Р Е Ш Е Н И Е

 

 21.09.2018 год.

 

Номер . . .  . . . .                                         Година 2018                              Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                             трети състав

На 30 (тридесети) август                                                                          Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                        Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия  Момов

гражданско дело номер 640 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си, депозирана в съда на 02.08.2018 г., молителите А.Е.Ш. и Ш.Е.Ш. излагат, че са съпрузи от 25.07.2017 година. От съвместното им съжителство нямали родени деца, имащи общ произход. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака си. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание на 30.08.2018 г. молителката Ш. се явява лично, а молителят Ш. се представлява от изрично упълномощен пълномощник, като всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяването на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 25.07.2017 г., когато с акт № 0036/25.07.2017 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, сключват граждански брак. По време на брака си същите нямат родени деца – според отразеното в служебно изисканите справки от 06.08.2018 г. от Регистър НБД „Население” за молителите. При сключването на брака съпругата А.Е. Басриева приела фамилното име на съпруга си – Ш..

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът


 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 25.07.2017 г. с акт за сключен граждански брак № 0036/25.07.2017 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, между Ш.Е.Ш. с ЕГН **********,*** и А.Е.Ш. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Д.С. ***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Ш.Е.Ш. и А.Е.Ш. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяване на брака А.Е.Ш. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Б.

            2. По време на брака молителите нямат родени деца.

            3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

            4. По време на брака си молителите не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност.

            5. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат от молителя Ш..

 

     На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА Ш.Е.Ш. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА А.Е. Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 20,00 лева.

            Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                         Районен съдия: