С обвинителен акт от ВПРП e повдигнато обвинениe срещу
подсъдимия
С.М.С.
с ЕГН **********,***, български гражданин, с поС.н адрес ***, със средно
образование, неженен, неосъждан, за това че
на 23.11.2016 г. в ***, общ.***, обл.Шумен, отнел чужда движима
вещ т.а“*** “ с рег.№Нна стойност 1378.00
лева, от владението на П.Й.П. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои, като за извършване на кражбата използвал
МПС-т.а“Ситроен Джъмпер“ с рег.№Н7219ВН-престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 от НК вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия, счита
че повдигнатото обвинение спрямо
подзащитния му не са доказаио. Излага, че обвинението не е подкрепено от доказателства, установяващи по
несъмнен начин противозаконно отнемане от подсъдимия на веща предмет на
престъплението, от обективна страна, като твърди, че кражбата е извършена от
друго лице, освен това счита, че липсва умисъл у подсъдимия за осъществяване на
деянието. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения
в своя защита.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, приетата експертиза и приложения по делото писмен доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г.Ж. *** бил собственик на
товарен автомобил /микробус/ марка „***" с рег.№ Н ***. Преди около 10 - 15 години той
се разпоредил фактически с него, продавайки го на св. С.С. от ***за сумата от
6000лв. Макар, че получил от С. уговорената цена, собствеността на автомобила
не била прехвърлена по надлежния ред. С.С. бил в близки отношения с Й. К.Ж.
б.ж. на ***. На неустановена дата и година С. му дал за ползване горепосоченото
МПС, като същото *** съхранявал пред дома си. През м. юли 2016г. Й. ***
починал. След смъртта му св. С. решил да се разпореди с ползвания от ***
микробус „***" с рег.№ Н ***. На
неустановена дата той се договорил със св. Р.Р. *** да му предаде възмездно
микробуса. След като получил уговорената цена, св. С. се свързал с кмета на ***
и го предупредил, че ще изпрати лица в селото, които ще вземат въпросния
автомобил. На 21 ноември 2016г. св. Р. и
сина му св. В.В. отишли в ***, с намерение да транспортират заплатения от тях
микробус„***" с рег.№ Н ***. Тогава
случайно се срещнали със св. П.П. ***, който стопанисвал недвижим имот в
селото, намиращ се на ул."***, в близост до дома на починалия Й. ***. Св. Р.
и св.П. се уговорили, последният да закупи от тях товарния автомобил. След като
св.П. заплатил на св. Р. уговорената цена, го придвижил и паркирал в ползвания
от него имот.
Подсъдимият С.С. *** бил познат с Й. ***,
б.ж. на ***. През 2016 г. подсъдимият разбрал, че *** е починал. Същият знаел,
че приживе *** притежавал микробус марка „***" с рег.№ Н ***. Тъй след смъртта му помежду им
останали неуредени парични отношения, подс. С. решил да се възмезди за
дължимото му от починалия като се разпореди микробус марка „*** " с рег.№
Н ***,който смятал, че е собственост на ***. Без да потърси преди това
наследниците на ***, както и без да се поинтересува чия собственост е
микробуса, на 23.11.2016г. подсъдимия се срещнал в *** със свидетелите В. А. и
сина му - св. Б.З.. Обяснил им, че притежава микробус марка „***", намиращ
се в село край гр.*** и имал намерение да го продаде за скрап. Предложил им да
го транспортират с техния автомобил до пункт за изкупуване на метални отпадъци,
след което да си поделят сумата от продажбата му. А. и З. се съгласили и
тримата се придвижили от *** до *** с ползвания от А. т.а. марка „Ситроен Джъмпер"
с рег.№ ***, собственост на ****. Когато пристигнали в *** на посочения адрес, подс.
С. с изненада установил, че микробусът не бил пред дома на ***, а бил в двора
на съседния имот. По това време там бил св. В.С.. Той съобщил на подсъдимия, че
имотът, в който се намира микробуса е продаден от предходните собственици и
вече се стопанисвал от св. П. ***. Въпреки това подсъдимия без да се свърже със
св.П. и без негово съгласие, отворил входната врата на имота и с помощта на св.
А. и св.З. избутали автомобила „***" с рег.***отвън на улицата. След това го
прикрепили с връзка към т.а. „Ситроен Джъмпер" и го превозили до пункт за
изкупуване на черни и цветни метали в гр.Шумен, стопанисван от „Андрей ***"
ЕООД. Там св.А. се разпоредил с него, продавайки го за скрап за сумата 266 лв.
От получените парични средства предал на подс.С. сумата от 150 лв., както и
регистрационните табели на отнетия т.а „*** ЛТ 35Д" с *** - 2бр.
На 23.11.2016г. св.П. пристигнал в ***
и установил, че закупения от него микробус марка „***" с рег.№ Н липсвал от имота. След разговор със
св.С., П. открил телефонния номер на подсъдимия и му се обадил. При проведения
разговор му обяснил, че той е закупил автомобила и следва да му го върне,
подсъдимия категорично отказал. Провел и разговор със собственика на автомобила
св.С.С. с оглед проверка на собствеността на автомобила. След което подал
сигнал в РУ-***.
В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са част от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания на Г.Д.Ж., П.Й.П., В.З.А., Б.В.З., В.Й.С., В.Р.В., Р.В.Р., Й.Д.Ж., С.Н.С. и В.И.В.,
депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.281
от НПК, както и приетия писмен
доказателствен материал- договор за
покупко продажба на отпадъци, справки от регистрите на КАТ, заключението на
автотехническата експертиза, справки от регистър по вписванията при Служба по
вписванията гр.В.Преслав, заверени преписи от нотариални актове.
С показанията на всички разпитани свидетели се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето
на осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Показанията
на свидетелите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото
чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за
събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са
логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така
и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. Съдът не намира основание да
счита, кредитираните показания на свидетелите за заинтересовани от изхода на
делото.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Г.Ж., С.С., П.П., В.Р.В. и Р.В.Р.. От техните показания се
установява по безспорен начин собствеността на процесния автомобил, продажбата
на автомобила от собственика му св.С. на св.Р. и от Р. на П., както и по косвен
път отнемането от подсъдимия на веща. Показанията на свидетелите се подкрепят
от писмените доказателства и показанията
на свидетелите В.З.А., Б.В.З., В.С. и Вичо В..
Съдът
дава вяра на показанията на св.Вичо В., от които се установява, че собственика
на отнетия автомобил С. му се е обадил, в качеството му на длъжностно лице - кмет на ***, да го уведоми кой лица ще
вземат автомобила му от *** пред дома починалия Ж.. Показанията му се
подкрепят от показанията на свидетелите П.П., Р.В. и Р.В.Р.
Настоящият състав
дава вяра на показанията на св.В.С. приобщени на основание чл.281 от НПК. С тях
се установява извършителя на деянието. Кредитираните показанията кореспондират
с показанията на свидетелите П.П., В.Р.В. и Р.В.Р. и Вичо
В., както и с писмените доказателства.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите В.З.А., Б.В.З.. Чрез
съдържащите се в тях данни за мястото, от където са взели автомобила, начина по
който са го превозили, къде са го предали за скраб, по чии указания са го
направили, уговорената сделка с подсъдимия за продажбата на автомобила, на кого
са предали сумата от продажбата и табелите на автомобила, както и с писмените
доказателства се установяват по безспорен начин авторството на престъплението и
предмета му. Показанията на свидетелите
се подкрепят от показанията на свидетелите П.П., Р.В. и Р.В.Р..
Фактът, че при
депозирането на показанията на част от свидетелите в съдебно заседание се
констатират известни непълноти не внася съмнение в тяхната правилност и
достоверност. Обяснението за това е изминалия период от време от датата на
извършване на деянието до дата на съдебното заседание, което неминуемо се
отразява на спомените и възприятията на свидетелите.
От показанията на
св.Й.Ж. се установява, че същата е наследник на починалия Й. ***, че е имало
бус пред къщата му, когато тя е ходила на погребението му, но друга информация за
този автомобил не може да предостави.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,
дадени по време на съдебното следствие, освен в частта им, в която посочва, че
той заедно със свидетелите Р. и В. са взели от двора на имота на П., процесния
автомобил, като са използвали друго МПС, както и че подсъдимия е взел веща, за
да удовлетвори свое вземане от лицето Й. ***, с убеждението, че процесния
автомобил е собственост на починалия ***. В останала им част и въпреки своята
категоричност при отричането на авторството на инкриминираното деяние,
обясненията му са в противоречие с останалия оценен от съда като достоверен
доказателствен материал. Същият твърди, че приживе починалият
Й. К.Ж. му е
позволил да вземе процесното МПС, в случай, че не му плати дължимото. Не отрича, че е взел „Буса“, но твърди, че
към датата на извършване на престъплението автомобила се е намирал в собствения
му двор в наследствен имот в *** - къщата на родителите му. Твърди, че не е
знаел, че имота е продаден, т.к не комуникирал със сестра си. Твърденията в
горния смисъл на подсъдимия съдът приема за опровергани от събраните в подкрепа
на обвинението доказателства. Видно от извлечение от публичния регистър на Служба по вписванията гр.В.Преслав
от партидата на имота, находящ се в ***, ул."***, се установи, че още през
1997 г. бащата на подсъдимия, който е бил единствен собственик на имота, го е дарил на
дъщеря си/сестрата на подсъдимия/. От своя страна тя на 11.11.2016 г., го е продала
на трето лице и както се установи от свидетелските показанията, купувача на
имота - ****, живее във фактическо съжителство със св.П.П.. Твърдяното от
подсъдимия противоречи и на показанията на св.С., който заявява, че на
процесната дата лично е уведомил подсъдимия, че имота е собственост на П.П.. Подсъдимият
в обясненията си в края на съдебното следствие твърди, че буса е негов и че е
говорил лично с П.П. за автомобила, и че знае че С.С. и П.П. работят заедно на
пазара в гр.Шумен, след което отрича, че е провел разговор с П., като заявява,
че никога не го е виждал.
Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия,
освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията
на подсъдимия по обвинението за изцяло защитни, тенденциозни, необосновани, тъй
като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения
съдът ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не
води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната
истина.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят декларация
за семейно и материално положение и справка
за съдимост.
Относно стойността на
отнетата движима вещ - т.а“*** “ с
рег.№Нсе цени заключението на автотехническата експертиза, като изготвено от компетентно
лице специалист в съответната област. Заключението е пълно, обективно,
безпристрастно, компетентно изготвено и
съобразено както с поставените задачи, така и с утвърдените в науката и
практиката методи по установяване стойността на предмета на престъпно
посегателство към момента на извършване на деянието.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимият в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено
възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимият на
23.11.2016 г. в ***, общ.***, обл.Шумен е отнел
чужда движима вещ т.а“*** “ с рег.№Нна
стойност 1378.00 лева, от владението на П.Й.П. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на кражбата
използвал МПС-т.а“Ситроен Джъмпер“ с рег.№Н7219ВН.
При така приетото за установено, съдът
счита, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от
НК вр. с чл.194, ал.1 от НК.
При извършване на престъплението кражба подсъдимият
осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата
власт на досегашния собственик и установяване на свое владение. Деянието в
случая е довършено, тъй като престъпния
резултат е настъпил.
В настоящият случай са изпълнени обективните признаци от
състава на престъплението кражба, съображенията за това са следните: Предмет
на деянието по кражба може да бъде всяка чужда движима вещ, която има
определена стойност/в случая определена от автотехническата
експертиза/. Втората особеност от обективната страна на
кражбата е наличието на фактическа власт върху вещта, която до момента на
извършване на кражбата се упражнява от всеки друг, но не и от дееца/в случай от
св.п.П./. При кражбата то се изразява в отнемане на
чуждата движима вещ от владението на другиго, т. е. деецът прекратява
фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и установява своя
фактическа власт върху нея /подс.С. подпомогнат от св.А. и З. е установил своя
фактическа власт върху веща/. Елемент от обективната страна на кражбата е и
липсата на съгласие от страна на владелеца за отнемането на вещта/св.П. не е
давал съгласие за отнемане на автомобила, нито пък неговия собственик св.С./.
Съдебната практика приема, че дори и в случаите, когато
деецът установява своя фактическа власт върху чужда вещ с намерение
противозаконно да я присвои дори в присъствието и пред очите на лицето, което я
владее или държи, но без изрично волеизявление от негова страна, че то е
съгласно с това, отново е налице кражба по смисъла на НК (Решение № 412/13.IХ.1987 г. на ВК на ВС).
Съгласно Решение № 603 от 20.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 546/99 г., II н. о., докладчик съдията ****о
тносно разграничение между кражба и самоуправство:
Отнемането на вещи на
пострадалия без негово съгласие заради непогасено парично задължение към дееца
съставлява кражба, а не самоуправство. Такъв е и настоящият случай, т.к лицето което е собственик на МПС, според
подсъдимия е починало, наследниците му са собственици на веща и деецът не е
търсил тяхното разрешение/съгласие за разпореждането си с нея, нито има
доказателство за такова разрешение от починалия. Както беше изложено по – горе
няма и разрешение от действителния собственик на МПС, нито от владелеца й.
Престъплението с оглед стойността на
отнетото, обществената опасност на деянието, която съдът прецени като висока, с
оглед предмета на престъплението и че същото е от най – често извършваните в
страна, престъплението не е маловажен случай.
Безспорно от доказателствата по делото следва да се
приеме наличието на квалифициращите обстоятелства - за да отнеме веща
подс.С. е използвал МПС, за да премести автомобила и да го
продаде за отпадъци. Според Постановление №
6/1971 г. кражба, извършена чрез моторно превозно средство има,
когато то е послужило или за отнемане на вещите, и/или за превоз на тези вещи и
отдалечаване от местопрестъплението на дееца, за да установи своя трайна
фактическа власт върху тях.
За стойността на отнетото следва да се
приеме именно посочената, тъй като по делото бе доказана пазарната му цена със
заключението на приетата автотехническа експертиза.
Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк
умисъл, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието,
съзнавайки общественоопасния му характер. Подсъдимият е знаел, че веща не е
негова собственост, че няма разрешение от собственика да се разпорежда с нея,
че същата се намира в чужд имот, и въпреки това я е отнел/взел.
За
да е съставомерно деянието по чл. 194 от НК или чл.195 от НК освен
умишлено, то трябва да е извършено и с намерение деецът да присвои
противозаконно чуждата движима вещ. Съгласно
Постановление № 6/1971 г. на Пленума на ВС, когато вещта бъде отнета с някакво друго
намерение, а не за присвояване, липсва признак от субективната страна на
деянието и няма да е налице кражба (Решение № 376 от 11.VII.1970 г. на II н. о.
на ВС ).
В
съдебната практика обаче е застъпено и схващането, че ще е налице престъпление
по чл. 194, а не самоуправство и когато
дадена вещ бъде отнета без съгласието на пострадалия, заради непогасено парично
задължение на последния към дееца. В случая разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НК ще се приложи само, ако
пострадалият му дължи - реално или предполагаемо - точно конкретната вещ, която
той е отнел (Решение № 603/20.10.1999 г.
на II н. о. на ВКС). В този смисъл е и Решение №
18/11.02.1998 г. на I н. о. на ВКС, според което деянието ще е
съставомерно отново по чл. 194, ако вещите са отнети с цел пострадалият да бъде
принуден да изпълни свое задължение към дееца, тъй като това обстоятелство не
изключва намерението за противозаконно присвояване на отнетото имущество. То е
налице и без друго, защото е породено от желание за неправомерно
облагодетелстване от чуждата вещ.
Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението е налице и
намерение от страна на подсъдимия С. противозаконно да присвои веща. Желаел е
да се разпорежда с отнетата вещ, което се доказва и от продажбата на отнетото. Съм подсъдимия в обясненията си твърди, че буса е негов,
т.е открито заявява своителното си намерение.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимия на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост и ниската му правна
култура.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
изискванията на закона.
Подсъдимия С.М.С. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с поС.н адрес ***, със средно образование, неженен,
неосъждан.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете упоритостта от страна на подсъдимия при осъществяването му.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношения на подсъдимия, съдът
отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни, тежкото материално състояние, мотивът за осъществяване на престъплението
– да възстанови дължимото от починалия ***.
Предвид изложеното, съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът
с оглед на изложеното определи на подсъдимия наказание в размер под предвидения
в закона минимум, а именно три месеца “лишаване от свобода”.
По
отношение на начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода
- ефективно или условно, съдът прецени, че са налице законовите предпоставки на
чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденият не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът
да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли
напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана, а единствено наказвана.
Съдът възложи на
подсъдимия направените по делото разноски в хода на досъдебното и съдебното
производство.
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК във вр. с НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, съдът
постанови веществените доказателства по делото –2 бр. регистрационни
табели с №Н***, да се изпратят на Сектор КАТ при ОД на МВР
гр.Шумен.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: