Р
Е Ш Е Н И Е
04.09.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 11 (единадесети) юли Година
2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 209 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/„А1 България“ЕАД, ЕИК*** , със
седалище ***, с адрес на управление:***, представляван по закон от А. В.Д., ЕГН ********** - главен
изпълнителен директор и М. М., македонски гражданин, ЛНЧ ******-изпълнителен
директор, представлявани по пълномощие от А.д. „Г.и П.“, Булстат: ***,
представлявано от адв. Виолета Герова, съдебен адрес:***, тел. срещу А.И.Б. с
ЕГН ********** ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с
чл.208 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца сумата от 149.17 лева (сто четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
главница, включваща 0,67 лева (нула лева и шестдесет и седем стотинки)-
незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни
услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г., съгласно фактура №307123516 с
падеж на плащане 10.02.2015г.,за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.
и 148,50 лева (сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; дължима
по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4315204 от дата
01.12.2014г.съгласно фактура №566614921 с падеж на плащане 09.05.2015г., за
отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за
далекосъобщителни услуги – М 4315204 от дата 01.12.2014г., сключен между
кредитора „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и длъжника А.И.Б., за които е издадена заповед за
изпълнение №6/11.01.2018 г. по
чгр.д.№9/2018 г. по описа на ВПРС. Претендира и разноски в настоящото
производство.
В исковата молба
ищецът твърди че на 01.12.2014 г.
между него и ответника
е сключен договор за мобилни услуги М4315204. Въз основа на договора ответникът е ползвал
предоставените от ищеца мобилни услуги, като стойността им е фактурирана от
доставчика с фактура №307123516/26.01.2015 г. за период на потребление 23.12.2014
г. – 22.01.2015 г. на стойност 0.67 лв., платима до 10.02.2015 г.
Поради неизпълнение на посоченото задължение и
на осн. чл.54 от Общите условия на мобилния оператор-ищец едностранно е
прекратил договора с ответника и е издал крайна фактура №566614921/09.05.2015 г. за
сумата от 148.50 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, изчислена съгласно чл.54.12 от ОУ.
След като задължението не
било заплатено от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение 402/04.12.2017 г. №6/11.01.2018 г. по чгр.д.№9/2018 г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът А.И.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на заявителя „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ „А1 България“ЕАД, ЕИК *****,
със седалище ***, с адрес на управление:***, представляван по закон от
Александър Василев Димитров, ЕГН ********** - главен изпълнителен директор и
Младен Марковски, СУМАТА от 149.17 лева (сто четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
главница, включваща 0,67 лева (нула лева и шестдесет и седем стотинки)-
незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни
услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г., съгласно фактура №307123516 с
падеж на плащане 10.02.2015г.,за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.
и 148,50 лева (сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4315204 от дата
01.12.2014г.съгласно фактура №566614921 с падеж на плащане 09.05.2015г., за
отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за
далекосъобщителни услуги – М 4315204 от дата 01.12.2014г., сключен между
кредитора „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и длъжника А.И.Б..
В законния срок, след
връчване на заповедта, дължника-ответник е
депозирал възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по
заповедното производство е предявил обективно
съединени
положителни установителни искове с правно основание основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с
чл.208 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу А.И.Б. с ЕГН ********** ***, с искане да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 149.17 лева
(сто четиридесет и девет лева и
седемнадесет стотинки), представляваща главница, включваща 0,67 лева (нула лева
и шестдесет и седем стотинки)- незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по
договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г.,
съгласно фактура №307123516 с падеж на плащане 10.02.2015г.,за отчетен период
от 23.12.2014г. до 22.01.2015г. и 148,50 лева (сто четиридесет и осем лева и
петдесет стотинки), представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с
номер М4315204 от дата 01.12.2014г.съгласно фактура №566614921 с падеж на
плащане 09.05.2015г., за отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., както
и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното
производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и
180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: По договор за далекосъобщителни услуги – М 4315204 от дата
01.12.2014г., сключен между кредитора „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и длъжника А.И.Б., за
които е издадена заповед за изпълнение №6/11.01.2018 г. по чгр.д.№9/2018 г. по описа на ВПРС.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител –пълномощник в писмена
молба-становище,
поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и представя фискален касов бон за сумата от 80.00 лв. платена на ищеца за
погасяване на задълженията по претендираните фактури. Не отрича, че се е
намирал в договорни отношения с ищеца по процесния договор, но твърди че не е
ползвал мобилни услуги за периода, за който са фактурирани такива.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на
ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече
досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума -
съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, изпълнение на
своите задължения породени от сключения договор, както и дължимостта на
неустойка при неизпълнението му. При направеното оспорване, ответника следва да
установи обстоятелствата, които изключват дължимостта или обосновават извод че
изобщо изначално не дължи претендираните суми.
На 01.12.2014
г. между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги М4315204, с
подписването на договора, ответника се е съгласил и с ОУ на мобилния оператор,
което не се оспорва от ответника. За потребените мобилни услуги ищецът е издал фактура №307123516 от
26.01.2015 г. с падеж до 10.02.2015г., за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г. за сумата от 0.67 лв. Фактурата не била заплатена
в срок на 09.05.2015 г. и мобилния оператор - ищец
едностранно е прекратил договора с ответника и е издал фактура №566614921 от 09.05.2015г. за сумата от 148.50 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, поради неплащане от потребителя на издадена фактура №307123516 от 26.01.2015 г. за сумата от
0.67 лв.
За претедираните суми
ищеца е подал
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
чгр.д.№9/2018 г. по описа на ВПРС и е
издадена заповед за изпълнение 402/04.12.2017 г.
№6/11.01.2018 г., с която е постановено длъжникът А.И.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на заявителя „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ „А1 България“ЕАД, ЕИК ****,
със седалище ***, с адрес на управление:***, представляван по закон от
Александър Василев Димитров, ЕГН ********** - главен изпълнителен директор и М.
М., СУМАТА от 149.17 лева (сто четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
главница, включваща 0,67 лева (нула лева и шестдесет и седем стотинки)-
незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни
услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г., съгласно фактура №307123516 с
падеж на плащане 10.02.2015г.,за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.
и 148,50 лева (сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4315204 от дата
01.12.2014г.съгласно фактура №566614921 с падеж на плащане 09.05.2015г., за
отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за
далекосъобщителни услуги – М 4315204 от дата 01.12.2014г., сключен между
кредитора „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и длъжника А.И.Б..
В срока по чл.414 от ГПК,
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с
чл.208 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу А.И.Б. с ЕГН ********** ***.
Предявените от ищеца обективно
съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес
са допустими.
Установи се по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани от договор за
мобилни услуги М4315204/01.12.2014 г. и ОУ на мобилния оператор и че ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника, за които ответника е следвало да
заплати 0.67 лв., за което задължение е издадена фактура №307123516 от 26.01.2015 г. за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.
за сумата от 0.67 лв. Видно от
представен по делото касов бон ответника на 20.04.2018 г. е заплатил посочената
сума, поради което същата към настоящия момент не е дължима и искът в тази му
част следва да бъда отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на претенцията за
неустойка, съдът съобрази следното:
Неравноправните клаузи в потребителски договори са предмет на правна
уредба в Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на закона имат
повелителен характер, поради което и с оглед указанията в т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като съдът следи служебно за тяхното
наличие и дължи произнасяне по тях, независимо дали е сезиран от
заинтересованата страна с изрично оплакване или възражение за съществуването
им. С решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, състав на ВКС,
І т. о., се е произнесъл, че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като
възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба и може да бъде
наведено за пръв път във въззивното производство; Поради повелителния характер
на нормите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, уреждащи материята на
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, по отношение на
същите намират приложение указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение е аргументирано с практиката на
Съда на Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива №
93/13/ЕИО, разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП. В тълкувателната част на цитираното решение,
чрез препращане към практиката на Съда на Европейския съюз, е прието, че в
съответствие с Директива № 93/13/ЕИО, в чл. 143, т.1 - т.18 ЗЗП са изброени
примерни хипотези на неравноправни клаузи в потребителски договор и че
независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски договор е
налице при наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл. 3, пар.1 от
Директивата) - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочено е, че
поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на
клауза в потребителски договор по чл. 143 ЗЗП обуславя и процесуално правните
аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на
заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на съда се основава
на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на договорна
клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се поставят
допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл.
143 ЗЗП.
При направената служебна проверка, настоящият
състав, установи че клаузата за неустойката по чл.54.12 от ОУ е неравноправна и
съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП
във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП
във връзка с чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. С оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че договорите се съставят предварително и полетата се попълват
от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка,
което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между
страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече
трайно се приема за нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП
от КЗП и за нелоялна търговска практика. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този
начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл трайната практика на ВКС - решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015
на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о. и др.
Ето защо съдът намира, че начислената във фактура №566614921 с от 09.05.2015г. неустойка в размер на 148.50 лв. е недължима и поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с
чл.208 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, със
седалище ***, с адрес на управление:***, представляван по закон от Александър
Василев Димитров, ЕГН ********** - главен изпълнителен директор и Младен
Марковски, македонски гражданин, ЛНЧ ******-изпълнителен директор,
представлявани по пълномощие от А.д. „Г.и П.“, Булстат: ***, представлявано от
адв. Виолета Герова, съдебен адрес:***, тел. *** срещу А.И.Б. с ЕГН ********** ***, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Предвид установяване на
недължимостта на главната претенция, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава и разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.200 от ЗЗД вр. с чл.208 от ЗЗД вр. с
чл.92, ал.1 от ЗЗД от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/ „А1 България“ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище ***, с адрес на управление:***,
представляван по закон от Александър Василев Димитров, ЕГН ********** - главен
изпълнителен директор и Младен Марковски, македонски гражданин, ЛНЧ ******-изпълнителен
директор, представлявани по пълномощие от А.д. „Г.и П.“, Булстат:***,
представлявано от адв. Виолета Герова, съдебен адрес:***, тел. *** срещу А.И.Б.
с ЕГН ********** ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 149.17 лева (сто четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
главница, включваща 0,67 лева (нула лева и шестдесет и седем стотинки)-
незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни
услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г., съгласно фактура №307123516 с
падеж на плащане 10.02.2015г.,за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.
и 148,50 лева (сто четиридесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4315204 от дата 01.12.2014г.съгласно
фактура №566614921 с падеж на плащане 09.05.2015г., за отчетен период от
23.03.2015г. до 22.04.2015г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 04.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите,
представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена
дължима държавна такса по заявлението и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: По договор за далекосъобщителни
услуги – М 4315204 от дата 01.12.2014г., сключен между кредитора „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД
и длъжника А.И.Б., за които е издадена заповед за изпълнение №6/11.01.2018 г.
по чгр.д.№9/2018 г. по описа на ВПРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №9/2018 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: