника след 2011 г. липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.

Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника възражение, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с договора за цесия от 18.01.2016 г. По делото е представено уведомление за прехвърляне на процесното вземане от "Е.М."ЕООД до П.Т.И.,***. Видно от заверен препис от товарителница от 26.01.2016г., с изх.№946615569/972422, ответникът на 11.02.2016 г. го е получил лично.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.1, ал.3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законните представители на банката- кредитор, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, както и са преупълномощи с тези права адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците, съгласно чл. 99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че тук не става въпрос за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на т. упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т.е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

Ето защо съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца "Е.М." ЕООД, действал като пълномощник на ***е породило правните си последици и цесията от 18.01.2016 г. има действие на отношение на ответника. По делото е видно, че договорът за цесия от 18.01.2016 г. е бил съобщен на ответника на 11.02.2016 г., т.е. преди образуване на заповедното производство и преди завеждане на настоящото дело. Дори и да се приеме обаче, че те не са стигнали до ответника, то Договорът за цесия от 18.01.2016 г. и Приложение № 1 към него, пълномощното на кредитора ***към "Е.М." ЕООД, пълномощното на ищеца към Адвокатско дружество "И. и Денев" и това от адвокатското дружество към адв.Жельо Денев, както и уведомлението за цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД от името на банката- цедент са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на лично на ответника на 22.01.2018 г., когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата П.Т.И. е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал.4 ГПК. С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика, задължителна за съдилищата и предвид обстоятелството, че на 22.01.2018 г. ответника е получил с преписа на исковата молба и изходящото от "СИБАНК" ЕАД уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал.3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца "Е.М." ЕООД, действал като пълномощник на ***е породило правните си последици и цесията от 18.01.2016 г. има действие на отношение на ответника от момента на получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, ведно с доказателствата (пълномощни), че това уведомление изхожда от предишния кредитор. Предвид това и тъй като П.Т.И. не твърди и не ангажира доказателства да е извършил плащане на прехвърлената сума, съдът приема, че цесионерът "ЕОС Матрикс" ООД се явява носител на процесното вземане и ответника му дължи претендираните суми 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща част от главница, ДОГОВОРНА ЛИХВА 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г. ТАКСИ – 30.00 лева ( тридесет лева), ведно със законната лихва от датата на де позиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК е основателен и доказан.

Горният извод за основателност на иска налага обсъждане на направеното от ответника при условията на евентуалност възражение за погасяване на вземането по давност. Съдът го намира за неоснователно, поради следното: по въпроса е налице задължителна съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК – Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г.о., съгласно които вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това, в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/. В случая срокът на договора е изтекъл на 15.10.2013 г., от който момент задълженията по него са станали изискуеми, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба са депозирани в съда преди изтичане на петгодишния давностен срок. Ето защо, възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането.

От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в размер на 110.00 лв. държавна такса по исковото производство, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 40.00 лв. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от мл.адв. М.Н.,***, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“,гр.Стара Загора и ответника П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на сумите: 1227.99 лева (хиляда двеста двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща част от главница, договорна лихва 742.01 лева (седемстотин четиридесет и два лева и една стотинка) за периода от 15.10.2008г. до 15.10.2013г.,такси – 30.00 лева (тридесет лева), представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № FL469931/15.10.2008г. със страни ТБ***и П.Т.И., които вземания са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземане от 18.01.2016 г. от ТБ***на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.11.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №380/13.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №791/2017г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от мл.адв. М.Н.,***, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“,гр.Стара Загора сумата от 40.00 лв./четиридесет лева/, представляваща разноски в заповедното производство платена държавна такса, за заповед за изпълнение №380/13.11.2017г. по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №791/2017г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Т.И. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ......, седалище и адрес на управление: гр. С., адрес на управление:***, представляван по закон от Р.И.М.– Т. - управител, представляван по пълномощие от мл.адв. М.Н.,***, преупълномощена от адв. Ж.Д.Д.- управляващ съдружник на „И. и Д.– адвокатско дружество“,гр.Стара Загора, сумата от 110.00 /сто и десет/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №791/2017 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: