Р Е Ш Е Н И Е

 

27.08.2018 год.

 

Номер 65                                                   Година 2018                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

***преславският районен съд                                                       четвърти състав

На 19 (деветнадесети) юли                                                                     Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                      

Председател Дияна Петрова

 

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 112 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Х.М.Х. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-000054/07.02.2018 г., издадено от Началника на РУ ***.

            В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Отрича се извършване на нарушенията.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, като развива подробно защитната теза.

            Въззиваемата страна не изпраща представител. В придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че същата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

            Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с което е ударил друг автомобил. Спорни са обстоятелствата дали са осъществени съставите на вменените нарушения.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 01.01.2018 г., жалбоподателят заедно със свидетелите М.Х., М.И., И.С. и с множество неустановени лица се намирал на площада в центъра на с.Чернооково, общ.Върбица, обл.***. Всички се били събрали да празнуват и употребявали алкохол.  Около 22.00 часа жалбоподателят решил да се прибира с автомобила си ***с рег.№***. Автомобилът му бил паркиран така, че за да продължи към дома си, следвало да направи маневра и да го обърне в обратна посока. При движението си назад с автомобила жалбоподателят ударил паркирания на отсрещната страна на улицата л.а***с рег.№***, собственост на М.А.И.. От удара на автомобила на М.И. били причинени имуществени вреди. Жалбоподателят  спрял, излязъл от автомобила и заедно с И.  установили, че на паркирания автомобил е охлузена задната броня в лява част и е охлузен заден ляв калник. Между тях нямало спор, че именно жалбоподателя поради това, че преди да започне движение назад не е се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението е причинил ПТП. Жалбоподателят се съгласил да заплати причинените вреди. След което той запитал И., колко струва колата му и след като се качил отново в автомобила си умишлено го насочил към пострадалия автомобил, за да му нанесе удар отново, но се спрял, преди да го докосне и напуснал местопроизшествието. Възмутен от поведението на жалбоподателя св.И. подал сигнал на тел.112 за настъпилото ПТП в РУ-В.Преслав. След като пристигнали на място полицейските служители Т. и Н. огледали пострадалия автомобил и изслушали обясненията на св.И. за станалото. Полицаите отишли и до дома на жалбоподателя, където видели автомобила му паркиран отвън, но не могли да открият самия нарушител, т.к никой не излязъл от дома при подадения от тях звуков сигнал. За установеното св.Т. съставил протокол за ПТП. След което жалбоподателя бил призован в РУ-В.Преслав, където му бил съставен АУАН за нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ и б.“В“ от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледани по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и Н., същите са последователни, логични и непротиворечиви. Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля М.Х..

 Показанията на св.М.И., съдът кредитира в частта им, в която описва механизма на пътно-транспортното произшествие и поведението на жалбоподателя непосредствено след него. В кредитираната им част същите кореспондират с показанията на останалите свидетели. Показанията на свидетеля са противоречиви относно обстоятелствата дали жалбоподателя е оказал съдействие за установяване на щетите от ПТП и дали го е напуснал, след разногласия относно обстоятелствата за ПТП.

 Показанията на св.И.С. съдът кредитира, освен в частта им, в която посочва че жалбоподателя при движение напред е ударил паркирания  автомобил на св.М.И.. В некредитираната им част показанията му са изолирани, което според настоящия състав се дължи на отминалия период от време от деянието до настоящото съдебно заседание. 

            От кредитираните показания на свидетелите и от писмените доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят, като водач на МПС на посочените в акта време и място, след като не се е убедил, че няма да създаде опасност за движението е извършил маневра-движение на заден ход и е ударил паркирания в близост лек автомобил.

В акта и в НП е посочено, че жалбоподателя с деянието е нарушил нормата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която задължава, всеки водач на пътно превозно средство преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.  За което нарушение на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в минималния предвиден в закона размер на 20.00 лв. Настоящият състав, счита че жалбоподателя поради движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението е причинил пътнотранспортно произшествие, с което е осъществил административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП. Съображенията за това са следните: В § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП се съдържат дефиниции на понятията „участник в ПТП“ и „пътнотранспортно произшествие“. Според т.30 на посочената разпоредба "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство – лек автомобил и в процеса на движението му е възникнало събитие, предизвикало повреда на пътно транспортното средство и материални щети, върху собствеността на М.А.И.. Жалбоподателят с поведението си е допринесъл за настъпването му, което според т.27 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП го определя като участник в ПТП.

В акта и в НП е посочено, също че са нарушени и нормите на чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ и б.“В“ от ЗДвП, според фактическия състав на които водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълни дадените указания.

От кредитираните показанията на свидетелите  се установи по безспорен начин, че жалбоподателя след ПТП е разбрал какви са последиците от произшествието, разговарял е със собственика на другия автомобил, двамата са постигнали съгласие за възстановяване на вредите от жалбоподателя-причинил ПТП, след което той си е тръгнал.  Т.е жалбоподателят е съдействал за установяване на причинените вреди от ПТП, постигнал е съгласие със св. М.И. относно обстоятелствата за ПТП. Като участник в ПТП, както жалбоподателя, така и другият участник в ПТП-св. М.И. не са изпълнили задълженията си по чл.123, ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗДвП, при съгласие относно обстоятелствата, свързани с него да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, каквото обвинение за нарушение не е повдигнато от административнонакзващия орган.

  Предвид гореизложеното настоящият състав, счита че жалбоподателя, като участник в ПТП не е нарушил задълженията си по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ и б.“В“ от ЗДвП и НП следва да бъде отменено и в частта му, в която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания две „Глоби“ в размер на 150.00 лв. и две наказания „Лишаване от право да управлява МПС“, всяко  за срок от три месеца.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено частично, като постановено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  Наказателно постановление №18-0323-000054/07.02.2018 г., издадено от Началника на РУ ***, В ЧАСТТА, с която на Х.М.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“  от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150.00 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“  от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150.00 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0323-000054/07.02.2018 г., издадено от Началника на РУ *** в останалата му част.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                  Районен съдия: