Р Е Ш Е Н И Е

14.08.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 9 (девети) юли Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 173 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-000182/11.04.2018 г., издадено от Началника на РУ на МВР гр. Велики Преслав.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като постановено при непълнота на доказателствата и при неправилно приложение на материални закон. Отрича се извършване на нарушенията.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита, че същата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 25.12.2017 г. около 21.30 часа в гр.Смядово, обл.Шумен по ул.“****“ в посока ул.“****“, жалбоподателят управлявал л.а.“Мерцедес 320“ с рег.№ВЕ763677, който не бил регистриран по надлежния ред. На същото място в гр.Смядово, ул.****“, полицейските служители – ***и *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Свидетелят ****, като забелязал че към тях се приближава лекия автомобил, управляван от жалбоподателя с чужди регистрационни табели, подал сигнал за спиране за проверка със „стоп“ палка и светлинен сигнал с прожектор. Жалбоподателят вместо да спре само намалил скоростта на движение на автомобила и на кръстовището продължил след завой на дясно по ул.“****“. Полицейските служители го последвали със служебния си автомобил. Преди да стигнат до него автомобилът спрял и всички лица, които са били в него, включително и водача излезли от него и се разбягали в различни посоки. На светлината от фаровете на служебния им автомобил полицейските служители видели и разпознали две от лицата, излезли от автомобила на жалбоподателя – жалбоподателя Д.Д.Й. и *** Й. ***. Полицейският служител ***последвал пеш разбягалите се лица, но успял да настигне едно от тях, а именно ******, която му споделила, че именно жалбоподателя е управлявал автомобила. За установеното полицай ***изготвил докладна записка УРИ 323 р-173/25.12.2017 г. Продължаване на проверката е възложено на св.Т.И.. Обстоятелствата, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, че не е спрял за проверка и е избягал от автомобила били потвърдени и от другите пътували в автомобила лица – *** *** и *** ***. Нарушителят в обясненията си признал за осъщественото нарушение и заявил, че не е спрял на подадения сигнал и е избягал от автомобила, защото не е имал никакви документи за автомобила-за задължителна застраховка и технически преглед. След което въз основа на събраните писмени доказателства свидетелят Т.И. съставил на жалбоподателя АУАН №45/15.01.18 г. за нарушения по чл.103 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на Д.Д.Й. са наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 170.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП от ЗДвП.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи отмяната на последното.

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.И., В.А. и М.М. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Разпитани в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото, актосъставителят И. и свидетелите М. и А., потвърдиха частично констатациите в акта за установяване на административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление, издадено за санкциониране на извършителя на твърдяното нарушение. Показанията им кореспондират и със събраните писмени доказателства – сведения от очевидци, обяснения на нарушителя и докладна записка.

От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Извършеното деяние съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП от страна на водача и са основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин, че деецът не се е подчинил на подаден сигнал за спиране със стоп палка и фенерче от страна на контролните органи, като независимо че е намалил скоростта на движение на автомобила, вместо да спре е продължил движението си, като по този начин не е изпълнил нареждането му и не е изчакал неговите указания. Тази негова деятелност следва да бъде квалифицирана от административно-наказващия орган като съставомерна по чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП вр. с чл.103 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна отговорност за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. И това е така, защото с поведението си водачът обективно не е изпълнил нареждане на контролните органи, чрез подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е регламентирана административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. по същество е предвидена отговорност за лица, нарушаващи императивния текст на чл. 103 от ЗДвП. От сведенията на свидетелите пътували в автомобила и от обясненията на нарушителя се установяват по безспорен начин посочените обстоятелства в АУАН. Поради това административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана правилно и законосъобразно, доколкото последният се явява субект на вмененото му нарушение-неизпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

На жалбоподателя не е извършвана проверка от полицейските служители, поради неговото неправомерно поведение и не е установено по никакъв начин, носел ли е същия у себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон или не, поради което в тази му част наказателното постановление, следва да бъде отменено, поради недоказаност на обвинението.

Случаят не е маловажен, тъй като поради поведението на жалбоподателя, като водач на МПС и липсата на регистрация по надлежния ред на автомобила, за което деяние е образувано досъдебно производство.

Настоящият състав, като взе предвид материалите по делото, наложените в по – далечни периоди от време административни наказания на жалбоподателя за административни нарушения по ЗДвП и предвидените в наказващата разпоредба наказания, счита, че в случая е налице приоритет на отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради което размерът на наложените му административни наказания „Глоба” в размер на 150.00 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” в размер на четири месеца са адекватни на извършеното административно нарушение.

По изложените съображения атакуваното Наказателно постановление №18-0323-000182/11.04.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, следва да бъде потвърдено в частта му за наложените на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 150.00 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” в размер на четири месеца на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а в останалата му част следва да бъде отменено.

Отнемането на контролни точки не фигурира сред принудителните административни мерки и сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0323-000182/11.04.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, В ЧАСТТА МУ, с която за нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата на Д.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес *** са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 150.00 лева и четири месеца “лишаване от право да управлява МПС”.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0323-000182/11.04.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата на Д.Д.Й. с ЕГН **********, с адрес *** са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 20.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: