Р Е Ш Е Н И Е
14.09.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 13 (тринадесети) юли Година 2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 230 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***, седалище:***, адрес на
управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258,представляван по закон от Пламен Стоянов С., Яна Маринова
Димитрова, Георги Коршия, представляван по пълномощие от М.Й.М. - юрисконсулт срещу Е.М.М. с ЕГН ********** ***, обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца сумата 307.02 лева (триста и седем лева и две стотинки),
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури ФП №
0253089878/11.04.2017 г.; ФП №
0253854007/12.05.2017 г.; ФП № 0254696005/13.06.2017 г.; ТП №
3301296959/20.06.2017г.; ФП № 0255390272/11.07.2017 г., издадени за периода
11.04.2017 г. - 11.07.2017 г. за обект с аб. № 0201610068, гр. Велики Преслав,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. “Беласица“ № 2, мораторна лихва върху
сумата 12.75 лв. (дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки), за периода до
16.11.2017 г., и законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и
незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване, съгласно: Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД, чл.
107 от Закона за енергетиката, за които е издадена заповед за изпълнение
№431/22.12.2017 г. по чгд.№913/2017 г.
по описа на ВПРС. Претендират се и
направените по делото разноски, както и тези направени в хода на заповедното
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител подава отговор на исковата молба, в който счита че исковете са
недопустими, а по същество неоснователни. Прави и искане на осн.чл.212 от ГПК,
съдът да се произнесе с решението си по въпроса за наличие на договор за
доставка на електрическа енергия между ищеца и ответника за период, за който се
претендира вземането по заповедното производство.
Направеното от особения представител на ответника искане на осн.чл.212 от
ГПК, съдът да се произнесе с решението си по въпроса за наличие на договор за
доставка на електрическа енергия между ищеца и ответника за период, за който се
претендира вземането по заповедното производство не е такова по смисъла на
посочената разпоредба и съдът го прие като възражение по основателността на
исковата претенция, а не като инцидентен установителен иск, поради което не
дължи отделно произнасяне по него. Посоченото като преюдициално отношение не е
такова
по смисъла на чл. 212 ГПК, което да
обуславя изхода на делото по първоначалния иск, т.к същото е предмет на доказване по предвявения положителен
установителен иск и съдът следва да се произнесе в решението си и относно
съществуването на оспорено
правоотношение-договор за доставка/продажба на ел.енергия между
страните, съответно относно уважаване или отхвърляне на предявените искове
по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД. Съдът ще се произнесе относно съществуването
или несъществуването на твърдяното спорно правоотношение с решението си по
първоначалния иск. Предвид изложеното и както е
посочено в окончателния доклад по делото, съдът приема посоченото искане от
особения представител, като възражение за неоснователност на иска, като в
съдебно заседание особеният представител не е направил възражения по доклада.
Процесуалният представител на ищеца в писмена молба преди съдебно заседание
поддържа исковете и сочи писмени доказателства въз основа на направените
възражения с отговора. Счита
исковете за доказани и като такива моли
съдът да се произнесе положително по тях и да му присъди направените в хода на
настоящото и заповедното производства разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че страните били
обвързани от договорни отношения по доставка и продажба на ел. енергия на основание ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на и ОУ за продажба на ел.енергия, приети с
чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, като ответникът
имал задължение да заплаща стойността на използваната в имота с адрес гр.В.Преслав, ул.“Беласица“№2, ел.
енергия в сроковете и по начина определени в Общите условия на ищцовото
дружество и при неизпълнение на тези си задължения в срок изпаднала в забава и
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл. 16,
ал.1, т.2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени
в Общите условия. Ответникът е консумирал ел.
енергия по фактури за периода 11.04.2017 г. - 11.07.2017 г. на обща стойност 307.02
лева и
не е платил задълженията си по издадените фактури.
На
19.12.2017 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.
410 ГПК за дължимите от ответника суми за доставена, потребена ел. енергия
в периода 11.04.2017 г. - 11.07.2017 г. на обща стойност 307.02 лева, ведно с
обезщетение за забава - мораторна лихва върху главниците в общ размер на 12.75
лв., по което било образувано ч.гр.д. №913/2017 г. по описа на ВПРС и издадена
Заповед за изпълнение №431/22.12.2017 г. След като заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47 от ГПК, било дадено указание от съда по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на
настоящите искове.
Ответникът се представлява от назначения особен представител в съдебно заседание. Същият поддържа възражението за неоснователност на
исковете, поради недължимост на претендираното задължение от ответника. Освен
това прави и възражение за недопустимост на исковете обосновано с порок на
връчването на заповедта за изпълнение в хода на заповедното производство.
Предявените от ищеца
обективно съединени установителни искове, предвид
наличие на правен интерес са допустими.
Като писмени доказателства по делото са приети представените от страните документи: заверени преписи от извлечение от сметка към 16.11.2017 г. за обект с аб.
№ 0201610068, гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ***и
клиентски №1300040116, ФП №
0253089878/11.04.2017 г.; ФП №
0253854007/12.05.2017 г.; ФП № 0254696005/13.06.2017 г.; ТП №
3301296959/20.06.2017г.; ФП № 0255390272/11.07.2017 г., справка за потребление
през последните 12/24/36 м към дата 07.02.2018 г. за обект аб. № 0201610068,
гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ***и клиентски №1300040116,; извлечение за фактури и
плащания към 07.02.2018 г. за обект гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав,
обл. Шумен, ***и клиентски №1300040116,
изд. от ищеца; общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД,
публикации от 15.02.2017 г., 30.11.2007 г. във в.Черно море, на 15.02.2007 г.
във в.Труд на общите условия за продажба на ел.енергия на „ЕОН България Продажби“ АД; Решение
№ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; искане №2029731 от 23.08.2013г. и констативен
протокол за техническа проверка вх. № 2029731 от 23.08.2013г.; материалите по ЧГД№913/2017 г. по описа на ВПРС.
Приобщено е и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза с вх. №2696/29.06.2018 г. изг. от вещото лице С.Б..
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
На 19.12.2017 г. ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника за сумата от 307.02 лева, представляваща стойността на
за доставена, потребена ел. енергия в периода 11.04.2017 г. - 11.07.2017 г.,
ведно с обезщетение за забава - мораторна лихва върху главниците в общ размер
на 12.75 лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д. №913/2017 г. по описа на
ВПРС и е издадена Заповед за изпълнение №431/22.12.2017 г. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника на осн. чл.47 от ГПК. С разпореждане
№89/31.01.2018 г. е дадено указание от съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което породило правен
интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.
Ответното дружество „Енерго-Про продажби”-АД-град
Варна е краен снабдител по смисъла на чл.98а от Закона за
енергетиката/ЗЕ/.
Безспорно е, че ответника е краен клиент-битов потребител
на електроенергия по смисъла на Закона
за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на него,
съгл. § 1, т.27г вр. с т.16 от ДР /ред.ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от ЗЕ.
На основание чл.98а, ал.4 от ЗЕ, публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел.
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от Е.п.п.
АД.
Следователно,
както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на
ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия
със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот. От анализа
на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, следва извода, че потребител на ел. енергия за
битови нужди /краен клиент/, а оттам и страна-купувач по сключения при общи
условия договор за продажба на ел. енергия е собственика на имот, захранван от
дружеството- доставчик с ел. енергия.
Съгласно
Чл. 17 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ НА
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
Одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР: Потребителят се задължава: 1.
да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с
изискуемите от "ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД документи; 2. да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия;
3. да съобщава на "ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна
в данните по чл. 12, ал.1 от настоящите Общи условия, както и за промени
свързани със собствеността относно обекта, в който "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД доставя
електрическа енергия; 4. в случаите, когато имот, снабдяван с електрическа
енергия за стопански нужди, се използва или предоставя на други лица за битови
нужди, потребителят е длъжен да уведоми за това "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД в 30-дневен срок от започването на
използването или от предоставянето на имота.
Съгласно
разпоредбата на чл.
95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се
предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на
равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а
ЗЕ сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по
отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на
енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
Според
§1, т.41б ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател
на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият
§1, т. 27г визира определение за понятието "краен клиент" и това е
клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 38 от ОУ
на ДПЕЕ потребителят при неплащане в срок на задължението си за потребена
ел.-енергия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
"Енерго-Про
Продажби" АД изисква от "Енерго-Про Мрежи" АД възстановяване на
преноса на електрическа енергия след отпадането на основанията за прекъсването.
Продажбата на електрическа енегрия се възстановява след като клиентът заплати
на "Енерго-Про Продажби" АД цена, съгласно ценоразпис в който са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на електрическа енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на
ел. енергия е неплащане на дължимите суми за доставена ел. енергия - чл. 34 от
ОУ ДПЕЕ. От анализа на чл. 37 ОУ ДПЕЕ следва извода, че заплащането на
разходите за прекъсване на продажбата на ел. енергия /което заплащане е условие
да се възстанови продажбата на ел. енергия/ се дължи от абоната /клиента/, в
случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел. енергия за обекта му.
Настоящият
състав намира, че събраните по делото доказателства установяват наличието на
доставено и потребено количество ел.енергия по редовен отчет, от една страна и
неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото. Възраженията за
недължимост на суми за потребление са неоснователни.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е отчетена консумация на ел.енергия
за периода 11.04.2017 г. – 11.07.2017 г. за обект на потребление аб.№0201610068
на адрес гр.Велики Преслав, ул.“Беласица“№2 на стойност 288.02 лв., както и
19.00 лв. такса за възстановяване на електрозахранване или общ размер 307.02 лв.
Посочените суми не са заплатени от ответника. В същото време са налице данни за
възстановяване на ел.захранването в обекта и предвид издадените и цитирани
по-горе фактури, съдът прави извод, че е
имало прекъсване на снабдяването с ел.енергия, поради неплащане на доставена
такава и същото е било възстановено. Изчислено е и обезщетението за забава на
плащанията по издадените фактури за потребена ел.енергия.
Особеният
представител на ответника прави възражение за неизпълнение на задълженията за връчване по чл. 47 от ГПК на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Възраженията са неоснователни, поради следното: при две последователни посещения
на постоянния и настоящ адрес на длъжника, длъжностното лице призовкар е
установило от посоченото с три имена лице – съсед, че длъжникат е в чужбина,
след което адреса е посетен отново и по разпореждане на съда е залепено
уведомление на пътната врата, срокът на което е изтекъл без резултат. Връчителят
е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, а е в чужбина и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Поради което е изпълнена процедурата по чл.47 от ГПК
за връчване на заповедта за изпълнение чрез уведомление. След предявяване на
установителните искове, същата процедура е изпълнена отново за връчване на
преписи от исковата молба с приложенията и определението на съда по чл.131 от
ГПК, отново без резултат, което е обосновало назначаването на особен
представител на ответника в настоящото производство.
В
производството по предявения иск с правно основание чл. 422
от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно
относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова
полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието
на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето
задължение да достави ел.енергия за битови нужди на ответника за обекта, който
държи и ползва в посоченото количество. Без значение е в случая обстоятелството
дали между страните е налице писмен договор или не е налице такъв. В настоящият
случай съдът намира за установено по безспорен начин от доказателствата по
делото, че ответника е потребител на продаваната от ищцовото
дружество електроенергия и обектът на потребление аб.№0201610068 на адрес
гр.Велики Преслав, ул.“Беласица“№2 е
електроснабден. Признание за това се съдържа и искане №2029731/23.08.2013 г. на
ответника до ищеца, както и в констативен протокол за техническа проверка
№0448742/27.08.2013 г. Установи се от доказателствата по делото, включително
и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че сумите по
издадени фактури за процесния период представляват стойността на ел.енергията,
консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално потребление и за
такса за възстановяване на електроснабдяване.
Като
потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на
ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на "Енерго-Про Мрежи",
поради което същият е обвързан от Общи условия на "Енерго-Про Мрежи"
АД и на "Енерго-Про-Продажби" АД, който са действали към отчетния
период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава
дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
От
изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него
ел.енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане
съгласно правилата за продажбата по чл. 200
от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения от страните - чл. 79 от ЗЗД. Ответникът дължи и сумата от
19.00 лева, представляваща разходите за прекъсване на продажбата на ел.
енергия, чието заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел. енергия. Възраженията
на ответника са неоснователни и същите не се подкрепят от доказателствата по делото.
Ищецът е установил, че е изправна страна по договора за продажба на ел.енергия,
поради което предявените от него установителни искове са основателни и следва
да се уважат.
Предвид основателността на главния иск основателна е и
акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до окончателното плащане на вземането.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето и заповедното производство
в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***, седалище:***,
адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от Пламен Стоянов С., Боряна
Димитрова Пенева, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия /към датата на постановяване на решението/ и ответника Е.М.М. с ЕГН ********** ***, че ответника дължи на ищеца
сумата 307.02 лева (триста и седем лева и две стотинки), представляваща
главница за незаплатена ел. енергия по фактури ФП № 0253089878/11.04.2017
г.; ФП № 0253854007/12.05.2017 г.; ФП №
0254696005/13.06.2017 г.; ТП № 3301296959/20.06.2017г.; ФП №
0255390272/11.07.2017 г., издадени за периода 11.04.2017 г. - 11.07.2017 г. за
обект с аб. № 0201610068, гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен,
ул. “Беласица“ № 2, мораторна лихва върху сумата 12.75 лв. (дванадесет лева и
седемдесет и пет стотинки), за периода до 16.11.2017 г., и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите,
представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена
дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и
незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване, съгласно: Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД, чл.
107 от Закона за енергетиката, за които е издадена заповед за изпълнение №431/22.12.2017
г. по чгд.№913/2017 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***, седалище:***, адрес на управление:***-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс
– Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,представляван по закон от Пламен Стоянов С.,
Боряна Димитрова Пенева, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия сумата от 775.00 лв./седемстотин седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски в
производството по гр.д.№230/18 г. по описа на ВПРС, от която сума 75.00 лева - държавна
такса, 250 лв. –възнаграждение на
експерт, 300.00 лв.-възнаграждение за особен представител и 150.00 лв. -
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №913/2017 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: