МОТИВИ на решение по АНД №257/2018 г. по описа на Районен съд гр. ***

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

Във ВПРС е внесено постановление №67/2018 г. от 25.07.2018 г. на ВПРП, с което се прави предложение за освобождаване на С.А.С. с ЕГН **********,***, български гражданин, с адрес гр.***, ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.*, със средно образование, женен, неосъждан – обвиняем по ДП №51/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 343в, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, което е умишлено и за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, обвиняемият към момента на извършване на деянието не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Обвиняемият, редовно призован не се явява. Представлява се от защитник. Защитникът не оспорва фактическите констатации в постановлението и моли подзащитния му да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено административно наказание в минималния предвиден в закона размер.

За ВПРП, редовно призована, се явява прокурор Каролина Калева-Параскевова.

Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено административно наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК „Глоба” в минимален размер.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП №51/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Свидетелите М.В., М.М.и Й.Д.(служители при РУ град ***) на 26.12.2017 г. по дежурство осъществявали контрол на движението по пътищата в с.***, общ. ***. На същата дата обвиняемият С., независимо, че изтърпявал принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със ЗППАМ №2470/22.04.2008г. на Началника на РУ-***, влязла в сила на 04.07.2008 г. и със ЗППАМ №14/28.01.2013 г. на Началника на РУ-***, влязла в сила на 14.06.2013 г. решил лично да управлява л.а марка ***с ДК№***, собственост на А.С.А. ***. В автомобила заедно с него пътувала и съпругата му Е.С.. Около 10.00 часа на 26.12.2017 г., обвиняемият преминал по ул.****в с.***. След като видял позиционираните на същата улица полицейски служители, променил посоката на движение на автомобила, като направил завой в противоположна посока. Полицейските служители веднага последвали автомобила управляван от С. и го настигнали пред дом №3 на ул.***в с.***, където обвиняемия бил спрял. При извършената проверка на обвиняемия като водач на лек автомобил полицейските служители установили самоличността на обвиняемия и че не носи СУМПС, тъй като същото му било отнето по реда на чл. 171, т. 1, б.“Е“ от ЗДвП. След което на С. бил съставен АУАН серия „Д", № 212270 за нарушение по чл.150 от ЗДвП. В хода на разследването било установено, че спрямо обвиняемия С., към процесната дата 26.12.2017г., е имало издадени и влезли в сила Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №2470/22.04.2008г. на Началника на РУ-*** и №14/28.01.2013 г. на Началника на РУ-***, с които временно му било отнето СУМПС. Посочените Заповеди били връчени на обвиняемия и не са обжалвани, поради което са влезли в сила. От заключението на графическата експертиза се установява, че обвиняемият е положил лично подписа си при връчване на процесните заповеди, т.е получил ги е лично срещу подпис.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като управлявал л.а марка ***с ДК№***, собственост на А.С.А. ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, наложена със ЗППАМ №2470/22.04.2008г. на Началника на РУ-***, влязла в сила на 04.07.2008 г. и със ЗППАМ №14/28.01.2013 г. на Началника на РУ-***, влязла в сила на 14.06.2013 г., обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на С.С. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост, деецът не е осъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: добри характеристични данни. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът обсъди повишената обществена опасност на осъщественото от обвиняемия деяние, предвид големия брой престъпления от този вид, често причина за извършване на други транспортни престъпления, увреждащи живота, здравето и собствеността на гражданите, както и множеството нарушения, извършени от обвиняемия по ЗДвП. С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да му бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК „глоба“ в минимален размер на 1000.00 (хиляда) лева.

Настоящият състав наложи на обвиняемия минималния размер на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, т.к за извършеното престъпление по чл.345 от НК са предвидени две алтернативни наказания, “глоба” и по – тежко от него “лишаване от свобода”, поради което не е приложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.

Досежно възможността за налагане на наказанието, предвидено в чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г от НК: същата в настоящия случай е недопустима, предвид отнетото вече СУМПС към датата на деянието на друго основание.

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на държавата направените по делото разноски по обвинението по което е признат за виновен.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Районен съдия: