Р Е Ш Е Н И Е

26.09.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) август Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 178 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от М.К.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, пл.**** срещу НП №17-0323-000135/27.03.2017 г. издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, както и за несправедливост на наложеното наказание. Отрича се извършване на част от нарушенията, освен това се сочи че дори да има извършено нарушение то е едно и следва да бъде наложено едно административно наказание. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде изменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство посочено в АУАН и НП. Спорни са обстоятелствата дали са осъществени съставите на вменените нарушения.

Въззиваемата страна не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 10.03.2017 г. около 12.50 часа в с.***, общ.Велики Преслав по ул.»Ал.Стамболийски» жалбоподателят управлявал т.а.****с рег.№****. В с.*** в близост до кръстовнището между ул.»Ал.Стамболийски» и ул.»Хан Аспарух» до изход за гр.Смядово служителите в РУ гр.В.Преслав – свидетелите М.В. и М.М., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка жалбоподателя. При извършената проверка, било установено че управлявания от жалбоподателя автомобил бил технически неизправен – не свети предна дясна габаритна светлина, не бил оборудван с обезопасителен триъгълник; аптечка и светлоотразителна жилетка и водачът не носел СУМПС и контролен талон. Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН №131, бл.№581716/10.03.2017 г. за извършени нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, 2, 3, 4 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, 2, 3, 4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1; чл.183, ал.3, т.7; чл.185 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 120.00 лева.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на законовите срокове по ЗАНН.

Показанията на свид. М.В. и М.М., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал МПС – т.а.****с рег.№****, който бил технически неизправен – не свети предна дясна габаритна светлина с което осъщетвил от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Освен това управлявания от жалбоподателя, товарен автомобил не бил оборудван с обезопасителен триъгълник; аптечка и светлоотразителна жилетка с които деяния осъщетвил от обективна страна състави на административни нарушения по чл.139, ал.2, т.1, 2, 3, 4 от ЗДвП.

Установи се че към момента на проверката жалбоподателят не е представил СУМПС, както и контролен талон към него. С което деяние е осъществил и административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проверката било установено, единствено липса на светлоотразителна жилетка не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства, които кореспондират изцяло с писмените такива.

Възражението на жалбоподателя, че по време на проверката, но след съставяне на АУАН е открил СУМПС и контролен талон към него не се установява от събраните по делото доказателства.

Твърденията на жалбоподателя, че умишлено е уличен от актосъставителя и извършил проверката полицейски служител в извършване на част от нарушенията са в разрез с формалната и житейска логика, т.к свидетелите не се познават лично с жалбоподателя и са полицейски служители, нямат никакви отношения с него и видим мотив, да го уличават неоснователно в извършването на нарушение. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и същия го е подписал без възражения.

Обстоятелството дали липсата на светещи габаритни светлини има значение за безопасността на движението не е оставено на преценката на жалбоподателя, а е преценено от законодателя при приемане на ЗДвП, в частност разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в акта, издаден по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че всяко от нарушениято е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Възражението, че следва да бъде наложено едно административно наказание за извършено едно нарушение по ЗДвП, съдът счита за неоснователно, поради следното:по безспорен начин се установи извършването от нарушителя на няколко дейния, всяко от които осъществява състав на отделно административно нарушение по ЗДвП и съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

За всяко от нарушенията по чл.139, ал.2, т.1, 2, 3, 4 от ЗДвП, на жалбоподателя следва да бъде наложено по отделно наказанието предвидено в чл. 185 от ЗДвП, което е точно фиксирано от закона глоба в размер на 20.00 лв.

Същата предвижда за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП е отменена с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. и санкцията за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), която предвижда, че който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради по–малкия размер на наказанието глоба по чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП в сравнение с новата наказваща разпоредба на чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП, съдът приема, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП жалбоподателят следва да понесе наказанието предвидено в чл.183, ал.1, т.1 от от ЗДвП - глоба 10 лв.

Съдът като взе предвид завишената обществена опасност на нарушителя обусловена от множеството извършени от него нарушения на ЗДвП и множеството на административните нарушения, предмет на обжалваното НП, счита че няма основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено изцяло обжалваното НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №17-0323-000135/27.03.2017 г. издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав, с което на М.К.Д. с ЕГН ********** с адрес *** и адрес за призоваване гр.****, пл.****, за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1, 2, 3, 4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1; чл.183, ал.3, т.7; чл.185 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 120.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. ***.

Районен съдия: