Р Е Ш Е Н И Е

 

21.08.2018 год.

 

Номер 60                                                   Година 2018                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           четвърти състав

На 09 (девети) юли                                                                         Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

         Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 119 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на въззивна жалба от А.В.Д. с ЕГН **********, чрез защитника адв.Г.И. от ШАК срещу НП №19/31.01.2018 г.,  издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“***.        

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява,  представлява се от защитник, който поддържа жалбата, като допълва, че предвид отмяна на заповедта, посочена като нарушена в АУАН и НП, дори и да има извършено деяние от подзащитния му от вида на посочено в НП, същото не представлява административно нарушение. Предвид на което моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и  незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ю.В., счита НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, като излага подробни мотиви в подкрепа на тезата си.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 25.08.2018 г. при извършване на проверка служителите на БДЧР и ИАРА, свидетелите Д.Д. и Б.Б. във водите на язовир „***“, „Тушовски ръкав“ установили, че жалбоподателя е навлязъл с моторна лодка „Ristera“ с двигател с вътрешно горене във водите на язовира на място с координати N 43 ° 01'494  Е 026 ° 47'798''. След преценка от административнонакзващия орган, че жалбоподателя е навлязъл с плавателно средство с двигател с вътрешно горене в границите на пояс ІІ-ри от санитарно охранителната зона на язовир „***“, определена със Заповед №РД-850/22.12.2015 г. на Министъра на ОСВ раздел ІІ, т.2.11 от същата, на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.10, ал.1, приложение І, т.22 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.10, ал.1, приложение І, т.22 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и на основание чл.200, ал.1, т.19 от ЗВ е наложена глоба в размер на 2000.00лв.          

            Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

Показанията на разпитаните като свидетели служители на БДЧР и ИАРА, осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра. Показанията на св.Д.Д. и Б.б. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите кореспондират изцяло и с писмените доказателства.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №295/15.12.2016 г. на директора на БДЧР при МОСВ.

             Съгласно чл.10, ал.1, приложение І, т.22 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди в санитарно-охранителните зони - пояси II и III около водоизточници     и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води е забранено използване на плавателни средства с двигател с вътрешно горене. В АУАН и обжалваното НП е посочено, че пояс ІІ от СОЗ на язовир „***“ е определен със Заповед №РД-850/22.12.2015 г. на Министъра на ОСВ в раздел ІІ, т.2.11 от същата.  С влязло в сила на 30.05.2018 г. Решение № 1434 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2016 г., III о., потвърдено с Решение № 7064 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2018 г., 5-членен с-в, посочената като основание за определяне на границите на СОЗ в яз.“***“ заповед е отменена изцяло.

Чрез посочване, като основание за осъществяване на административно нарушение отменената Заповед №РД-850/22.12.2015 г. на Министъра на ОСВ за определяне на СОЗ на яз.“***“, част от обективните признаци на състава на нарушението, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, т.е прилагане на неотносима към твърдяното нарушение разпоредба от заповед, както в процесния АУАН, така и в самото наказателно постановление и по този начин е нарушил правото на защита на жалбоподателя. 
Видно от мотивите към Решение № 1434 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2016 г. и  Решение № 7064 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2018 г., към датата на извършване на нарушението Наредба № 3/2000 г. е изгубила изцяло своята сила и не се прилага по отношение на определяне на СОЗ. Съгласно чл. 119, ал. 4 от ЗВ опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се осъществява чрез определяне на водните тела като зони за защита на водите, и чрез санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от ЗВ. С § 9 от ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 95/2008 г. - т. 2 е извършено допълнение на ПЗР на ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 65/2006 г. със създаването на нов § 144а, като отново е придадена обратна сила - считано от 1.08.2006 г. - това е датата на която е издаден ДВ бр. 65/2006 г. Разпоредбата на § 144а следва да се тълкува на първо място във връзка с § 144 - определящ наредбите, които остават да действат и тези, които трябва да се приемат наново в шестмесечен срок от същата дата-между тях е и наредбата по чл. 136, т. 6 във връзка с чл. 119, ал. 4 от ЗВ и е предназначена да уреди съществуващите правооношения единствено за санитарно-охранителните зони на находищата на минералните води, какъвто не е настоящият случай. 

Поради което чрез прилагане на НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, административноказаващия орган е нарушил и  материалния закон. Отговорността на жалбоподателя, за деянието посочено в АУАН и НП е обвързана с неизпълнение на задължения определени с подзаконов нормативен акт, който не е бил в действие към инкриминраната дата.

Освен това не е доказано, че деецът е осъществил от обективна страна нарушение на забраните в СОЗ, т.к че такива не са установен с нормативен акт - Наредба № 3/2000 г. е с отпаднало действие и не може да се прилага при определянето на зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, не е приета Наредба по чл. 135, ал. 1, т. 6 от ЗВ за определяне на границите на санитарно-охранителните зони, включително и ЗВодите не урежда мерките за опазване на водните тела, реда и начина за определяне на санитарно-охранителните зони, забраните и ограниченията в техните граници.

 

 

 

 

 

 

 

 

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №19/31.01.2018 г.,  издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19/31.01.2018 г.,  издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“***,  с което на А.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушение по чл.10, ал.1, приложение І, т.22 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди и на основание чл.200, ал.1, т.19 от ЗВодите е наложена глоба в размер на 2000.00лв.         

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

 

 

                                                                                                          Районен съдия: