Р Е Ш Е Н И Е

31.08.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) август Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 88 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от адв.Здравко Йорданов Цанев от САК срещу М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА от 404,62 лв. (четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 28.23 лв. и 376.39 лв. – договорна неустойка, ведно с обезщетение за забава - ЛИХВА в размер на 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), за периода от 17.08.2016 г. до 15.11.2017 г., както законната лихва от 28.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 26.05.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и М.Р.К., за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактура № 7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. с падеж на плащане 16.08.2016 г. За които вземания е издадена заповед за изпълнение 402/04.12.2017 г. по чгр.д.№843/2017 г. по описа на ВПРС. Претендира се и заплащане на направените разноски.

В исковата молба ищецът твърди че на 26.05.2014 г. между него и ответника е сключен договор за мобилни услуги с избрана програма Generation Globul 13.99 лв. с предпочетен мобилен номер 0899 819 897 с абонатен номер 005061490. С допълнително споразумение от 26.03.2015 г. страните са подновили срока на договора и са договорили програма Резерв Снадрат 39.99 лв., промо 14.99 лв. за срок до 26.05.2017 г. Въз основа на договора ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги, като стойността им е фактурирана от доставчика с фактури №№ 7240085607/01.05.2016 г. за период на потребление 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. на стойност 16.35 лв., платима до 16.05.2016 г.; 7241365140/01.06.2016 г. за период на потребление 01.05.2016 г. – 31.03.2016 г. за сумата 17.39 лв., като към нея е прибавена неплатената сума от предходната фактура в размер 16.35 лв. След извършена корекция задължението било изчислено в размер на 28.23 лв. Поради неизпълнение на посоченото задължение и на осн. чл.75 вр. с чл.19б, в) от Общите условия на мобилния оператор, ищецът едностранно е прекратил договора с ответника и е издал крайна фактура №7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. за сумата от 404.62 лв., от които неплатени задължения за ползваните мобилни услуги в размер на 28.23 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 376.39 лв. Основанието за начисляване на неустойката, ищецът твърди, че произтича от клауза т.11 от индивидуалния договор, пренесена в т.ІІІ-4 от допълнителното споразумение, които предвиждат, че в случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя преди изтичане на неговия срок, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси за една СИМ карта/номер до край на срока на договора. Твърди още, че ответникът, като потребител на съответния абонаментен план е обвързан и с Общите условия на мобилния оператор, които са неразделна част от договора и в които са посочени сроковете за плащане на предоставените мобилни услуги, както и последиците от неизпълнението на това задължение.

След като задължението не било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано чгр.д.№843/2017 г. по описа на ВПРС, била издадена заповед за изпълнение 402/04.12.2017 г., с която е постановено длъжникът М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на заявителя «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, СУМАТА от 404,62 лв. (четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 28.23 лв. и 376.39 лв. – договорна неустойка, ведно с обезщетение за забава - ЛИХВА в размер на 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), за периода от 17.08.2016 г. до 15.11.2017 г., както законната лихва от 28.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 26.05.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и М.Р.К., за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактура № 7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. с падеж на плащане 16.08.2016 г.

В законния срок, след връчване на заповедта, дължника-ответник е депозирал възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство е предявил обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА от 404,62 лв. (четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 28.23 лв. и 376.39 лв. – договорна неустойка, ведно с обезщетение за забава - ЛИХВА в размер на 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), за периода от 17.08.2016 г. до 15.11.2017 г., както законната лихва от 28.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 26.05.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и М.Р.К., за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактура № 7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. с падеж на плащане 16.08.2016 г. За които вземания е издадена заповед за изпълнение №402/04.12.2017 г. по чгр.д.№843/2017 г. по описа на ВПРС.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник в писмена молба-становище, поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор с който оспорва исковете по основание и размер.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който поддържа изложеното в отговора, като не отрича, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, но твърди че не е обвързан с посочените Общи условия от ищеца, т.к същите не са му били предоставени от мобилния оператор, не се е запознавал и съгласявал с тях. В производството по делото ищецът не е доказал съгласието на ответника с ОУ, т.к няма негов подпис на същите. Счита че не дължи претендираните суми за предоставени мобилни услуги, т.к не е ползвал такива за посочения период от време. По отношение на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора, счита че не е нарушил чл.11 от договора, нито т.ІІІ-4 от допълнителното споразумение, поради което посочените от ищеца клаузи на договора и допълнителното споразумение не са основание за претендиране на неустойка. Относно посоченото в исковата молба, че неустойката се претендира на основание предсрочно едностранно прекратяване на договора от мобилния оператор, поради неизпълнение на задължения от потребителя за плащане на предоставени мобилни услуги в размер на оставащите до края на срока на договора месечни такси е обявена за неправноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, поради което е нищожна. Предвид изложеното счита предявените искова за неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло, като му присъди направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, изпълнение на своите задължения породени от сключения договор, както и дължимостта на неустойка при неизпълнението му. При направеното оспорване, ответника следва да установи обстоятелствата, които изключват дължимостта или обосновават извод че изобщо изначално не дължи претендираните суми.

На 26.05.2014 г. между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги с избрана програма Generation Globul 13.99 лв. с предпочетен мобилен номер 0899 819 897 и абонатен номер 005061490. С допълнително споразумение от 26.03.2015 г. срокът на договора е продължен до 26.06.2017 г., като страните са договорили програма Резерв Снадрат 39.99 лв., промо 14.99 лв. Страните са обвързани от договора и допълнителното споразумение, видно от положените от тях подписи в представените документи.

Ищецът е издал фактури №№ 7240085607/01.05.2016 г. за период на потребление 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. на стойност 16.35 лв., със срок за плащане до 16.05.2016 г.; 7241365140/01.06.2016 г. за период на потребление 01.05.2016 г. – 31.03.2016 г. за сумата 17.39 лв., като към нея е прибавена неплатената сума от предходната фактура в размер 16.35 лв. След извършена корекция от ищеца задължението било изчислено в размер на 28.23 лв.

На 31.07.2016 г. мобилния оператор - ищец едностранно е прекратил договора с ответника и е издал крайна фактура №7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. за сумата от 404.62 лв., от които неплатени задължения за ползваните мобилни услуги в размер на 28.23 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 376.39 лв.

След като не е постъпило плащане от ответника, ищецът е депозирал във ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№843/2017 г. по описа на ВПРС. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №402/04.12.2017 г., с която е постановено ответникът да заплати на ищеца СУМАТА от 404,62 лв. (четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 28.23 лв. и 376.39 лв. – договорна неустойка, ведно с обезщетение за забава - ЛИХВА в размер на 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), за периода от 17.08.2016 г. до 15.11.2017 г., както законната лихва от 28.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 26.05.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и М.Р.К., за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактура № 7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. с падеж на плащане 16.08.2016 г.

В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно и субективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***.

Предявените от ищеца обективно съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че е предоставил през периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. и периода 01.05.2016 г. – 31.03.2016 г. мобилни услуги на ответника, т.е че ответника е ползвал мобилни услуги от оператора, за които дължи посочените във фактури №№ 7240085607/01.05.2016 г. 7241365140/01.06.2016 г. суми и то с предпочетен мобилен номер 0899 819 897, съгласно договор от 26.05.2014 г. и допълнително споразумение от 26.03.2015 г. С направеното искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза ищецът е посочил въпроси към експерта, с които същият да установи сумите за месечни абонаменти и др. суми посочени във фактурите за абоната, налице ли са плащанията по тях, както и размера на посочената в договора и допълнителното споразумение неустойка, включена в крайната фактура. Искането не е уважено от съда, поради обстоятелството, че отговора на поставените въпроси изисква единствено пресмятане на посочените в договора и допълнителното споразумение суми, а няма да даде отговор на въпроса ползвал ли е ответника мобилни услуги/каквото е неговото възражение за недължимост/, за установяването на което обстоятелство искане не е направено. Освен това ответникът не твърди, че е заплатил претендираните суми.

Фактурите представени от ищеца, в качеството си на частен свидетелстващ документ не се ползват с обвързваща доказателствена сИла за удостоверените в тях факти изгодни за издателя-ищец, поради което съдът счита, че с тях не се установи верността на отразените обстоятелства. Други доказателства в тази насока не са представени.

Ето защо ищецът не е провел надлежно доказване за дължимостта на претендираната сума за потребени мобилни услуги от ответника на основание договора за мобилни услуги и допълнително споразумение за мобилни услуги към договор за фиксирани мобилни услуги.

Съдът, счита че ответникът, в качеството си на потребител по посочените договор и допълнително споразумение не е бил обвързан с Общите условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни и телефонни услуги в редакциите им до едностранното прекратяване на договора от ищеца, поради следното: не се доказа в настоящото производство, че при сключване на договора, допълнителното споразумение и при промяната им, общите условия да са предоставени за запознаване на ответника и той да се е съгласил с тях, т.к съгласието му се удостоверява единствено с неговия подпис. Поради което е нарушена разпоредбата на чл.147а от ЗЗП и посочените от ищеца ОУ не обвързват ответника, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца и клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Същото се отнася и за спазване на императивното задължение по

чл. 147б от ЗЗП, търговецът да уведоми потребителя за всяко изменение в общите условия по сключения договор в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство на посочен от него телефон, електронна поща или адрес за кореспонденция, като измененията в общите условия обвързват потребителя по договора, когато потребителят е уведомен за тях при посочените условия и не е упражнил правото си да възрази, като търговецът е длъжен да установи факта на уведомяване на потребителя за изменение в общите условия. Ищецът в настоящото производство не установи с допустимите доказателства, обстоятелството че е уведомил надлежно ответника за промяна в ОУ.

Ето защо претенцията на ищеца за заплащане на сума за потребени мобилни услуги от ответника на основание ОУ е неоснователна.

Предвид изложеното съдът, счита че предявеният иск за сумата от 28.23 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура № 7240085607/01.05.2016 г. за период на потребление 01.04.2016 г. – 30.04.2016 г. на стойност 16.35 лв., със срок за плащане до 16.05.2016 г. и фактура № 7241365140/01.06.2016 г. за период на потребление 01.05.2016 г. – 31.03.2016 г. за сумата 17.39 лв. не се дължат от ответника и искът в тази му част, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищецът претендира и заплащане на договорна неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на договора от негова страна по вина на ответника в размер на 376.39 лв., за която е издал фактура № 7244224090/01.08.2016 г.

Поради липсата на обвързаност на ответника с ОУ на мобилния оператор, съдът не следва да излага подробни мотиви във връзка с дължимостта на неустойка, съгласно тях. Като счита, че ищецът неоснователно е прекратил едностранно договора, позовавайки се на ОУ.

Съгласно чл.20 и чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и при тълкуването им трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Ищецът обосновава претенцията си за неустойка на т.11 от индивидуалния договор с ответника и т.ІІІ-4 от допълнителното споразумение. При тълкуване на частта от т.11 от договора, касаеща размера на уговорената неустойка, съдът установи, че същата е уговорена при неизпълнение от страна на потребителя на задължение да ползва предоставените му по договора СИМ карти само с мобилни телефонни апарати и при неизпълнение на това му задължение, мобилния оператор има право незабавно по вина на потребителя да прекрати достъпа до мрежата си и/или да прекрати договора, какъвто не е настоящия случай. В договора и допълнителното споразумение няма посочени други обстоятелства, които да обосновават вина на потребителя, съответно отговорност при неплащане на суми претендирани от мобилния оператор за предоставени мобилни услуги, които да имат последица едностранно прекратяване на договора и претендиране на неустойка съгласно същия. Ето защо са приложими общите правила по ЗЗД по чл.79 и чл.92 относно неизпълнение на задължения по договор и неустойката, която е обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да възникне задължението за заплащане на неустойка, следва да бъде доказано от ищеца неизпълнение на конкретно задължение по договора, в случая – липса на плащане от страна на ответника на стойността на предоставени мобилни услуги. Както беше отбелязано по- горе не се спори, че не за заплатени претендираните суми, но липсват доказателства, че ищецът е изправна страна по договора, т.е че е предоставил на ответника и същият е ползвал с предпочетения мобилен номер мобилни услуги на стойност, посочена в издадените фактури.

Съгласно клаузата ІІІ – 4 от допълнителното споразумение между страните, в случай на прекратяване на мобилните услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка. В настоящият случай договорът е едностранно прекратен от оператора и не се доказа вина за прекратяването му от страна на потребителя.

За изчерпателност, съдът счита че клаузата за неустойката, дори и да се приеме, като обвързваща ответника, съгласно ОУ е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително и полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл трайната практика на ВКС - решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.

Ето защо съдът намира, че начислената във фактура № 7244224090/01.08.2016 г. неустойка в размер на 376.39 лв. е недължима и поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.

Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор срещу М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Предвид установяване на недължимостта на главната претенция, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава и разноски.

От страна на ответника се доказаха извършени разноски в 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение и с оглед отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде уважено направеното от ответника искане да бъде осъден ищеца да му заплати направените разноски по делото.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно исубективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор срещу М.Р.К. ЕГН ********** и адрес *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА от 404,62 лв. (четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 28.23 лв. и 376.39 лв. – договорна неустойка, ведно с обезщетение за забава - ЛИХВА в размер на 3,58 лв. (три лева и петдесет и осем стотинки), за периода от 17.08.2016 г. до 15.11.2017 г., както законната лихва от 28.11.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените разноски: 25,00 лв. - платена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 26.05.2014 г., сключен между кредитора „Т.Б.“ ЕАД и М.Р.К., за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник фактура № 7244224090/01.08.2016 г. за абонатен номер 005061490 за отчетен период от 01.04.2016 г. до 31.07.2016 г. с падеж на плащане 16.08.2016 г. За които вземания е издадена заповед за изпълнение 402/04.12.2017 г. по чгр.д.№843/2017 г. по описа на ВПРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.К. ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №101/2016 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: